ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Описание на Джамбӯдвӣпа

След разказа си за достойния Маха̄ра̄джа Прияврата и неговите потомци Шукадева Госва̄мӣ описал планината Меру и планетарната система Бхӯ-ман̣д̣ала. Бхӯ-ман̣д̣ала може да се сравни с разцъфнал лотос, а нейните седем острова са сърцевината на лотоса. В средата на тази сърцевина се простират земите на Джамбӯдвӣпа. Там има планина от чисто злато, наречена Сумеру. Тя е висока 84 000 йоджани, от които 16 000 са скрити в земните недра. Билото ѝ е широко 32 000 йоджани, а основата ѝ обхваща 16 000 йоджани. (Една йоджана е приблизително тринадесет километра.) Сумеру е царят на планините, опората на планетата Земя.

В южната част на земите, наречени Ила̄вр̣та-варш̣а, се издигат планините Химава̄н, Хемакӯт̣а и Ниш̣адха, а на север са Нӣла, Швета и Шр̣н̇га. На изток и на запад се намират други две огромни планини – Ма̄лява̄н и Гандхама̄дана. Сумеру е заобиколена от четири планински вериги – Мандара, Мерумандара, Супа̄ршва и Кумуда; всяка от тях е с дължина и височина 10 000 йоджани. Там растат дървета, високи 1100 йоджани – манго, розова ябълка, кадамба и банян. Има езера от мляко, мед, сок от захарна тръстика и сладка вода. Те изпълняват всички желания. Там се простират градините Нандана, Читраратха, Ваибхра̄джака и Сарватобхадра. Близо до планината Супа̄ршва се издига дървото кадамба, от чиито хралупи текат потоци мед. А в планината Кумуда расте баняновото дърво Шатавалша; от неговите корени извират реки от прясно и кисело мляко и от много други ценни вещества. Около Сумеру като тичинки в средата на лотоса са разположени двайсет планински вериги, сред които Куран̇га, Курара, Кусумбха, Ваикан̇ка и Трикӯт̣а. На изток от Сумеру са планините Джат̣хара и Девакӯт̣а, на запад – Павана и Па̄рия̄тра, на юг са Каила̄са и Каравӣра, а на север – Тришр̣н̇га и Макара. Тези осем планини са дълги около 18 000 йоджани, широки 2000 йоджани и високи 2000 йоджани. Насред билото на Сумеру е разположена Брахмапурӣ, обителта на Брахма̄. Четирите ѝ страни са дълги по 10 000 йоджани. Около нея се намират градовете на цар Индра и седем други полубогове. Тези градове са четири пъти по-малки от Брахмапурӣ.

ТЕКСТ 1:: Цар Парӣкш̣ит каза на Шукадева Госва̄мӣ: О, бра̄хман̣е, ти ми обясни, че радиусът на Бхӯ-ман̣д̣ала се простира докъдето стигат светлината и топлината на Слънцето и все още могат да се видят Луната и звездите.

ТЕКСТ 2:: Господарю мой, движещите се колела от колесницата на Маха̄ра̄джа Прияврата оставиха седем коловоза, в които се образуваха седемте океана. Те разделят Бхӯ-ман̣д̣ала на седем острова. Ти спомена накратко техните размери, имена и отличителни характеристики. Иска ми се да чуя повече подробности. Моля те, изпълни молбата ми.

ТЕКСТ 3:: Когато умът е съсредоточен върху външния облик на Върховната Божествена Личност, изграден от проявленията на природата – гигантската вселенска форма, той постига равнището на чистото добро. В това трансцендентално състояние човек може да разбере Върховния Бог, Ва̄судева, чийто самоозарен фин образ е отвъд природните проявления. Повелителю мой, моля те, обясни нагледно как се възприема този образ, покриващ цялата вселена.

ТЕКСТ 4:: Великият р̣ш̣и Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, материалната енергия на Върховната Божествена Личност се простира безкрайно. Този свят е изтъкан от материалните качества саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а, но никой не може да го обясни цялостно, дори да разполага с живот, дълъг като живота на Брахма̄. В материалния свят никой не е съвършен, а несъвършени хора не биха могли да направят точно описание на вселената дори след продължителни умувания и догадки. Все пак ще се опитам да ти опиша Бхӯлока и други главни области на вселената с техните названия, особености, размери и общи характеристики.

ТЕКСТ 5:: Планетарната система Бхӯ-ман̣д̣ала прилича на разцъфнал лотос, а седемте ѝ острова представляват сърцевината на този лотос. Дължината и ширината на Джамбӯдвӣпа – островната земя, която се намира в средата на сърцевината – са 100 000 йоджани. Джамбӯдвӣпа е овална като листо на лотос.

ТЕКСТ 6:: Джамбӯдвӣпа е разделена на девет области, всяка с дължина 9000 йоджани (117 000 километра). Осем планини очертават границите между тях и напълно ги отделят една от друга.

ТЕКСТ 7:: Една от тези варш̣и, или области, наречена Ила̄вр̣та, се намира точно в средата на лотоса. Там се издига златната планина Сумеру, която е като плодник на гигантския лотос Бхӯ-ман̣д̣ала. Височината на Сумеру е равна на ширината на Джамбӯдвӣпа – 100 000 йоджани (1 300 000 километра). От тях 16 000 йоджани (208 000 километра) са скрити в земните недра, тоест планината се издига 84 000 йоджани (1 092 000 километра) над земната повърхност. Билото ѝ е широко 32 000 йоджани (416 000 километра), а основата ѝ – 16 000 йоджани.

ТЕКСТ 8:: На север от Ила̄вр̣та-варш̣а една след друга се намират три планини – Нӣла, Швета и Шр̣н̇гава̄н. Те бележат границите на варш̣ите Рамяка, Хиран̣мая и Куру. Планините са широки 2000 йоджани (26 000 километра). От изток и от запад склоновете им се спускат до бреговете на соленоводния океан. От юг на север дължината на всяка следваща планина е с една десета по-малка от дължината на предишната, но височината им е еднаква.

ТЕКСТ 9:: А южно от Ила̄вр̣та-варш̣а, простиращи се от изток на запад, са други три големи планини, наречени Ниш̣адха, Хемакӯт̣а и Хима̄лая. Високи по 10 000 йоджани (130 000 километра), те са естествени граници между областите Хари-варш̣а, Кимпуруш̣а-варш̣а и Бха̄рата-варш̣а (Индия).

ТЕКСТ 10:: На запад и на изток от Ила̄вр̣та-варш̣а се намират още две големи планини, Ма̄лява̄н и Гандхама̄дана. Те са високи по 2000 йоджани (26 000 километра) и стигат чак до планините Нӣла на север и Ниш̣адха на юг. Те бележат границите на Ила̄вр̣та-варш̣а и на варш̣ите Кетума̄ла и Бхадра̄шва.

ТЕКСТ 11:: Голямата планина Сумеру е заобиколена с пояс от четири планини – Мандара, Мерумандара, Супа̄ршва и Кумуда. Дължината и височината им са по 10 000 йоджани (130 000 километра).

ТЕКСТ 12:: По върховете на тези четири планини се издигат като пилони четири дървета – манго, джамбӯ, кадамба и банян. Стволовете им са широки 100 йоджани (1300 километра), а височината им е 1100 йоджани (14 000 километра). И техните клони се простират на 1100 йоджани.

ТЕКСТОВЕ 13 – 14:: О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, най-велики от династията Бхарата, между четирите планини се намират четири големи езера. Водата на първото езеро има вкус на мляко, водата на второто – вкус на мед, а водата на третото – на сок от захарна тръстика. Четвъртото езеро е пълно с чиста вода. Сиддхи, ча̄ран̣и, гандхарви и други божествени създания обичат да се наслаждават на тези езера. Те притежават по рождение мистичните съвършенства, например способността да стават по-малки от най-малкото и по-големи от най-голямото. Там има и четири райски градини, наречени Нандана, Чаитраратха, Ваибхра̄джака и Сарватобхадра.

ТЕКСТ 15:: Видните полубогове заедно със своите съпруги, които са като накити от райска красота, посещават тези градини и се забавляват, докато други по-незначителни полубогове, гандхарвите, пеят химни за тяхното величие.

ТЕКСТ 16:: По ниските склонове на планината Мандара расте мангово дърво, наречено Девачӯта. То е високо 1100 йоджани. От него за радост на райските обитатели падат плодове, големи като планински върхове и сладки като нектар.

ТЕКСТ 17:: Месестите плодове, падащи от такава височина, се разцепват и от тях потича сладък сок, чийто аромат става още по-силен, щом се смеси с други благоухания. Този сок образува водопади по планинските склонове и се превръща в река, наречена Арун̣ода̄, която спокойно и плавно тече в източната част на Ила̄вр̣та.

ТЕКСТ 18:: Благочестивите съпруги на якш̣ите са лични прислужници на Бхава̄нӣ, съпругата на Шива. Тъй като пият вода от река Арун̣ода̄, телата им ухаят и вятърът разнася приятното благоухание чак на десет йоджани.

ТЕКСТ 19:: И зрелите плодове на дървото джамбӯ, с много малки семена, също падат от високо и се смачкват. Те са големи като слонски туловища и от техния сок се образува реката Джамбӯ-надӣ. Тя се спуска на 10 000 йоджани – от върха на Мерумандара до южната част на Ила̄вр̣та – и залива цялата земя със сока си.

ТЕКСТОВЕ 20 – 21:: Пръстта по бреговете на река Джамбӯ-надӣ попива сока, а когато въздухът и слънцето я изсушат, се образуват огромни залежи от злато, наречено Джа̄мбӯ-нада. Майсторите в рая изработват от него най-различни накити. Затова обитателите на райските планети и младите им съпруги са окичени с пищни златни корони, гривни и колани и така се радват на живота.

ТЕКСТ 22:: На склона на планината Супа̄ршва расте прочутото голямо дърво Маха̄кадамба. От хралупите му извират пет реки от мед, широки по пет вя̄ми. Потоците от мед се спускат от върха на планината и протичат през цялата Ила̄вр̣та-варш̣а, тръгвайки от запад. Навсякъде въздухът е напоен със сладкото му ухание.

ТЕКСТ 23:: Вятърът разнася аромата от устата на хората, които са пили меда, и насища с благоухание земята на сто йоджани наоколо.

ТЕКСТ 24:: А в планината Кумуда се издига гигантско баняново дърво, наречено Шатавалша, защото има сто дебели клони. От клоните се спускат корени, а от тях извират много реки. Реките текат от върха на планината към северната част на Ила̄вр̣та-варш̣а и носят благоденствие на живеещите там. Благодарение на тези реки те имат предостатъчно прясно и кисело мляко, мед, пречистено масло (гхи), меласа, зърно, дрехи, постелки и завивки, мебели и накити. Всичко, което желаят, е осигурено в изобилие и те са много щастливи.

ТЕКСТ 25:: Жителите на материалния свят, които се радват на богатствата на тези реки, нямат бръчки и косите им не побеляват. Никога не чувстват умора, а потта им не издава лоша миризма. Не знаят що е старост, болести или преждевременна смърт, не се измъчват от силен студ или палеща горещина, а телата им не губят своята свежест. Те живеят щастливо и безгрижно чак до идването на смъртта.

ТЕКСТ 26:: В подножието на планината Меру има красива верига от планини, които са като тичинки около плодника на лотос. Имената им са Куран̇га, Курара, Кусумбха, Ваикан̇ка, Трикӯт̣а, Шишира, Патан̇га, Ручака, Ниш̣адха, Синӣва̄са, Капила, Шан̇кха, Ваидӯря, Джа̄рудхи, Хам̇са, Р̣ш̣абха, На̄га, Ка̄лан̃джара и На̄рада.

ТЕКСТ 27:: Източно от Сумеру се издигат две планини – Джат̣хара и Девакӯт̣а, които се простират от север на юг на 18 000 йоджани (234 000 километра). На запад от Сумеру се намират планините Павана и Па̄рия̄тра, също разпрострени от север и на юг и на същото разстояние. От южната страна на Сумеру са планините Каила̄са и Каравӣра, разположени от изток и на запад на 18 000 йоджани, а на север се намират планините Тришр̣н̇га и Макара със същото разположение и дължина. Всички планини са широки и високи по 2000 йоджани (26 000 километра). Сумеру, планината от масивно злато, блестяща като огън, е заобиколена от тези осем планини.

ТЕКСТ 28:: Насред билото на Меру е разположен градът на Брахма̄. Всяка от четирите му страни е дълга десет хиляди йоджани. Изграден е от чисто злато, затова образованите учени и мъдреци го наричат Ша̄такаумбхӣ.

ТЕКСТ 29:: Брахмапурӣ е заобиколен от градовете на осемте главни владетели на планетарните системи, пръв сред които е цар Индра. Те приличат на Брахмапӯри, но са четири пъти по-малки.