Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.24
Деванагари
मुक्तस्ततो यदि बन्धाद्देवदत्त उपाच्छिनत्ति तस्मादपि विष्णुमित्र इत्यनवस्थिति: ॥ २४ ॥
Стих
муктас тато яди бандха̄д девадатта упа̄ччхинатти тасма̄д апи виш̣н̣умитра итй анавастхитих̣.
Дума по дума
муктах̣ — освободена; татах̣ — от това; яди — ако; бандха̄т — затворничество или побой от покровителя на жената; дева-даттах̣ — човек на име Девадатта; упа̄ччхинатти — взима парите му; тасма̄т — от този човек, Девадатта; апи — отново; виш̣н̣у-митрах̣ — човек на име Виш̣н̣умитра; ити — така; анавастхитих̣ — богатството не остава на едно място, а се предава от ръка на ръка.
Превод
С кражби и мошеничества обусловената душа успява да събере някакви пари и да избегне възмездието на закона. Но не след дълго човек на име Девадатта я измамва и взима парите ѝ. След това друг човек на име Виш̣н̣умитра открадва парите от Девадатта и изчезва с тях. По този начин парите не се задържат на едно място, а се предават от ръка на ръка. Всъщност никой не може да се наслаждава на парите, те си остават собственост на Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Богатствата идват от Лакш̣мӣ, богинята на щастието, а тя самата е собственост на На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Богинята на щастието не остава никъде задълго освен при На̄ра̄ян̣а; затова едно от имената ѝ е Чан̃чала̄, „непостоянната“. Тя не може да намери спокойствие, докато не се събере със съпруга си На̄ра̄ян̣а. Веднъж материалистът Ра̄ван̣а отвлякъл Сӣта̄, която е богинята на щастието Лакш̣мӣ и принадлежи на Бог Ра̄ма. Заради похищението целият му род, богатства и царство били унищожени, а освободената Сӣта̄ се завърнала при Бог Ра̄ма. Тази история показва как всички пари, богатства и съкровища принадлежат на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) е казано:
бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇
сарва-лока-махешварам
сарва-лока-махешварам
„Бог, Върховната Личност, е истинският наслаждаващ се на жертвите и отреченията. Той е върховният собственик на всички планетарни системи“.
Лекомислените материалисти трупат пари или крадат от други крадци, но не могат да ги задържат. Рано или късно парите се похарчват. Един човек мами друг, той на свой ред мами трети и т.н.; ето защо най-сигурният начин да притежаваме Лакш̣мӣ, е да я задържим край На̄ра̄ян̣а. Това е същността на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ние почитаме Лакш̣мӣ (Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ) заедно с На̄ра̄ян̣а (Кр̣ш̣н̣а). Събираме пари с различни дейности, но те принадлежат единствено на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а (Лакш̣мӣ На̄ра̄ян̣а). Ако преданите използват парите в служене на Лакш̣мӣ На̄ра̄ян̣а, ще имат всички удобства. Но ако човек иска да се наслаждава на Лакш̣мӣ по примера на Ра̄ван̣а, ще бъде наказан от законите на природата и ще загуби и малкото си притежания. Накрая смъртта ще отнеме всичко, а смъртта е представителка на Кр̣ш̣н̣а.