Шрӣмад Бха̄гаватам 5.17.2
Деванагари
यत्र ह वाव वीरव्रत औत्तानपादि: परमभागवतोऽस्मत्कुलदेवताचरणारविन्दोदकमिति यामनुसवनमुत्कृष्यमाणभगवद्भक्तियोगेन दृढं क्लिद्यमानान्तर्हृदय औत्कण्ठ्यविवशामीलितलोचनयुगलकुड्मलविगलितामलबाष्पकलयाभिव्यज्यमानरोमपुलककुलकोऽधुनापि परमादरेण शिरसा बिभर्ति ॥ २ ॥
Стих
ятра ха ва̄ва вӣра-врата аутта̄напа̄дих̣ парама-бха̄гавато 'смат-кула-девата̄-чаран̣а̄равиндодакам ити я̄м анусаванам уткр̣ш̣яма̄н̣а-бхагавад-бхакти-йогена др̣д̣хам̇ клидяма̄на̄нтар-хр̣дая ауткан̣т̣хя-виваша̄мӣлита-лочана-югала-куд̣мала-вигалита̄мала-ба̄ш̣па-калая̄бхивяджяма̄на-рома-пулака-кулако 'дхуна̄пи парама̄дарен̣а шираса̄ бибхарти.
Дума по дума
ятра ха ва̄ва — в Дхрувалока; вӣра-вратах̣ — твърдо решен; аутта̄напа̄дих̣ — славният син на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да; парама-бха̄гаватах̣ — най-извисеният предан; асмат — наш; кула-девата̄ — на семейното божество; чаран̣а-аравинда — на лотосовите нозе; удакам — във водата; ити — така; я̄м — която; анусаванам — постоянно; уткр̣ш̣яма̄н̣а — увеличавано; бхагават-бхакти-йогена — от преданото служене на Бога; др̣д̣хам — много; клидяма̄на-антах̣-хр̣даях̣ — размекнат в дълбините на сърцето; ауткан̣т̣хя — от голямо безпокойство; виваша — спонтанно; амӣлита — леко отворени; лочана — на очите; югала — две; куд̣мала — подобни на цветя; вигалита — извиращи; амала — кристалночисти; ба̄ш̣па-калая̄ — със сълзи; абхивяджяма̄на — проявени; рома-пулака-кулаках̣ — признаци на екстаз по тялото; адхуна̄ апи — дори сега; парама-а̄дарен̣а — с голямо благоговение; шираса̄ — на главата; бибхарти — носи.
Превод
Дхрува Маха̄ра̄джа, великият син на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, се слави като най-извисения предан, защото служи на Бога с неизменна решителност. Той знае, че свещената вода на Ганг мие лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, и до ден-днешен с благоговение поръсва главата си с нея. В дълбините на сърцето си той постоянно носи съкровения образ на Кр̣ш̣н̣а и затова е обзет от екстатично безпокойство. Сълзи се леят от полуотворените му очи и тръпки преминават по цялото му тяло.
Пояснение
Когато някой е съсредоточен в предано служене на Върховната Божествена Личност, той бива наричан вӣра-врата, „притежаващ неизменна решителност“. Такъв предан изпитва все по-голям екстаз от служенето. Щом помисли за Бог Виш̣н̣у, очите му се напълват със сълзи. Това е характерно за маха̄-бха̄гавата. Дхрува Маха̄ра̄джа бил постоянно в този екстаз на преданост, както и Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който открито го проявил по време на пребиваването си в Джаганна̄тха Пурӣ. Забавленията на Бог Чайтаня са описани подробно в Чайтаня чарита̄мр̣та.