Шрӣмад Бха̄гаватам 5.16.25
Деванагари
यानुपजुषाणानां न कदाचिदपि प्रजानां वलीपलितक्लमस्वेददौर्गन्ध्यजरामयमृत्युशीतोष्णवैवर्ण्योपसर्गादयस्तापविशेषा भवन्ति यावज्जीवं सुखं निरतिशयमेव ॥ २५ ॥
Стих
я̄н упаджуш̣а̄н̣а̄на̄м̇ на када̄чид апи праджа̄на̄м̇ валӣ-палита-клама-сведа-даургандхя-джара̄мая-мр̣тю-шӣтош̣н̣а-ваиварн̣ьопасарга̄даяс та̄па-вишеш̣а̄ бхаванти я̄вадж джӣвам̇ сукхам̇ ниратишаям ева.
Дума по дума
я̄н — които (всички богатства, които се произвеждат благодарение на реките, описани по-рано); упаджуш̣а̄н̣а̄на̄м — на хората, които изцяло използват; на — не; када̄чит — по никое време; апи — несъмнено; праджа̄на̄м — на жителите; валӣ — бръчки; палита — посивели коси; клама — умора; сведа — пот; даургандхя — лоша миризма от нечиста пот; джара̄ — старост; а̄мая — болести; мр̣тю — преждевременна смърт; шӣта — страшен студ; уш̣н̣а — палеща горещина; ваиварн̣я — повяхване на свежестта на тялото; упасарга — изпитания; а̄даях̣ — и прочее; та̄па — страдания; вишеш̣а̄х̣ — видове; бхаванти — са; я̄ват — докато; джӣвам — живот; сукхам — щастие; ниратишаям — безкрайно; ева — само.
Превод
Жителите на материалния свят, които се радват на богатствата на тези реки, нямат бръчки и косите им не побеляват. Никога не чувстват умора, а потта им не издава лоша миризма. Не знаят що е старост, болести или преждевременна смърт, не се измъчват от силен студ или палеща горещина, а телата им не губят своята свежест. Те живеят щастливо и безгрижно чак до идването на смъртта.
Пояснение
Този стих загатва за усъвършенстването на човешкото общество дори в материалния свят. Трудните условия в този материален свят могат да бъдат преодолени с достатъчно мляко, мед, пречистено масло, меласа, зърно, накити, постели, мебели и пр. Това е човешка цивилизация. Със земеделие могат да се произведат тонове зърно, а млякото и пречистеното масло ще дойдат от добрата грижа за кравите. Големи количества мед могат да се получат, ако се опазват горите. За нещастие в съвременната цивилизация хората безогледно избиват кравите, източника на мляко и масло, изсичат дърветата, които дават мед, и вместо да се занимават със земеделие – строят фабрики за гайки, болтове, автомобили и спиртни напитки. Как ще бъдат щастливи? Те са принудени да изпитат всички страдания на материализма. Телата им се сбръчкват и съсухрят, докато накрая не заприличат на джуджета, а понеже ядат противни неща, потта им издава лоша миризма. Това не е човешка цивилизация. Ако наистина искат да бъдат щастливи в този живот и да извоюват най-доброто възможно положение в следващия, хората трябва да приемат ведическата обществена система. Във ведическата цивилизация всичко необходимо, изброено по-горе, е в изобилие.