Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.46
Деванагари
य इदं भागवतसभाजितावदातगुणकर्मणो राजर्षेर्भरतस्यानुचरितं स्वस्त्ययनमायुष्यं धन्यं यशस्यं स्वर्ग्यापवर्ग्यं वानुशृणोत्याख्यास्यत्यभिनन्दति च सर्वा एवाशिष आत्मन आशास्ते न काञ्चन परत इति ॥ ४६ ॥
Стих
я идам̇ бха̄гавата-сабха̄джита̄вада̄та-гун̣а-карман̣о ра̄джарш̣ер бхаратася̄нучаритам̇ свастй-аянам а̄юш̣ям̇ дханям̇ яшасям̇ сваргя̄паваргям̇ ва̄нушр̣н̣отй а̄кхя̄сятй абхинандати ча сарва̄ ева̄шиш̣а а̄тмана а̄ша̄сте на ка̄н̃чана парата ити.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; идам — това; бха̄гавата — от извисени предани; сабха̄джита — дълбоко уважаван; авада̄та — чисти; гун̣а — чиито качества; карман̣ах̣ — и дейности; ра̄джа-р̣ш̣ех̣ — на великия и свят цар; бхаратася — на Бхарата Маха̄ра̄джа; анучаритам — повествованието; свасти-аянам — извор на святост; а̄юш̣ям — което дарява дълъг живот; дханям — увеличава богатството; яшасям — дарява слава; сваргя — дава възможност за постигане на райските планети (целта на кармӣте); апаваргям — дава освобождение от материалния свят и помага на човек да се слее с Върховния (целта на гя̄нӣте); ва̄ — или; анушр̣н̣оти — винаги слуша, следвайки пътя на преданото служене; а̄кхя̄сяти — описва за благото на другите; абхинандати — възхвалява качествата на преданите и на Върховния Бог; ча — и; сарва̄х̣ — всички; ева — несъмнено; а̄шиш̣ах̣ — благословии; а̄тманах̣ — за себе си; а̄ша̄сте — постига; на — не; ка̄н̃чана — нищо; паратах̣ — от някого другиго; ити — така.
Превод
Преданите, запознати с метода на слушане и възпяване (шраван̣ам̇ кӣртанам), редовно говорят за възвишените качества на Бхарата Маха̄ра̄джа и възхваляват делата му. Ако човек смирено слуша и възпява светлия му образ, ще живее дълго и ще придобие големи материални богатства. Ще стане много прочут и лесно ще се издигне до райските планети или ще постигне освобождение, като се слее с битието на Бога. Просто като слуша, повтаря и възхвалява дейностите на Маха̄ра̄джа Бхарата, той ще получи всичко, което желае. Така човек може да осъществи своите материални и духовни стремежи. Не е нужно да моли никого другиго, защото, като изучава живота на царя, ще постигне желаното.
Пояснение
Гората на материалния живот е обобщена в тази четиринадесета глава. Думата бхава̄т̣авӣ се отнася до пътя на материалното съществуване. Търговецът е живото същество, дошло в гората на материалния свят да изкара пари за сетивно наслаждение. Шестте разбойници са сетивата – очи, уши, нос, език, осезание и ум. Лошият водач е заблудената интелигентност. Интелигентността е предназначена за Кр̣ш̣н̣а съзнание, а в материалния живот ние я отклоняваме от Кр̣ш̣н̣а, за да се сдобием с материални блага. Всичко принадлежи на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, но с извратения си ум и сетива ние грабим неговата собственост и се занимаваме с наслаждение на сетивата си. Чакалите и тигрите в гората са членовете на семейството; тревите и лианите са нашите материални желания. Планинската пещера е уютният ни дом, а комарите и змиите са враговете ни. Плъховете, зверовете и лешоядите са разните крадци, които ни ограбват, а гандхарва пура, призрачното видение, е представата ни за тялото и дома. Блуждаещият огън е алчността за злато. Материалното жилище и богатство са съставките на материалното ни щастие. Вихрушката е влечението към жената, а пясъчната буря е заслепяващата страст по време на секс. Полубоговете са господарите на различните посоки, а писъците на щуреца са грубите думи, изречени от враговете зад гърба ни. Бухалът е човекът, който ни оскърбява в лицето; греховните дървета са порочните хора. Пресъхналата река символизира атеистите, които ни измъчват в този живот и в следващия. Демоните месоядци са държавните чиновници, а тръните са препятствията на материалното съществуване. Малкото удоволствие по време на секс пробужда в нас желанието да се наслаждаваме на чужди жени, а мухите символизират покровителите на жените (съпруг, свекър, свекърва и др.). Лианата е обобщен символ на жените. Лъвът е колелото на времето, а чаплите, гаргите и лешоядите са така наречените полубогове, псевдосва̄мӣ, йогӣ и инкарнации. Те са прекалено жалки, за да могат да ни помогнат. Лебедите са благородните бра̄хман̣и; маймуните са екстравагантните шӯдри, заети с ядене, спане, съвкупление и защита. Дърветата на маймуните са нашите домове, а слонът е смъртта. Така в тази глава е описано цялото материално съществуване.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху четиринадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Материалният свят като голямата гора на наслаждението“.