Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.25
Деванагари
क्वचिच्च शीतवाताद्यनेकाधिदैविकभौतिकात्मीयानां दशानां प्रतिनिवारणेऽकल्पो दुरन्तचिन्तया विषण्ण आस्ते ॥ २५ ॥
Стих
квачич ча шӣта-ва̄та̄дй-анека̄дхидаивика-бхаутика̄тмӣя̄на̄м̇ даша̄на̄м̇ пратинива̄ран̣е 'калпо дуранта-чинтая̄ виш̣ан̣н̣а а̄сте.
Дума по дума
квачит — понякога; ча — също; шӣта-ва̄та-а̄ди — като мразовит, силен вятър; анека — различни; адхидаивика — предизвикани от полубоговете; бхаутика — адхибхаутика, причинени от други живи същества; а̄тмӣя̄на̄м — адхя̄тмика, предизвикани от тялото и ума; даша̄на̄м — на страданието; пратинива̄ран̣е — да превъзмогне; акалпах̣ — неспособна; дуранта — много тежки; чинтая̄ — от безпокойства; виш̣ан̣н̣ах̣ — унила; а̄сте — тя остава.
Превод
Неспособна да се защити от тристранните страдания на материалното съществуване, обусловената душа прекарва живота си в скръб и отчаяние. Тези страдания са бедствията, предизвикани от полубоговете (например мразовит вятър и палеща жега), неприятностите, причинени от други живи същества, и страданията, възникнали от собствения ум и тяло.
Пояснение
Привидно щастливият материалист е принуден постоянно да търпи тристранните житейски страдания, наречени адхидайвика, адхя̄тмика и адхибхаутика. В действителност никой не може да избегне тези страдания. Те връхлитат по едно и също време или се редуват. Затова живото същество е изпълнено с безпокойство и все очаква да го сполети някое нещастие. То е безусловно подложено поне на едно от трите страдания.