Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.34
Деванагари
तेऽपि विश्वसृज: सत्रं सहस्रपरिवत्सरान् ।
संविधाय महेष्वास यत्रेज्य ऋषभो हरि: ॥ ३४ ॥
संविधाय महेष्वास यत्रेज्य ऋषभो हरि: ॥ ३४ ॥
Стих
те 'пи вишва-ср̣джах̣ сатрам̇
сахасра-париватсара̄н
сам̇видха̄я махеш̣ва̄са
ятреджя р̣ш̣абхо харих̣
сахасра-париватсара̄н
сам̇видха̄я махеш̣ва̄са
ятреджя р̣ш̣абхо харих̣
Дума по дума
те — тези; апи — дори; вишва-ср̣джах̣ — прародители на обитателите на вселената; сатрам — жертвоприношението; сахасра — хиляда; париватсара̄н — години; сам̇видха̄я — извършвайки; махеш̣ва̄са — о, Видура; ятра — с което; иджях̣ — да бъде обожаван; р̣ш̣абхах̣ — управляващото божество на всички полубогове; харих̣ — Хари.
Превод
Мъдрецът Маитрея продължи: О, Видура, прародителите на живите създания, обитаващи вселената, извършваха това жертвоприношение в продължение на хиляда години, защото жертвоприношенията са най-добрият начин за обожаване на Върховния Бог, Хари, Божествената Личност.
Пояснение
Тук ясно е казано, че великите личности, прародители на всички живи същества във вселената, се стремят да доставят удоволствие на Върховната Божествена Личност, като извършват жертвоприношения. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Богът на свой ред казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Понякога хората извършват жертвоприношения и се подлагат на сурови отречения, защото се стремят да постигнат съвършенство, но истинската цел на всички отречения и жертвоприношения е да бъде удовлетворен Върховният Бог. Човек, който извършва жертвоприношения и отречения заради самия себе си, е па̄ш̣ан̣д̣и, атеист. Единствено оня, който поема такива обети, за да удовлетвори Върховния Бог, следва учението на Ведите. Мъдреците, които се били събрали на жертвената арена на Дакш̣а, извършвали жертвоприношението в продължение на хиляда години.