Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 4.34
Текст
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
Дума по дума
тат – това знание за различни жертвоприношения; виддхи – опитай се да разбереш; пран̣ипа̄тена – като се обърнеш към духовен учител; парипрашнена – със смирени запитвания; севая̄ – със служене; упадекш̣янти – те ще посветят; те – теб; гя̄нам – в знание; гя̄нинах̣ – себепозналите се; таттва – на истината; даршинах̣ – пророци.
Превод
Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината.
Пояснение
Пътят на духовното познание несъмнено е много труден. Ето защо Господ ни съветва да се обърнем към истински духовен учител от веригата на ученическата приемственост, която води началото си от самия Бог. Този, който не принадлежи към такава верига, не може да бъде истински духовен учител. Бог е първоначалният духовен учител и всяка личност от ученическата приемственост е способна да предаде на своя ученик посланието на Бога такова, каквото е. Никой няма да постигне духовно познание, като измисли за целта собствен метод, както правят това множество шарлатани. В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.8.19) се казва: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам – пътят на религията е начертан от самия Бог. Затова философските размишления и сухите аргументи не извеждат на верния път. И духовен напредък не се постига със самостоятелно изучаване на свещените книги. Нужен е авторитетен духовен учител. Той трябва да бъде приет с пълно отдаване и ученикът трябва да му служи без всякаква гордост, като прост слуга. Удовлетворяването на съвършен духовен учител е тайната на напредъка в духовния живот. Любознателността и покорството са подходящо съчетание за духовното разбиране. Без послушание и служене въпросите към духовния учител нямат ефект. Трябва да се издържи тази проверка и когато учителят се убеди в искреността на ученика, той незабавно го благославя с истинско духовно разбиране. В този стих се отхвърлят сляпото следване и безсмислените запитвания. Добре е не само смирено да слушаме духовния си учител, но и да получим от него задълбочено разбиране чрез покорство, служене и питане. По природа авторитетният духовен учител е много милостив към ученика си. И ако ученикът е смирен и винаги готов да служи, обмяната на запитвания и знание става съвършена.