Във втора глава се изяснява причината за враждата между Шива и Дакш̣а, започнала по време на великото жертвоприношение, което Дакш̣а устроил в името на мира в цялата вселена. Шива е наречен най-добрия сред добрите, защото не е враг на никого и се отнася еднакво към всички живи същества. Той притежава и всички останали добродетели. Думата шива значи „който носи благо на всички“. Шива не може да има врагове, защото е изключително миролюбив. Той е толкова самоотречен, че дори не си строи дом, а живее под дърветата, чужд на всичко светско. Шива е олицетворение на благородството. Защо тогава Дакш̣а, който дал любимата си дъщеря Сатӣ за съпруга на добрия Шива, дотолкова го възненавидял, та Сатӣ чак решила да напусне тялото си?

В тази строфа Шива е наречен чара̄чара-гуру, духовен учител на всички живи създания и неодушевени обекти. Често го наричат и Бхӯтана̄тха, което значи „божеството, на което се кланят скудоумните“. С думата бхӯта се назовават и духовете. Шива извисява не само благочестивите, той помага дори на духовете и демоните да се пречистят. Затова той е духовен учител на всички – и на тези, които са глупави и демонични, и на просветените ваиш̣н̣ави. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва и друго: ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ ятха̄ шамбхух̣ – Шамбху (Шива) е най-великият сред всички ваиш̣н̣ави. Следователно, от една страна, той е обект на обожание за скудоумните демони, а, от друга, е най-добрият сред ваиш̣н̣авите, преданите на Бога. От Шива води началото си една от сампрада̄ите, Рудра-сампрада̄я. Дори понякога Шива да враждува с някого или да се гневи, към личност като него човек не бива да изпитва неприязън. Затова Видура с изненада пита как е възможно някой, и особено Дакш̣а, да таи омраза към Шива. Дакш̣а също не е обикновено създание. Той е един от Праджа̄патите, т.е. на него му е поверено да създаде поколение, с което да насели вселената, а дъщерите му, и особено Сатӣ, се отличават с изключителни добродетели. Думата сатӣ значи „най-целомъдрена и вярна“. Винаги, когато става дума за вярност и целомъдрие, се дава пример първо със Сатӣ, дъщеря на Дакш̣а и съпруга на Шива. Затова Видура бил толкова удивен. Той разсъждавал: „Дакш̣а заема много високо положение, а освен всичко друго е и баща на Сатӣ. А Шива е духовният учител на всички живи създания. Как е могло между тях да възникне такава непримирима омраза, че заради това Сатӣ, най-целомъдрената богиня, да напусне тялото си?“.

В отговор на въпроса на Видура мъдрецът Маитрея захванал да обяснява причината за враждата между Шива и Дакш̣а, заради която богиня Сатӣ си напуснала тялото. Така започва повествованието за великото жертвоприношение, което Марӣчи, Дакш̣а и Васиш̣т̣ха, управниците на вселенското творение, извършили. Тези знаменити личности подготвили велика жертвена церемония, на която заедно с последователите си дошли полубогове като Индра и божествата на огъня, а също Брахма̄ и Шива.

Тъй като бил зет на Дакш̣а, Шива трябвало да почете тъста си, като стане от своето място заедно с всички останали. Ала в същото време той и Брахма̄ били по-високопоставени от Дакш̣а, тъй като били главните полубогове. Дакш̣а обаче, който и без друго не обичал своя зет Шива заради бедността и неугледния му вид, не могъл да се примири със случилото се и го счел за тежка обида.

Преди да започне с обвиненията си срещу Шива, Дакш̣а се опитал да предразположи своите слушатели, като им внуши, че ще говори за поведението на благовъзпитаните, макар че думите му, съвсем естествено, биха могли да засегнат парвенютата, лишени от добри обноски, от което пък всички останали вероятно ще се почувстват неловко, тъй като не биха желали дори невъзпитаните да се чувстват оскърбени. С други думи, Дакш̣а разбирал, че като хули Шива, хули личност с безупречен характер. Но злобата, която изпитвал към него, била толкова отдавнашна, та той вече не съзнавал, че е движен единствено от това чувство. Въпреки че говорел като човек, който е потънал в невежество, Дакш̣а се опитал да прикрие същината на думите си, заявявайки, че не омраза и не безсрамие го подтикват да говори.

Дакш̣а искал да внуши на великите мъдреци, събрали се за жертвоприношението, че Шива, в качеството си на един от полубоговете, с непристойното си поведение е опетнил доброто име на всички полубогове. Ала думите, които той отправял срещу Шива, може да се тълкуват и в друг, в положителен смисъл. Дакш̣а например нарекъл Шива яшо-гхна – „който унищожава доброто име и славата“. Но тези думи може да се тълкуват и по друг начин: Шива бил толкова славен, че славата му затъмнявала славата на всички останали. Дакш̣а използвал и думата нирапатрапа, която също има две значения: „безсрамен“ и „покровител на тези, които нямат друго убежище“. Шива е известен като господар на бхӯтите, на низшите живи създания. Те намират убежище при него, защото той е много снизходителен и лесно може да бъде умилостивен. Оттам идва и името му А̄шутош̣а. Шива дава покровителство на всички, които не са в състояние да се обърнат към другите полубогове или към Виш̣н̣у. Ето защо думата нирапатрапа може да се тълкува и в положителен смисъл.

Като казва, че Шива се представял за порядъчна личност, Дакш̣а иска да внуши, че Шива бил непорядъчен, защото се отнесъл непочтително с него, въпреки че му бил зет.

На шӯдрите е забранено да изучават Ведите – нечистите им навици ги правят недостойни да слушат ведическите наставления. Ограничението, което забранява на човека да чете ведическите писания, докато не придобие качества на бра̄хман̣а, може да се сравни с правилото, по силата на което човек не може да се запише за студент по право, преди да е завършил средно училище. Според Дакш̣а, Шива имал нечисти навици и не заслужавал ръката на дъщеря му Сатӣ, която била образована, красива и целомъдрена. Във връзка с това тук е използвана думата бхинна-сетаве – с нея се назовават хората, които не следват принципите на Ведите и нарушават всички правила за добро поведение в обществото. Иначе казано, според Дакш̣а целият брак на Шива с дъщеря му излизал извън рамките на обществените норми.

Който не се къпе редовно, е заобиколен от духове и от умопобъркани. Отстрани Шива изглежда точно такъв, но всъщност името „Шива“ много му приляга, защото той е необикновено състрадателен към всички потънали в мрака на невежеството, такива като нечистоплътните пияници, които рядко се сещат да се изкъпят. Шива е толкова добросърдечен, че взема под своя закрила тези същества и им помага постепенно да придобият по-висше, духовно съзнание. Въпреки че това е трудна и неблагодарна задача, той е поел тази грижа и затова Ведите го наричат всемилостив. Благодарение на общуването си с него дори най-пропадналите постигат духовно съвършенство. Когато великите личности общуват с греховни души, те го правят не защото се стремят към някаква лична изгода, а само за да им помогнат. В творението на Бога има различни видове живи същества. Едни от тях са в гун̣ата на доброто, други – под влиянието на гун̣ата на страстта, а трети – в гун̣ата на невежеството. Бог Виш̣н̣у покровителства напредналите духовно ваиш̣н̣ави, които са постигнали съзнание за Кр̣ш̣н̣а; Брахма̄ закриля привързаните към материалните дейности, а Шива е толкова великодушен, че е поел грижа за тези, които са по-деградирали дори от животни и тънат в най-дълбоко невежество. Точно затова Шива е наричан всеблаг.

Дълг на родителите е да намерят за дъщеря си достоен съпруг, който да ѝ подхожда във всичко: по чистота, възпитание, заможност, произход и т.н. Дакш̣а съжалявал, задето по настояване на Брахма̄ е дал дъщеря си на противно и мръсно (по неговото мнение) създание. В яда си той не си давал сметка, че това е било желание на собствения му баща, и нарекъл Брахма̄ парамеш̣т̣хӣ, върховен учител на вселената. Заслепен от гняв, Дакш̣а бил готов да се откаже дори от баща си. С други думи, той обвинил в глупост дори Брахма̄, който го посъветвал да омъжи прелестната си дъщеря за такава отрепка. В гнева си човек забравя всичко. Разгневеният Дакш̣а охулил не само великия Шива, но упрекнал и собствения си баща, Брахма̄, задето му е дал не особено разумен съвет да омъжи дъщеря си за Шива.

Това проклятие лишило Шива от неговия дял от даровете, които се предлагат по време на ведическите жертвоприношения. По този повод Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ отбелязва, че проклятието на Дакш̣а спасило Шива от досадната необходимост да участва в жертвоприношения заедно с останалите, материалистично настроени полубогове. Шива е най-великият предан на Върховната Божествена Личност и не му подхожда да седи и да яде с материалисти като полубоговете. Така проклятието на Дакш̣а се оказало един вид благословия, защото Шива вече не бил задължен да седи и да яде заедно с полубоговете, които били твърде материалистично настроени. Практически пример в това отношение ни е оставил Гауракишора да̄са Ба̄ба̄джӣ Маха̄ра̄джа – той имал обичай да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а до някое отходно място. Тъй като при Гауракишора да̄са Ба̄ба̄джӣ постоянно идвали хора с материалистични разбирания и само му досаждали, пречейки му да повтаря святите имена, с цел да избегне общуването с тях, той сядал до някое отходно място, където материалистите никога не го безпокоели заради мръсотията и отвратителната воня. И въпреки това Гауракишора да̄са Ба̄ба̄джӣ Маха̄ра̄джа бил толкова възвишен предан, че велик ваиш̣н̣ава като негова Божествена Милост Ом̇ Виш̣н̣упа̄да Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа го приел за духовен учител. И така, Шива се държал странно само за да избегне общуването с материалисти, които биха му пречили да се занимава с предано служене.

Гневът действа така пагубно, че заслепен от него, дори великият Дакш̣а напуснал жертвената арена, където се били събрали всички велики мъдреци и благочестиви и святи личности, оглавявани от Брахма̄. Те го молели да остане, но вбесен от ярост, той счел, че това светилище не е подходящо за него, и напуснал събранието. Дакш̣а се бил възгордял с високия пост, който заемал, и мислел, че никой няма право да оспорва думите му. От текста личи, че всички участници в церемонията, дори самият Брахма̄, го умолявали да не се гневи и да остане, но въпреки молбите им той напуснал жертвената арена. Такива са последствията от необуздания гняв. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че този, който сериозно възнамерява да пречисти съзнанието си, трябва да избягва похотта, гнева и гун̣ата на страстта. Даденият пример показва, че похотта, гневът и страстта отнемат разума дори на оня, който е велик като Дакш̣а. Самото име на цар Дакш̣а говори, че той бил вещ във всичко, свързано с материалните дейности. Ала въпреки това Дакш̣а станал жертва на тримата врагове – гнева, похотта и страстта, – понеже изпитвал омраза към светец като Шива. Ето защо Бог Чайтаня ни съветва да сме много внимателни и никога да не си позволяваме да обиждаме ваиш̣н̣авите. Той сравнява обидата срещу ваиш̣н̣ава с побеснял слон. Както побеснелият слон може да направи всякакви поразии, по същия начин човекът, който оскърбява ваиш̣н̣ава, е в състояние да извърши всякакви низки дела.

Между шиваитите и някои от по-неопитните ваиш̣н̣ави има много стара вражда. Напълно възможно е когато Дакш̣а проклинал Шива с най-груби думи, някои от присъстващите бра̄хман̣и дори да изпитали задоволство, защото част от бра̄хман̣ите нямат особено високо мнение за Шива. Това се дължи на факта, че те не познават истинското му положение. Нандӣшвара се почувствал силно оскърбен, когато чул проклятието. Но той не последвал примера на Шива, който също наблюдавал сцената. Въпреки че можел да отвърне на проклятието на Дакш̣а с друго проклятие, Шива се въздържал и мълчаливо понесъл обидата. Ала Нандӣшвара, един от придружителите му, не могъл да се сдържи. Разбира се, тъй като бил слуга на Шива, той нямал право да допуска някой да обижда господаря му, но все пак не бивало да проклина събралите се бра̄хман̣и. Цялата история била толкова объркана, че всички, които не умеели да се владеят достатъчно добре, се самозабравили и сред огромното мнозинство започнали да се сипят взаимни проклятия. С други думи, материалното съществуване е толкова несигурно и превратно, че дори личности като Нандӣшвара, Дакш̣а и много от присъстващите бра̄хман̣и се поддали на всеобщия гняв.

Първото проклятие на Нандӣшвара било такова: който поддържа Дакш̣а, е глупак, защото се отъждествява с тялото си. И тъй като Дакш̣а не притежава трансцендентално знание, застъпниците му също ще бъдат лишени от трансцендентално знание. Нандӣшвара казал, че Дакш̣а се отъждествява с тялото си като всеки материалист и се опитва да извлече от него всички възможни удоволствия. Дакш̣а бил изключително привързан към тялото си и свързаните с него обекти: съпругата, децата, дома и т.н. – с други думи, към неща, които се отличават от душата. Затова Нандӣшвара проклел поддръжниците на Дакш̣а да бъдат лишени от трансценденталното знание за природата на душата, в резултат на което да загубят и знанието си за Върховната Божествена Личност.

Хората, които се отъждествяват с тялото си, са привързани към плодоносните дейности, описани във ведическата литература. Така например, във Ведите е казано, че който съблюдава обета ча̄турма̄ся, ще постигне вечно щастие в небесното царство. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че тези цветисти обещания на Ведите примамват най-вече хората, които се отъждествяват с тялото си. За тях щастието в рая е най-висшата цел, към която могат да се стремят – те нямат понятие за духовното царство, царството на самия Бог, което се намира отвъд рая, и не знаят, че човек може да се издигне дотам. С други думи, те са лишени от трансцендентално знание. Такива хора много стриктно следват всички правила и ограничения, предписани за семейните, за да могат в следващия си живот да се родят на Луната или на някоя друга райска планета. Както се утвърждава в настоящата строфа, те са привързани към гра̄мя-сукха, към материалното щастие, без да знаят нищо за вечния и пълен с блаженство духовен живот.

Трите проклятия, произнесени от Нандӣшвара, са напълно достатъчни да направят човека безчувствен като камък, лишен от духовно знание и пренаситен с материални знания, които в действителност са невежество. След като ги изрекъл, накрая Нандӣшвара проклел бра̄хман̣ите да останат живот след живот в кръговрата на раждането и смъртта заради това че взели страната на Дакш̣а, когато той оскърбил Шива.

Обещанията на Ведите за достигане на по-висши планети, където човек може да се наслаждава на много по-изтънчени удоволствия, са наречени в тази строфа цветисти, защото цветята са ароматни, но ароматът им не е траен. Нектарът, който се съдържа в тях, много скоро се свършва.

Третото проклятие, с което Нандӣшвара наказал бра̄хман̣ите, подкрепящи Дакш̣а, действа с пълна сила в наши дни, в епохата на Кали. Днешните псевдобра̄хман̣и вече не се стремят да узнаят природата на Върховния Брахман, въпреки че самата дума бра̄хман̣а означава „човек, който е постигнал знание за Брахман“. Веда̄нта сӯтра също утвърждава: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – човешката форма на съществуване ни е дадена, за да осъзнаем Върховния Брахман, Абсолютната Истина. С други думи, през човешкия си живот всеки трябва да се издигне до браминско равнище. За съжаление съвременните бра̄хман̣и, по-точно мними бра̄хман̣и, които само са се родили в брамински семейства, са спрели да изпълняват дълга си, но едновременно с това не позволяват и на другите да заемат позицията на бра̄хман̣и. Качествата на бра̄хман̣ите са изброени в свещените писания – в Шрӣмад Бха̄гаватам, в Бхагавад-гӣта̄ и в останалите ведически произведения. Бра̄хман̣а не е титла или длъжност, предаваща се по наследство. Но ако някой, който не е роден в браминско семейство, а, да речем, произхожда от семейство на шӯдри, се опитва да стане бра̄хман̣а, като под ръководството на истински духовен учител развива необходимите за това достойнства и добродетели, тези т. нар. бра̄хман̣и протестират. Всъщност под тежестта на проклятието на Нандӣшвара те са стигнали дотам, че вече се хранят и с непозволени храни и целият им живот се свежда единствено до това да се грижат за тленното си материално тяло и да издържат семейството си. Такива деградирали обусловени души не заслужават да бъдат наричани бра̄хман̣и. В Кали юга обаче те не само се мислят за истински бра̄хман̣и, но ако някой се опитва да придобие истински брамински качества, те правят всичко възможно да му попречат. Такова е положението в тази епоха. Чайтаня Маха̄прабху сурово осъжда подобни порядки. В един от разговорите си с Ра̄ма̄нанда Ра̄я Той казва, че ако владее науката за Кр̣ш̣н̣а, човек е духовен учител, независимо дали е роден в семейство на шӯдри или на бра̄хман̣и, дали е семеен или сання̄сӣ. И самият Той имал много ученици, които формално погледнато били шӯдри – Харида̄са Т̣ха̄кура, Ра̄ма̄нанда Ра̄я и редица други. Дори Госва̄мӣте, най-близките ученици на Бог Чайтаня, в ония времена били отлъчени от общността на бра̄хман̣ите, ала по милостта си Той ги превърнал в безупречни ваиш̣н̣ави.

В дадената строфа думата дуратяя е употребена като определение към думата брахма-дан̣д̣а, „браминско проклятие“. Проклятията, изречени от бра̄хман̣и, непременно се сбъдват, затова тук са наречени дуратяя, необратими. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че суровите закони на материалната природа са необратими. Така необратими са и проклятията, изречени от бра̄хман̣и. Но едновременно с това в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че и проклятията, и благословиите в материалния свят са в крайна сметка материални творения. Чайтаня чарита̄мр̣та потвърждава, че в материалния свят между това, което считаме за благословия, и това, което наричаме проклятие, всъщност няма разлика, защото и двете са материални. И както съветва Бхагавад-гӣта̄ (7.14), за да се освободи от подобни материални замърсявания, човек трябва да потърси убежище при Върховната Божествена Личност: ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те. Най-добрият избор за човека е да се извиси над всички материални проклятия и благословии, да приеме подслон при Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, и да запази тази трансцендентална позиция. Оня, който е намерил убежище при Кр̣ш̣н̣а, е умиротворен – нито него някой го проклина, нито самият той е склонен да отправя проклятия. Това означава човек да постигне трансцендентално равнище.

Понякога преданите на Шива се опитват да подражават на поведението на господаря си. Например понеже Шива изпил цял океан отрова, някои от неговите последователи, в желанието си да му подражават, употребяват наркотици от рода на марихуаната (га̄н̃джа̄). Проклятието на Нандӣшвара гласяло, че който следва подобни пътища, ще се превърне в безбожник и ще се обяви против ведическите регулиращи принципи. В дадената строфа се казва, че този вид последователи на Шива ще станат сач-чха̄стра-парипантхинах, т.е. че няма да признават утвържденията на свещените писания (ша̄стрите). Това се потвърждава в Падма Пура̄н̣а. Богът, Върховната Личност, наредил на Шива да разпространява философията на имперсонализма (ма̄я̄ва̄да), защото с това преследвал определена цел, както Буда проповядвал философията на пустотата, преследвайки конкретна цел, която е обяснена в ша̄стрите.

Понякога възниква необходимост да бъде разпространявана някоя философска теория, която противоречи на твърденията на Ведите. В Падма Пура̄н̣а се разказва как Шива поверил на Па̄рватӣ, че в Кали юга той ще приеме облика на бра̄хман̣а и ще проповядва философията ма̄я̄ва̄да. Затова поклонниците на Шива в най-честия случай са ма̄я̄ва̄дӣ. Самият Шива казва: ма̄я̄ва̄дам асач-чха̄страм. Асат-ша̄стра, както следва от тази строфа, е имперсоналната концепция ма̄я̄ва̄да, теорията за сливането с Върховния. Бхр̣гу Муни проклел обожателите на Шива да станат последователи на асат-ша̄стра, която се опитва да утвърди, че Върховната Божествена Личност е безличностна. Сред поклонниците на Шива има и друга група – това са последователи, които водят демоничен живот. Общопризнати за сат-ша̄стри са такива авторитетни свещени писания, като Шрӣмад Бха̄гаватам и На̄рада пан̃чара̄тра, защото те водят човека по пътя към осъзнаването на Бога, докато асат-ша̄стрите учат точно на обратното.

Има хора, които от глупост не желаят да водят регулиран живот. Те пият вино, ядат месо, пускат си дълги коси, не се къпят всеки ден, пушат га̄н̃джа̄ (марихуана) и т.н. По този начин те се лишават от трансцендентално знание. Когато човек получи посвещение в мантрата за Шива, той следва осем мудри (мудрика̄ш̣т̣ака). Например новопосветеният може да медитира върху влагалището, за да постигне нирва̄н̣а, прекратяване на съществуването. Култът към Шива включва употребата на вино или ферментирал палмов сок. В Шива а̄гама, където са описани методите за обожание на Шива, също е казано, че на Шива трябва да се предлагат спиртни напитки.

Проклинайки Нандӣшвара, Бхр̣гу Муни казал, че поклонниците на Шива ще деградират и ще станат атеисти не само заради неговото проклятие; те всъщност вече са се принизили до равнището на атеизма, тъй като са си позволили да хулят Ведите, които са устоите на човешката цивилизация. Човешката цивилизация се гради върху разделението на обществото на четири съсловия, обособени според качествата на хората: съсловието на интелектуалците, военното съсловие, съсловието на производителите на материални ценности и съсловието на работниците. Ведите посочват пътя, по който човек може да постигне духовен напредък и икономическо благополучие. Освен това те налагат определени ограничения върху сетивното наслаждение, така че в крайна сметка човек да се пречисти от материалните замърсявания и да осъзнае духовната си природа (ахам̇ брахма̄сми). Докато живото същество е във властта на материалното съществуване, то преминава от тяло в тяло, като се издига от положението на риба до поста на Брахма̄. Ала най-съвършената форма на живот в материалния свят е човешката. Ведите дават наставления, чрез които можем да постигнем още по-висока позиция в следващия си живот. Те са майката на тези наставления, а бра̄хман̣ите, които са изучили Ведите, са бащата. Затова ако някой хули Ведите и бра̄хман̣ите, той деградира до равнището на атеист. Този, който не вярва във Ведите, а създава собствени религиозни теории, на санскрит се нарича на̄стика. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху причислява към на̄стиките последователите на будизма. За да утвърди принципите на ненасилието, Буда трябвало изцяло да отрече Ведите. По-късно Шан̇кара̄ча̄ря сложил края на това религиозно учение в Индия и го изтласкал извън пределите на страната. В тази строфа се казва: брахма са бра̄хман̣а̄н. Думата брахма обозначава Ведите. Ахам̇ брахма̄сми значи „Аз притежавам пълно знание“. Ведите утвърждават, че човек трябва да смята себе си за Брахман, защото наистина е Брахман. Ако хората отхвърлят брахма, духовното знание на Ведите, и хулят бра̄хман̣ите, вещи в духовната наука, каква би могла да бъде съдбата на човешката цивилизация? Бхр̣гу Муни казал: „Вие ще станете атеисти не заради моето проклятие – вие вече сте приели веруюто на атеизма. И точно затова сте обречени“.

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, утвърждава, че е бащата на всички живи същества, независимо в каква форма са въплътени те. Във вселената има осем милиона и четиристотин хиляди различни форми на живот и по думите на Бог Кр̣ш̣н̣а всички те водят началото си от него. Тъй като живите същества са неотделими частици от Върховния Бог, те са негови рожби и за тяхно добро, загрижен за всички, които си въобразяват, че са в състояние да властват над материалната природа, Той им дава пътеводител – Ведите. И така, Ведите не са създадени нито от полубог, нито от човешко същество, нито дори от Брахма̄, първото живо създание. Затова те се наричат апауруш̣ея. Брахма̄ не е нито автор, нито съставител на Ведите. Той също е едно от живите същества в материалния свят и затова не е в състояние сам да съчини или да изрече Ведите. Всяко живо създание в материалния свят има четири недостатъка: то допуска грешки, приема едно нещо за друго, мами себеподобните си и има несъвършени сетива. Ведите обаче не са създадени от живо същество, принадлежащо към материалния свят. Затова те се наричат апауруш̣ея. Никой не може да установи кога са били сътворени Ведите. Съвременното човечество не познава историята на Земята и на вселената. То не разполага с никакви сведения за исторически събития, случили се преди повече от три хиляди години. И още по-невъзможно е да се определи кога са били създадени Ведите, тъй като те не са плод на усилията на живо същество, принадлежащо към материалния свят. Всички останали учения имат недостатъци, защото са дело на хора или полубогове, част от материалното творение. Но Бхагавад-гӣта̄ е апауруш̣ея, понеже не е изречена нито от човешко създание, нито от полубог от материалния свят, а от Кр̣ш̣н̣а, който е отвъд материалното творение. Тази истина се приема дори от такъв учен като Шан̇кара̄ча̄ря, да не говорим за другите а̄ча̄рии – Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря и т.н. Шан̇кара̄ча̄ря признава, че На̄ра̄ян̣а и Кр̣ш̣н̣а са трансцендентални, а в Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а утвърждава: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм първоизточникът на всичко съществуващо, всичко води началото си от мен“. Материалният космос с всичко, което се намира вътре в него, включително Брахма̄, Шива и полубоговете, е творение на Кр̣ш̣н̣а, защото всичко съществуващо води началото си от Кр̣ш̣н̣а. Освен това Кр̣ш̣н̣а казва, че целта на изучаването на Ведите е човек да разбере него (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣). Той е изначалният веда-вит – познавач на Ведите, и веда̄нта-кр̣т – съставител на Веда̄нта. Брахма̄ няма участие в създаването на Ведите.

В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тене брахма хр̣да̄ – Върховният Бог, Висшата Абсолютна Истина, Божествената Личност, вложил ведическото знание в сърцето на Брахма̄. Фактът, че Ведите са изречени от самата Върховна Божествена Личност, Джана̄рдана, и че живите същества следват принципите им от незапомнени времена, още от появата на Брахма̄, е залог за това, че в тях отсъстват изброените по-горе недостатъци: грешки, измами, заблуди и несъвършенства. Просветените хора в Индия изповядват учението на Ведите и следват принципите им от незапомнени времена. Никой не може да определи кога е възникнала ведическата религия. Затова тя е смятана за сана̄тана (вечна) и който хули Ведите, е атеист. За Ведите се казва, че са сету, което значи „мост“. Човек, който иска да постигне духовната си същност, трябва да прекоси океана на невежеството, а Ведите са мостът над този огромен океан.

Ведите описват системата, според която човешкото общество се дели на четири групи в съответствие с качествата на хората и с характера на дейността им. Тази система е строго научна и също е сана̄тана, защото човек нито може да определи времето, когато е възникнала, нито може да я унищожи. Никой не може да разруши системата от варн̣и и а̄шрами, т.е. разделянето на обществото на съсловия и на духовни степени. Например в обществото винаги съществува категория хора, които са интелектуалци и се интересуват от духовни въпроси и от философия, независимо дали носят името бра̄хман̣и или не. По същия начин, в обществото винаги има и група хора, които притежават склонност да организират и да управляват останалите – във ведическата обществена система този тип хора, войнствени по дух, се наричат кш̣атрии. Освен тях, в обществото винаги съществува и категория хора, чиито интереси са насочени към икономиката, търговията, производството на материални блага и трупането на капитали – такива хора се наричат вайши. Има и четвърти тип хора, които нито са надарени с особен интелект, нито притежават управленчески способности, нито пък се отличават с търговски нюх, а умеят единствено да обслужват останалите. Те се наричат шӯдри, или работници. Тази система е сана̄тана – тя съществува от незапомнени времена и ще продължи да съществува вечно. Няма сила в света, която е в състояние да я унищожи. И тъй като системата на сана̄тана дхарма е вечна, като следва принципите на Ведите, човек може да се издигне до най-висшето съвършенство в духовния живот.

В дадената строфа се казва, че мъдреците от древността се придържали към принципите на гореописаната ведическа система. Следователно този, който следва учението на Ведите, съблюдава всички норми на поведение в обществото. А последователите на Шива, които се отдават на пиянство, наркотици и секс, които не се къпят редовно и пушат га̄н̃джа̄, пренебрегват всички норми на поведение. И така, личностите, отхвърлящи ведическите принципи, са пряко доказателство за истинността на Ведите, защото като не следват ведическите предписания, деградират до равнището на животни. Такива пропаднали хора са непосредствено доказателство за върховенството на ведическите принципи.

В дадената строфа Шива е наречен бхӯта-ра̄т̣. Бхӯти са духовете, призраците и останалите същества, подвластни на материалната гун̣а на невежеството. Следователно думата бхӯта-ра̄т̣ означава „предводител на тези, които се намират под въздействието на най-низшите гун̣и в материалната природа“. Бхӯта има и друго значение – „всички родени“ или „всичко сътворено“. В съответствие с това значение Шива може да бъде приет за баща на материалния свят. Разбира се, в конкретния случай Бхр̣гу Муни определено има предвид първото значение на думата – „предводител на най-низшите“. Вече казахме с какво се отличават най-низшите сред хората – те не се къпят, пускат си дълги коси и са пристрастени към наркотиците. Преимуществата на ведическите принципи в сравнение с пътя, по който вървят привържениците на Бхӯтара̄т̣, са очевидни, тъй като следовниците на Ведите постигат духовно съществуване – най-висшия и вечен принцип, лежащ в основата на човешката цивилизация. А тези, които омаловажават или хулят ведическите принципи, деградират до положението на атеисти.

Тази строфа разкрива безупречния характер на Шива. Тъй като Шива е най-великият ваиш̣н̣ава, докато неговите привърженици и защитниците на Дакш̣а се проклинали взаимно, той останал спокоен и не проронил ни дума. Търпението на ваиш̣н̣авите е безгранично, а Шива е най-великият сред ваиш̣н̣авите; ето защо той е надарен с всички най-възвишени качества, както показва описаната сцена. Шива станал мрачен, защото видял, че неговите слуги и поддръжниците на Дакш̣а безсмислено се проклинат един друг и никой няма никакви духовни интереси. Като ваиш̣н̣ава, той не делял хората на висши и низши. Както е утвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (5.18): пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣ – този, който притежава съвършено знание, не дели живите същества на важни и маловажни, защото вижда духовната им природа. И така, единственото, което Шива можел да направи, за да сложи край на проклятията между слугата си Нандӣшвара и Бхр̣гу Муни, било да напусне мястото на жертвоприношението.

Тук ясно е казано, че великите личности, прародители на всички живи същества във вселената, се стремят да доставят удоволствие на Върховната Божествена Личност, като извършват жертвоприношения. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Богът на свой ред казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Понякога хората извършват жертвоприношения и се подлагат на сурови отречения, защото се стремят да постигнат съвършенство, но истинската цел на всички отречения и жертвоприношения е да бъде удовлетворен Върховният Бог. Човек, който извършва жертвоприношения и отречения заради самия себе си, е па̄ш̣ан̣д̣и, атеист. Единствено оня, който поема такива обети, за да удовлетвори Върховния Бог, следва учението на Ведите. Мъдреците, които се били събрали на жертвената арена на Дакш̣а, извършвали жертвоприношението в продължение на хиляда години.

Когато Дакш̣а, а след него и Шива напуснали жертвената арена, мъдреците не прекъснали жертвоприношението; те продължили да го извършват още много години, стремейки се по този начин да удовлетворят Върховния Бог. Отсъствието на Шива и Дакш̣а не им попречило да завършат жертвения обред. С други думи, човек може да удовлетвори Върховната Божествена Личност и без да обожава полубоговете, дори те да са самите Брахма̄ и Шива. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.20): ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня-девата̄х̣. Хората, които са подтиквани от похот и користни желания, се обръщат към полубоговете с надеждата да получат материални блага. В Бхагавад-гӣта̄ за този тип личности е използван специален израз: на̄сти-буддхих̣ – „тези, които са си загубили здравия разум или са оглупели“. Само такива хора се кланят на полубоговете и се стремят да получат от тях материални блага. Разбира се, не бива да проявяваме неуважение към полубоговете, но в същото време не е нужно и да ги обожаваме. Честният човек може да е лоялен към правителството, но това не значи, че ще тръгне да подкупва правителствените служители. Подкупът е нещо незаконно. Ако някой не дава подкуп на чиновника, от това не следва, че не го уважава. По подобен начин човекът, които е зает в трансцендентално любовно служене на Върховния Бог, не изпитва нужда да се кланя на някой полубог, но в същото време той не се отнася пренебрежително към полубоговете. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (9.23) е казано: йе 'пй аня-девата̄-бхакта̄ яджанте шраддхая̄нвита̄х̣. Богът заявява, че всеки, който обожава полубоговете, обожава и него, но „без да следва утвърдените принципи“ (авидхи-пӯрвакам). Утвърденият принцип, за който става дума, е да обожаваме Върховния Бог. Можем да кажем, че като обожава полубоговете, човек косвено обожава Върховния Бог – такова обожание обаче не е в съгласие с правилата и предписанията. Този, който обожава Върховния Бог, спонтанно служи и на полубоговете, тъй като те са неотделими частици от цялото. Когато човек полива корена на дървото, листата и клоните също се насищат с вода, а когато дава храна на стомаха си, храни и всичките си крайници – ръцете, краката и т.н. По аналогичен начин, като обожава Върховния Бог, човек може да удовлетвори всички полубогове, ала като обожава полубоговете, не е в състояние да удовлетвори в пълна степен Върховния Бог. Затова обожаването на полубоговете е в противоречие с ведическите принципи и е проява на неуважение към писанията.

В съвременната епоха, епохата на Кали, е практически невъзможно да се извършват дева-яги, жертвоприношения за полубоговете. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам ни препоръчва да извършваме сан̇кӣртана-ягя. Ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир яджанти хи сумедхасах̣. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.32) „В тази епоха разумните хора просто повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе и по този начин постигат резултата от извършването на всички яги“. Тасмин туш̣т̣е джагат туш̣т̣ах̣ – „Когато е удовлетворен Бог Виш̣н̣у, са доволни и всички полубогове, неотделими частици от Върховния“.