Шрӣмад бха̄гаватам 5.14.44
Текст
пра̄ртхя̄м̇ шриям̇ сура-вараих̣ садая̄валока̄м
наиччхан нр̣пас тад-учитам̇ махата̄м̇ мадхудвит̣-
сева̄нуракта-манаса̄м абхаво 'пи пхалгух̣
Дума по дума
ях̣ – който; дустяджа̄н – трудно може да се изостави; кш̣ити – земята; сута – деца; сва-джана-артха-да̄ра̄н – роднини, богатство и красива жена; пра̄ртхя̄м – желани; шриям – богинята на щастието; сура-вараих̣ – от най-великите полубогове; са-дая-авалока̄м – чийто милостив поглед; на – не; аиччхат – желан; нр̣пах̣ – царят; тат-учитам – напълно подобава; махата̄м – на великите личности (маха̄тмите); мадху-двит̣ – на Бог Кр̣ш̣н̣а, убиеца на демона Мадху; сева̄-ануракта – привлечен от любовното служене; манаса̄м – чиито умове; абхавах̣ апи – дори състоянието на освобождение; пхалгух̣ – нищожно.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, деянията на Бхарата Маха̄ра̄джа са наистина удивителни. Той изостави всичко, което другите мъчно биха изоставили. Напусна своето царство, съпруга и семейство. На неговите изключителни богатства завиждаха дори полубоговете, но той се отказа от тях. Съвсем естествено тази благородна личност бе велик предан. Той успя да се отрече от всичко, защото беше запленен от неописуемата красота, богатство, слава, знание, могъщество и отреченост на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е толкова привлекателен, че заради него човек може да се раздели и с най-скъпото си. Дори освобождението няма стойност за тези, чийто ум е привлечен от любовното служене на Бога.
Пояснение
Този стих потвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е всепривличащ. Маха̄ра̄джа Бхарата бил така запленен от Кр̣ш̣н̣а, че изоставил цялото си материално богатство. Обикновено материалистите са много привързани към такива богатства.
джанася мохо 'ям ахам̇ мамети
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.5.8)
„Човек се привързва към своето тяло, дом, имущество, деца, роднини и богатство. Така се множат житейските илюзии и той започва да мисли от позицията на „аз и мое“.“ Влечението към материални неща несъмнено се дължи на илюзията. То няма никаква стойност, а просто отклонява обусловената душа. Човек постига успех в живота, ако е погълнат от обаянието на красотата, силата и забавленията на Кр̣ш̣н̣а, описани в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ма̄я̄ва̄дӣте са привлечени от идеята за сливане с битието на Бога, но Кр̣ш̣н̣а е по-привлекателен. Думата абхавах̣ означава „да не се раждаш отново в материалния свят“. Преданият не се интересува дали ще се прероди или не. За него е достатъчно да служи на Бога независимо от обстоятелствата. Това е истинско мукти.
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте
„Този, който служи на Кр̣ш̣н̣а със своето тяло, ум, интелигентност и слова, е освободена личност дори в материалния свят“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.187). Преданият, желаещ вечно да служи на Кр̣ш̣н̣а, се опитва по различни начини да убеди хората, че има Бог, Върховна Личност, и този Бог е Кр̣ш̣н̣а. Това е неговият стремеж; без значение дали е в рая, или в ада. Такъв предан се нарича уттамашлока ла̄ласа.