Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.8
Деванагари
प्राङ्निषण्णं मृडं दृष्ट्वा नामृष्यत्तदनादृत: ।
उवाच वामं चक्षुर्भ्यामभिवीक्ष्य दहन्निव ॥ ८ ॥
उवाच वामं चक्षुर्भ्यामभिवीक्ष्य दहन्निव ॥ ८ ॥
Стих
пра̄н̇-ниш̣ан̣н̣ам̇ мр̣д̣ам̇ др̣ш̣т̣ва̄
на̄мр̣шят тад-ана̄др̣тах̣
ува̄ча ва̄мам̇ чакш̣урбхя̄м
абхивӣкш̣я даханн ива
на̄мр̣шят тад-ана̄др̣тах̣
ува̄ча ва̄мам̇ чакш̣урбхя̄м
абхивӣкш̣я даханн ива
Дума по дума
пра̄к — преди; ниш̣ан̣н̣ам — да седне; мр̣д̣ам — Шива; др̣ш̣т̣ва̄ — забелязвайки; на амр̣шят — не можа да преживее; тат — от него (Шива); ана̄др̣тах̣ — непочетен; ува̄ча — каза; ва̄мам — нечестен; чакш̣урбхя̄м — с двете си очи; абхивӣкш̣я — гледайки към; дахан — изпепеляващи; ива — като че ли.
Превод
Преди да седне обаче, Дакш̣а видя, че Шива не е станал от мястото си и не му изразява никаква почит, и това дълбоко го оскърби. Той изпадна в небивала ярост и със святкащи очи взе да сипе връз Шива тежки, обидни слова.
Пояснение
Тъй като бил зет на Дакш̣а, Шива трябвало да почете тъста си, като стане от своето място заедно с всички останали. Ала в същото време той и Брахма̄ били по-високопоставени от Дакш̣а, тъй като били главните полубогове. Дакш̣а обаче, който и без друго не обичал своя зет Шива заради бедността и неугледния му вид, не могъл да се примири със случилото се и го счел за тежка обида.