Шрӣмад Бха̄гаватам 4.1.56
Деванагари
देवा ऊचु:
यो मायया विरचितं निजयात्मनीदं
खे रूपभेदमिव तत्प्रतिचक्षणाय ।
एतेन धर्मसदने ऋषिमूर्तिनाद्य
प्रादुश्चकार पुरुषाय नम: परस्मै ॥ ५६ ॥
यो मायया विरचितं निजयात्मनीदं
खे रूपभेदमिव तत्प्रतिचक्षणाय ।
एतेन धर्मसदने ऋषिमूर्तिनाद्य
प्रादुश्चकार पुरुषाय नम: परस्मै ॥ ५६ ॥
Стих
дева̄ ӯчух̣
йо ма̄яя̄ вирачитам̇ ниджая̄тманӣдам̇
кхе рӯпа-бхедам ива тат-пратичакш̣ан̣а̄я
етена дхарма-садане р̣ш̣и-мӯртина̄дя
пра̄душчака̄ра пуруш̣а̄я намах̣ парасмаи
йо ма̄яя̄ вирачитам̇ ниджая̄тманӣдам̇
кхе рӯпа-бхедам ива тат-пратичакш̣ан̣а̄я
етена дхарма-садане р̣ш̣и-мӯртина̄дя
пра̄душчака̄ра пуруш̣а̄я намах̣ парасмаи
Дума по дума
дева̄х̣ — полубоговете; ӯчух̣ — казаха; ях̣ — който; ма̄яя̄ — с помощта на външната енергия; вирачитам — беше сътворен; ниджая̄ — негова лична; а̄тмани — намиращ се у него; идам — този; кхе — в небето; рӯпа-бхедам — групи облаци; ива — като че ли; тат — от него самия; пратичакш̣ан̣а̄я — за да прояви; етена — с това; дхарма-садане — в дома на Дхарма; р̣ш̣и-мӯртина̄ — в образа на мъдрец; адя — днес; пра̄душчака̄ра — се появи; пуруш̣а̄я — на Божествената Личност; намах̣ — смирени почитания; парасмаи — на Върховния.
Превод
Полубоговете казаха: Отдаваме смирените си почитания на трансценденталния Върховен Бог, Божествената Личност, който чрез своята външна енергия сътвори проявения космос, намиращ се у него така, както въздухът и облаците се намират в пространството. Сега тази Божествена Личност се е появила в дома на Дхарма под образа на Нара и На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и.
Пояснение
Космическото мироздание, изява на външната енергия на Върховната Божествена Личност, е вселенската форма на Бога. В космоса се носят безброй планети, пространството е изпълнено с въздух, във въздуха плуват разноцветни облаци, а сред тях прелитат самолети. С други думи, целият сътворен космос е изпълнен с многообразие, многообразието е проявление на външната енергия на Върховния Бог, а тя се намира у Бога. И сега, след като е проявил енергията си, Богът лично идва в създаденото от нея творение, което едновременно се различава и не се различава от него. На Върховната Божествена Личност, която проявява себе си чрез това многообразие, полубоговете отдават своите почитания. Водени от имперсоналните си схващания, философите недуалисти считат многообразието за илюзия. Но в тази строфа ясно се казва: йо ма̄яя̄ вирачитам. Това означава, че многообразието е проявление на енергията на Върховната Божествена Личност. И тъй като енергията на Бога не се отличава от самия него, цялото това многообразие е също толкова реално, колкото и самият Бог. Многообразните материални обекти са временни, но не са нереални. Те са отражение на многообразието от духовния свят. Думата пратичакш̣ан̣а̄я („съществуващото многообразие“), използвана в тази строфа, изтъква величието на Върховната Божествена Личност, която се появила в образа на Нара и На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и и която е първоизточник на разнообразието в материалната природа.