Родословието на дъщерите на Ману

Бих искал първо да отдам смирените си почитания на моя духовен учител, Ом̇ Виш̣н̣упа̄да Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Прабхупа̄да, по чието настояване се заех с титаничната задача да напиша коментари към Шрӣмад Бха̄гаватам от позициите на философията бхактиведанта. Благодарение на неговата милост вече завърших първите три песни и съм на път да започна четвъртата. С божествената му благословия отдавам смирените си поклони на Бог Чайтаня, който преди петстотин години постави началото на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, или бха̄гавата дхарма, почтително се покланям пред шестимата Госва̄мӣ и изразявам най-дълбоката си почит към Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, духовната двойка, която се наслаждава на вечните си забавления с пастирките и пастирчетата от Враджабхӯми (Вр̣нда̄вана). Отдавам смирените си почитания на всички предани и на вечните слуги на Върховния Бог.

Четвърта Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се състои от трийсет и една глави, които описват вторичното сътворение на вселената, дело на Брахма̄ и на Манувците. Действителният творец е самият Върховен Бог. Той сътворява вселената, като активизира материалната си енергия, а след това по негово разпореждане Брахма̄, първото живо същество в нея, създава различните планетни системи и обитателите им и с помощта на потомците си – Ману и другите прародители на живите същества, – които непрекъснато действат под ръководството на Върховния Бог, заселва цялата вселена, като постепенно увеличава броя на обитателите ѝ. Първата глава от Четвърта Песен разказва за трите дъщери на Сва̄ямбхува Ману и потомците им. Следващите шест глави описват как Дакш̣а започнал да извършва жертвоприношение и как то било осуетено. После в продължение на пет глави се разказва за деянията на Маха̄ра̄джа Дхрува, следващите единайсет глави описват деянията на цар Пр̣тху, а последните осем глави са посветени на делата на царете Прачети.

В първата строфа от тази глава се казва, че Сва̄ямбхува Ману имал три дъщери: А̄кӯти, Девахӯти и Прасӯти. За една от тях, Девахӯти, за нейния съпруг Кардама Муни и за сина ѝ Капила Муни вече слушахме. От сегашната глава ще научим за потомците на най-голямата дъщеря, А̄кӯти. Сва̄ямбхува Ману е един от синовете на Брахма̄. Брахма̄ има и много други синове, но името на Сва̄ямбхува Ману винаги се споменава първо, защото той е велик предан на Бога. Думата ча, използвана в тази строфа, показва, че освен трите споменати дъщери, Сва̄ямбхува Ману имал и двама сина.

Понякога бащата, който няма син, дава дъщеря си за жена на някого с уговорката, че ще му позволят да отгледа внука си като свой собствен син, на когото да завещае богатствата си. Този обичай се нарича путрика̄ дхарма, т.е. независимо че съпругата му не може да роди мъжка рожба, благодарение на религиозните обреди човек все пак се сдобива със син. Но тук виждаме Ману да върши нещо изключително необичайно – въпреки че има двама сина, той дава най-голямата си дъщеря за жена на Праджа̄пати Ручи с уговорката, че ще вземе сина, роден от нея, за свой собствен син. Във връзка с това Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че цар Ману знаел, че от утробата на А̄кӯти ще се роди Върховната Божествена Личност, и тъй като копнеел да има Върховния Бог за свой син или внук, поискал сина, роден от А̄кӯти, въпреки че вече имал други двама сина. Ману е създателят на законите за човешкия род и щом самият той използвал путрика̄ дхарма, това означава, че и хората могат да следват същия обичай. И така, дори човек вече да има син, ако иска да осинови сина на дъщеря си, той може да я омъжи за някого с такава уговорка – така смята Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ.

В случая особено внимание заслужава думата брахма-варчасвӣ. Ручи бил бра̄хман̣а и изпълнявал браминските си задължения много съвестно. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄, брамински добродетели са умението човек да владее сетивата и ума си, вътрешната и външната чистота, култивирането на духовно и на материално знание, простотата, честността, вярата във Върховната Божествена Личност и т.н. За да бъде бра̄хман̣а, човек трябва да притежава не едно и две качества, а настоящата строфа утвърждава, че Ручи съвестно следвал всички брамински максими. Затова той е назован с думата брахма-варчасвӣ. Човека, който се е родил в семейство на бра̄хман̣и, но чието поведение не съответства на браминските принципи, Ведите наричат брахма-бандху и го поставят на едно равнище с шӯдрите и жените. В Бха̄гаватам например се казва, че Вя̄садева съставил Маха̄бха̄рата специално за стрӣ-шӯдра-брахма-бандху. Стрӣ значи жени, с думата шӯдра се назовава низшата каста от хора в цивилизованото човешко общество, а брахма-бандху са онези, които са се родили в брамински семейства, но не следват както трябва правилата и принципите на бра̄хман̣ите. Изброените три групи хора са смятани за не особено интелигентни и не им е позволено да изучават Ведите, предназначени единствено за личности с брамински добродетели. Това ограничение произтича не от някакви догми и предразсъдъци, а се основава на качествата на хората. Човек не може да разбере ведическите писания, докато не придобие достойнствата на бра̄хман̣а. Затова е много жалко, когато личности без брамински добродетели, личности, които никога не са се учили под ръководството на истински духовен учител, пишат коментари към ведически произведения като Шрӣмад Бха̄гаватам и други Пура̄н̣и – такива хора не са способни да предадат истинското послание на писанията. Ручи бил безупречен бра̄хман̣а и затова в тази строфа е наречен брахма-варчасвӣ – „който притежава цялото могъщество на бра̄хман̣ите“.

Лакш̣мӣ, богинята на щастието, е вечна съпруга на Бог Виш̣н̣у. В тази строфа се казва, че Богът и Лакш̣мӣ, вечната двойка, се появили от утробата на А̄кӯти едновременно. Богът и неговата съпруга са отвъд законите на материалното творение, както потвърждават множество авторитетни източници (на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т). Връзката между двамата е вечна и неизменна. Ето защо Ягя, момчето, което А̄кӯти родила, по-късно взело за съпруга богинята на щастието.

Сва̄ямбхува Ману много се зарадвал, когато научил, че дъщеря му е родила две деца – момче и момиче. Той се боял, че ако Ручи се сдобие само със син, ще му причини страдание, като отнеме единственото му дете. Ето защо Сва̄ямбхува Ману се преизпълнил с радост, когато научил, че дъщеря му е родила момче и момиче. Верен на думата си, Ручи дал своя новороден син на Сва̄ямбхува Ману, а за себе си оставил момичето, наречено Дакш̣ин̣а̄. Едно от имената, с които назовават Бог Виш̣н̣у, е името Ягя, защото Той е господар на Ведите. Името Ягя произлиза от словосъчетанието яджуша̄м̇ патих̣, което значи „господар на всички жертвоприношения“. В Яджур Веда са изложени всевъзможни правила за извършването на ритуални жертвоприношения (яги), но този, който получава даровете от всички яги, е Върховният Бог, Виш̣н̣у. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (3.9) се казва: ягя̄ртха̄т карман̣ах̣ – човек трябва да продължи да действа, но като изпълнява предписаните си задължения в името на Ягя (Виш̣н̣у). Ако с дейностите си той не се стреми да удовлетвори Върховната Божествена Личност, с други думи, ако не отдава на Бога предано служене, всичките му действия ще влекат след себе си последствия. Няма значение дали тези последствия са добри или лоши – щом действията ни не са в хармония с желанията на Върховния Бог, т.е. щом не действаме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще носим отговорност за всяка своя постъпка. Всяко действие неизбежно води след себе си определено последствие. Но ако действаме в името на Ягя, дейностите ни няма да имат последици. И така, ако човек посвещава дейностите си на Ягя, на Върховната Божествена Личност, той не се обвързва с материалния свят, защото, както се казва в самите Веди и в Бхагавад-гӣта̄, изучаването на Ведите и извършването на ведически обреди имат за цел да ни доведат до разбирането за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. С каквото и да се захване, човек трябва да се старае да действа със съзнание за Кр̣ш̣н̣а и това ще го освободи от последиците на всичките му материални дейности.

Хората често наричат идеалните съпружески двойки Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а, като по този начин ги сравняват със самия Бог и богинята на щастието, тъй като е известно, че Лакш̣мӣ и На̄ра̄ян̣а са вечно щастливи един с друг. Жената винаги трябва да е доволна от съпруга си, а той – от съпругата си. В Ча̄н̣акя шлока, сборника с морални норми и правила, съставен от Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита, се казва, че ако съпругът и съпругата винаги са доволни един от друг, богинята на щастието идва в техния дом. С други думи, ако живеят в съгласие, съпрузите се радват на пълно материално благополучие и се сдобиват с прекрасни деца. По традиция ведическата жена е възпитавана да се чувства доволна при всички обстоятелства, а мъжът, според ведическите наставления, трябва да радва съпругата си, като ѝ осигурява достатъчно храна, накити и дрехи. И щом съпрузите са доволни един от друг, те раждат добри и здрави деца. Така всички хора могат да живеят в мир и спокойствие. За зла участ в епохата на Кали няма идеални съпрузи. Затова в днешно време се раждат само деца, които са нежелани от родителите си и отхвърлени от обществото, а светът не знае нито мир, нито благополучие.

По времето на Сва̄ямбхува Ману полубоговете, известни под името Туш̣ити, мъдреците, предвождани от Марӣчи, и потомците на Ягя, царя на полубоговете, поставили началото на шест вида живи същества, които на свой ред създали многобройно потомство в изпълнение повелята на Бога да населят вселената с живи създания. Под тези шест вида живи същества се разбират манувците, девите, ману-путрите, ам̇ша̄вата̄рите, сурешварите и р̣ш̣ите. Тъй като бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, Ягя оглавил полубоговете, т.е. приел ролята на Индра.

От Трета Песен научихме как Кардама Муни заченал с Девахӯти девет дъщери и как по-късно всички те били дадени за съпруги на велики мъдреци, такива като Марӣчи, Атри и Васиш̣т̣ха.

Тук са описани потомците на Пӯрн̣има̄, един от двамата синове на Марӣчи и Кала̄. Повече подробности за тях ще научим от Шеста Песен. В тази строфа се споменава, че Девакуля̄ е божеството, управляващо река Ганг, която се спуска от небесните планети и е смятана за свещена, тъй като се е докоснала до лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Хари.

В тази строфа срещаме думите а̄тма-ӣша-брахма-самбхава̄н. С думата а̄тма се назовава Свръхдушата, или Виш̣н̣у, думата ӣша обозначава Шива, а думата брахма се отнася за четириглавия Брахма̄. Тримата синове на Анасӯя̄ – Датта̄трея, Дурва̄са̄ и Сома – частично въплъщавали тези трима полубогове. А̄тма не принадлежи към категорията на полубоговете или на живите същества – Той е Виш̣н̣у и затова за него се казва, че е вибхинна̄м̇ша-бхӯта̄на̄м. Виш̣н̣у, Свръхдушата, е бащата, от чието семе произлизат всички живи същества, включително Брахма̄ и Шива. Тъй като в случая е използвана думата ам̇ша, неотделима частица, а̄тма може да има и друг смисъл, а именно че Свръхдушата, която е изначалният принцип у всяка а̄тма, т.е. която е душата у всяко живо същество, се появила под образа на Датта̄трея.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че индивидуалните души са частици от Върховната Божествена Личност, от Свръхдушата. Тогава защо не приемаме и Датта̄трея за такава частица? В дадената строфа Шива и Брахма̄ също са наречени частици – защо тогава не ги смятаме за обикновени индивидуални души? Отговорът на тези въпроси е следният. И проявленията на Виш̣н̣у, и обикновените живи същества са само частици от Върховния Бог, който винаги е ненадминат и недостижим, но помежду си тези частици се делят на различни категории. Вара̄ха Пура̄н̣а обяснява, че някои от тях са сва̄м̇ша, а други – вибхинна̄м̇ша. Частиците вибхинна̄м̇ша са джӣвите (обикновените живи същества), а частиците сва̄м̇ша се отнасят към категорията на Виш̣н̣у. Сред категорията на джӣвите, т.е. на частиците вибхинна̄м̇ша, също има йерархия. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се обяснява, че индивидуалните души, неотделими частици от Върховния Бог, имат склонността да попадат под влиянието на външната енергия, наречена илюзия, или ма̄я̄. Тези индивидуални частици, носещи името сарва-гата, странстват из цялото творение и са принудени да изпитват непоносимите страдания на материалното съществуване. Степента, до която могат да преодолеят покрилото ги невежество, зависи от характера на дейностите им и от това, под влиянието на какви гун̣и на материалната природа се намират. Например джӣвите в гун̣ата на доброто страдат по-малко от тези в гун̣ата на невежеството. Но всяко живо същество по природа се отличава с чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото всички живи същества са неотделими частици от Върховния Бог. Неотделимите частици от Бога притежават същото съзнание, каквото и самият Бог, и според степента, до която това съзнание е пречистено от материалното замърсяване, те заемат едно или друго положение. Веда̄нта сӯтра сравнява различните категории живи същества със свещи или лампи с различен блясък. Всички електрически крушки излъчват светлина, но някои от тях имат мощност хиляда свещи, други – петстотин свещи, трети – сто или само петдесет свещи и т.н. Всички електрически крушки излъчват светлина, ала с различна сила. Аналогична градация съществува и при Брахман. Най-силната светлина, стопроцентната мощност, се излъчва от Кр̣ш̣н̣а, а експанзиите сва̄м̇ша на Върховния Бог под образа на различни Виш̣н̣у-форми, както и самият Шива, са като крушки с различна мощност. Експанзиите от категорията виш̣н̣у-таттва притежават деветдесет и четири процента от мощността на върховния източник, експанзиите от категорията шива-таттва – осемдесет и четири процента, а Брахма̄ – седемдесет и осем процента. Живите същества притежават същата мощност като Брахма̄, но когато са в обусловено състояние, тази мощност отслабва. Наличието на йерархия при Брахман е факт, който не може да бъде отречен. И така, думите а̄тмеша-брахма-самбхава̄н свидетелстват, че Датта̄трея бил частица от самия Виш̣н̣у, докато Дурва̄са̄ и Сома били частици съответно от Шива и Брахма̄.

Интересът, който Видура изпитал, бил напълно оправдан – Видура разбирал, че зад появата на Свръхдушата, Брахма̄ и Шива от утробата на Анасӯя̄, жената на Атри Муни, трябва да се крие някаква важна причина. Какво друго би накарало трите главни божества да се появят по такъв начин?

По всичко изглежда, че великият мъдрец Атри Муни нямал ясна представа за Върховната Божествена Личност. Разбира се, от Ведите той знаел, че съществува Върховен Бог, творец на вселената, от когото цялото мироздание води началото си, който поддържа творението и у когото целият проявен свят потъва след унищожението. Ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 3.1.1). Тъй като ведическите мантри говорят за Бога, за Върховната Личност, Атри Муни, макар да не знаел името му, съсредоточил ума си върху него, за да го помоли за син, който да е досущ като него. За такъв вид предано служене, при който човек не знае дори името на Бога, се споменава в Бхагавад-гӣта̄ – там Кр̣ш̣н̣а казва, че четири групи хора, извършвали в миналото си благочестиви дела, се обръщат към него, за да го помолят за това, от което се нуждаят. Атри Муни искал да има син досущ като Бога, затова не бил чист предан – той все още имал материално желание, което се стремял да изпълни. Въпреки че мечтаел за син, равен на Върховната Божествена Личност, желанието му било материално, тъй като той копнеел за дете, което да е подобно на Върховния, а не за самия Върховен Бог. Атри Муни щеше да бъде напълно лишен от материални желания, ако бе искал да има за син самата Върховна Божествена Личност, защото в този случай обект на неговия копнеж щеше да бъде Върховната Абсолютна Истина. Ала тъй като той искал дете, наподобяващо Върховния Бог, желанието му било материално. По тази причина Атри Муни не може да бъде считан за чист предан.

Според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ огънят, който възниква при изпълнението на пра̄н̣а̄я̄ма, носи интелектуално удовлетворение. Пламъкът, изригнал от главата на Атри Муни, бил забелязан от Виш̣н̣у, Свръхдушата, а благодарение на него – и от Брахма̄ и Шива. С помощта на дихателните упражнения, които извършвал, Атри Муни се концентрирал върху Свръхдушата, повелителя на вселената. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, повелител на вселената е Ва̄судева (ва̄судевах̣ сарвам ити), а Брахма̄ и Шива действат под неговото ръководство. И така, насочвани от Ва̄судева, Брахма̄ и Шива забелязали суровите отречения, на които се подлагал Атри Муни, и с радост се запътили към мъдреца, както ще узнаем от следващата строфа.

Ведическите писания съветват човека да приеме убежище при Бога, Върховната Личност, повелителя на вселената, който управлява сътворението, поддържането и унищожението. Той е Свръхдушата, а когато човек обожава Свръхдушата, всички останали божества, такива като Брахма̄ и Шива, се появяват начело с Бог Виш̣н̣у, защото те действат под ръководството на Свръхдушата.

Дан̣д̣а значи „дълга пръчка“, а думата ват значи „като“. Пред личност, която е по-старша или заема по-висше положение, човек трябва да падне по очи като пръчка – този вид отдаване на почит се нарича дан̣д̣ават. Именно така Атри Муни изразил преклонението си пред трите божества. Той ги разпознал по различните носачи, с чиято помощ те се придвижвали, и по отличителните им символи. Тук се казва, че Бог Виш̣н̣у седял на гърба на Гаруд̣а, огромен орел, и в ръката си държал диск. Брахма̄ седял върху лебед и в ръката си носел трева куша. А Шива седял на гърба на бик и държал в ръката си малък барабан д̣амару. Щом разпознал трите божества по символите им и по това, как се придвижват, Атри Муни им отдал почитания и се обърнал към тях с молитви.

По това, че божествата се усмихвали, Атри Муни разбрал, че са доволни от него. Ослепителното сияние, което се излъчвало от телата им, било нетърпимо ярко и за момент той затворил очи.

Атри Р̣ш̣и призовавал Върховната Божествена Личност, джагад-ӣшвара, повелителя на вселената. Би трябвало Богът, господарят на проявения свят, да е съществувал и преди сътворението, как иначе би могъл да бъде негов господар? Ако някой строи сграда, се подразбира, че той е съществувал, преди да започне да строи сградата. По същия начин, Върховният Бог, създателят на вселената, би трябвало да е отвъд гун̣ите на материалната природа. От друга страна, известно е, че Виш̣н̣у управлява гун̣ата на доброто, Брахма̄ – гун̣ата на страстта, а Шива – гун̣ата на невежеството. Затова Атри Муни казал: „Джагад-ӣшвара, повелителят на вселената, трябва да е един от вас, но понеже вие дойдохте и тримата, не мога да разбера кого всъщност призовавах. Вие сте толкова милостиви, моля ви, открийте ми кой от вас е джагад-ӣшвара, повелителят на вселената“. Атри Муни нямал ясна представа за истинската същност на Върховния Бог, Виш̣н̣у, но бил твърдо убеден, че повелителят на вселената не може да бъде едно от съществата, сътворени от ма̄я̄. Самият факт, че попитал кого е призовавал, свидетелства, че не познавал истинската природа на Бога. Затова той се помолил и на трите божества: „Позволете ми да узная кой от вас е трансценденталният господар на вселената“. Мъдрецът бил уверен, че е невъзможно всички те едновременно да са повелители на вселената; повелител на вселената трябвало да бъде един от тях тримата.

Атри Муни бил абсолютно уверен, че повелител на вселената е Върховната Божествена Личност, и затова се обръщал с молитви към Върховния Бог. Ето защо бил удивен, когато пред него изведнъж се появили три божества.

Все пак Атри Муни мислел за Божествената Личност, повелителя на вселената, въпреки че представата му за Бога и за неговата форма била твърде смътна и неопределена. За повелител на вселената може да бъде считан Маха̄-виш̣н̣у, от чието дихание се появяват милиони вселени и у когото те потъват обратно. За повелител на вселената може да бъде смятан и Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, от чийто корем израства лотосовият цвят, върху който се ражда Брахма̄. И Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у може да бъде смятан за господар на вселената, защото е Свръхдушата у всички живи същества. Нещо повече, Брахма̄ и Шива, които са подчинени на Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у – формата на Виш̣н̣у вътре във вселената, – също могат да бъдат считани за повелители на вселената.

Виш̣н̣у е повелител на вселената, защото поддържа съществуването ѝ. Брахма̄ може да бъде считан за вселенски повелител, защото създава различните планетни системи и обитателите им. А Шива унищожава вселената, когато настъпи краят ѝ, ето защо той също може да бъде наречен неин повелител. И тъй като Атри Муни не уточнил кого от тримата призовава – Брахма̄, Виш̣н̣у или Шива, – те всичките се появили пред него. Трите божества му казали: „Ти искаше син досущ като Върховната Божествена Личност, повелителя на вселената, и желанието ти ще се сбъдне“. С други думи, желанията ни се сбъдват според нашата преданост. В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) се казва: я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣. Ако човек е привързан към някой полубог, той се издига до неговата обител, а ако е привързан към питите, предците, достига тяхната планета. По същия начин, ако някой е привързан към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, той достига царството на Бог Кр̣ш̣н̣а. Тъй като Атри Муни нямал ясна представа за повелителя на вселената, при него дошли и трите господстващи божества, които управляват вселената, като ръководят трите гун̣и на материалната природа. И сега, понеже желанието му да получи син било много силно, по милостта на Бога то щяло да се сбъдне.

Гати, жената на Пулаха, била петата дъщеря на Кардама Муни. Тя била много вярна на съпруга си, а синовете ѝ не отстъпвали по достойнства на своя баща.

Крия̄ била шестата дъщеря на Кардама Муни. Тя родила шейсет хиляди мъдреци, които се прочули под името Ва̄лакхили, защото изоставили семейния живот и станали ва̄напрастхи.

Ӯрджа̄, съпругата на Васиш̣т̣ха, която е известна и като Арундхатӣ, била деветата дъщеря на Кардама Муни.

Читти, съпругата на Атхарва̄, е известна и под името Ша̄нти. Тя била осмата дъщеря на Кардама Муни.

Космическото мироздание, изява на външната енергия на Върховната Божествена Личност, е вселенската форма на Бога. В космоса се носят безброй планети, пространството е изпълнено с въздух, във въздуха плуват разноцветни облаци, а сред тях прелитат самолети. С други думи, целият сътворен космос е изпълнен с многообразие, многообразието е проявление на външната енергия на Върховния Бог, а тя се намира у Бога. И сега, след като е проявил енергията си, Богът лично идва в създаденото от нея творение, което едновременно се различава и не се различава от него. На Върховната Божествена Личност, която проявява себе си чрез това многообразие, полубоговете отдават своите почитания. Водени от имперсоналните си схващания, философите недуалисти считат многообразието за илюзия. Но в тази строфа ясно се казва: йо ма̄яя̄ вирачитам. Това означава, че многообразието е проявление на енергията на Върховната Божествена Личност. И тъй като енергията на Бога не се отличава от самия него, цялото това многообразие е също толкова реално, колкото и самият Бог. Многообразните материални обекти са временни, но не са нереални. Те са отражение на многообразието от духовния свят. Думата пратичакш̣ан̣а̄я („съществуващото многообразие“), използвана в тази строфа, изтъква величието на Върховната Божествена Личност, която се появила в образа на Нара и На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и и която е първоизточник на разнообразието в материалната природа.

С удивителните си действия материалната природа скрива от взора ни Върховната Божествена Личност, първоизточника на космическото творение, както дъждовните облаци или облаците от прах понякога скриват от погледа ни небесната шир, слънцето и луната. Да се открие първопричината на проявения космос, е изключително трудно, затова учените-материалисти заявяват, че изначалният източник на всичко сътворено е природата. Но от ша̄стрите – автентичните писания, такива като Бхагавад-гӣта̄ и другите ведически произведения – узнаваме, че зад чудното космическо творение стои Богът, Върховната Личност, който понякога се появява, за да поддържа функционирането на материалните вселени или за да даде възможност на всички, които са в гун̣ата на доброто, да го видят. Той е причината за сътворението и унищожението на проявения космос. Затова полубоговете, изпълнени с желание да получат благословията му, се молели Той да ги дари със своя милостив поглед.

На̄ра̄ян̣а е Върховната Божествена Личност, а Нара е част от Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. С други думи, енергията и нейният източник, взети заедно, представляват Върховната Божествена Личност. Маитрея казал на Видура, че Нара, част от На̄ра̄ян̣а, се е родил в династията Куру, а На̄ра̄ян̣а, пълна експанзия на Кр̣ш̣н̣а, е дошъл в образа на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, за да избави страдащото човечество от мъчителните окови на материалното съществуване. С други думи, в онези времена Нара и На̄ра̄яна Р̣ш̣и присъствали на Земята в облика на Кр̣ш̣н̣а и на Арджуна.

След като разказал за потомците на тринайсетте дъщери на Дакш̣а, които се омъжили за Дхарма, Маитрея пристъпил към разказа за четиринайсетата му дъщеря, Сва̄ха̄, и нейните трима синове. Зърното и пречистеното масло, които се предлагат в жертвения огън, са предназначени за полубоговете. От тяхно име тримата синове на Агни и Сва̄ха̄, наречени Па̄вака, Павама̄на и Шучи, приемали жертвените дарове.

Под дядото се има предвид Агни, а синовете са Па̄вака, Павама̄на и Шучи. Когато към тях четиримата се прибавят и четирийсет и пет внуци, божествата на огъня стават общо четирийсет и девет на брой.

Имперсоналистите, които извършват ведически жертвоприношения със стремеж да се възползват от техните резултати, са привързани към различните полубогове на огъня и затова им принасят дарове – това научаваме от дадената строфа за четирийсет и деветте божества на огъня.

Шива, който оглавява всички йогӣ мистици, не притежава дори собствен дом. А Сатӣ била най-малката дъщеря на велик цар, цар Дакш̣а, ето защо баща ѝ бил много недоволен, задето тя си избрала за съпруг Шива. Всеки път, когато Сатӣ се срещнела с баща си, той започвал да хули своя зет, въпреки че Шива бил безукорен. Затова още преди да достигне зрелост, Сатӣ напуснала тялото си, създадено от баща ѝ, и не могла да се сдобие с дете.