ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Изворите на Ганг
Седемнадесета глава разказва за произхода на река Ганг и пътя ѝ в земите на Ила̄вр̣та-варш̣а и около тях. Тук са поместени и молитвите на Шива към Сан̇карш̣ан̣а, част от четворното разширение на Върховната Божествена Личност. Веднъж Бали Маха̄ра̄джа извършвал жертвоприношение и при него дошъл Бог Виш̣н̣у. Той се появил в образа на Тривикрама, наричан също и Ва̄мана, и помолил царя да му подари три стъпки земя. Само с две стъпки Бог Ва̄мана прекосил трите планетарни системи и с пръстите на левия си крак пробил обвивката на вселената. През дупката прокапали няколко капки вода от Причинния океан и паднали на главата на Шива, където останали хиляда милениума. Тези капки се превърнали в свещената река Ганг. Тя минава най-напред през райските планети, разположени върху стъпалата на Бог Виш̣н̣у. Ганг е известна под различни имена като Бха̄гӣратхӣ, Джа̄хнавӣ и други. Тя пречиства Дхрувалока и планетите на седемте мъдреци, защото единственото желание на Дхрува и на мъдреците е да служат в лотосовите нозе на Бога.
Ганг извира от лотосовите нозе на Бога, залива райските планети, особено Луната, и продължава към Брахмапурӣ на планината Меру. Там се разделя на четири ръкава (реките Сӣта̄, Алакананда̄, Чакш̣у и Бхадра̄), които се вливат в океана от солена вода. Река Сӣта̄ минава през Шекхара-парвата и Гандхама̄дана-парвата, спуска се в Бхадра̄шва-варш̣а и се влива в соления океан на изток. Река Чакш̣у тече през Ма̄лява̄н-гири и щом стигне Кетума̄ла-варш̣а, също се влива в океана от запад. Пътят на река Бхадра̄ минава през планините Меру, Кумуда, Нӣла, Швета и Шр̣н̇гава̄н; накрая тя стига до Куру-деша и се влива в океана при северното му крайбрежие. Алакананда̄ минава през Брахма̄лая, прекосява Хемакӯт̣а, Химакӯт̣а и още много планини, достига Бха̄рата-варш̣а и се влива в соления океан от юг. В деветте варш̣и текат и много други реки с техните притоци.
Земята, наречена Бха̄рата-варш̣а, е поле за различни дейности, а в останалите осем варш̣и живеят същества, заслужили да се наслаждават на райски удобства. Жителите на тези красиви провинции могат да си позволят изтънчени наслади и материален лукс. Във всяка от деветте варш̣и на Джамбӯдвӣпа отделно въплъщение на Върховната Божествена Личност ги дарява с милостта си.
В Ила̄вр̣та-варш̣а Шива е единственият мъж. Той живее там със своята съпруга Бхава̄нӣ, заобиколена от множеството си прислужници. Ако някой друг мъж се осмели да прекрачи владенията им, Бхава̄нӣ го проклина да се превърне в жена. Шива се прекланя пред Бог Сан̇карш̣ан̣а с прекрасни молитви, една от които гласи: „О, Господи, моля те освободи всичките си предани от материалния живот и остави неотдадените в материалния плен. Без твоята милост никой не може да се избави от робството на материалното съществуване“.
ТЕКСТ 1: Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, Бог Виш̣н̣у, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, се появи в образа на Ва̄манадева на жертвената арена, издигната от Бали Маха̄ра̄джа. Той протегна левия си крак до края на вселената и проби обвивката ѝ с нокътя на палеца си. През дупката нахлу чистата вода на Причинния океан и от нея се роди река Ганг. Окъпали лотосовите нозе на Бога, покрити с червеникав прашец, водите на Ганг придобиха красив розов цвят. Всяко живо същество незабавно ще пречисти сърцето си от материалното замърсяване, докосвайки трансценденталната вода на Ганг, но тя остава винаги чиста. Тъй като обля лотосовите нозе на Бога, преди да започне пътя си из вселената, Ганг носи името Виш̣н̣упадӣ. По-късно я нарекоха Джа̄хнавӣ и Бха̄гӣратхӣ. След хиляда милениума водите ѝ потекоха към Дхрувалока, най-висшата планета във вселената. И затова великите мъдреци и учени казват, че Дхрувалока е Виш̣н̣упада („разположена в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у“).
ТЕКСТ 2: Дхрува Маха̄ра̄джа, великият син на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, се слави като най-извисения предан, защото служи на Бога с неизменна решителност. Той знае, че свещената вода на Ганг мие лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, и до ден-днешен с благоговение поръсва главата си с нея. В дълбините на сърцето си той постоянно носи съкровения образ на Кр̣ш̣н̣а и затова е обзет от екстатично безпокойство. Сълзи се леят от полуотворените му очи и тръпки преминават по цялото му тяло.
ТЕКСТ 3: Седемте велики мъдреци (Марӣчи, Васиш̣т̣ха, Атри и други) живеят на планетите под Дхрувалока. Добре запознати с въздействието на водата на Ганг, те до ден-днешен мокрят сплъстените си кичури с нея. Разбрали са, че тази вода е върховно богатство – тя дарява съвършенството на аскетизма и е най-доброто средство за напредък в трансценденталния живот. Постигнали вечното предано служене на Върховната Божествена Личност, те пренебрегват другите благотворни пътища – религия, материално благосъстояние, сетивно наслаждение и дори сливането с Върховния. За разлика от гя̄нӣте, които смятат потъването в битието на Бога за най-висша истина, седемте необикновени личности приемат преданото служене за съвършенството на живота.
ТЕКСТ 4: След като пречисти седемте планети близо до Дхрувалока (Полярната звезда), водата на Ганг бива пренесена от милиарди въздушни кораби по космическите пътища на полубоговете. После реката залива Луната (Чандралока) и накрая достига владенията на Брахма̄ на върха на планината Меру.
ТЕКСТ 5: По билото на Меру Ганг се разделя на четири ръкава, които поемат в различни посоки (изток, запад, север и юг). Тези реки, наречени Сӣта̄, Алакананда̄, Чакш̣у и Бхадра̄, се вливат в океана.
ТЕКСТ 6: Разклонението на Ганг, Сӣта̄, тече през Брахмапурӣ по билото на Меру и оттам се спуска към върховете на съседните Кесара̄чалски планини, високи почти колкото Меру. От тези планини, разположени около Меру като тичинки около плодник, Ганг се спуска към върха на планината Гандхама̄дана, а после тече през долината на Бхадра̄шва-варш̣а. Накрая се влива в соления океан на изток.
ТЕКСТ 7: Разклонението на Ганг, наречено Чакш̣у, се спуска към билото на планината Ма̄лява̄н и оттам се излива в земите на Кетума̄ла-варш̣а. Така Ганг минава праз цялата Кетума̄ла-варш̣а и достига океана на запад.
ТЕКСТ 8: Разклонението Бхадра̄ тече в северната част на Меру. Водопадите на реката заливат последователно върховете на планините Кумуда, Нӣла, Швета и Шр̣н̇гава̄н. След това тя се спуска в провинция Куру, прекосява я и се влива в океана на север.
ТЕКСТ 9: А разклонението на Ганг, река Алакананда̄, тече в южната част на Брахмапурӣ (Брахма-садана). Преминала през планинските върхове в разни земи, тя пада със страховита сила върху върховете на планините Хемакӯт̣а и Химакӯт̣а. След като ги наводни, Ганг залива и земите на Бха̄рата-варш̣а, а после се влива в соленоводния океан от юг. Хората, които се къпят в нея, са големи късметлии. Те лесно могат да получат резултатите от велики жертвоприношения като Ра̄джасӯя и Ашвамедха.
ТЕКСТ 10: От върха на Меру извират и много други реки, малки и големи. Те са като дъщери на планината и текат из земите в стотици разклонения.
ТЕКСТ 11: От деветте варш̣и единствено областта, наречена Бха̄рата-варш̣а, е поле за различни плодоносни дейности. Мъдреците и святите личности казват, че в останалите осем варш̣и живеят духовно извисени, благочестиви хора. Щом се завърнат от райските планети, те се наслаждават на остатъка от добрите си дела в осемте земни варш̣и.
ТЕКСТ 12: В тези осем варш̣и хората живеят по десет хиляди земни години. Те приличат на полубогове и телата им притежават силата на десет хиляди слона. Наистина, могъщи са като мълнии. Нищо не помрачава тяхната младост и дълго време мъжете и жените се отдават на любовни наслади. Когато им остане да живеят само една година, жените зачеват по едно дете. Очевидно е, че жителите на райските земи прекарват дните си в щастие и блаженство както хората в Трета̄ юга.
ТЕКСТ 13: Във всяка от тези области има градини, отрупани с цветя и плодове през всички сезони; там могат да се видят и красиви отшелнически обители. В подножието на големите планини, разделящи областите, се простират обширни, кристалночисти езера, изпъстрени с разцъфнали лотоси. Уханието им изпълва с възторг лебеди, патици, водни кокошки и жерави, а отвсякъде се носи приятното жужене на пчели. В тези земи живеят видни полубогове; заобиколени от личните си слуги, те често се забавляват в градините край езерата. Закачливо усмихнати, жените на полубоговете ги гледат, изпълнени със страст. Слугите постоянно носят свежи гирлянди от цветя и сандалова паста. Така обитателите на осемте райски варш̣и прекарват живота си в забавления и любовни игри.
ТЕКСТ 14: За да дари с милост своите предани от деветте варш̣и, Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, се разширява в четирите си форми Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Така Той остава близо до преданите си, за да приема служенето им.
ТЕКСТ 15: Шукадева Госва̄мӣ каза: В земите на Ила̄вр̣та-варш̣а единственият мъж е могъщият полубог Шива. Неговата съпруга, богинята Дурга̄, не допуска други мъже да стъпят във владенията ѝ. Ако някой непредвидлив мъж направи това, тя веднага го превръща в жена. По-късно (в Девета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“) ще обясня това.
ТЕКСТ 16: В Ила̄вр̣та-варш̣а Шива е заобиколен от десет милиарда помощнички на богинята Дурга̄, които му прислужват. Четворното разширение на Върховния Бог е представено от Ва̄судева, Прадюмна, Анируддха и Сан̇карш̣ан̣а. Сан̇карш̣ан̣а, четвъртата форма, несъмнено е трансцендентален, но понеже неговите дейности при унищожението на материалния свят са в гун̣ата на невежеството, Той е известен като та̄масӣ, божествената форма на невежеството. Шива знае, че Сан̇карш̣ан̣а е първоначалната причина за собственото му съществуване, затова постоянно медитира върху него и в транс повтаря следната мантра.
ТЕКСТ 17: Шива, най-могъщият от боговете, изрича следната молитва: О, Върховна Божествена Личност, отдавам смирените си почитания пред твоята форма като Бог Сан̇карш̣ан̣а. Ти си изворът на всички трансцендентални качества. Макар и безкраен, ти оставаш непроявен за материалистите.
ТЕКСТ 18: О, Господи, ти си единственият обект на почитание, Върховната Божествена Личност, източникът на всички съвършенства. Твоите закрилящи лотосови нозе са единственото убежище за преданите; за тяхно удовлетворение ти се явяваш в различни форми. Повелителю мой, ти освобождаваш своите предани от оковите на материалното съществуване, но обричаш неотдадените на материален плен. Моля те, приеми ме като твой вечен слуга.
ТЕКСТ 19: Ние не можем да овладеем силата на гнева си. И когато гледаме материални обекти, не можем да не усетим привличане или отблъскване. Но Върховният Бог не е подвластен на такива чувства. Макар да поглежда бегло материалния свят за целите на неговото сътворение, поддържане и унищожение, Той остава съвършено незасегнат. Ето защо този, който иска да победи сетивата си, трябва да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Тогава ще излезе победител.
ТЕКСТ 20: За хората със замърсено възприятие очите на Върховния Бог са зачервени като на опиянен човек. В заблуждението си такива нискоинтелигентни личности се гневят на Върховния и ядът им прави така, че самият Бог да изглежда гневен и страховит. Но това е илюзия. Когато жените на демона змия се развълнували от докосването на лотосовите нозе на Бога, те засрамени спрели обожанието си. Той обаче не загубил самообладание от това докосване, защото е уравновесен при всички обстоятелства. Нима има някой, който ще откаже да служи на Върховната Божествена Личност?
ТЕКСТ 21: Шива продължи: Всички велики мъдреци приемат Бога като източник на сътворението, поддържането и унищожението, въпреки че Той няма нищо общо с тези дейности. Затова го наричат безграничен. В своята инкарнация Шеш̣а Той крепи всички вселени върху качулките си, но за него те са леки като синапени зрънца. Кой човек, стремящ се към съвършенство, би отказал да му служи?
ТЕКСТОВЕ 22 – 23: От тази Върховна Божествена Личност се появява Брахма̄, чието тяло, изградено от съвкупната материална енергия, представлява вместилище на интелигентността, повлияна от гун̣ата на страстта. От Брахма̄ се раждам аз, Рудра, олицетворението на фалшивото его. Със своето могъщество аз създавам останалите полубогове, петте елемента и сетивата. Ето защо се покланям пред Върховния Бог, по-велик от всички нас, властелина на полубоговете, материалните елементи и сетивата, на Брахма̄ и на мен. Ние сме като птици, навързани с въже. Само по милостта на Бога можем да създаваме, поддържаме и унищожаваме материалния свят. Затова отдавам смирените си почитания на Върховното Същество.
ТЕКСТ 24: Илюзорната енергия на Върховния Бог привързва всички нас, обусловените души, към материалния свят. Ето защо без неговата милост ние не знаем как да се измъкнем от тази илюзорна енергия. Нека отдам смирените си почитания на Бога, причината за сътворението и унищожението.