Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 9.21
Текст
кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти
евам̇ трайи-дхармам анупрапанна̄
гата̄гатам̇ ка̄ма-ка̄ма̄ лабханте
Дума по дума
те – те; там – този; бхуктва̄ – след като се наслади; сварга-локам – рая; виша̄лам – обширен; кш̣ӣн̣е – са изчерпани; пун̣йе – резултатите от благочестивите дейности; мартя-локам – на тленната Земя; вишанти – пропадат; евам – така; трайӣ – на трите Веди; дхармам – принципите; анупрапанна̄х̣ – следвайки; гата-а̄гатам – смърт и раждане; ка̄ма-ка̄ма̄х̣ – като желаят сетивно наслаждение; лабханте – постигат.
Превод
Когато се насладят на изключителните райски удоволствия и резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, те отново се връщат на тази тленна планета. Така търсещите сетивно наслаждение чрез следване на трите Веди постигат само повтарящо се раждане и смърт.
Пояснение
Безспорно висшите планетарни системи предлагат по-дълъг живот и по-добри условия за сетивна наслада, но там не може да се остане завинаги. След като резултатите от благочестивите ни дейности се изчерпят, отново се връщаме на Земята. Ако не постигнем съвършено знание, както е посочено във Веда̄нта сӯтра (джанма̄ди ася ятах̣), т.е. не осъзнаем Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, няма да осъществим крайната цел на живота и ще останем в материалния кръговрат – издигане до висшите планети и отново връщане на Земята, като виенско колело нагоре и надолу. Вместо да отиде в духовния свят, където няма никаква опасност от ново пропадане, човек просто се върти в колелото на раждането и смъртта из висшите и нисшите планетарни системи. Естествено че за него е по-добре да се стреми към духовния свят, за да се наслаждава на вечен, изпълнен с блаженство и знание живот, и никога да не се връща към това жалко материално съществуване.