Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.9

श्रूयतां ब्रह्मर्षयो मे सहदेवा: सहाग्नय: ।
साधूनां ब्रुवतो वृत्तं नाज्ञानान्न च मत्सरात् ॥ ९ ॥
шрӯята̄м̇ брахмарш̣айо ме
саха-дева̄х̣ саха̄гнаях̣
са̄дхӯна̄м̇ брувато вр̣ттам̇
на̄гя̄на̄н на ча матсара̄т

Дума по дума

шрӯята̄мчуйте; брахма-р̣ш̣аях̣о, мъдреци сред бра̄хман̣ите; мемен; саха-дева̄х̣о, полубогове; саха-агнаях̣о, божества на огъня; са̄дхӯна̄мна благородните; бруватах̣говорейки; вр̣ттамза поведението; нане; агя̄на̄тот невежество; на чаи не; матсара̄тот завист.

Превод

О, всички вие, мъдреци, бра̄хман̣и и божества на огъня, внимателно слушайте, защото сега ще говоря за поведението на благовъзпитаните. И не невежество, нито пък злоба и завист ме тласкат.

Пояснение

Преди да започне с обвиненията си срещу Шива, Дакш̣а се опитал да предразположи своите слушатели, като им внуши, че ще говори за поведението на благовъзпитаните, макар че думите му, съвсем естествено, биха могли да засегнат парвенютата, лишени от добри обноски, от което пък всички останали вероятно ще се почувстват неловко, тъй като не биха желали дори невъзпитаните да се чувстват оскърбени. С други думи, Дакш̣а разбирал, че като хули Шива, хули личност с безупречен характер. Но злобата, която изпитвал към него, била толкова отдавнашна, та той вече не съзнавал, че е движен единствено от това чувство. Въпреки че говорел като човек, който е потънал в невежество, Дакш̣а се опитал да прикрие същината на думите си, заявявайки, че не омраза и не безсрамие го подтикват да говори.