Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.2
Деванагари
यस्यामु ह वा एते षडिन्द्रियनामान: कर्मणा दस्यव एव ते । तद्यथा पुरुषस्य धनं यत्किञ्चिद्धर्मौपयिकं बहुकृच्छ्राधिगतं साक्षात्परमपुरुषाराधनलक्षणो योऽसौ धर्मस्तं तु साम्पराय उदाहरन्ति । तद्धर्म्यं धनं दर्शनस्पर्शनश्रवणास्वादनावघ्राणसङ्कल्पव्यवसायगृहग्राम्योपभोगेन कुनाथस्याजितात्मनो यथा सार्थस्य विलुम्पन्ति ॥ २ ॥
Стих
яся̄м у ха ва̄ ете ш̣ад̣-индрия-на̄ма̄нах̣ карман̣а̄ дасява ева те тад ятха̄ пуруш̣ася дханам̇ ят кин̃чид дхармаупайикам̇ баху-кр̣ччхра̄дхигатам̇ са̄кш̣а̄т парама-пуруш̣а̄ра̄дхана-лакш̣ан̣о йо 'сау дхармас там̇ ту са̄мпара̄я уда̄харанти тад-дхармям̇ дханам̇ даршана-спаршана-шраван̣а̄сва̄дана̄вагхра̄н̣а-сан̇калпа-вяваса̄я-гр̣ха-гра̄мьопабхогена куна̄тхася̄джита̄тмано ятха̄ са̄ртхася вилум-панти.
Дума по дума
яся̄м — в която; у ха — несъмнено; ва̄ — или; ете — всички тези; ш̣аṃ-индрия-на̄ма̄нах̣ — шестте сетива (умът и петте сетива на познанието); карман̣а̄ — чрез тяхната дейност; дасявах̣ — крадците; ева — със сигурност; те — те; тат — това; ятха̄ — като; пуруш̣ася — на личността; дханам — богатство; ят — каквото и да е; кин̃чит — нещо; дхарма-аупайикам — което е средство за изпълнение на религиозните предписания; баху-кр̣ччхра-адхигатам — придобито с цената на много усилия; са̄кш̣а̄т — непосредствено; парама-пуруш̣а-а̄ра̄дхана-лакш̣ан̣ах̣ — чиито симптоми са обожание на Върховния Бог чрез извършване на жертвоприношения и т.н.; ях̣ — което; асау — това; дхармах̣ — религиозни принципи; там — това; ту — но; са̄мпара̄йе — за благото на живото същество след смъртта; уда̄харанти — мъдрите заявяват; тат-дхармям — религиозен (свързан с изпълнението на варн̣а̄шрама дхарма); дханам — богатство; даршана — като вижда; спаршана — чрез докосване; шраван̣а — чрез слушане; а̄сва̄дана — чрез вкусване; авагхра̄н̣а — чрез помирисване; сан̇калпа — с намерение; вяваса̄я — с решителност; гр̣ха — в материалния дом; гра̄мя-упабхогена — чрез материално сетивно наслаждение; куна̄тхася — на обърканата обусловена душа; аджита-а̄тманах̣ — която не се контролира; ятха̄ — като; са̄ртхася — на живото същество, стремящо се към сетивно наслаждение; вилумпанти — крадат.
Превод
В гората на материалното съществуване върлуват грабители – неовладените сетива. Обусловената душа може да спечели малко пари, за да ги използва за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но за съжаление сетивата я ограбват, като я въвличат в сетивно наслаждение. Сетивата са крадци, защото карат живото същество да прахосва парите си, за да вижда, вкусва, помирисва, докосва, слуша и желае. Обусловената душа е принудена да удовлетворява сетивата си и така пропилява всичко. Нейните пари са предназначени за религиозни цели, но крадливите сетива ѝ ги отнемат.
Пояснение
Пӯрва джанма̄рджита̄ видя̄ пӯрва джанма̄рджитам̇ дханам̇ агре дха̄вати дха̄вати. Като следва принципите на варн̣а̄шрама дхарма, човек подобрява положението си в материалния свят. Той може да е богат, образован, красив или с аристократичен произход. Но всичко това е предназначено за напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. За съжаление, заблудените хора злоупотребяват с високото си положение и се отдават на сетивно наслаждение. Ето защо неовладените сетива са сравнени с крадци. Добрите резултати, постигнати с религиозна дейност, изчезват, отнети от алчните сетива. Религиозните дейности в рамките на варн̣а̄шрама дхарма носят материално благосъстояние и то може да се използва за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Добре е да разберем, че не бива да пропиляваме за наслаждение богатството и благоприятните възможности, които получаваме в материалния свят. Те са предназначени за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание предлага на хората ясен метод за овладяване на ума и петте сетива за придобиване на знание. Нужно ни е малко въздържание и желание да използваме средствата си само за скромен живот в предано служене. Очите искат да виждат красиви неща, затова с парите трябва да се купуват украшения за мӯртите в храма. Езикът иска вкусни ястия, затова храната трябва да се предлага на мӯртите. С носа може да се миришат цветята, предложени на мӯртите, а с ушите – да се слушат звуците на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Така сетивата ще са под контрол и ще се използват за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин придобитото добро положение няма да бъде изгубено в материално сетивно наслаждение под формата на безразборен секс, месоядство, опиати и хазарт. Човек разваля благосъстоянието си в материалния свят, ако само кара коли, прекарва времето си в нощни заведения или яде отвратителна храна в ресторантите. Така крадливите сетива отнемат всичко, постигнато с големи усилия от обусловената душа.