Шрӣмад Бха̄гаватам 5.15.11
Деванагари
छन्दांस्यकामस्य च यस्य कामान्दुदूहुराजह्रुरथो बलिं नृपा: । प्रत्यञ्चिता युधि धर्मेण विप्रायदाशिषां षष्ठमंशं परेत्य ॥ ११ ॥
Стих
чханда̄м̇сй ака̄мася ча яся ка̄ма̄н
дудӯхур а̄джахрур атхо балим̇ нр̣па̄х̣
пратян̃чита̄ юдхи дхармен̣а випра̄
яда̄шиш̣а̄м̇ ш̣аш̣т̣хам ам̇шам̇ паретя
дудӯхур а̄джахрур атхо балим̇ нр̣па̄х̣
пратян̃чита̄ юдхи дхармен̣а випра̄
яда̄шиш̣а̄м̇ ш̣аш̣т̣хам ам̇шам̇ паретя
Дума по дума
чханда̄м̇си — различни части на Ведите; ака̄мася — на този, който няма желание за собствено сетивно наслаждение; ча — също; яся — чиито; ка̄ма̄н — всичко, което желаеше; дудӯхух̣ — дадено; а̄джахрух̣ — предложено; атхо — така; балим — дар; нр̣па̄х̣ — всички царе; пратян̃чита̄х̣ — доволни от неговите бойни умения срещу тях; юдхи — във войната; дхармен̣а — според религиозните принципи; випра̄х̣ — всички бра̄хман̣и; яда̄ — когато; а̄шиш̣а̄м — благословии; ш̣аш̣т̣хам ам̇шам — една шеста от; паретя — в следващия живот.
Превод
Въпреки че цар Гая не желаеше сетивно наслаждение, неговите желания се сбъднаха, защото извършваше ведически ритуали. Царете, с които Маха̄ра̄джа Гая се сражаваше, бяха принудени да воюват според религиозните принципи. Те бяха поразени от воинското му умение и го дариха с най-различни дарове. И бра̄хман̣ите в царството бяха предоволни от щедростта на цар Гая. Те му отстъпиха една шеста от благочестивите си дейности за неговия следващ живот.
Пояснение
Като кш̣атрия и император, Маха̄ра̄джа Гая трябвало да воюва понякога с васални царе, за да запази властта си. Това не предизвиквало тяхното негодувание, защото разбирали, че той се сражава в името на религията. Те приели подчиненото си положение и му поднесли разнообразни дарове. А бра̄хман̣ите, извършващи ведически ритуали, били толкова доволни от царя, че с готовност му отделили една шеста от благочестивите си дейности за следващия му живот. Така всички бра̄хман̣и и кш̣атрии подкрепяли умелото управление на Маха̄ра̄джа Гая. Той спечелил кш̣атриите с воинската си смелост, а бра̄хман̣ите – със своята благотворителност. Поощрявал вайшите с любезни слова и дружелюбно отношение, а на шӯдрите раздавал в изобилие храна и дарове по време на големите жертвоприношения. Така царят се грижел за благосъстоянието на своите поданици. Тези, които почитат и служат на бра̄хман̣ите и святите личности, получават дял от благочестивите им дейности. Ето защо, както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (4.34): тад виддхи пран̣ипа̄тена парипрашнена севая̄ – човек трябва смирено да се отдаде на духовен учител и да му служи.