Шрӣмад Бха̄гаватам 5.14.15
Деванагари
क्वचिदासाद्य गृहं दाववत्प्रियार्थविधुरमसुखोदर्कं शोकाग्निना दह्यमानो भृशं निर्वेदमुपगच्छति ॥ १५ ॥
Стих
квачид а̄са̄дя гр̣хам̇ да̄вават прия̄ртха-видхурам асукходаркам̇ шока̄гнина̄ дахяма̄но бхр̣шам̇ нирведам упагаччхати.
Дума по дума
квачит — понякога; а̄са̄дя — изпитвайки; гр̣хам — семейния живот; да̄ва-ват — като силен горски пожар; прия-артха-видхурам — без никаква положителна стойност; асукха-ударкам — предизвикващ все по-голямо нещастие; шока-агнина̄ — от огъня на отчаянието; дахяма̄нах̣ — изгорена; бхр̣шам — много голямо; нирведам — разочарование; упагаччхати — получава.
Превод
Семейният живот в този свят е като опустошителен горски пожар. В него няма никакво щастие, а нещастието постепенно нараства. В семейния живот няма нищо благоприятно за вечно щастие. Обвързана с дом и семейство, обусловената душа изгаря в огъня на отчаянието. Понякога тя проклина нещастната си участ, друг път твърди, че страда, защото не е извършвала благочестиви дела в миналия си живот.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише в Гурв-аш̣т̣ака:
сам̇са̄ра-да̄ва̄нала-лӣд̣ха-лока-
тра̄н̣а̄я ка̄рун̣я-гхана̄гханатвам
тра̄н̣а̄я ка̄рун̣я-гхана̄гханатвам
Животът в материалния свят е като буен горски пожар. Никой не отива да подпали гората – огънят пламва от само себе си. По същия начин страданията в материалния свят само се увеличават, въпреки че всички искат да бъдат щастливи. Понякога човекът, захвърлен в пламъците на материалното съществуване, обвинява себе си, но заради телесната си представа не може да се измъкне от оплитането и това го кара да страда още повече.