Шрӣмад Бха̄гаватам 5.16.20-21
Деванагари
तावदुभयोरपि रोधसोर्या मृत्तिका तद्रसेनानुविध्यमाना वाय्वर्कसंयोगविपाकेन सदामरलोकाभरणं जाम्बूनदं नाम सुवर्णं भवति ॥ २० ॥
यदु ह वाव विबुधादय: सह युवतिभिर्मुकुटकटककटिसूत्राद्याभरणरूपेण खलु धारयन्ति ॥ २१ ॥
यदु ह वाव विबुधादय: सह युवतिभिर्मुकुटकटककटिसूत्राद्याभरणरूपेण खलु धारयन्ति ॥ २१ ॥
Стих
та̄вад убхайор апи родхасор я̄ мр̣ттика̄ тад-расена̄нувидхяма̄на̄ ва̄йв-арка-сам̇ьога-випа̄кена сада̄мара-лока̄бхаран̣ам̇ джа̄мбӯ-надам̇ на̄ма суварн̣ам̇ бхавати; яд у ха ва̄ва вибудха̄даях̣ саха юватибхир мукут̣а-кат̣ака-кат̣и-сӯтра̄дй-а̄бхаран̣а-рӯпен̣а кхалу дха̄раянти.
Дума по дума
та̄ват — изцяло; убхайох̣ апи — на двата; родхасох̣ — бряга; я̄ — която; мр̣ттика̄ — пръстта; тат-расена — със сока на плодовете, който образува река; анувидхяма̄на̄ — пропита; ва̄ю-арка-сам̇ьога-випа̄кена — от химичната реакция с въздуха и слънчевите лъчи; сада̄ — вечно; амара-лока-а̄бхаран̣ам — което се използва за накитите на полубоговете, обитатели на райските планети; джа̄мбӯ-надам на̄ма — наречено Джа̄мбӯ-нада; суварн̣ам — злато; бхавати — се превръща; ят — което; у ха ва̄ва — наистина; вибудха-а̄даях̣ — великите полубогове; саха — с; юватибхих̣ — вечно младите си съпруги; мукут̣а — корони; кат̣ака — гривни; кат̣и-сӯтра — пояси; а̄ди — и прочее; а̄бхаран̣а — различни накити; рӯпен̣а — под формата; кхалу — безспорно; дха̄раянти — притежават.
Превод
Пръстта по бреговете на река Джамбӯ-надӣ попива сока, а когато въздухът и слънцето я изсушат, се образуват огромни залежи от злато, наречено Джа̄мбӯ-нада. Майсторите в рая изработват от него най-различни накити. Затова обитателите на райските планети и младите им съпруги са окичени с пищни златни корони, гривни и колани и така се радват на живота.
Пояснение
По волята на Върховната Божествена Личност по речните брегове на някои планети се образува злато. Бедните земни жители с ограничени познания стават почитатели на някой т.нар. бхагава̄н, който може да материализира нищожно количество злато. Но от стиха разбираме, че на една от висшите планетарни системи в този материален свят пръстта по бреговете на Джамбӯ-надӣ се смесва с плодовия сок на реката и от реакцията с въздуха и слънчевите лъчи се превръща в злато. Така мъжете и жените там носят разкошни златни украшения и изглеждат много красиви. За съжаление, златните запаси на земята са оскъдни, правителствата ги съхраняват в резервен фонд, а в обращение пускат книжни пари. Банкнотите нямат истинско златно покритие, тази хартия е без стойност, но въпреки това хората са горди с материалните си постижения. Днес младите момичета и жени носят накити от пластмаса, не от злато, хората използват пластмасови съдове и принадлежности, вместо златни и се мислят за много богати. Затова човечеството в съвременната епоха е описано с думите манда̄х̣ суманда-матайо манда-бха̄гя̄ хй упадрута̄х̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.1.10). Тоест хората са много порочни и трудно разбират величието на Върховната Божествена Личност. Те са наречени суманда-матаях̣, защото представите им са така изопачени, че са готови да приемат за Бог всеки мошеник, изфабрикувал малко злато. А те самите, непритежаващи никакво злато, прекарват злочестия си живот в нищета.
Понякога тези злочести хора искат да се издигнат до райските планети при разкоша и великолепието, споменати в стиха. Но чистите предани на Бога изобщо не се стремят към подобен разкош. Те дори сравняват златото с яркожълто изпражнение. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху поучавал преданите да не се блазнят от златни скъпоценности и красиво облечени жени. На дханам̇ на джанам̇ на сундарӣм: преданият не бива да се изкушава от златото, хубавите жени или престижа да има много последователи. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху искрено се молел: мама джанмани джанманӣшваре бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи – „О, Господи, благослови ме да ти служа предано. Не искам нищо друго“. Преданият би се помолил за освобождение от материалния свят. Това е единственият му стремеж.
айи нанда-танӯджа кин̇карам̇
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄мбудхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣шам вичинтая
патитам̇ ма̄м̇ виш̣аме бхава̄мбудхау
кр̣пая̄ тава па̄да-пан̇каджа-
стхита-дхӯлӣ-садр̣шам вичинтая
Смиреният предан има една-единствена молба към Бога: „Моля те, избави ме от материалния свят, пълен с разнообразни материални богатства, и ми позволи да се подслоня в твоите лотосови нозе“.
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура се моли:
ха̄ ха̄ прабху нанда-сута, вр̣ш̣абха̄ну-сута̄-юта,
карун̣а̄ караха еи-ба̄ра
нароттама-да̄са кая, на̄ т̣хелиха ра̄н̇га̄-па̄я,
тома̄ вине ке а̄чхе а̄ма̄ра
карун̣а̄ караха еи-ба̄ра
нароттама-да̄са кая, на̄ т̣хелиха ра̄н̇га̄-па̄я,
тома̄ вине ке а̄чхе а̄ма̄ра
„О, Господи, сине на Нанда Маха̄ра̄джа, ти стоиш пред мен с любимата си Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, дъщерята на Вр̣ш̣абха̄ну. Приеми ме като прашинка в твоите лотосови нозе. Моля те, не ме отхвърляй, защото нямам друго убежище“.
А Прабодха̄нанда Сарасватӣ посочва, че издигнатото положение на полубоговете, украсени със златни корони и накити, е просто една фантасмагория (три-даша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте). Техните богатства не привличат предания. Той се стреми да бъде прашинка в лотосовите нозе на Бога.