Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.27

अध्वन्यमुष्मिन्निम उपसर्गास्तथा सुखदु:खरागद्वेषभयाभिमानप्रमादोन्मादशोकमोहलोभमात्सर्येर्ष्यावमानक्षुत्पिपासाधिव्याधिजन्मजरामरणादय: ॥ २७ ॥
адхванй амуш̣минн има упасарга̄с татха̄ сукха-дух̣кха-ра̄га-двеш̣а-бхая̄бхима̄на-прама̄донма̄да-шока-моха-лобха-ма̄тсарйерш̣я̄ва-ма̄на-кш̣ут-пипа̄са̄дхи-вя̄дхи-джанма-джара̄-маран̣а̄даях̣.

Дума по дума

адхванипо пътя на материалния живот; амуш̣минв това; имевсички тези; упасарга̄х̣вечни трудности; татха̄също така; сукхапривидно щастие; дух̣кханещастие; ра̄гапривързаност; двеш̣аомраза; бхаястрах; абхима̄нафалшив престиж; прама̄даилюзия; унма̄далудост; шокаотчаяние; мохазаблуда; лобхаалчност; ма̄тсарязавист; ӣрш̣явраждебност; авама̄наобида; кш̣утглад; пипа̄са̄жажда; а̄дхиизпитания; вя̄дхиболест; джанмараждане; джара̄старост; маран̣асмърт; а̄даях̣и прочее.

Превод

Материалният живот е пълен с непреодолими трудности, които вече ти описах. Освен тях обусловената душа страда поради привидно щастие, нещастие, привързаност, омраза, страх, фалшив престиж, илюзия, лудост, отчаяние, заблуда, алчност, завист, враждебност, презрение, глад, жажда, изпитания, болести, раждане, старост и смърт.

Пояснение

Обусловената душа трябва да приеме всички тези състояния само за да се радва на сетивното наслаждение в материалния свят. Хората си придават важност, обявявайки се за големи учени, икономисти, философи, политици и социолози, но всъщност са невежи. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (7.15) те са наречени мӯд̣ха и нара̄дхама:
на ма̄м̇ душ̣кр̣тино мӯд̣ха̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
„Грешниците, които са много глупави; най-нисшите сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията и демоничните безбожници, не се отдават на мен“.
Заради глупостта си тези материалисти са наречени в Бхагавад-гӣта̄ нара̄дхама. Те са получили човешка форма на живот, за да се освободят от материалното робство, но вместо това още повече затъват в окаяните материални условия. Затова са нара̄дхама̄, най-нисши сред хора. Някой може да попита дали учените, философите, икономистите и математиците са също нара̄дхама̄. Върховната Божествена Личност отговаря – да, те са такива, защото нямат истинско знание. Горди с престижното си положение, те нямат представа как да се освободят от материалната обусловеност и да съживят своя духовен живот, изпълнен с трансцендентално блаженство и знание. Така пропиляват времето и енергията си в търсене на мнимото щастие. Това са отличителните качества на демоните. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че този, който притежава демонични качества, става мӯд̣ха. Той се изпълва със завист към Върховната Божествена Личност, постоянно се ражда в демонични семейства и приема различни демонични тела. Забравя своята връзка с Кр̣ш̣н̣а и живот след живот води ужасно съществуване като нара̄дхама.