ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Великите потомци на цар Прияврата
В тази глава са изброени потомците на Бхарата Маха̄ра̄джа и много други царе. Синът на Маха̄ра̄джа Бхарата се казвал Сумати. Той следвал пътя на освобождението, завещан от Р̣ш̣абхадева. Някои смятат Сумати за пряко въплъщение на Бог Буда, но това не е вярно. Синът му се наричал Девата̄джит, а неговият син бил Девадюмна. Син на Девадюмна бил Парамеш̣т̣хӣ, а негов син – Пратӣха. Пратӣха бил велик предан на Бог Виш̣н̣у и имал трима сина: Пратихарта̄, Прастота̄ и Удга̄та̄. Пратихарта̄ имал двама сина, Аджа и Бхӯма̄. Синът на Бхӯма̄ се казвал Удгӣтха, а синът на Удгӣтха – Праста̄ва. Син на Праста̄ва бил Вибху, а син на Вибху – Пр̣тхуш̣ен̣а. Синът на Пр̣тхуш̣ен̣а се наричал Накта. Друти, съпругата на Накта, е майка на прочутия свят цар Гая. Той бил частично въплъщение на Бог Виш̣н̣у и заради голямата си преданост към него получил титлата Маха̄пуруш̣а. Цар Гая имал трима сина – Читраратха, Сумати и Авародхана. Читраратха станал баща на император Самра̄т̣, чийто син се казвал Марӣчи, а син на Марӣчи бил Бинду. Синът на Бинду се наричал Мадху, а неговият син – Вӣраврата. Вӣраврата имал двама сина, Мантху и Прамантху; синът на Мантху се казвал Бхаувана. Синът на Бхаувана се казвал Тваш̣т̣а̄, а синът на Тваш̣т̣а̄ – Вираджа, който прославил целия род. Вираджа имал сто сина и една дъщеря. От тях най-известен бил Шатаджит.
ТЕКСТ 1: Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи: Синът на Маха̄ра̄джа Бхарата, наречен Сумати, следваше пътя на Р̣ш̣абхадева, но в епохата на Кали някои безсъвестни хора ще си въобразят, че той е самият Бог Буда. Те ще са покварени безбожници и ще преиначат ведическите принципи, за да оправдаят действията си. Тези грешници ще приемат Сумати за Бог Будадева и ще твърдят, че всички трябва да го следват. Така ще бъдат заблудени от измислиците си.
ТЕКСТ 2: Съпругата на Сумати се наричаше Вр̣ддхасена̄ и от утробата ѝ се роди син на име Девата̄джит.
ТЕКСТ 3: След това в утробата на А̄сурӣ, жената на Девата̄джит, беше заченат син, наречен Девадюмна. Девадюмна зачена с жена си Дхенуматӣ син на име Парамеш̣т̣хӣ. Парамеш̣т̣хӣ и жена му Суварчала̄ също имаха син, когото нарекоха Пратӣха.
ТЕКСТ 4: Цар Пратӣха лично разясняваше принципите на себепознанието. Така той не само се пречисти, но и стана велик предан на Върховната Личност, Бог Виш̣н̣у, и съвършено го осъзна.
ТЕКСТ 5: Пратӣха зачена трима сина в утробата на жена си Суварчала̄, наречени Пратихарта̄, Прастота̄ и Удга̄та̄. Те бяха много опитни в извършването на ведически ритуали. Пратихарта̄ и съпругата му Стутӣ заченаха двама сина с имената Аджа и Бхӯма̄.
ТЕКСТ 6: Цар Бхӯма̄ зачена с жена си Р̣ш̣икуля̄ момче на име Удгӣтха. Неговата съпруга, Девакуля̄, роди син на име Праста̄ва, а Праста̄ва и жена му Ниютса̄ създадоха Вибху. Ратӣ, жената на Вибху, роди Пр̣тхуш̣ен̣а. Пр̣тхуш̣ен̣а и съпругата му А̄кӯти заченаха Накта. От утробата на Друти, съпругата на Накта, се роди великият цар Гая. Той беше много прочут и благочестив, най-велик от святите царе. Бог Виш̣н̣у и неговите разширения, поддържащи вселената, вечно пребивават в трансценденталното проявление на доброто, известно като вишуддха-саттва. Бидейки пряко разширение на Бог Виш̣н̣у, Цар Гая също се намираше във вишуддха-саттва. Той притежаваше и съвършено трансцендентално знание. Затова го наричаха Маха̄пуруш̣а.
ТЕКСТ 7: Цар Гая осигуряваше пълна защита на своите поданици и пазеше имуществото им от престъпници. Освен това се грижеше да има достатъчно храна за всекиго. (Това се нарича пош̣ан̣а). Понякога раздаваше подаръци на хората, за да им достави радост (прӣн̣ана). Често пъти свикваше събрания и любезно разговаряше с гражданите (упала̄лана). Даваше им добри съвети как да живеят правилно. (Това се нарича ануша̄сана). Така управляваше цар Гая. Освен това, като глава на семейство, той неотклонно следваше строгите правила на семейния живот. Извършваше жертвоприношения и бе чист предан на Върховната Божествена Личност. Наричаха го Маха̄пуруш̣а, защото предоставяше на своите поданици всичко необходимо за живот; изпълняваше и семейните си задължения, и бе велик предан на Бога. Той почиташе другите предани и винаги бе готов да служи на Върховния. В това се състои процесът на бхакти йога. Благодарение на тези трансцендентални дейности Цар Гая бе освободен от телесната представа. Осъзнал Брахман, той винаги бе щастлив. Не го измъчваха материални скърби. И макар да бе съвършен във всяко отношение, не беше горделив и не ламтеше за царска власт.
ТЕКСТ 8: Скъпи царю Парӣкш̣ит, познавачите на епосите, описани в Пура̄н̣ите, възхваляват Маха̄ра̄джа Гая със следните стихове.
ТЕКСТ 9: Великият цар Гая имаше обичай да извършва най-различни ведически ритуали. Той бе изключително мъдър и задълбочено изучаваше ведическите писания. Поддръжник на религиозните устои, той притежаваше всякакви богатства. Беше най-благороден сред благородните и слуга на преданите. Той бе съвършено пълно разширение на Върховната Божествена Личност. Кой може да се мери с него в изпълнението на колосалните обредни церемонии?
ТЕКСТ 10: Целомъдрените, благовъзпитани дъщери на Маха̄ра̄джа Дакш̣а – Шраддха̄, Маитрӣ и Дая̄, чиито благословии са винаги плодотворни, изкъпаха Маха̄ра̄джа Гая със светена вода. Те бяха много щастливи с него. Олицетворената Земя дойде в образа на крава и щом видя добродетелите му, даде много мляко, сякаш бе видяла теленцето си. С други думи, Маха̄ра̄джа Гая можеше да извлече всички богатства от земята и да изпълни желанията на своите поданици. Но той самият не желаеше нищо.
ТЕКСТ 11: Въпреки че цар Гая не желаеше сетивно наслаждение, неговите желания се сбъднаха, защото извършваше ведически ритуали. Царете, с които Маха̄ра̄джа Гая се сражаваше, бяха принудени да воюват според религиозните принципи. Те бяха поразени от воинското му умение и го дариха с най-различни дарове. И бра̄хман̣ите в царството бяха предоволни от щедростта на цар Гая. Те му отстъпиха една шеста от благочестивите си дейности за неговия следващ живот.
ТЕКСТ 12: В жертвоприношенията на Маха̄ра̄джа Гая обилно се лееше опияняващата напитка сома. Цар Индра често ги посещаваше и се опиваше с големи количества сома-раса. Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у (ягя-пуруш̣а) също идваше и лично приемаше даровете, предложени на жертвената арена с чиста и дълбока преданост.
ТЕКСТ 13: Когато Върховният Бог е доволен от нечии дела, доволни са и всички полубогове, хора, животни, птици, растения, дървета, треви и въобще всички живи същества, начело с Брахма̄. Бог, Върховната Личност, е Свръхдушата на всекиго и по природа е напълно удовлетворен. При все това Той дойде на жертвената арена и поздрави Маха̄ра̄джа Гая с думите: „Аз съм напълно удовлетворен“.
ТЕКСТОВЕ 14 – 15: Маха̄ра̄джа Гая зачена трима сина в утробата на Гаянтӣ и те получиха имената Читраратха, Сугати и Авародхана. Читраратха и жена му Ӯрн̣а̄ имаха син, наречен Самра̄т̣. Неговата жена се казваше Уткала̄ и с нея Самра̄т̣ зачена син на име Марӣчи. Синът на Марӣчи и Биндуматӣ се казваше Бинду; той се ожени за Сарагха̄ и създаде Мадху. Мадху и съпругата му Сумана̄ заченаха син на име Вӣраврата. От Вӣраврата и жена му Бходжа̄ се родиха двама сина, Мантху и Прамантху. В утробата на жена си Мантху зачена син, наречен Бхаувана; той се ожени за Дӯш̣ан̣а̄ и създаде Тваш̣т̣а̄. Тваш̣т̣а̄ и жена му Вирочана̄ заченаха син, когото нарекоха Вираджа. Жената на Вираджа се казваше Виш̣ӯчӣ и с нея той зачена сто сина и една дъщеря. От всичките му синове най-известен бе Шатаджит.
ТЕКСТ 16: Има един прочут стих, посветен на цар Вираджа: „С възвишените си качества и световна слава цар Вираджа бе като скъпоценен камък в династията на цар Прияврата, както Бог Виш̣н̣у с трансценденталното си могъщество краси и благославя полубоговете“.