Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.36
Деванагари
क्वचित्क्षीणधन: शय्यासनाशनाद्युपभोगविहीनो यावदप्रतिलब्धमनोरथोपगतादानेऽवसितमतिस्ततस्ततोऽवमानादीनि जनादभिलभते ॥ ३६ ॥
Стих
квачит кш̣ӣн̣а-дханах̣ шайя̄сана̄шана̄дй-упабхога-вихӣно я̄вад апратилабдха-маноратхопагата̄да̄не 'васита-матис татас тато 'вама̄на̄дӣни джана̄д абхилабхате.
Дума по дума
квачит — понякога; кш̣ӣн̣а-дханах̣ — нямаща достатъчно пари; шайя̄-а̄сана-ашана-а̄ди — удобства за сън, седене или хранене; упабхога — материално наслаждение; вихӣнах̣ — лишена от; я̄ват — докато; апратилабдха — непостигнато; маноратха — от желанието ѝ; упагата — получено; а̄да̄не — по нечестен начин; авасита-матих̣ — чийто ум е решил; татах̣ — заради това; татах̣ — от това; авама̄на-а̄дӣни — обиди и наказание; джана̄т — от хората; абхилабхате — получава.
Превод
Често пъти обусловената душа няма достатъчно пари и остава без подслон и храна. Понякога дори няма на какво да седне, нито може да удовлетвори най-насъщните си нужди. С други думи, изпада в нищета и тъй като не може да преживява с честен труд, решава с измама да си присвои чуждото имущество. Тя не получава нищо освен обиди от другите и това я прави много нещастна.
Пояснение
Казва се, че нуждата не признава закони. Обусловената душа, лишена от средства за преживяване, е готова на всичко. Тя проси, взима заеми или краде. Но вместо желаното получава само обиди и наказания. Само най-находчивите престъпници забогатяват. И дори да забогатее по нечестен път, човек не може да избегне наказанието и хулите от страна на властите и обществеността. Има редица случаи с влиятелни хора, осъждани и хвърляни в затвора за финансови злоупотреби. Възможно е да се избегне затвора, но никой не може да избегне наказанието на Бога, Върховната Личност, който действа с посредничеството на материалната природа. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (7.14): даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ мама ма̄я̄ дуратяя̄. Природата е жестока. Тя не прощава никому. Когато не зачитат природата, хората извършват всякакви греховни дейности и впоследствие си навличат много страдания.