Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Изворите на Ганг
Седемнадесета глава разказва за произхода на река Ганг и пътя ѝ в земите на Ила̄вр̣та-варш̣а и около тях. Тук са поместени и молитвите на Шива към Сан̇карш̣ан̣а, част от четворното разширение на Върховната Божествена Личност. Веднъж Бали Маха̄ра̄джа извършвал жертвоприношение и при него дошъл Бог Виш̣н̣у. Той се появил в образа на Тривикрама, наричан също и Ва̄мана, и помолил царя да му подари три стъпки земя. Само с две стъпки Бог Ва̄мана прекосил трите планетарни системи и с пръстите на левия си крак пробил обвивката на вселената. През дупката прокапали няколко капки вода от Причинния океан и паднали на главата на Шива, където останали хиляда милениума. Тези капки се превърнали в свещената река Ганг. Тя минава най-напред през райските планети, разположени върху стъпалата на Бог Виш̣н̣у. Ганг е известна под различни имена като Бха̄гӣратхӣ, Джа̄хнавӣ и други. Тя пречиства Дхрувалока и планетите на седемте мъдреци, защото единственото желание на Дхрува и на мъдреците е да служат в лотосовите нозе на Бога.
Ганг извира от лотосовите нозе на Бога, залива райските планети, особено Луната, и продължава към Брахмапурӣ на планината Меру. Там се разделя на четири ръкава (реките Сӣта̄, Алакананда̄, Чакш̣у и Бхадра̄), които се вливат в океана от солена вода. Река Сӣта̄ минава през Шекхара-парвата и Гандхама̄дана-парвата, спуска се в Бхадра̄шва-варш̣а и се влива в соления океан на изток. Река Чакш̣у тече през Ма̄лява̄н-гири и щом стигне Кетума̄ла-варш̣а, също се влива в океана от запад. Пътят на река Бхадра̄ минава през планините Меру, Кумуда, Нӣла, Швета и Шр̣н̇гава̄н; накрая тя стига до Куру-деша и се влива в океана при северното му крайбрежие. Алакананда̄ минава през Брахма̄лая, прекосява Хемакӯт̣а, Химакӯт̣а и още много планини, достига Бха̄рата-варш̣а и се влива в соления океан от юг. В деветте варш̣и текат и много други реки с техните притоци.
Земята, наречена Бха̄рата-варш̣а, е поле за различни дейности, а в останалите осем варш̣и живеят същества, заслужили да се наслаждават на райски удобства. Жителите на тези красиви провинции могат да си позволят изтънчени наслади и материален лукс. Във всяка от деветте варш̣и на Джамбӯдвӣпа отделно въплъщение на Върховната Божествена Личност ги дарява с милостта си.
В Ила̄вр̣та-варш̣а Шива е единственият мъж. Той живее там със своята съпруга Бхава̄нӣ, заобиколена от множеството си прислужници. Ако някой друг мъж се осмели да прекрачи владенията им, Бхава̄нӣ го проклина да се превърне в жена. Шива се прекланя пред Бог Сан̇карш̣ан̣а с прекрасни молитви, една от които гласи: „О, Господи, моля те освободи всичките си предани от материалния живот и остави неотдадените в материалния плен. Без твоята милост никой не може да се избави от робството на материалното съществуване“.
Деванагари
श्रीशुक उवाच
तत्र भगवत: साक्षाद्यज्ञलिङ्गस्य विष्णोर्विक्रमतो वामपादाङ्गुष्ठनखनिर्भिन्नोर्ध्वाण्डकटाहविवरेणान्त:प्रविष्टा या बाह्यजलधारा तच्चरणपङ्कजावनेजनारुणकिञ्जल्कोपरञ्जिताखिलजगदघमलापहोपस्पर्शनामला साक्षाद्भगवत्पदीत्यनुपलक्षितवचोऽभिधीयमानातिमहता कालेन युगसहस्रोपलक्षणेन दिवो मूर्धन्यवततार यत्तद्विष्णुपदमाहु: ॥ १ ॥
तत्र भगवत: साक्षाद्यज्ञलिङ्गस्य विष्णोर्विक्रमतो वामपादाङ्गुष्ठनखनिर्भिन्नोर्ध्वाण्डकटाहविवरेणान्त:प्रविष्टा या बाह्यजलधारा तच्चरणपङ्कजावनेजनारुणकिञ्जल्कोपरञ्जिताखिलजगदघमलापहोपस्पर्शनामला साक्षाद्भगवत्पदीत्यनुपलक्षितवचोऽभिधीयमानातिमहता कालेन युगसहस्रोपलक्षणेन दिवो मूर्धन्यवततार यत्तद्विष्णुपदमाहु: ॥ १ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
татра бхагаватах̣ са̄кш̣а̄д ягя-лин̇гася виш̣н̣ор викрамато ва̄ма-па̄да̄н̇гуш̣т̣ха-накха-нирбхиннордхва̄н̣д̣а-кат̣а̄ха-виварен̣а̄нтах̣-правиш̣т̣а̄ я̄ ба̄хя-джала-дха̄ра̄ тач-чаран̣а-пан̇каджа̄ванеджана̄рун̣а-кин̃джалкопаран̃джита̄кхила-джагад-агха-мала̄пахопаспаршана̄мала̄ са̄кш̣а̄д бхагават-падӣтй анупалакш̣ита-вачо 'бхидхӣяма̄на̄ти-махата̄ ка̄лена юга-сахасропалакш̣ан̣ена диво мӯрдханй аватата̄ра ят тад виш̣н̣у-падам а̄хух̣.
татра бхагаватах̣ са̄кш̣а̄д ягя-лин̇гася виш̣н̣ор викрамато ва̄ма-па̄да̄н̇гуш̣т̣ха-накха-нирбхиннордхва̄н̣д̣а-кат̣а̄ха-виварен̣а̄нтах̣-правиш̣т̣а̄ я̄ ба̄хя-джала-дха̄ра̄ тач-чаран̣а-пан̇каджа̄ванеджана̄рун̣а-кин̃джалкопаран̃джита̄кхила-джагад-агха-мала̄пахопаспаршана̄мала̄ са̄кш̣а̄д бхагават-падӣтй анупалакш̣ита-вачо 'бхидхӣяма̄на̄ти-махата̄ ка̄лена юга-сахасропалакш̣ан̣ена диво мӯрдханй аватата̄ра ят тад виш̣н̣у-падам а̄хух̣.
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; татра — тогава; бхагаватах̣ — на инкарнацията на Върховната Божествена Личност; са̄кш̣а̄т — направо; ягя-лин̇гася — който се наслаждава на резултатите от всички жертвоприношения; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; викраматах̣ — с втората си крачка; ва̄ма-па̄да — на левия си крак; ан̇гуш̣т̣ха — на големия пръст; накха — от нокътя; нирбхинна — прободен; ӯрдхва — горния; ан̣д̣а-кат̣а̄ха — обвивката на вселената (покрита от седем слоя: земя, вода, огън и пр.); виварен̣а — през дупката; антах̣-правиш̣т̣а̄ — влизайки във вселената; я̄ — която; ба̄хя-джала-дха̄ра̄ — водната струя от Причинния океан, който е отвъд вселената; тат — на него; чаран̣а-пан̇каджа — лотосовите нозе; аванеджана — измивайки; арун̣а-кин̃джалка — от червения прашец; упаран̃джита̄ — оцветена; акхила-джагат — на целия свят; агха-мала — греховете; апаха̄ — унищожава; упаспаршана — докосването с нея; амала̄ — съвсем чиста; са̄кш̣а̄т — непосредствено; бхагават-падӣ — извираща от лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност; ити — така; анупалакш̣ита — описана; вачах̣ — с името; абхидхӣяма̄на̄ — наречена; ати-махата̄ ка̄лена — след много време; юга-сахасра-упалакш̣ан̣ена — състоящо се от хиляда милениума; дивах̣ — на небето; мӯрдхани — на главата (Дхрувалока); аватата̄ра — се спусна; ят — която; тат — това; виш̣н̣у-падам — лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у; а̄хух̣ — казват.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, Бог Виш̣н̣у, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, се появи в образа на Ва̄манадева на жертвената арена, издигната от Бали Маха̄ра̄джа. Той протегна левия си крак до края на вселената и проби обвивката ѝ с нокътя на палеца си. През дупката нахлу чистата вода на Причинния океан и от нея се роди река Ганг. Окъпали лотосовите нозе на Бога, покрити с червеникав прашец, водите на Ганг придобиха красив розов цвят. Всяко живо същество незабавно ще пречисти сърцето си от материалното замърсяване, докосвайки трансценденталната вода на Ганг, но тя остава винаги чиста. Тъй като обля лотосовите нозе на Бога, преди да започне пътя си из вселената, Ганг носи името Виш̣н̣упадӣ. По-късно я нарекоха Джа̄хнавӣ и Бха̄гӣратхӣ. След хиляда милениума водите ѝ потекоха към Дхрувалока, най-висшата планета във вселената. И затова великите мъдреци и учени казват, че Дхрувалока е Виш̣н̣упада („разположена в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у“).
Пояснение
В този стих Шукадева Госва̄мӣ описва славата на река Ганг. Водата ѝ се нарича патита па̄ванӣ, освободителка на грешните живи същества. Доказано е, че всеки, който се къпе редовно в Ганг, се пречиства външно и вътрешно. Външната чистота се проявява като имунитет на организма срещу болести, а вътрешно се развива преданост към Върховната Божествена Личност. В Индия, край бреговете на Ганг, живеят стотици хиляди хора и като се къпят редовно в реката, те без съмнение се пречистват и духовно, и материално. Много мъдреци, дори самият Шан̇кара̄ча̄ря, са съчинили молитви във възхвала на Ганг. Индийската земя се е прославила с великите си реки Ганг, Ямуна̄, Года̄варӣ, Ка̄верӣ, Кр̣ш̣н̣а̄ и Нармада̄. Всеки, който живее близо до тях, притежава естествено извисено духовно съзнание. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря казва:
ва̄ра̄хе ва̄ма-па̄дам̇ ту
тад-анйеш̣у ту дакш̣ин̣ам
па̄дам̇ калпеш̣у бхагава̄н
уджджаха̄ра тривикрамах̣
тад-анйеш̣у ту дакш̣ин̣ам
па̄дам̇ калпеш̣у бхагава̄н
уджджаха̄ра тривикрамах̣
Бог Ва̄мана, стъпил на десния си крак и протегнал левия до края на вселената, се прочу като Тривикрама, инкарнацията, извършила три велики подвига.
Деванагари
यत्र ह वाव वीरव्रत औत्तानपादि: परमभागवतोऽस्मत्कुलदेवताचरणारविन्दोदकमिति यामनुसवनमुत्कृष्यमाणभगवद्भक्तियोगेन दृढं क्लिद्यमानान्तर्हृदय औत्कण्ठ्यविवशामीलितलोचनयुगलकुड्मलविगलितामलबाष्पकलयाभिव्यज्यमानरोमपुलककुलकोऽधुनापि परमादरेण शिरसा बिभर्ति ॥ २ ॥
Стих
ятра ха ва̄ва вӣра-врата аутта̄напа̄дих̣ парама-бха̄гавато 'смат-кула-девата̄-чаран̣а̄равиндодакам ити я̄м анусаванам уткр̣ш̣яма̄н̣а-бхагавад-бхакти-йогена др̣д̣хам̇ клидяма̄на̄нтар-хр̣дая ауткан̣т̣хя-виваша̄мӣлита-лочана-югала-куд̣мала-вигалита̄мала-ба̄ш̣па-калая̄бхивяджяма̄на-рома-пулака-кулако 'дхуна̄пи парама̄дарен̣а шираса̄ бибхарти.
Дума по дума
ятра ха ва̄ва — в Дхрувалока; вӣра-вратах̣ — твърдо решен; аутта̄напа̄дих̣ — славният син на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да; парама-бха̄гаватах̣ — най-извисеният предан; асмат — наш; кула-девата̄ — на семейното божество; чаран̣а-аравинда — на лотосовите нозе; удакам — във водата; ити — така; я̄м — която; анусаванам — постоянно; уткр̣ш̣яма̄н̣а — увеличавано; бхагават-бхакти-йогена — от преданото служене на Бога; др̣д̣хам — много; клидяма̄на-антах̣-хр̣даях̣ — размекнат в дълбините на сърцето; ауткан̣т̣хя — от голямо безпокойство; виваша — спонтанно; амӣлита — леко отворени; лочана — на очите; югала — две; куд̣мала — подобни на цветя; вигалита — извиращи; амала — кристалночисти; ба̄ш̣па-калая̄ — със сълзи; абхивяджяма̄на — проявени; рома-пулака-кулаках̣ — признаци на екстаз по тялото; адхуна̄ апи — дори сега; парама-а̄дарен̣а — с голямо благоговение; шираса̄ — на главата; бибхарти — носи.
Превод
Дхрува Маха̄ра̄джа, великият син на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, се слави като най-извисения предан, защото служи на Бога с неизменна решителност. Той знае, че свещената вода на Ганг мие лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, и до ден-днешен с благоговение поръсва главата си с нея. В дълбините на сърцето си той постоянно носи съкровения образ на Кр̣ш̣н̣а и затова е обзет от екстатично безпокойство. Сълзи се леят от полуотворените му очи и тръпки преминават по цялото му тяло.
Пояснение
Когато някой е съсредоточен в предано служене на Върховната Божествена Личност, той бива наричан вӣра-врата, „притежаващ неизменна решителност“. Такъв предан изпитва все по-голям екстаз от служенето. Щом помисли за Бог Виш̣н̣у, очите му се напълват със сълзи. Това е характерно за маха̄-бха̄гавата. Дхрува Маха̄ра̄джа бил постоянно в този екстаз на преданост, както и Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който открито го проявил по време на пребиваването си в Джаганна̄тха Пурӣ. Забавленията на Бог Чайтаня са описани подробно в Чайтаня чарита̄мр̣та.
Деванагари
तत: सप्त ऋषयस्तत्प्रभावाभिज्ञा यां ननु तपसआत्यन्तिकी सिद्धिरेतावती भगवति सर्वात्मनि वासुदेवेऽनुपरतभक्तियोगलाभेनैवोपेक्षितान्यार्थात्मगतयो मुक्तिमिवागतां मुमुक्षव इव सबहुमानमद्यापि जटाजूटैरुद्वहन्ति ॥ ३ ॥
Стих
татах̣ сапта р̣ш̣аяс тат прабха̄ва̄бхигя̄ я̄м̇ нану тапаса а̄тянтикӣ сиддхир ета̄ватӣ бхагавати сарва̄тмани ва̄судеве 'нупарата-бхакти йога-ла̄бхенаивопекш̣ита̄ня̄ртха̄тма-гатайо муктим ива̄гата̄м̇ мумукш̣ава ива сабаху-ма̄нам адя̄пи джат̣а̄-джӯт̣аир удваханти.
Дума по дума
татах̣ — след това; сапта р̣ш̣аях̣ — седемте велики мъдреци (първият от които е Марӣчи); тат прабха̄ва-абхигя̄х̣ — които познават много добре въздействието на река Ганг; я̄м — тази вода; нану — наистина; тапасах̣ — на аскетизма; а̄тянтикӣ — висшето; сиддхих̣ — съвършенство; ета̄ватӣ — толкова; бхагавати — Върховната Божествена Личност; сарва-а̄тмани — във всепроникващия; ва̄судеве — Кр̣ш̣н̣а; анупарата — непрекъснат; бхакти йога — на мистичния процес на преданото служене; ла̄бхена — постигайки това равнище; ева — безспорно; упекш̣ита — пренебрегвани; аня — други; артха-а̄тма-гатаях̣ — всички други пътища към съвършенството (религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение); муктим — освобождение от материалното робство; ива — като; а̄гата̄м — получили; мумукш̣авах̣ — личности, желаещи освобождение; ива — като; са-баху-ма̄нам — с голяма почит; адя апи — дори днес; джат̣а̄-джӯт̣аих̣ — със сплъстени кичури; удваханти — носят.
Превод
Седемте велики мъдреци (Марӣчи, Васиш̣т̣ха, Атри и други) живеят на планетите под Дхрувалока. Добре запознати с въздействието на водата на Ганг, те до ден-днешен мокрят сплъстените си кичури с нея. Разбрали са, че тази вода е върховно богатство – тя дарява съвършенството на аскетизма и е най-доброто средство за напредък в трансценденталния живот. Постигнали вечното предано служене на Върховната Божествена Личност, те пренебрегват другите благотворни пътища – религия, материално благосъстояние, сетивно наслаждение и дори сливането с Върховния. За разлика от гя̄нӣте, които смятат потъването в битието на Бога за най-висша истина, седемте необикновени личности приемат преданото служене за съвършенството на живота.
Пояснение
Трансценденталистите се разделят на две основни групи: нирвишеш̣а-ва̄дӣ, имперсоналисти и бхакти – предани. Имперсоналистите отхвърлят духовното разнообразие. Те искат да се слеят със съществуването на Бога в неговия аспект Брахман (брахмаджьоти). Но преданите искат да участват в трансценденталните дейности на Върховния. Седемте планети на Марӣчи, Васиш̣т̣ха, Атри и останалите мъдреци се намират непосредствено под Дхрувалока, най-висшата планета в горните области на вселената. Мъдреците смятат преданото служене за висше съвършенство на живота и затова носят в косите си свещената вода на Ганг. Даденият стих свидетелства, че за човека, постигнал чистото предано служене, нищо друго няма стойност, дори прехваленото освобождение (каиваля). Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ пише, че само постигналият чисто предано служене на Бога може да изостави всички други дейности, смятайки ги за незначителни. Прабодха̄нанда Сарасватӣ потвърждава тази идея в Чайтаня чандра̄мр̣та, 5:
каивалям̇ нарака̄яте три-даша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте
дурда̄нтендрия-ка̄ла-сарпа-пат̣алӣ проткха̄та-дам̇ш̣т̣ра̄яте
вишвам̇ пӯрн̣а-сукха̄яте видхи-махендра̄диш ча кӣт̣а̄яте
ят ка̄рун̣я-кат̣а̄кш̣а-ваибхававата̄м̇ там̇ гаурам ева стумах̣
дурда̄нтендрия-ка̄ла-сарпа-пат̣алӣ проткха̄та-дам̇ш̣т̣ра̄яте
вишвам̇ пӯрн̣а-сукха̄яте видхи-махендра̄диш ча кӣт̣а̄яте
ят ка̄рун̣я-кат̣а̄кш̣а-ваибхававата̄м̇ там̇ гаурам ева стумах̣
Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху подробно е обяснил и разпространил процеса на бхакти йога. И за този, който се отдаде в неговите лотосови нозе, съвършенството на ма̄я̄ва̄дӣте – каиваля, т.е. сливането с Върховния – е равносилно на ад; да не говорим за копнежа на кармӣте да се издигнат на райските планети. За преданите подобни цели са безполезна фантасмагория. Не бива да забравяме и йогӣте с техните опити да овладеят сетивата си – те също няма да успеят, ако не се издигнат до равнището на преданото служене. Сетивата често са сравнявани с отровни змии, но сетивата на бхактите, служещи на Бога, са змии с изтръгнати отровни зъби. Йогӣте се опитват да възпират сетивата си, ала дори велики мистици като Вишва̄митра се провалят в това начинание. По време на медитация сетивата му го победили, той бил запленен от красивата Менака̄ и по-късно тя родила момиче на име Шакунтала̄. Както Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (6.47), най-мъдрите хора на света са бхакти йогӣте.
йогина̄м апи сарвеш̣а̄м̇
мад-гатена̄нтара̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юктатамо матах̣
мад-гатена̄нтара̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юктатамо матах̣
„А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат“.
Деванагари
ततोऽनेकसहस्रकोटिविमानानीकसङ्कुलदेवयानेनावतरन्तीन्दुमण्डलमावार्य ब्रह्मसदने निपतति ॥ ४ ॥
Стих
тато 'нека-сахасра-кот̣и-вима̄на̄нӣка-сан̇кула-дева-я̄нена̄ватар-антӣнду ман̣д̣алам а̄ва̄ря брахма-садане нипатати.
Дума по дума
татах̣ — след като пречисти планетите на седемте велики мъдреци; анека — много; сахасра — хиляди; кот̣и — милиони; вима̄на-анӣка — въздушна флота; сан̇кула — препълнени; дева-я̄нена — космическите пътища на полубоговете; аватарантӣ — спускащи се; инду-ман̣д̣алам — Луната; а̄ва̄ря — заляна; брахма-садане — владенията на Брахма̄ по билото на Сумеру-парвата; нипатати — спуска се към.
Превод
След като пречисти седемте планети близо до Дхрувалока (Полярната звезда), водата на Ганг бива пренесена от милиарди въздушни кораби по космическите пътища на полубоговете. После реката залива Луната (Чандралока) и накрая достига владенията на Брахма̄ на върха на планината Меру.
Пояснение
Не бива да забравяме, че река Ганг води началото си от Причинния океан, отвъд обвивката на вселената. Водата на океана прокапва през отвора, направен от Бог Ва̄манадева, и потича към Дхрувалока (Полярната звезда) и седемте планети под нея. След това цяла флота от небесни летателни апарати я пренасят до Луната и оттам тя се спуска на върха на планината Меру, наричана още Сумеру-парвата. В края на дългото си пътуване реката стига до нисшите планети, а от върховете на Хималаите се отправя към Харидвар и индийските равнини, пречиствайки цялата земя. Тук се описва пътят ѝ от горните области на вселената през планетарните системи. Въздушни кораби пренасят нейните води от планетите на мъдреците до другите планети. Днешните самонадеяни учени се опитват да достигнат по-висши планети, въпреки недоимъка от енергийни запаси на Земята. Ако наистина бяха кадърни учени, щяха лично да отидат със самолет на друга планета, но това е извън възможностите им. Те се отказаха от екскурзиите до Луната и сега правят планове за експедиции до други планети, но без успех.
Деванагари
तत्र चतुर्धा भिद्यमाना चतुर्भिर्नामभिश्चतुर्दिशमभिस्पन्दन्ती नदनदीपतिमेवाभिनिविशति सीतालकनन्दा चक्षुर्भद्रेति ॥ ५ ॥
Стих
татра чатурдха̄ бхидяма̄на̄ чатурбхир на̄мабхиш чатур-дишам абхиспандантӣ нада-надӣ-патим ева̄бхинивишати сӣта̄лакананда̄ чакш̣ур бхадрети.
Дума по дума
татра — там (на билото на Меру); чатурдха̄ — на четири ръкава; бхидяма̄на̄ — разделена; чатурбхих̣ — с четири; на̄мабхих̣ — имена; чатух̣-дишам — четирите посоки (изток, запад, север и юг); абхиспандантӣ — мощно текат; нада-надӣ-патим — хранилището на всички големи реки (океана); ева — безспорно; абхинивишати — влизат; сӣта̄-алакананда̄ — Сӣта̄ и Алакананда̄; чакш̣ух̣ — Чакш̣у; бхадра̄ — Бхадра̄; ити — известни с тези имена.
Превод
По билото на Меру Ганг се разделя на четири ръкава, които поемат в различни посоки (изток, запад, север и юг). Тези реки, наречени Сӣта̄, Алакананда̄, Чакш̣у и Бхадра̄, се вливат в океана.
Деванагари
सीता तु ब्रह्मसदनात्केसराचलादिगिरिशिखरेभ्योऽधोऽध: प्रस्रवन्ती गन्धमादनमूर्धसु पतित्वान्तरेण भद्राश्ववर्षं प्राच्यां दिशि क्षारसमुद्रमभिप्रविशति ॥ ६ ॥
Стих
sītā tu brahma-sadanāt kesarācalādi-giri-śikharebhyo ’dho ’dhaḥ prasravantī gandhamādana-сӣта̄ ту брахма-садана̄т кесара̄чала̄ди-гири-шикхаребхьо 'дхо 'дхах̣ прасравантӣ гандхама̄дана-мӯрдхасу патитва̄нтарен̣а бхадра̄шва-варш̣ам̇ пра̄чя̄м̇ диши кш̣а̄ра-самудрам абхиправишати.mūrdhasu patitvāntareṇa bhadrāśva-varṣaṁ prācyāṁ diśi kṣāra-samudram abhipraviśati.
Дума по дума
сӣта̄ — реката Сӣта̄; ту — несъмнено; брахма-садана̄т — от Брахмапурӣ; кесара̄чала-а̄ди — на Кесара̄чала и други високи планини; гири — възвишения; шикхаребхях̣ — от върховете; адхах̣ адхах̣ — надолу; прасравантӣ — течейки; гандхама̄дана — на планината Гандхама̄дана; мӯрдхасу — на върха; патитва̄ — падаща; антарен̣а — вътре; бхадра̄шва-варш̣ам — провинция Бхадра̄шва; пра̄чя̄м — в източна; диши — посока; кш̣а̄ра-самудрам — в океана от солена вода; абхиправишати — влиза.
Превод
Разклонението на Ганг, Сӣта̄, тече през Брахмапурӣ по билото на Меру и оттам се спуска към върховете на съседните Кесара̄чалски планини, високи почти колкото Меру. От тези планини, разположени около Меру като тичинки около плодник, Ганг се спуска към върха на планината Гандхама̄дана, а после тече през долината на Бхадра̄шва-варш̣а. Накрая се влива в соления океан на изток.
Деванагари
एवं माल्यवच्छिखरान्निष्पतन्ती ततोऽनुपरतवेगा केतुमालमभि चक्षु: प्रतीच्यां दिशि सरित्पतिं प्रविशति ॥ ७ ॥
Стих
евам̇ ма̄лявач-чхикхара̄н ниш̣патантӣ тато 'нупарата-вега̄ кетума̄лам абхи чакш̣ух̣ пратӣчя̄м̇ диши сарит-патим̇ правишати.
Дума по дума
евам — по този начин; ма̄ляват-шикхара̄т — от върха на планината Ма̄лява̄н; ниш̣патантӣ — падаща; татах̣ — след това; анупарата-вега̄ — чиято сила не е препятствана от нищо; кетума̄лам абхи — в земите, наречени Кетума̄ла-варш̣а; чакш̣ух̣ — разклонението Чакш̣у; пратӣчя̄м — на запад; диши — посока; сарит-патим — в океана; правишати — се влива.
Превод
Разклонението на Ганг, наречено Чакш̣у, се спуска към билото на планината Ма̄лява̄н и оттам се излива в земите на Кетума̄ла-варш̣а. Така Ганг минава праз цялата Кетума̄ла-варш̣а и достига океана на запад.
Деванагари
भद्रा चोत्तरतो मेरुशिरसो निपतिता गिरिशिखराद्गिरिशिखरमतिहाय शृङ्गवत: शृङ्गादवस्यन्दमाना उत्तरांस्तु कुरूनभित उदीच्यां दिशि जलधिमभिप्रविशति ॥ ८ ॥
Стих
бхадра̄ чоттарато меру-ширасо нипатита̄ гири-шикхара̄д гири-шикхарам атиха̄я шр̣н̇гаватах̣ шр̣н̇га̄д авасяндама̄на̄ уттара̄м̇с ту курӯн абхита удӣчя̄м̇ диши джаладхим абхиправишати.
Дума по дума
бхадра̄ — разклонението Бхадра̄; ча — също; уттаратах̣ — към северната част; меру-ширасах̣ — от билото на Меру; нипатита̄ — падаща; гири-шикхара̄т — от върха на планината Кумуда; гири-шикхарам — към върха на планината Нӣла; атиха̄я — прекосявайки; шр̣н̇гаватах̣ — на планината Шр̣н̇гава̄н; шр̣н̇га̄т — от върха; авасяндама̄на̄ — течаща; уттара̄н — северната; ту — но; курӯн — земите Куру; абхитах̣ — от всички страни; удӣчя̄м — в северна; диши — посока; джаладхим — в океана от солена вода; абхиправишати — се влива.
Превод
Разклонението Бхадра̄ тече в северната част на Меру. Водопадите на реката заливат последователно върховете на планините Кумуда, Нӣла, Швета и Шр̣н̇гава̄н. След това тя се спуска в провинция Куру, прекосява я и се влива в океана на север.
Деванагари
तथैवालकनन्दा दक्षिणेन ब्रह्मसदनाद्बहूनि गिरिकूटान्यतिक्रम्य हेमकूटाद्धैमकूटान्यतिरभसतररंहसा लुठयन्ती भारतमभिवर्षं दक्षिणस्यां दिशि जलधिमभिप्रविशति यस्यां स्नानार्थं चागच्छत: पुंस: पदे पदेऽश्वमेधराजसूयादीनां फलं न दुर्लभमिति ॥ ९ ॥
Стих
татхаива̄лакананда̄ дакш̣ин̣ена брахма-садана̄д бахӯни гири-кӯт̣а̄нй атикрамя хемакӯт̣а̄д дхаимакӯт̣а̄нй ати-рабхасатара-рам̇хаса̄ лут̣хаянтӣ бха̄ратам абхиварш̣ам̇ дакш̣ин̣ася̄м̇ диши джаладхим абхиправишати яся̄м̇ сна̄на̄ртхам̇ ча̄гаччхатах̣ пум̇сах̣ паде паде 'швамедха-ра̄джасӯя̄дӣна̄м̇ пхалам̇ на дурлабхам ити.
Дума по дума
татха̄ ева — по същия начин; алакананда̄ — разклонението Алакананда̄; дакш̣ин̣ена — в южната част; брахма-садана̄т — от град Брахмапурӣ; бахӯни — много; гири-кӯт̣а̄ни — планински върхове; атикрамя — прекосявайки; хемакӯт̣а̄т — от планината Хемакӯт̣а; хаимакӯт̣а̄ни — и Химакӯт̣а; ати-рабхасатара — страховито; рам̇хаса̄ — с голяма сила; лут̣хаянтӣ — бушуваща; бха̄ратам абхиварш̣ам — във всички части на Бха̄рата-варш̣а; дакш̣ин̣ася̄м — в южна; диши — посока; джаладхим — в океана от солена вода; абхиправишати — се влива; яся̄м — в която; сна̄на-артхам — за къпане; ча — и; а̄гаччхатах̣ — на този, който идва; пум̇сах̣ — човек; паде паде — на всяка крачка; ашвамедха-ра̄джасӯя-а̄дӣна̄м — на велики жертвоприношения като Ашвамедха-ягя и Ра̄джасӯя-ягя; пхалам — резултатът; на — не; дурлабхам — трудно постижим; ити — така.
Превод
А разклонението на Ганг, река Алакананда̄, тече в южната част на Брахмапурӣ (Брахма-садана). Преминала през планинските върхове в разни земи, тя пада със страховита сила върху върховете на планините Хемакӯт̣а и Химакӯт̣а. След като ги наводни, Ганг залива и земите на Бха̄рата-варш̣а, а после се влива в соленоводния океан от юг. Хората, които се къпят в нея, са големи късметлии. Те лесно могат да получат резултатите от велики жертвоприношения като Ра̄джасӯя и Ашвамедха.
Пояснение
Местността край Бенгалския залив, където Ганг се влива в солените води на океана, и днес се нарича Ган̇га̄-са̄гара, „мястото, където Ганг среща океанския залив“. В деня на Макара-сан̇кра̄нти, през месец януари-февруари, хиляди хора отиват да се къпят в Ган̇га̄-са̄гара с надеждата за освобождение. Стихът потвърждава, че така те наистина ще се освободят. За хората, които редовно се къпят в Ганг, резултатите от Ашвамедха, Ра̄джасӯя и други велики жертвоприношения са леснопостижими. И днес по-голяма част от индийците продължават да се къпят в Ганг. Има много места, подходящи за тази цел. През януари стотици хиляди се събират в Прая̄га (Аллахабад), за да се изкъпят на мястото, където се сливат Ганг и Ямуна̄. След това много от тях се отправят към устието на Ганг, край бреговете на Бенгалския залив, и се къпят там. Това е рядка благословия за народа на Индия – възможността да се къпят във водите на Ганг на толкова много святи места.
Деванагари
अन्ये च नदा नद्यश्च वर्षे वर्षे सन्ति बहुशो मेर्वादिगिरिदुहितर: शतश: ॥ १० ॥
Стих
анйе ча нада̄ надяш ча варш̣е варш̣е санти бахушо мерв-а̄ди-гири-духитарах̣ шаташах̣.
Дума по дума
Превод
От върха на Меру извират и много други реки, малки и големи. Те са като дъщери на планината и текат из земите в стотици разклонения.
Деванагари
तत्रापि भारतमेव वर्षं कर्मक्षेत्रमन्यान्यष्ट वर्षाणि स्वर्गिणां पुण्यशेषोपभोगस्थानानि भौमानि स्वर्गपदानि व्यपदिशन्ति ॥ ११ ॥
Стих
татра̄пи бха̄ратам ева варш̣ам̇ карма-кш̣етрам аня̄нй аш̣т̣а варш̣а̄н̣и сваргин̣а̄м̇ пун̣я-шеш̣опабхога-стха̄на̄ни бхаума̄ни сварга-пада̄ни вяпадишанти.
Дума по дума
татра апи — от всички тях; бха̄ратам — наречена Бха̄рата-варш̣а; ева — несъмнено; варш̣ам — област; карма-кш̣етрам — поле на дейността; аня̄ни — останалите; аш̣т̣а варш̣а̄н̣и — осем области; сваргин̣а̄м — на живите същества, достигнали райските планети с необикновено благочестиви дейности; пун̣я — на резултатите от благочестивите дела; шеш̣а — остатъка; упабхога-стха̄на̄ни — места за материални наслади; бхаума̄ни сварга-пада̄ни — райски места на Земята; вяпадишанти — наричат.
Превод
От деветте варш̣и единствено областта, наречена Бха̄рата-варш̣а, е поле за различни плодоносни дейности. Мъдреците и святите личности казват, че в останалите осем варш̣и живеят духовно извисени, благочестиви хора. Щом се завърнат от райските планети, те се наслаждават на остатъка от добрите си дела в осемте земни варш̣и.
Пояснение
Местата с достъпни райски наслади се разделят на три групи: небесни райски планети, райски места на Земята и била-сварга, райски места, намиращи се в нисшите области. Измежду тези три групи – бхаума-сварга-пада-ни, райски места на земята са осемте варш̣и, без Бха̄рата-варш̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (9.21) Кр̣ш̣н̣а казва: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – щом резултатите от благочестивите им дела се изчерпят, жителите на райските планети се връщат на Земята. Така те биват издигани до райските селения, а след това отново пропадат на земните планети. Тези странствания нагоре и надолу из вселената се наричат брахма̄н̣д̣а бхраман̣а. Разумните хора, т.е. тези, които не са изгубили своята интелигентност, не се въвличат в това блуждаене насам-натам. Те поемат пътя на преданото служене, за да преминат отвъд обвивката на вселената и накрая да влязат в духовното царство. Там достигат някоя от планетите Ваикун̣т̣халока или по-висшата Кр̣ш̣н̣алока (Голока Вр̣нда̄вана). Преданият никога не се впуска в безкрайни пътешествия до райските планети и обратно. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал:
еи рӯпе брахма̄н̣д̣а бхрамите кона бха̄гява̄н джӣва
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа
От всички живи същества, странстващи из вселената, само благословените от съдбата срещат представител на Върховната Божествена Личност и така получават възможност да служат предано. Само искрено търсещите милостта на Кр̣ш̣н̣а срещат гуру, истински представител на Кр̣ш̣н̣а. Ма̄я̄ва̄дӣте, отдадени на умозрителни разсъждения, и кармӣте, устремени към резултата от своите действия, не могат да бъдат гуру. Един гуру е личен представител на Кр̣ш̣н̣а: той предава неговите наставления без никакво изменение. Само най-големите щастливци могат да срещнат истински гуру. Както се казва във ведическите писания: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – човек трябва да търси гуру, за да разбере делата в духовния свят. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава същото. Тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам: за да се разберат дейностите в духовния свят, трябва да се намери гуру, истински представител на Кр̣ш̣н̣а. При всички случаи понятието гуру означава единствено истински представител на Кр̣ш̣н̣а. В Падма Пура̄н̣а е казано: аваиш̣н̣аво гурур на ся̄т – този, който не е ваиш̣н̣ава, или представител на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде гуру. Дори най-ученият бра̄хман̣а не може да стане гуру, ако не е представител на Кр̣ш̣н̣а. По призвание бра̄хман̣ите трябва да придобият шест благоприятни умения: да станат високо ерудирани (пат̣хана) и да бъдат добри учители (па̄т̣хана); да се усъвършенстват в почитанието на Бога или полубоговете (яджана) и да обучават другите в това обожание (я̄джана); да притежават висок морал, за да приемат подаяния от другите (пратиграха) и да извършват благотворителност (да̄на). Но дори един бра̄хман̣а, притежаващ тези качества, не може да стане гуру, ако не е представител на Кр̣ш̣н̣а (гурур на ся̄т). Ваиш̣н̣авах̣ шва-пачо гурух̣: от друга страна, един ваиш̣н̣ава, истински представител на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, може да стане гуру дори ако е шва-пача, т.е. произхожда от семейство на кучеядци.
Понякога се казва, че областта Кашмир в Бха̄рата-варш̣а, се отнася до бхаума-сварга, една от трите вида райски планети (сварга-лока). Безспорно в тези земи има подходящи условия за материално сетивно наслаждение, но не към това се стреми чистият трансценденталист. Рӯпа Госва̄мӣ описва неговите стремежи така:
аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукулйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукулйена кр̣ш̣н̣а̄ну-
шӣланам̇ бхактир уттама̄
„Човек трябва да отдава трансцендентално служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а с любов и без желание за материална изгода или полза от плодоносни дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. Посветените на предано служене на Кр̣ш̣н̣а само за да му доставят удоволствие, не се интересуват от трите вида райски владения – дивя-сварга, бхаума-сварга и била-сварга.
Деванагари
एषु पुरुषाणामयुतपुरुषायुर्वर्षाणां देवकल्पानां नागायुतप्राणानां वज्रसंहननबलवयोमोदप्रमुदितमहासौरतमिथुनव्यवायापवर्गवर्षधृतैकगर्भ कलत्राणां तत्र तु त्रेतायुगसम: कालो वर्तते ॥ १२ ॥
Стих
еш̣у пуруш̣а̄н̣а̄м аюта-пуруш̣а̄юр-варш̣а̄н̣а̄м̇ дева-калпа̄на̄м̇ на̄га̄юта-пра̄н̣а̄на̄м̇ ваджра-сам̇ханана-бала-вайо-мода-прамудита-маха̄-саурата-митхуна-вява̄я̄паварга-варш̣а-дхр̣таика-гарбха-калатра̄н̣а̄м̇ татра ту трета̄-юга-самах̣ ка̄ло вартате.
Дума по дума
еш̣у — в тези (осем) варш̣и или области; пуруш̣а̄н̣а̄м — на всички хора; аюта — десет хиляди; пуруш̣а — по човешкото летоброене; а̄юх̣-варш̣а̄н̣а̄м — чийто живот; дева-калпа̄на̄м — които са като полубогове; на̄га-аюта-пра̄н̣а̄на̄м — имащи силата на десет хиляди слона; ваджра-сам̇ханана — с тела, яки като мълнии; бала — от физическата сила; ваях̣ — от младостта; мода — от обилното сетивно наслаждение; прамудита — опиянени; маха̄-саурата — множество сексуални; митхуна — интимни отношения между мъжете и жените; вява̄я-апаварга — в края на периода на сексуални наслади; варш̣а — през последната година; дхр̣та-ека-гарбха — които зачеват по едно дете; калатра̄н̣а̄м — на тези, които имат съпруги; татра — там; ту — но; трета̄-юга-самах̣ — като в Трета̄ юга (когато не е имало страдание); ка̄лах̣ — време; вартате — съществува.
Превод
В тези осем варш̣и хората живеят по десет хиляди земни години. Те приличат на полубогове и телата им притежават силата на десет хиляди слона. Наистина, могъщи са като мълнии. Нищо не помрачава тяхната младост и дълго време мъжете и жените се отдават на любовни наслади. Когато им остане да живеят само една година, жените зачеват по едно дете. Очевидно е, че жителите на райските земи прекарват дните си в щастие и блаженство както хората в Трета̄ юга.
Пояснение
Има четири юги: Сатя юга, Трета̄ юга, Два̄пара юга и Кали юга. В първата епоха, Сатя юга, хората били много благочестиви. Те се занимавали с мистична йога, за духовно прозрение и осъзнаване на Бога. В състояние на сама̄дхи, никой не мислел за материално сетивно наслаждение. В следващата епоха, Трета̄ юга, хората се отдавали на сетивно удоволствие и не познавали скръбта. Материалните страдания се появили чак в Два̄пара юга, но не били много болезнени. Истинските страдания дошли с настъпването на Кали юга.
Друго съществено положение в стиха е, че във всичките осем райски варш̣и мъжете и жените се наслаждават на сексуалното удоволствие, но без бременност. Бременност се получава само при по-низшите форми на живот. Например кучетата и свинете забременяват два пъти годишно и раждат по половин дузина малки. А низши създания като змиите снасят стотици яйца наведнъж. От дадения стих научаваме, че при по-висшите от нас човешки същества жените забременяват веднъж в живота. Те имат сексуални отношения, но без бременност. В духовния свят хората не са много привлечени от секса поради извисеното си настроение на преданост. Практически, в духовния свят не съществува сексуален живот, а дори понякога да се появи – няма бременност. Но при жителите на тази земя сексът води до бременност, макар че тенденцията е тя да бъде избягвана. В греховната епоха на Кали жените дори убиват децата в утробите си. Това е най-големият грях, който обрича на продължителни материални страдания тези, които го извършват.
Деванагари
यत्र ह देवपतय: स्वै: स्वैर्गणनायकैर्विहितमहार्हणा: सर्वर्तुकुसुमस्तबकफलकिसलयश्रियाऽऽनम्यमानविटपलता विटपिभिरुपशुम्भमानरुचिरकाननाश्रमायतनवर्षगिरिद्रोणीषु तथा चामलजलाशयेषु विकचविविधनववनरुहामोदमुदितराजहंसजलकुक्कुटकारण्डवसारसचक्रवाकादिभिर्मधुकरनिकराकृतिभिरुपकूजितेषु जलक्रीडादिभिर्विचित्रविनोदै: सुललितसुरसुन्दरीणां कामकलिलविलासहासलीलावलोकाकृष्टमनोदृष्टय: स्वैरं विहरन्ति ॥ १३ ॥
Стих
ятра ха дева-патаях̣ сваих̣ сваир ган̣а-на̄якаир вихита-маха̄рхан̣а̄х̣ сарварту-кусума-стабака-пхала-кисалая-шрия̄намяма̄на-вит̣апа-лата̄-вит̣апибхир упашумбхама̄на-ручира-ка̄нана̄шрама̄ятана-варш̣а-гири-дрон̣ӣш̣у татха̄ ча̄мала-джала̄шайеш̣у викача-вивидха-нава-ванаруха̄мода-мудита-ра̄джа-хам̇са-джала-куккут̣а-ка̄ран̣д̣ава-са̄раса-чакрава̄ка̄дибхир мадхукара-никара̄кр̣тибхир упакӯджитеш̣у джала-крӣд̣а̄дибхир вичитра-винодаих̣ сулалита-сура-сундарӣн̣а̄м̇ ка̄ма-калила-вила̄са-ха̄са-лӣла̄валока̄кр̣ш̣т̣а-мано-др̣ш̣т̣аях̣ сваирам̇ вихаранти.
Дума по дума
ятра ха — в осемте области; дева-патаях̣ — господарите на полубоговете, като Индра; сваих̣ сваих̣ — от личните си; ган̣а-на̄якаих̣ — главни слуги; вихита — подредени; маха̄-архан̣а̄х̣ — ценни дарове като сандалова паста и гирлянди; сарва-р̣ту — през всички сезони; кусума-стабака — китки цветя; пхала — плодове; кисалая-шрия̄ — с пищни филизи; а̄намяма̄на — наведени; вит̣апа — чиито клони; лата̄ — и лиани; вит̣апибхих̣ — с много дървета; упашумбхама̄на — украсени; ручира — прекрасни; ка̄нана — градини; а̄шрама-а̄ятана — и много отшелнически обители; варш̣а-гири-дрон̣ӣш̣у — долините на планините, които служат за граници между областите; татха̄ — както; ча — също; амала-джала-а̄шайеш̣у — в езера с чиста вода; викача — дали плод; вивидха — различни видове; нава-ванаруха-а̄мода — от уханието на лотосите; мудита — ликуващи; ра̄джа-хам̇са — царствени лебеди; джала-куккут̣а — водна кокошка; ка̄ран̣д̣ава — име на водни птици; са̄раса — жерави; чакрава̄ка-а̄дибхих̣ — чакрава̄ки и други птици; мадхукара-никара-а̄кр̣тибхих̣ — от пчелите; упакӯджитеш̣у — звучащи; джала-крӣд̣а̄-а̄дибхих̣ — водни игри; вичитра — различни; винодаих̣ — от забавленията; су-лалита — привличащи; сура-сундарӣн̣а̄м — на жените на полубоговете; ка̄ма — от похот; калила — родени; вила̄са — забавления; ха̄са — усмихнати; лӣла̄-авалока — със закачливи погледи; а̄кр̣ш̣т̣а-манах̣ — чиито умове са пленени; др̣ш̣т̣аях̣ — и чийто взор е пленен; сваирам — много свободно; вихаранти — отдават се на удоволствия и игри.
Превод
Във всяка от тези области има градини, отрупани с цветя и плодове през всички сезони; там могат да се видят и красиви отшелнически обители. В подножието на големите планини, разделящи областите, се простират обширни, кристалночисти езера, изпъстрени с разцъфнали лотоси. Уханието им изпълва с възторг лебеди, патици, водни кокошки и жерави, а отвсякъде се носи приятното жужене на пчели. В тези земи живеят видни полубогове; заобиколени от личните си слуги, те често се забавляват в градините край езерата. Закачливо усмихнати, жените на полубоговете ги гледат, изпълнени със страст. Слугите постоянно носят свежи гирлянди от цветя и сандалова паста. Така обитателите на осемте райски варш̣и прекарват живота си в забавления и любовни игри.
Пояснение
Тук са описани райските варш̣и. Техните обитатели се радват на живота край бистри езера с разцъфнали лотоси; сред живописни градини, отрупани с цветя, плодове, всякакви птици и жужащи пчели. В тази приятна обстановка те се забавляват с прелестните си съпруги, чиято любовна страст никога не стихва. Но не бива да забравяме, че всички те са предани на Върховната Божествена Личност, както ще бъде обяснено в следващите стихове. Жителите на Бха̄рата-варш̣а също искат да вкусят райски удоволствия, но когато се доберат до някакво подобие на наслаждение, каквото е сексът или приемането на упойващи вещества, те напълно забравят за служенето на Бога. И макар обитателите на райските варш̣и да се наслаждават на по-висши сетивни удоволствия, те никога не забравят, че са вечни слуги на Върховната Личност.
Деванагари
नवस्वपि वर्षेषु भगवान्नारायणो महापुरुष: पुरुषाणां तदनुग्रहायात्मतत्त्वव्यूहेनात्मनाद्यापि सन्निधीयते ॥ १४ ॥
Стих
навасв апи варш̣еш̣у бхагава̄н на̄ра̄ян̣о маха̄-пуруш̣ах̣ пуруш̣а̄н̣а̄м̇ тад-ануграха̄я̄тма-таттва-вю̄хена̄тмана̄дя̄пи саннидхӣяте.
Дума по дума
навасу — в деветте; апи — именно; варш̣еш̣у — области, наричани варш̣и; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; на̄ра̄ян̣ах̣ — Бог Виш̣н̣у; маха̄-пуруш̣ах̣ — Върховната Личност; пуруш̣а̄н̣а̄м — на своите предани; тат-ануграха̄я — за да прояви милостта си; а̄тма-таттва-вю̄хена — с разширенията си в четирите форми Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха; а̄тмана̄ — лично; адя апи — досега; саннидхӣяте — е близо до преданите, за да приеме служенето им.
Превод
За да дари с милост своите предани от деветте варш̣и, Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а, се разширява в четирите си форми Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Така Той остава близо до преданите си, за да приема служенето им.
Пояснение
В тази връзка Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че полубоговете почитат Върховния в неговите различни форми за обожание – арча̄-виграха, защото Върховната Божествена Личност може да бъде обожавана лично само в духовния свят. В материалния свят Бог винаги е обожаван като арча̄-виграха, тоест като изображение в храма. Между арча̄-виграха и изначалната личност няма разлика, затова тези, които извършват пищно храмово обожание, дори тук на Земята несъмнено общуват със самата Върховна Божествена Личност. В ша̄стрите е казано: арчйе виш̣н̣ау шила̄-дхӣр гуруш̣у нара-матих̣ – „Никой не бива да смята формата на Бога в храма за статуя от камък или метал, нито да се отнася към духовния учител като към обикновен човек“. Трябва неотклонно да следваме тази повеля и да служим на арча̄-виграха, Върховната Божествена Личност, без грешки и оскърбления. Духовният учител е личен представител на Бога и не е редно да бъде смятан за обикновен човек. Като избягваме оскърбленията към храмовата форма за обожание и духовния учител, ще напредваме в духовния живот, в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Подходящ за случая цитат се среща в Лагху бха̄гавата̄мр̣та:
па̄дме ту парама-вьомнах̣
пӯрва̄дйе дик-чатуш̣т̣айе
ва̄судева̄дайо вю̄хаш
чатва̄рах̣ катхита̄х̣ крама̄т
пӯрва̄дйе дик-чатуш̣т̣айе
ва̄судева̄дайо вю̄хаш
чатва̄рах̣ катхита̄х̣ крама̄т
татха̄ па̄да-вибхӯтау ча
нивасанти крама̄ди ме
джала̄вр̣ти-стха-ваикун̣т̣ха-
стхита ведаватӣ-пуре
нивасанти крама̄ди ме
джала̄вр̣ти-стха-ваикун̣т̣ха-
стхита ведаватӣ-пуре
сатьордхве ваиш̣н̣аве локе
нитя̄кхйе два̄рака̄-пуре
шуддхода̄д уттаре швета-
двӣпе чаира̄ватӣ-пуре
нитя̄кхйе два̄рака̄-пуре
шуддхода̄д уттаре швета-
двӣпе чаира̄ватӣ-пуре
кш̣ӣра̄мбудхи-стхита̄нте
крод̣а-парян̇ка-дха̄мани
са̄тватӣйе квачит тантре
нава вю̄ха̄х̣ пракӣртита̄х̣
чатва̄ро ва̄судева̄дя̄
на̄ра̄ян̣а-нр̣сим̇хакау
крод̣а-парян̇ка-дха̄мани
са̄тватӣйе квачит тантре
нава вю̄ха̄х̣ пракӣртита̄х̣
чатва̄ро ва̄судева̄дя̄
на̄ра̄ян̣а-нр̣сим̇хакау
хаягрӣво маха̄-крод̣о
брахма̄ чети наводита̄х̣
татра брахма̄ ту вигйеях̣
пӯрвокта-видхая̄ харих̣
брахма̄ чети наводита̄х̣
татра брахма̄ ту вигйеях̣
пӯрвокта-видхая̄ харих̣
„Падма Пура̄н̣а отбелязва, че в духовния свят Бог живее във всички посоки и е почитан като Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Същият Бог е представен като храмова форма в този материален свят, който е само една четвърт от неговото творение. Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха също присъстват в четирите посоки на материалния свят. В материалния свят има планета Ваикун̣т̣халока, покрита с вода. Там, в местността Ведаватӣ, живее Ва̄судева. Над Сатялока е разположена друга планета, наречена Виш̣н̣улока, и там присъства Сан̇карш̣ан̣а. А Прадюмна е владетелят на Два̄рака̄-пурӣ. На острова Шветадвӣпа се простира океан от мляко и в средата на този океан се намира място, наречено Айра̄ватӣ-пура, където пребивава Анируддха, легнал върху Ананта. Формите за обожание, почитани в деветте варш̣и, са изброени в са̄твата тантра: (1) Ва̄судева, (2) Сан̇карш̣ан̣а, (3) Прадюмна, (4) Анируддха, (5) На̄ра̄ян̣а, (6) Нр̣сим̇ха, (7) Хаягрӣва, (8) Маха̄вара̄ха, (9) Брахма̄“. Бог Брахма̄, споменат тук, е Върховната Божествена Личност. Когато няма същество, подходящо за поста на Брахма̄, Върховният лично поема този пост. Татра брахма̄ ту вигйеях̣ пӯрвокта-видхая̄ харих̣. Брахма̄, посочен в тези стихове, е самият Хари.
Деванагари
इलावृते तु भगवान् भव एक एव पुमान्न ह्यन्यस्तत्रापरो निर्विशति भवान्या: शापनिमित्तज्ञो यत्प्रवेक्ष्यत: स्त्रीभावस्तत्पश्चाद्वक्ष्यामि ॥ १५ ॥
Стих
ила̄вр̣те ту бхагава̄н бхава ека ева пума̄н на хй аняс татра̄паро нирвишати бхава̄ня̄х̣ ша̄па-нимитта-гьо ят-правекш̣ятах̣ стрӣ-бха̄вас тат пашча̄д вакш̣я̄ми.
Дума по дума
ила̄вр̣те — в областта Ила̄вр̣та-варш̣а; ту — но; бхагава̄н — най-могъщият; бхавах̣ — Шива; ека — само; ева — безспорно; пума̄н — мъж; на — не; хи — несъмнено; анях̣ — някой друг; татра — там; апарах̣ — освен; нирвишати — навлезе; бхава̄ня̄х̣ ша̄па-нимитта-гях̣ — който знае причината за проклятието на Бхава̄нӣ, съпругата на Шива; ят-правекш̣ятах̣ — на този, който нахлуе в земята; стрӣ-бха̄вах̣ — превръщане в жена; тат — това; пашча̄т — по-късно; вакш̣я̄ми — ще обясня.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: В земите на Ила̄вр̣та-варш̣а единственият мъж е могъщият полубог Шива. Неговата съпруга, богинята Дурга̄, не допуска други мъже да стъпят във владенията ѝ. Ако някой непредвидлив мъж направи това, тя веднага го превръща в жена. По-късно (в Девета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“) ще обясня това.
Деванагари
भवानीनाथै: स्त्रीगणार्बुदसहस्रैरवरुध्यमानो भगवतश्चतुर्मूर्तेर्महापुरुषस्य तुरीयां तामसीं मूर्तिं प्रकृतिमात्मन: सङ्कर्षणसंज्ञामात्मसमाधिरूपेण सन्निधाप्यैतदभिगृणन् भव उप-धावति ॥ १६ ॥
Стих
бхава̄нӣ-на̄тхаих̣ стрӣ-ган̣а̄рбуда-сахасраир аварудхяма̄но бхагаваташ чатур-мӯртер маха̄-пуруш̣ася турӣя̄м̇ та̄масӣм̇ мӯртим̇ пракр̣тим а̄тманах̣ сан̇карш̣ан̣а-сам̇гя̄м а̄тма-сама̄дхи-рӯпен̣а саннидха̄пяитад абхигр̣н̣ан бхава упадха̄вати.
Дума по дума
бхава̄нӣ-на̄тхаих̣ — от свитата на Бхава̄нӣ; стрӣ-ган̣а — от жени; арбуда-сахасраих̣ — десет милиарда; аварудхяма̄нах̣ — винаги обслужван; бхагаватах̣ чатух̣-мӯртех̣ — Върховната Божествена Личност, разширена в четири; маха̄-пуруш̣ася — на Върховната Личност; турӣя̄м — четвъртото разширение; та̄масӣм — свързано с гун̣ата на невежеството; мӯртим — формата; пракр̣тим — като източник; а̄тманах̣ — на него (Шива); сан̇карш̣ан̣а-сам̇гя̄м — наречен Сан̇карш̣ан̣а; а̄тма-сама̄дхи-рӯпен̣а — като медитира върху него в транс; саннидха̄пя — приближавайки се до него; етат — това; абхигр̣н̣ан — ясно произнасяйки; бхавах̣ — Шива; упадха̄вати — обожава.
Превод
В Ила̄вр̣та-варш̣а Шива е заобиколен от десет милиарда помощнички на богинята Дурга̄, които му прислужват. Четворното разширение на Върховния Бог е представено от Ва̄судева, Прадюмна, Анируддха и Сан̇карш̣ан̣а. Сан̇карш̣ан̣а, четвъртата форма, несъмнено е трансцендентален, но понеже неговите дейности при унищожението на материалния свят са в гун̣ата на невежеството, Той е известен като та̄масӣ, божествената форма на невежеството. Шива знае, че Сан̇карш̣ан̣а е първоначалната причина за собственото му съществуване, затова постоянно медитира върху него и в транс повтаря следната мантра.
Пояснение
Художниците често изобразяват Шива, потънал в медитация. От този стих научаваме, че Шива медитира върху Бог Сан̇карш̣ан̣а. Шива отговаря за унищожението на материалния свят. Брахма̄ сътворява света, Бог Виш̣н̣у го поддържа, а Шива го унищожава. Унищожението е процес в гун̣ата на невежеството, затова Шива и Божеството, което той обожава – Сан̇карш̣ан̣а, носят прозвището та̄масӣ. Шива е инкарнацията на тамо-гун̣а. Шива и Сан̇карш̣ан̣а са вечно просветлени и винаги са в трансцендентална позиция – отвъд проявленията на материалната природа: добро, страст и невежество. Но тъй като дейностите им са свързани с гун̣ата на невежеството, понякога са наричани та̄масӣ.
Деванагари
श्रीभगवानुवाच
ॐ नमो भगवते महापुरुषाय सर्वगुणसङ्ख्यानायानन्तायाव्यक्ताय नम इति ॥ १७ ॥
ॐ नमो भगवते महापुरुषाय सर्वगुणसङ्ख्यानायानन्तायाव्यक्ताय नम इति ॥ १७ ॥
Стих
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ом̇ намо бхагавате маха̄-пуруш̣а̄я сарва-гун̣а-сан̇кхя̄на̄я̄нанта̄я̄вякта̄я нама ити.
ом̇ намо бхагавате маха̄-пуруш̣а̄я сарва-гун̣а-сан̇кхя̄на̄я̄нанта̄я̄вякта̄я нама ити.
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча — могъщият Шива казва; ом намо бхагавате — о, Върховна Божествена Личност, отдавам ти смирените си почитания; маха̄-пуруш̣а̄я — Ти си Върховната Личност; сарва-гун̣а-сан̇кхя̄на̄я — изворът на всички трансцендентални качества; ананта̄я — безкрайният; авякта̄я — непроявен в материалния свят; намах̣ — смирени почитания; ити — така.
Превод
Шива, най-могъщият от боговете, изрича следната молитва: О, Върховна Божествена Личност, отдавам смирените си почитания пред твоята форма като Бог Сан̇карш̣ан̣а. Ти си изворът на всички трансцендентални качества. Макар и безкраен, ти оставаш непроявен за материалистите.
Деванагари
भजे भजन्यारणपादपङ्कजंभगस्य कृत्स्नस्य परं परायणम् । भक्तेष्वलं भावितभूतभावनंभवापहं त्वा भवभावमीश्वरम् ॥ १८ ॥
Стих
бхадже бхаджаня̄ран̣а-па̄да-пан̇каджам̇
бхагася кр̣тснася парам̇ пара̄ян̣ам
бхактеш̣в алам̇ бха̄вита-бхӯта-бха̄ванам̇
бхава̄пахам̇ тва̄ бхава-бха̄вам ӣшварам
бхагася кр̣тснася парам̇ пара̄ян̣ам
бхактеш̣в алам̇ бха̄вита-бхӯта-бха̄ванам̇
бхава̄пахам̇ тва̄ бхава-бха̄вам ӣшварам
Дума по дума
бхадже — аз почитам; бхаджаня — о, почитаеми Господи; аран̣а-па̄да-пан̇каджам — чиито лотосови нозе пазят преданите от всички опасности; бхагася — на съвършенствата; кр̣тснася — от различни видове (богатство, слава, сила, знание, красота и отречение); парам — най-великият; пара̄ян̣ам — върховното убежище; бхактеш̣у — на преданите; алам — несравним; бха̄вита-бхӯта-бха̄ванам — който проявява различните си форми за удоволствие на своите предани; бхава-апахам — който спира кръговрата на раждането и смъртта за предания; тва̄ — на теб; бхава-бха̄вам — източникът на материалното творение; ӣшварам — Върховната Божествена Личност.
Превод
О, Господи, ти си единственият обект на почитание, Върховната Божествена Личност, източникът на всички съвършенства. Твоите закрилящи лотосови нозе са единственото убежище за преданите; за тяхно удовлетворение ти се явяваш в различни форми. Повелителю мой, ти освобождаваш своите предани от оковите на материалното съществуване, но обричаш неотдадените на материален плен. Моля те, приеми ме като твой вечен слуга.
Деванагари
न यस्य मायागुणचित्तवृत्तिभि-र्निरीक्षतो ह्यण्वपि दृष्टिरज्यते । ईशे यथा नोऽजितमन्युरंहसांकस्तं न मन्येत जिगीषुरात्मन: ॥ १९ ॥
Стих
на яся ма̄я̄-гун̣а-читта-вр̣ттибхир
нирӣкш̣ато хй ан̣в апи др̣ш̣т̣ир аджяте
ӣше ятха̄ но 'джита-маню-рам̇хаса̄м̇
кас там̇ на манйета джигӣш̣ур а̄тманах̣
нирӣкш̣ато хй ан̣в апи др̣ш̣т̣ир аджяте
ӣше ятха̄ но 'джита-маню-рам̇хаса̄м̇
кас там̇ на манйета джигӣш̣ур а̄тманах̣
Дума по дума
на — никога; яся — чиито; ма̄я̄ — на илюзорната енергия; гун̣а — в качествата; читта — на сърцето; вр̣ттибхих̣ — от дейностите (мислене, чувстване и желаене); нирӣкш̣атах̣ — на този, който поглежда бегло; хи — несъмнено; ан̣у — съвсем малко; апи — дори; др̣ш̣т̣их̣ — зрение; аджяте — е повлиян; ӣше — за да управлява; ятха̄ — като; нах̣ — нас; аджита — които не са победили; маню — на гнева; рам̇хаса̄м — мощта; ках̣ — който; там — на него (Върховния Бог); на — не; манйета — се покланят; джигӣш̣ух̣ — желаещи да победят; а̄тманах̣ — сетивата.
Превод
Ние не можем да овладеем силата на гнева си. И когато гледаме материални обекти, не можем да не усетим привличане или отблъскване. Но Върховният Бог не е подвластен на такива чувства. Макар да поглежда бегло материалния свят за целите на неговото сътворение, поддържане и унищожение, Той остава съвършено незасегнат. Ето защо този, който иска да победи сетивата си, трябва да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Тогава ще излезе победител.
Пояснение
Бог, Върховната Божествена Личност, притежава вечни, необозрими енергии. Той сътворява света с бегъл поглед към материалната енергия, но не е повлиян от проявленията на материалната природа. Поради вечно трансценденталното му положение, когато се появи в материалния свят, гун̣ите на природата не го докосват. Затова Върховният Бог е наричан Трансценденталност, а всеки, който иска да се избави от въздействието на материалните гун̣и, трябва да се подслони при него.
Деванагари
असद्दृशो य: प्रतिभाति मायया क्षीबेव मध्वासवताम्रलोचन: । न नागवध्वोऽर्हण ईशिरे ह्रियायत्पादयो: स्पर्शनधर्षितेन्द्रिया: ॥ २० ॥
Стих
асад-др̣шо ях̣ пратибха̄ти ма̄яя̄
кш̣ӣбева мадхв-а̄сава-та̄мра-лочанах̣
на на̄га-вадхво 'рхан̣а ӣшире хрия̄
ят-па̄дайох̣ спаршана-дхарш̣итендрия̄х̣
кш̣ӣбева мадхв-а̄сава-та̄мра-лочанах̣
на на̄га-вадхво 'рхан̣а ӣшире хрия̄
ят-па̄дайох̣ спаршана-дхарш̣итендрия̄х̣
Дума по дума
асат-др̣шах̣ — за човек с осквернено зрение; ях̣ — който; пратибха̄ти — изглежда; ма̄яя̄ — влиянието на ма̄я̄; кш̣ӣбах̣ — който е пиян или гневен; ива — като; мадху — от мед; а̄сава — и алкохол; та̄мра-лочанах̣ — с очи като червеникава мед; на — не; на̄га-вадхвах̣ — съпругите на демона-змия; архан̣е — в обожанието; ӣшире — не могли да продължат; хрия̄ — от срам; ят-па̄дайох̣ — на лотосовите нозе; спаршана — от докосването; дхарш̣ита — възбудени; индрия̄х̣ — чиито сетива.
Превод
За хората със замърсено възприятие очите на Върховния Бог са зачервени като на опиянен човек. В заблуждението си такива нискоинтелигентни личности се гневят на Върховния и ядът им прави така, че самият Бог да изглежда гневен и страховит. Но това е илюзия. Когато жените на демона змия се развълнували от докосването на лотосовите нозе на Бога, те засрамени спрели обожанието си. Той обаче не загубил самообладание от това докосване, защото е уравновесен при всички обстоятелства. Нима има някой, който ще откаже да служи на Върховната Божествена Личност?
Пояснение
Всеки, който остава спокоен, дори когато има ясна причина за безпокойство, се нарича дхӣра, уравновесен. Бог, Върховната Личност, е винаги трансцендентален и нищо не може да наруши спокойствието му. Следователно, ако някой иска да стане дхӣра, трябва да се подслони в лотосовите нозе на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (2.13) Кр̣ш̣н̣а казва: дхӣрас татра на мухяти – уравновесената личност никога не изпада в заблуда. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е съвършен пример за дхӣра. Когато Нр̣сим̇хадева се появил в свирепия си образ, за да убие Хиран̣якашипу, Прахла̄да изобщо не се уплашил. Той останал спокоен и безмълвен, докато всички останали, в това число Брахма̄, били ужасени от страшната форма на Бога.
Деванагари
यमाहुरस्य स्थितिजन्मसंयमंत्रिभिर्विहीनं यमनन्तमृषय: । न वेद सिद्धार्थमिव क्वचित्स्थितंभूमण्डलं मूर्धसहस्रधामसु॒ ॥ २१ ॥
Стих
ям а̄хур ася стхити-джанма-сам̇ямам̇
трибхир вихӣнам̇ ям анантам р̣ш̣аях̣
на веда сиддха̄ртхам ива квачит стхитам̇
бхӯ-ман̣д̣алам̇ мӯрдха-сахасра-дха̄масу
трибхир вихӣнам̇ ям анантам р̣ш̣аях̣
на веда сиддха̄ртхам ива квачит стхитам̇
бхӯ-ман̣д̣алам̇ мӯрдха-сахасра-дха̄масу
Дума по дума
ям — когото; а̄хух̣ — казват; ася — на материалния свят; стхити — поддържането; джанма — сътворение; сам̇ямам — унищожение; трибхих̣ — тези три; вихӣнам — без; ям — които; анантам — безграничен; р̣ш̣аях̣ — всички велики мъдреци; на — не; веда — чувства; сиддха-артхам — синапено зърно; ива — като; квачит — където; стхитам — разположена; бхӯ-ман̣д̣алам — вселената; мӯрдха-сахасра-дха̄масу — върху хилядите качулки на Бога.
Превод
Шива продължи: Всички велики мъдреци приемат Бога като източник на сътворението, поддържането и унищожението, въпреки че Той няма нищо общо с тези дейности. Затова го наричат безграничен. В своята инкарнация Шеш̣а Той крепи всички вселени върху качулките си, но за него те са леки като синапени зрънца. Кой човек, стремящ се към съвършенство, би отказал да му служи?
Пояснение
Инкарнацията на Върховната Божествена Личност, наречена Шеш̣а, или Ананта, притежава безгранична сила, слава, богатство, знание, красота и отречение. В стиха е описано как могъщият Бог Ананта крепи върху главите си безбройните вселени. Той представлява огромна хилядоглава змия и тъй като неговата сила е безгранична, вселените върху качулките му изглеждат леки като синапени зрънца. Лесно можем да си представим колко тежи едно синапено семе върху главата на змия. Препоръчваме на читателите да се обърнат и към Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та, А̄ди-лӣла̄, глава пета, стихове 117 – 125. Там също се казва, че инкарнацията на Бог Виш̣н̣у в образа на змия, Ананта Шеш̣а На̄га, крепи всички вселени върху качулките си. Според нашите изчисления вселената може да е много, много тежка, но тъй като Бог е ананта, (безграничен), за него тя е лека като синапено зрънце.
Деванагари
यस्याद्य आसीद् गुणविग्रहो महान्विज्ञानधिष्ण्यो भगवानज: किल । यत्सम्भवोऽहं त्रिवृता स्वतेजसावैकारिकं तामसमैन्द्रियं सृजे ॥ २२ ॥ एते वयं यस्य वशे महात्मन:स्थिता: शकुन्ता इव सूत्रयन्त्रिता: । महानहं वैकृततामसेन्द्रिया:सृजाम सर्वे यदनुग्रहादिदम् ॥ २३ ॥
Стих
яся̄дя а̄сӣд гун̣а-виграхо маха̄н
вигя̄на-дхиш̣н̣ьо бхагава̄н аджах̣ кила
ят-самбхаво 'хам̇ три-вр̣та̄ сва-теджаса̄
ваика̄рикам̇ та̄масам аиндриям̇ ср̣дже
вигя̄на-дхиш̣н̣ьо бхагава̄н аджах̣ кила
ят-самбхаво 'хам̇ три-вр̣та̄ сва-теджаса̄
ваика̄рикам̇ та̄масам аиндриям̇ ср̣дже
ете ваям̇ яся ваше маха̄тманах̣
стхита̄х̣ шакунта̄ ива сӯтра-янтрита̄х̣
маха̄н ахам̇ ваикр̣та-та̄масендрия̄х̣
ср̣джа̄ма сарве яд-ануграха̄д идам
стхита̄х̣ шакунта̄ ива сӯтра-янтрита̄х̣
маха̄н ахам̇ ваикр̣та-та̄масендрия̄х̣
ср̣джа̄ма сарве яд-ануграха̄д идам
Дума по дума
яся — от когото; а̄дях̣ — началото; а̄сӣт — имаше; гун̣а-виграхах̣ — инкарнацията на материалните качества; маха̄н — съвкупната материална енергия; вигя̄на — на цялостното знание; дхиш̣н̣ях̣ — източникът; бхагава̄н — най-могъщият; аджах̣ — Брахма̄; кила — несъмнено; ят — от когото; самбхавах̣ — роден; ахам — аз; три-вр̣та̄ — с три разновидности, според трите гун̣и на природата; сва-теджаса̄ — с материалното си могъщество; ваика̄рикам — всички полубогове; та̄масам — материални елементи; аиндриям — сетивата; ср̣дже — творя; ете — всички тези; ваям — ние; яся — на когото; ваше — подчинени; маха̄-а̄тманах̣ — велики личности; стхита̄х̣ — разположени; шакунта̄х̣ — лешояди; ива — като; сӯтра-янтрита̄х̣ — навързани с въже; маха̄н — махат-таттва; ахам — аз; ваикр̣та — полубоговете; та̄маса — петте материални елемента; индрия̄х̣ — сетивата; ср̣джа̄мах̣ — създаваме; сарве — всички ние; ят — на когото; ануграха̄т — по милостта; идам — материалния свят.
Превод
От тази Върховна Божествена Личност се появява Брахма̄, чието тяло, изградено от съвкупната материална енергия, представлява вместилище на интелигентността, повлияна от гун̣ата на страстта. От Брахма̄ се раждам аз, Рудра, олицетворението на фалшивото его. Със своето могъщество аз създавам останалите полубогове, петте елемента и сетивата. Ето защо се покланям пред Върховния Бог, по-велик от всички нас, властелина на полубоговете, материалните елементи и сетивата, на Брахма̄ и на мен. Ние сме като птици, навързани с въже. Само по милостта на Бога можем да създаваме, поддържаме и унищожаваме материалния свят. Затова отдавам смирените си почитания на Върховното Същество.
Пояснение
В този стих се прави обобщено описание на сътворението. От Сан̇карш̣ан̣а се разширява Маха̄-виш̣н̣у, а от Маха̄-виш̣н̣у – Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у създава Брахма̄, от Брахма̄ се ражда Шива и от него постепенно се появяват останалите полубогове. Брахма̄, Шива и Виш̣н̣у са въплъщения на различните материални качества. Бог Виш̣н̣у е отвъд материалните качества, но приема надзора над саттва-гун̣а (гун̣ата на доброто), за да поддържа вселената. Брахма̄ е роден от махат-таттва. Той създава цялата вселена, Бог Виш̣н̣у я поддържа, а Шива я унищожава. Върховната Божествена Личност надзирава великите полубогове – особено Брахма̄ и Шива – така, както птичарят държи вързаната птица. Понякога хората връзват пленените лешояди по подобен начин.
Деванагари
यन्निर्मितां कर्ह्यपि कर्मपर्वणींमायां जनोऽयं गुणसर्गमोहित: । न वेद निस्तारणयोगमञ्जसातस्मै नमस्ते विलयोदयात्मने ॥ २४ ॥
Стих
ян-нирмита̄м̇ кархй апи карма-парван̣ӣм̇
ма̄я̄м̇ джано 'ям̇ гун̣а-сарга-мохитах̣
на веда ниста̄ран̣а-йогам ан̃джаса̄
тасмаи намас те вилайодая̄тмане
ма̄я̄м̇ джано 'ям̇ гун̣а-сарга-мохитах̣
на веда ниста̄ран̣а-йогам ан̃джаса̄
тасмаи намас те вилайодая̄тмане
Дума по дума
ят — от когото; нирмита̄м — сътворени; кархи апи — винаги; карма-парван̣ӣм — която затяга възлите на плодоносната дейност; ма̄я̄м — илюзорната енергия; джанах̣ — човек; аям — това; гун̣а-сарга-мохитах̣ — заблуден от трите гун̣и на материалната природа; на — не; веда — знае; ниста̄ран̣а-йогам — метода за освобождение от материалното робство; ан̃джаса̄ — скоро; тасмаи — на него (Върховния); намах̣ — смирени почитания; те — на теб; вилая-удая-а̄тмане — в когото всичко бива унищожено и след това отново се проявява.
Превод
Илюзорната енергия на Върховния Бог привързва всички нас, обусловените души, към материалния свят. Ето защо без неговата милост ние не знаем как да се измъкнем от тази илюзорна енергия. Нека отдам смирените си почитания на Бога, причината за сътворението и унищожението.
Пояснение
Кр̣ш̣н̣а казва пределно ясно в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):
даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Всички обусловени души, действащи сред илюзорната енергия на Бога, смятат тялото си за своето аз и така непрекъснато се скитат из вселената, раждат се в различни форми на живот и си създават нови и нови изпитания. Понякога изпитанията им омръзват и те търсят начин за измъкване от това объркано положение. За съжаление, тези търсачи не познават Бога, Върховната Личност; не познават неговата илюзорна енергия, безпомощно се лутат в мрака и никога не намират изход. Така наречените учени и издигнати изследователи правят нелепи опити да проследят произхода на живота. Те изобщо не се замислят върху факта, че животът вече е създаден. Каква е ползата, ако открият точната химична формула на живота? Всичките им химични елементи не са нищо друго освен трансформации на петте елемента – земя, вода, огън, въздух и етер. В Бхагавад-гӣта̄ (2.20) е казано, че за душата, за живото същество, няма раждане и смърт (на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чин). Съществуват пет груби и три фини материални елемента (ум, интелигентност и его), съществуват и вечни живи същества. Живото същество пожелава определен вид тяло и по волята на Върховната Божествена Личност това тяло се създава от материалната природа, която е само машина, управлявана от Бога. Върховният предоставя на живото същество механичното тяло и то трябва да действа с него съгласно закона на кармичните дейности. В стиха те са описани с думите: карма-парван̣ӣм̇ ма̄я̄м. Живото същество обслужва машината на тялото по волята на Върховния Бог. Това е тайната на преселението на душата от тяло в тяло. И така живото същество се оплита в плодоносните дейности на материалния свят. Бхагавад-гӣта̄ (15.7) утвърждава: манах̣ ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати – живите същества водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.
Във всички дейности, свързани със сътворението и унищожението, живото същество е пленник на плодоносните дейности, извършвани от илюзорната енергия ма̄я̄. То е като компютър, на който работи Върховната Божествена Личност. Така наречените учени твърдят, че природата функционира самостоятелно, но не могат да обяснят какво представлява тя. Природата е само механично устройство, задвижвано от Бога. Когато човек разбере кой е механикът, житейските му проблеми изчезват. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):
бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ судурлабхах̣
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ судурлабхах̣
„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“. Разумният човек се оставя в ръцете на Върховната Божествена Личност и така се освобождава от клопката на ма̄я̄, илюзорната енергия.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху седемнадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Изворите на Ганг“.