Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.28
Деванагари
क्वापि देवमायया स्त्रिया भुजलतोपगूढ: प्रस्कन्नविवेकविज्ञानो यद्विहारगृहारम्भाकुलहृदयस्तदाश्रयावसक्तसुतदुहितृकलत्रभाषितावलोकविचेष्टितापहृतहृदय आत्मानमजितात्मापारेऽन्धे तमसि प्रहिणोति ॥ २८ ॥
Стих
ква̄пи дева-ма̄яя̄ стрия̄ бхуджа-латопагӯд̣хах̣ прасканна-вивека-вигя̄но яд-виха̄ра-гр̣ха̄рамбха̄кула-хр̣даяс тад-а̄шрая̄васакта-сута-духитр̣-калатра-бха̄ш̣ита̄валока-вичеш̣т̣ита̄пахр̣та-хр̣дая а̄тма̄нам аджита̄тма̄па̄ре 'ндхе тамаси прахин̣оти.
Дума по дума
ква̄пи — някъде; дева-ма̄яя̄ — под влияние на илюзорната енергия; стрия̄ — в образа на приятелката или жената; бхуджа-лата̄ — от красиви ръце, сравнени с нежни лиани в гората; упагӯд̣хах̣ — дълбоко объркан; прасканна — загубен; вивека — интелигентността; вигя̄нах̣ — научно знание; ят-виха̄ра — за удоволствие на съпругата; гр̣ха-а̄рамбха — да намери къща или жилище; а̄кула-хр̣даях̣ — чието сърце е обременено; тат — от тази къща; а̄шрая-авасакта — които са се подслонили; сута — синове; духитр̣ — дъщери; калатра — съпруга; бха̄ш̣ита-авалока — от думите и нежните погледи; вичеш̣т̣ита — от постъпките; апахр̣та-хр̣даях̣ — чието съзнание е отнето; а̄тма̄нам — себе си; аджита — неовладян; а̄тма̄ — чийто аз; апа̄ре — в безкраен; андхе — непрогледен мрак; тамаси — в адски условия; прахин̣оти — захвърлен.
Превод
Понякога обусловеното същество е привлечено от олицетворението на илюзията (неговата съпруга или приятелка) и копнее за женска прегръдка. Така то се лишава от интелигентност и знание за целта на живота. После престава да се стреми към духовно усъвършенстване и от прекомерна любов към тази жена или приятелка се старае да ѝ осигури подходящо жилище. Домашното огнище обсебва цялото му внимание, а думите, погледите и постъпките на жената и децата напълно го завладяват. Ето как обусловената душа загубва своето Кр̣ш̣н̣а съзнание и пропада в гъстия мрак на материалното съществуване.
Пояснение
Когато обусловеното същество е в прегръдките на любимата си жена, то забравя всичко за Кр̣ш̣н̣а съзнание и колкото повече се привързва към жена си, толкова повече се заплита в семейния живот. Бенгалският поет Банким Чандра казва, че в очите на влюбения любимата жена, дори и грозна, е винаги прекрасна. Влечението между мъжа и жената се нарича дева-ма̄я̄ и е причина за материалното робство и на двамата. Те принадлежат на пара̄ пракр̣ти, висшата енергия на Бога, но всъщност двамата са пракр̣ти, („от женски пол“). Все пак, понеже искат да се наслаждават един на друг, понякога са наричани пуруш̣а („от мъжки пол“). В действителност никой от тях не е пуруш̣а, само условно се обозначават с това определение. Когато мъжът и жената се съберат, те силно се привързват един към друг, към домашния уют, земята, семейните приятели и парите. Така попадат в клопката на материалното съществуване. Думите бхуджа-лата̄-упагӯд̣ха „прегръщан от красиви ръце, сравнявани с лиани“ посочват как започва робството на обусловената душа. Не закъснява и резултатът от сексуалното общуване – синовете и дъщерите. Това е закономерността на материалното съществуване.