Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.21
Деванагари
कदाचिद्भग्नमानदंष्ट्रो दुर्जनदन्दशूकैरलब्धनिद्राक्षणो व्यथितहृदयेनानुक्षीयमाणविज्ञानोऽन्धकूपेऽन्धवत्पतति ॥ २१ ॥
Стих
када̄чид бхагна-ма̄на-дам̇ш̣т̣ро дурджана-данда-шӯкаир алабдха-нидра̄-кш̣ан̣о вятхита-хр̣дайена̄нукш̣ӣяма̄н̣а-вигя̄но 'ндха-кӯпе 'ндхават патати.
Дума по дума
када̄чит — понякога; бхагна-ма̄на-дам̇ш̣т̣рах̣ — на когото зъбите на гордостта са счупени; дурджана-данда-шӯкаих̣ — от подлите постъпки на злонамерени хора, сравнени с вид змия; алабдха-нидра̄-кш̣ан̣ах̣ — който не може да заспи; вятхита-хр̣дайена — от неспокоен ум; анукш̣ӣяма̄н̣а — постепенно намаляващо; вигя̄нах̣ — чието истинско съзнание; андха-кӯпе — в тъмен кладенец; андха-ват — като илюзия; патати — пада.
Превод
В гората на материалния свят обусловената душа понякога бива хапана от озлобени врагове, които могат да се сравнят със змии и други подобни създания. Заради вражеските подлости обусловената душа загубва престижното си положение. Разтревожена и измъчена, тя дори не може да спи спокойно. Става все по-нещастна и постепенно губи интелигентност и съзнание. В това състояние тя е досущ като слепец, паднал в тъмния кладенец на невежеството.