Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.8

अथ कदाचिन्निवासपानीयद्रविणाद्यनेकात्मोपजीवनाभिनिवेश एतस्यां संसाराटव्यामितस्तत: परिधावति ॥ ८ ॥
атха када̄чин нива̄са-па̄нӣя-дравин̣а̄дй-анека̄тмопаджӣвана̄бхинивеша етася̄м̇ сам̇са̄ра̄ṃавя̄м итас татах̣ паридха̄вати.

Дума по дума

атхапо този начин; када̄читпонякога; нива̄сажилище; па̄нӣявода; дравин̣абогатство; а̄дии прочее; анекаот различни неща; а̄тма-упаджӣвананеобходими за поддържане на тялото; абхинивешах̣изцяло погълнат; етася̄мот това; сам̇са̄ра-аṃавя̄мматериалният свят, който е като голяма гора; итах̣ татах̣тук и там; паридха̄ватитича.

Превод

Понякога обусловената душа се втурва да си търси жилище, уютен дом, да си осигури вода и средства за поддържане на тялото. Погълната от многобройните си нужди, тя забравя всичко и непрекъснато се щура из гората на материалното съществуване.

Пояснение

Както бе казано по-рано, бедният търговец отива в гората да събере евтина стока, която да продаде изгодно в града. Той до такава степен е погълнат от мисълта за поддържане на тялото си, че забравя своите изначални взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а и търси само телесни удобства. Така материалните дейности стават единствено занимание за обусловената душа. Материалистът не знае истинската цел на съществуването и вечно скита из материалния свят, мъчейки се да задоволи жизнените си потребности. Без да разбира смисъла на живота, макар и получил всичко необходимо, той си създава изкуствени потребности и все повече се обърква. Умствената му нагласа е да желае нови и нови блага. Материалистът не познава тайната на природните закони. Бхагавад-гӣта̄ (3.27) утвърждава:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Под влияние на похотта живото същество си създава определена умствена нагласа за наслаждение в материалния свят. Така то се оплита, приема различни тела и страда в тях.