Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.1
Деванагари
स होवाच
स एष देहात्ममानिनां सत्त्वादिगुणविशेषविकल्पितकुशलाकुशलसमवहारविनिर्मितविविधदेहावलिभिर्वियोगसंयोगाद्यनादिसंसारानुभवस्य द्वारभूतेनषडिन्द्रियवर्गेण तस्मिन्दुर्गाध्ववदसुगमेऽध्वन्यापतित ईश्वरस्य भगवतो विष्णोर्वशवर्तिन्या मायया जीवलोकोऽयं यथा वणिक्सार्थोऽर्थपर: स्वदेहनिष्पादितकर्मानुभव: श्मशानवदशिवतमायां संसाराटव्यां गतो नाद्यापि विफलबहुप्रतियोगेहस्तत्तापोपशमनीं हरिगुरुचरणारविन्दमधुकरानुपदवीमवरुन्धे ॥ १ ॥
स एष देहात्ममानिनां सत्त्वादिगुणविशेषविकल्पितकुशलाकुशलसमवहारविनिर्मितविविधदेहावलिभिर्वियोगसंयोगाद्यनादिसंसारानुभवस्य द्वारभूतेनषडिन्द्रियवर्गेण तस्मिन्दुर्गाध्ववदसुगमेऽध्वन्यापतित ईश्वरस्य भगवतो विष्णोर्वशवर्तिन्या मायया जीवलोकोऽयं यथा वणिक्सार्थोऽर्थपर: स्वदेहनिष्पादितकर्मानुभव: श्मशानवदशिवतमायां संसाराटव्यां गतो नाद्यापि विफलबहुप्रतियोगेहस्तत्तापोपशमनीं हरिगुरुचरणारविन्दमधुकरानुपदवीमवरुन्धे ॥ १ ॥
Стих
са хова̄ча
са еш̣а деха̄тма-ма̄нина̄м̇ саттва̄ди-гун̣а-вишеш̣а-викалпита-кушала̄ку-шала-самаваха̄ра-винирмита-вивидха-деха̄валибхир вийога-сам̇ьога̄дй-ана̄ди-сам̇са̄ра̄нубхавася два̄ра-бхӯтена ш̣ад̣-индрия-варген̣а тасмин дурга̄дхвавад асугаме 'дхванй а̄патита ӣшварася бхагавато виш̣н̣ор ваша-вартиня̄ ма̄яя̄ джӣва-локо 'ям̇ ятха̄ ван̣ик-са̄ртхо 'ртха-парах̣ сва-деха-ниш̣па̄дита-карма̄нубхавах̣ шмаша̄навад ашиватама̄я̄м̇ сам̇са̄ра̄ṃавя̄м̇ гато на̄дя̄пи випхала-баху-пратийогехас тат-та̄попашаманӣм̇<~><~>хари-гуру-чаран̣а̄равинда-мадхукара̄нупадавӣм аварундхе.
са еш̣а деха̄тма-ма̄нина̄м̇ саттва̄ди-гун̣а-вишеш̣а-викалпита-кушала̄ку-шала-самаваха̄ра-винирмита-вивидха-деха̄валибхир вийога-сам̇ьога̄дй-ана̄ди-сам̇са̄ра̄нубхавася два̄ра-бхӯтена ш̣ад̣-индрия-варген̣а тасмин дурга̄дхвавад асугаме 'дхванй а̄патита ӣшварася бхагавато виш̣н̣ор ваша-вартиня̄ ма̄яя̄ джӣва-локо 'ям̇ ятха̄ ван̣ик-са̄ртхо 'ртха-парах̣ сва-деха-ниш̣па̄дита-карма̄нубхавах̣ шмаша̄навад ашиватама̄я̄м̇ сам̇са̄ра̄ṃавя̄м̇ гато на̄дя̄пи випхала-баху-пратийогехас тат-та̄попашаманӣм̇<~><~>хари-гуру-чаран̣а̄равинда-мадхукара̄нупадавӣм аварундхе.
Дума по дума
сах̣ — себеосъзналият се предан (Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ); ха — наистина; ува̄ча — каза; сах̣ — тя (обусловената душа); еш̣ах̣ — тази; деха-а̄тма-ма̄нина̄м — на тези, които от глупост смятат тялото за аза; саттва-а̄ди — на саттва, раджах̣ и тамах̣; гун̣а — от проявленията; вишеш̣а — конкретни; викалпита — неправилно установен; кушала — понякога с добри дела; акушала — понякога с неблагочестиви дела; самаваха̄ра — смесица от двете; винирмита — получени; вивидха — различни видове; деха-а̄валибхих̣ — поредица от тела; вийога-сам̇ьога-а̄ди — като напуска едно тяло (вийога) и приема друго (сам̇ьога); ана̄ди-сам̇са̄ра-анубхавася — от възприемането на безначалния процес на прераждане; два̄ра-бхӯтена — съществуващи като врати; ш̣аṃ-индрия-варген̣а — от шестте сетива (ума и петте сетива за получаване на знание, очи, уши, език, нос и кожа); тасмин — на този; дурга-адхва-ват — като път, по който не е лесно да се върви; асугаме — непроходима; адхвани — на пътя в гората; а̄патитах̣ — се случи; ӣшварася — на повелителя; бхагаватах̣ — Върховната Божествена Личност; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; ваша-вартиня̄ — действайки под контрола; ма̄яя̄ — на материалната енергия; джӣва-локах̣ — обусловеното живо същество; аям — това; ятха̄ — като; ван̣ик — търговец; са-артхах̣ — притежаващ нещо; артха-парах̣ — който е алчен за пари; сва-деха-ниш̣па̄дита — извършени от собственото му тяло; карма — плодовете на дейностите; анубхавах̣ — който изпитва; шмаша̄на-ват ашиватама̄я̄м — като зловещо гробище; сам̇са̄ра-аṃавя̄м — в гората на материалния живот; гатах̣ — влязъл; на — не; адя апи — досега; випхала — безрезултатни; баху-пратийога — изпълнени с трудности и множество страдания; ӣхах̣ — чиито дейности тук, в материалния свят; тат-та̄па-упаша-манӣм — които облекчават страданията в гората на материалния живот; хари-гуру-чаран̣а-аравинда — към лотосовите нозе на Бога и неговия предан; мадхукара-анупадавӣм — пътят, следван по примера на преданите, които са привързани като пчели; аварундхе — полза.
Превод
Когато цар Парӣкш̣ит попита за точното значение на притчата за материалната гора, Шукадева Госва̄мӣ отговори следното: Скъпи царю, човекът, който се препитава с търговия (ван̣ик), постоянно мисли как да спечели пари. Понякога той отива в гората да събира евтини дърва и глина, които да продаде в града на добра цена. По същия начин ненаситната обусловена душа идва в материалния свят, търсейки материални блага. Постепенно тя навлиза в най-гъстата част на гората и вече не знае как да се измъкне оттам. Попаднала в материалния свят, чистата душа е обусловена от материалната среда, създадена от външната енергия под наблюдението на Бог Виш̣н̣у. Така живото същество става подчинено на външната енергия дайвӣ мāя̄. Живеейки независимо, изгубено в гората, то не стига до общуване с преданите, посветили се на служене на Бога. Веднъж приело телесната представа за живот, то сменя едно след друго различни тела под влияние на материалната енергия и подтиквано от трите проявления на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а). По този начин обусловената душа отива ту на райските планети, ту на земните, а друг път попада в низши форми на живот на низшите планети. Така тя постоянно страда в различни тела. Изпитваните страдания и болки са разнородни. Понякога са много тежки, друг път – по-поносими. Обусловената душа попада в тези състояния поради дейността на ума си. Нейният ум и петте сетива за получаване на знание ѝ носят различни тела в различни условия на живот. Използвайки сетивата си под контрола на външната енергия, мāя̄, живото същество страда в тежките условия на материалното съществуване. То търси облекчение, но обикновено се проваля, макар понякога след големи трудности да намира кратка утеха. В непрекъсната си борба за съществуване то не може да се подслони при чистите предани, които като пчели служат с любов в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у.
Пояснение
Най-важното сведение в този стих е хари-гуру-чаран̣а-аравинда-мадхукара-анупадавӣм. Обикновено обусловените души в материалния свят се провалят във всичките си начинания и рядко, с цената на огромни усилия, успяват да намерят малко спокойствие. Обективно погледнато, обусловената душа никога не е щастлива. Тя просто се бори за съществуване. Всъщност единственото ѝ задължение е да приеме духовен учител, гуру, и с негова помощ да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху обяснява това: гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа. Въвлечени в борбата за съществуване из горите и градовете на материалния свят, хората не се радват истински на живота. Просто изпитват болки или удоволствия, а болката винаги е нещастие. Те се опитват да превъзмогнат болката, но поради невежество не успяват. Именно за тях се отнася ведическата максима тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет. Основен дълг на живото същество, изгубено в гората на материалния свят, в битката за съществуване, е да намери истински гуру, отдал се в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у. Ако изобщо търси покой от мъчителното съществуване, трябва да намери такъв гуру и да приеме наставления в неговите лотосови нозе. Това е единственият път за освобождение.
Материалният свят е сравнен тук с гора и някой може да възрази, че в Кали юга човешката цивилизация е предимно урбанистична. Но големият град е една голяма гора. В действителност градският живот е по-опасен от живота в гората. Ако отидеш в непознат град, без приятел и подслон, ще преживяваш по-трудно отколкото в гората. Из големите градове по света, накъдето и да погледнеш, виждаш денонощна борба за съществуване. Хората бързат в колите си с над сто километра в час насам и натам, за да изкарат прехраната си. Принудени са да стават рано сутрин и да пътуват в тези коли с убийствена скорост. Всеки момент могат да катастрофират и постоянно трябва да са нащрек. Живото същество в автомобила е изпълнено с безпокойства, а битката съвсем не е приятна. Освен хората, котките, кучетата и другите животни също полагат огромни усилия, за да просъществуват. Борбата за съществуване е вечна, обусловената душа само променя позициите си в нея. Отначало е дете, след това юноша, младеж, зрял мъж, старец. Накрая, когато тялото ѝ стане негодно, тя е принудена да приеме ново тяло сред различните видове. Напускането на тялото се нарича смърт, а приемането на друго тяло се нарича раждане. Човешката форма на живот дава възможност за подслон при истински духовен учител, а чрез него – при Върховния Бог. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – да даде шанс на заблуденото от лекомислени водачи човечество. Никой не може да се измъкне от мъчителната борба за съществуване без помощта на чист предан на Бога. С материални дейности живото същество само променя положението си, но никога не намира покой. Единственото убежище са лотосовите нозе на духовния учител, а по негова милост – и лотосовите нозе на Бога.