Изворите на Ганг

В този стих Шукадева Госва̄мӣ описва славата на река Ганг. Водата ѝ се нарича патита па̄ванӣ, освободителка на грешните живи същества. Доказано е, че всеки, който се къпе редовно в Ганг, се пречиства външно и вътрешно. Външната чистота се проявява като имунитет на организма срещу болести, а вътрешно се развива преданост към Върховната Божествена Личност. В Индия, край бреговете на Ганг, живеят стотици хиляди хора и като се къпят редовно в реката, те без съмнение се пречистват и духовно, и материално. Много мъдреци, дори самият Шан̇кара̄ча̄ря, са съчинили молитви във възхвала на Ганг. Индийската земя се е прославила с великите си реки Ганг, Ямуна̄, Года̄варӣ, Ка̄верӣ, Кр̣ш̣н̣а̄ и Нармада̄. Всеки, който живее близо до тях, притежава естествено извисено духовно съзнание. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря казва:

Бог Ва̄мана, стъпил на десния си крак и протегнал левия до края на вселената, се прочу като Тривикрама, инкарнацията, извършила три велики подвига.

Когато някой е съсредоточен в предано служене на Върховната Божествена Личност, той бива наричан вӣра-врата, „притежаващ неизменна решителност“. Такъв предан изпитва все по-голям екстаз от служенето. Щом помисли за Бог Виш̣н̣у, очите му се напълват със сълзи. Това е характерно за маха̄-бха̄гавата. Дхрува Маха̄ра̄джа бил постоянно в този екстаз на преданост, както и Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който открито го проявил по време на пребиваването си в Джаганна̄тха Пурӣ. Забавленията на Бог Чайтаня са описани подробно в Чайтаня чарита̄мр̣та.

Трансценденталистите се разделят на две основни групи: нирвишеш̣а-ва̄дӣ, имперсоналисти и бхакти – предани. Имперсоналистите отхвърлят духовното разнообразие. Те искат да се слеят със съществуването на Бога в неговия аспект Брахман (брахмаджьоти). Но преданите искат да участват в трансценденталните дейности на Върховния. Седемте планети на Марӣчи, Васиш̣т̣ха, Атри и останалите мъдреци се намират непосредствено под Дхрувалока, най-висшата планета в горните области на вселената. Мъдреците смятат преданото служене за висше съвършенство на живота и затова носят в косите си свещената вода на Ганг. Даденият стих свидетелства, че за човека, постигнал чистото предано служене, нищо друго няма стойност, дори прехваленото освобождение (каиваля). Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ пише, че само постигналият чисто предано служене на Бога може да изостави всички други дейности, смятайки ги за незначителни. Прабодха̄нанда Сарасватӣ потвърждава тази идея в Чайтаня чандра̄мр̣та, 5:

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху подробно е обяснил и разпространил процеса на бхакти йога. И за този, който се отдаде в неговите лотосови нозе, съвършенството на ма̄я̄ва̄дӣте – каиваля, т.е. сливането с Върховния – е равносилно на ад; да не говорим за копнежа на кармӣте да се издигнат на райските планети. За преданите подобни цели са безполезна фантасмагория. Не бива да забравяме и йогӣте с техните опити да овладеят сетивата си – те също няма да успеят, ако не се издигнат до равнището на преданото служене. Сетивата често са сравнявани с отровни змии, но сетивата на бхактите, служещи на Бога, са змии с изтръгнати отровни зъби. Йогӣте се опитват да възпират сетивата си, ала дори велики мистици като Вишва̄митра се провалят в това начинание. По време на медитация сетивата му го победили, той бил запленен от красивата Менака̄ и по-късно тя родила момиче на име Шакунтала̄. Както Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (6.47), най-мъдрите хора на света са бхакти йогӣте.

„А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат“.

Не бива да забравяме, че река Ганг води началото си от Причинния океан, отвъд обвивката на вселената. Водата на океана прокапва през отвора, направен от Бог Ва̄манадева, и потича към Дхрувалока (Полярната звезда) и седемте планети под нея. След това цяла флота от небесни летателни апарати я пренасят до Луната и оттам тя се спуска на върха на планината Меру, наричана още Сумеру-парвата. В края на дългото си пътуване реката стига до нисшите планети, а от върховете на Хималаите се отправя към Харидвар и индийските равнини, пречиствайки цялата земя. Тук се описва пътят ѝ от горните области на вселената през планетарните системи. Въздушни кораби пренасят нейните води от планетите на мъдреците до другите планети. Днешните самонадеяни учени се опитват да достигнат по-висши планети, въпреки недоимъка от енергийни запаси на Земята. Ако наистина бяха кадърни учени, щяха лично да отидат със самолет на друга планета, но това е извън възможностите им. Те се отказаха от екскурзиите до Луната и сега правят планове за експедиции до други планети, но без успех.

Местността край Бенгалския залив, където Ганг се влива в солените води на океана, и днес се нарича Ган̇га̄-са̄гара, „мястото, където Ганг среща океанския залив“. В деня на Макара-сан̇кра̄нти, през месец януари-февруари, хиляди хора отиват да се къпят в Ган̇га̄-са̄гара с надеждата за освобождение. Стихът потвърждава, че така те наистина ще се освободят. За хората, които редовно се къпят в Ганг, резултатите от Ашвамедха, Ра̄джасӯя и други велики жертвоприношения са леснопостижими. И днес по-голяма част от индийците продължават да се къпят в Ганг. Има много места, подходящи за тази цел. През януари стотици хиляди се събират в Прая̄га (Аллахабад), за да се изкъпят на мястото, където се сливат Ганг и Ямуна̄. След това много от тях се отправят към устието на Ганг, край бреговете на Бенгалския залив, и се къпят там. Това е рядка благословия за народа на Индия – възможността да се къпят във водите на Ганг на толкова много святи места.

Местата с достъпни райски наслади се разделят на три групи: небесни райски планети, райски места на Земята и била-сварга, райски места, намиращи се в нисшите области. Измежду тези три групи – бхаума-сварга-пада-ни, райски места на земята са осемте варш̣и, без Бха̄рата-варш̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (9.21) Кр̣ш̣н̣а казва: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – щом резултатите от благочестивите им дела се изчерпят, жителите на райските планети се връщат на Земята. Така те биват издигани до райските селения, а след това отново пропадат на земните планети. Тези странствания нагоре и надолу из вселената се наричат брахма̄н̣д̣а бхраман̣а. Разумните хора, т.е. тези, които не са изгубили своята интелигентност, не се въвличат в това блуждаене насам-натам. Те поемат пътя на преданото служене, за да преминат отвъд обвивката на вселената и накрая да влязат в духовното царство. Там достигат някоя от планетите Ваикун̣т̣халока или по-висшата Кр̣ш̣н̣алока (Голока Вр̣нда̄вана). Преданият никога не се впуска в безкрайни пътешествия до райските планети и обратно. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал:

От всички живи същества, странстващи из вселената, само благословените от съдбата срещат представител на Върховната Божествена Личност и така получават възможност да служат предано. Само искрено търсещите милостта на Кр̣ш̣н̣а срещат гуру, истински представител на Кр̣ш̣н̣а. Ма̄я̄ва̄дӣте, отдадени на умозрителни разсъждения, и кармӣте, устремени към резултата от своите действия, не могат да бъдат гуру. Един гуру е личен представител на Кр̣ш̣н̣а: той предава неговите наставления без никакво изменение. Само най-големите щастливци могат да срещнат истински гуру. Както се казва във ведическите писания: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – човек трябва да търси гуру, за да разбере делата в духовния свят. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава същото. Тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам: за да се разберат дейностите в духовния свят, трябва да се намери гуру, истински представител на Кр̣ш̣н̣а. При всички случаи понятието гуру означава единствено истински представител на Кр̣ш̣н̣а. В Падма Пура̄н̣а е казано: аваиш̣н̣аво гурур на ся̄т – този, който не е ваиш̣н̣ава, или представител на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде гуру. Дори най-ученият бра̄хман̣а не може да стане гуру, ако не е представител на Кр̣ш̣н̣а. По призвание бра̄хман̣ите трябва да придобият шест благоприятни умения: да станат високо ерудирани (пат̣хана) и да бъдат добри учители (па̄т̣хана); да се усъвършенстват в почитанието на Бога или полубоговете (яджана) и да обучават другите в това обожание (я̄джана); да притежават висок морал, за да приемат подаяния от другите (пратиграха) и да извършват благотворителност (да̄на). Но дори един бра̄хман̣а, притежаващ тези качества, не може да стане гуру, ако не е представител на Кр̣ш̣н̣а (гурур на ся̄т). Ваиш̣н̣авах̣ шва-пачо гурух̣: от друга страна, един ваиш̣н̣ава, истински представител на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, може да стане гуру дори ако е шва-пача, т.е. произхожда от семейство на кучеядци.

Понякога се казва, че областта Кашмир в Бха̄рата-варш̣а, се отнася до бхаума-сварга, една от трите вида райски планети (сварга-лока). Безспорно в тези земи има подходящи условия за материално сетивно наслаждение, но не към това се стреми чистият трансценденталист. Рӯпа Госва̄мӣ описва неговите стремежи така:

„Човек трябва да отдава трансцендентално служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а с любов и без желание за материална изгода или полза от плодоносни дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. Посветените на предано служене на Кр̣ш̣н̣а само за да му доставят удоволствие, не се интересуват от трите вида райски владения – дивя-сварга, бхаума-сварга и била-сварга.

Има четири юги: Сатя юга, Трета̄ юга, Два̄пара юга и Кали юга. В първата епоха, Сатя юга, хората били много благочестиви. Те се занимавали с мистична йога, за духовно прозрение и осъзнаване на Бога. В състояние на сама̄дхи, никой не мислел за материално сетивно наслаждение. В следващата епоха, Трета̄ юга, хората се отдавали на сетивно удоволствие и не познавали скръбта. Материалните страдания се появили чак в Два̄пара юга, но не били много болезнени. Истинските страдания дошли с настъпването на Кали юга.

Друго съществено положение в стиха е, че във всичките осем райски варш̣и мъжете и жените се наслаждават на сексуалното удоволствие, но без бременност. Бременност се получава само при по-низшите форми на живот. Например кучетата и свинете забременяват два пъти годишно и раждат по половин дузина малки. А низши създания като змиите снасят стотици яйца наведнъж. От дадения стих научаваме, че при по-висшите от нас човешки същества жените забременяват веднъж в живота. Те имат сексуални отношения, но без бременност. В духовния свят хората не са много привлечени от секса поради извисеното си настроение на преданост. Практически, в духовния свят не съществува сексуален живот, а дори понякога да се появи – няма бременност. Но при жителите на тази земя сексът води до бременност, макар че тенденцията е тя да бъде избягвана. В греховната епоха на Кали жените дори убиват децата в утробите си. Това е най-големият грях, който обрича на продължителни материални страдания тези, които го извършват.

Тук са описани райските варш̣и. Техните обитатели се радват на живота край бистри езера с разцъфнали лотоси; сред живописни градини, отрупани с цветя, плодове, всякакви птици и жужащи пчели. В тази приятна обстановка те се забавляват с прелестните си съпруги, чиято любовна страст никога не стихва. Но не бива да забравяме, че всички те са предани на Върховната Божествена Личност, както ще бъде обяснено в следващите стихове. Жителите на Бха̄рата-варш̣а също искат да вкусят райски удоволствия, но когато се доберат до някакво подобие на наслаждение, каквото е сексът или приемането на упойващи вещества, те напълно забравят за служенето на Бога. И макар обитателите на райските варш̣и да се наслаждават на по-висши сетивни удоволствия, те никога не забравят, че са вечни слуги на Върховната Личност.

В тази връзка Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че полубоговете почитат Върховния в неговите различни форми за обожание – арча̄-виграха, защото Върховната Божествена Личност може да бъде обожавана лично само в духовния свят. В материалния свят Бог винаги е обожаван като арча̄-виграха, тоест като изображение в храма. Между арча̄-виграха и изначалната личност няма разлика, затова тези, които извършват пищно храмово обожание, дори тук на Земята несъмнено общуват със самата Върховна Божествена Личност. В ша̄стрите е казано: арчйе виш̣н̣ау шила̄-дхӣр гуруш̣у нара-матих̣ – „Никой не бива да смята формата на Бога в храма за статуя от камък или метал, нито да се отнася към духовния учител като към обикновен човек“. Трябва неотклонно да следваме тази повеля и да служим на арча̄-виграха, Върховната Божествена Личност, без грешки и оскърбления. Духовният учител е личен представител на Бога и не е редно да бъде смятан за обикновен човек. Като избягваме оскърбленията към храмовата форма за обожание и духовния учител, ще напредваме в духовния живот, в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Подходящ за случая цитат се среща в Лагху бха̄гавата̄мр̣та:

„Падма Пура̄н̣а отбелязва, че в духовния свят Бог живее във всички посоки и е почитан като Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Същият Бог е представен като храмова форма в този материален свят, който е само една четвърт от неговото творение. Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха също присъстват в четирите посоки на материалния свят. В материалния свят има планета Ваикун̣т̣халока, покрита с вода. Там, в местността Ведаватӣ, живее Ва̄судева. Над Сатялока е разположена друга планета, наречена Виш̣н̣улока, и там присъства Сан̇карш̣ан̣а. А Прадюмна е владетелят на Два̄рака̄-пурӣ. На острова Шветадвӣпа се простира океан от мляко и в средата на този океан се намира място, наречено Айра̄ватӣ-пура, където пребивава Анируддха, легнал върху Ананта. Формите за обожание, почитани в деветте варш̣и, са изброени в са̄твата тантра: (1) Ва̄судева, (2) Сан̇карш̣ан̣а, (3) Прадюмна, (4) Анируддха, (5) На̄ра̄ян̣а, (6) Нр̣сим̇ха, (7) Хаягрӣва, (8) Маха̄вара̄ха, (9) Брахма̄“. Бог Брахма̄, споменат тук, е Върховната Божествена Личност. Когато няма същество, подходящо за поста на Брахма̄, Върховният лично поема този пост. Татра брахма̄ ту вигйеях̣ пӯрвокта-видхая̄ харих̣. Брахма̄, посочен в тези стихове, е самият Хари.

Художниците често изобразяват Шива, потънал в медитация. От този стих научаваме, че Шива медитира върху Бог Сан̇карш̣ан̣а. Шива отговаря за унищожението на материалния свят. Брахма̄ сътворява света, Бог Виш̣н̣у го поддържа, а Шива го унищожава. Унищожението е процес в гун̣ата на невежеството, затова Шива и Божеството, което той обожава – Сан̇карш̣ан̣а, носят прозвището та̄масӣ. Шива е инкарнацията на тамо-гун̣а. Шива и Сан̇карш̣ан̣а са вечно просветлени и винаги са в трансцендентална позиция – отвъд проявленията на материалната природа: добро, страст и невежество. Но тъй като дейностите им са свързани с гун̣ата на невежеството, понякога са наричани та̄масӣ.

Бог, Върховната Божествена Личност, притежава вечни, необозрими енергии. Той сътворява света с бегъл поглед към материалната енергия, но не е повлиян от проявленията на материалната природа. Поради вечно трансценденталното му положение, когато се появи в материалния свят, гун̣ите на природата не го докосват. Затова Върховният Бог е наричан Трансценденталност, а всеки, който иска да се избави от въздействието на материалните гун̣и, трябва да се подслони при него.

Всеки, който остава спокоен, дори когато има ясна причина за безпокойство, се нарича дхӣра, уравновесен. Бог, Върховната Личност, е винаги трансцендентален и нищо не може да наруши спокойствието му. Следователно, ако някой иска да стане дхӣра, трябва да се подслони в лотосовите нозе на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (2.13) Кр̣ш̣н̣а казва: дхӣрас татра на мухяти – уравновесената личност никога не изпада в заблуда. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е съвършен пример за дхӣра. Когато Нр̣сим̇хадева се появил в свирепия си образ, за да убие Хиран̣якашипу, Прахла̄да изобщо не се уплашил. Той останал спокоен и безмълвен, докато всички останали, в това число Брахма̄, били ужасени от страшната форма на Бога.

Инкарнацията на Върховната Божествена Личност, наречена Шеш̣а, или Ананта, притежава безгранична сила, слава, богатство, знание, красота и отречение. В стиха е описано как могъщият Бог Ананта крепи върху главите си безбройните вселени. Той представлява огромна хилядоглава змия и тъй като неговата сила е безгранична, вселените върху качулките му изглеждат леки като синапени зрънца. Лесно можем да си представим колко тежи едно синапено семе върху главата на змия. Препоръчваме на читателите да се обърнат и към Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та, А̄ди-лӣла̄, глава пета, стихове 117 – 125. Там също се казва, че инкарнацията на Бог Виш̣н̣у в образа на змия, Ананта Шеш̣а На̄га, крепи всички вселени върху качулките си. Според нашите изчисления вселената може да е много, много тежка, но тъй като Бог е ананта, (безграничен), за него тя е лека като синапено зрънце.

В този стих се прави обобщено описание на сътворението. От Сан̇карш̣ан̣а се разширява Маха̄-виш̣н̣у, а от Маха̄-виш̣н̣у – Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у създава Брахма̄, от Брахма̄ се ражда Шива и от него постепенно се появяват останалите полубогове. Брахма̄, Шива и Виш̣н̣у са въплъщения на различните материални качества. Бог Виш̣н̣у е отвъд материалните качества, но приема надзора над саттва-гун̣а (гун̣ата на доброто), за да поддържа вселената. Брахма̄ е роден от махат-таттва. Той създава цялата вселена, Бог Виш̣н̣у я поддържа, а Шива я унищожава. Върховната Божествена Личност надзирава великите полубогове – особено Брахма̄ и Шива – така, както птичарят държи вързаната птица. Понякога хората връзват пленените лешояди по подобен начин.

Кр̣ш̣н̣а казва пределно ясно в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Всички обусловени души, действащи сред илюзорната енергия на Бога, смятат тялото си за своето аз и така непрекъснато се скитат из вселената, раждат се в различни форми на живот и си създават нови и нови изпитания. Понякога изпитанията им омръзват и те търсят начин за измъкване от това объркано положение. За съжаление, тези търсачи не познават Бога, Върховната Личност; не познават неговата илюзорна енергия, безпомощно се лутат в мрака и никога не намират изход. Така наречените учени и издигнати изследователи правят нелепи опити да проследят произхода на живота. Те изобщо не се замислят върху факта, че животът вече е създаден. Каква е ползата, ако открият точната химична формула на живота? Всичките им химични елементи не са нищо друго освен трансформации на петте елемента – земя, вода, огън, въздух и етер. В Бхагавад-гӣта̄ (2.20) е казано, че за душата, за живото същество, няма раждане и смърт (на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чин). Съществуват пет груби и три фини материални елемента (ум, интелигентност и его), съществуват и вечни живи същества. Живото същество пожелава определен вид тяло и по волята на Върховната Божествена Личност това тяло се създава от материалната природа, която е само машина, управлявана от Бога. Върховният предоставя на живото същество механичното тяло и то трябва да действа с него съгласно закона на кармичните дейности. В стиха те са описани с думите: карма-парван̣ӣм̇ ма̄я̄м. Живото същество обслужва машината на тялото по волята на Върховния Бог. Това е тайната на преселението на душата от тяло в тяло. И така живото същество се оплита в плодоносните дейности на материалния свят. Бхагавад-гӣта̄ (15.7) утвърждава: манах̣ ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати – живите същества водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.

Във всички дейности, свързани със сътворението и унищожението, живото същество е пленник на плодоносните дейности, извършвани от илюзорната енергия ма̄я̄. То е като компютър, на който работи Върховната Божествена Личност. Така наречените учени твърдят, че природата функционира самостоятелно, но не могат да обяснят какво представлява тя. Природата е само механично устройство, задвижвано от Бога. Когато човек разбере кой е механикът, житейските му проблеми изчезват. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“. Разумният човек се оставя в ръцете на Върховната Божествена Личност и така се освобождава от клопката на ма̄я̄, илюзорната енергия.