Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.33
Деванагари
मैत्रेय उवाच
तस्यैवं वदत: शापं भृगो: स भगवान् भव: ।
निश्चक्राम तत: किञ्चिद्विमना इव सानुग: ॥ ३३ ॥
तस्यैवं वदत: शापं भृगो: स भगवान् भव: ।
निश्चक्राम तत: किञ्चिद्विमना इव सानुग: ॥ ३३ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
тасяивам̇ вадатах̣ ша̄пам̇
бхр̣гох̣ са бхагава̄н бхавах̣
нишчакра̄ма татах̣ кин̃чид
вимана̄ ива са̄нугах̣
тасяивам̇ вадатах̣ ша̄пам̇
бхр̣гох̣ са бхагава̄н бхавах̣
нишчакра̄ма татах̣ кин̃чид
вимана̄ ива са̄нугах̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; тася — за него; евам — така; вадатах̣ — изречено; ша̄пам — проклятие; бхр̣гох̣ — от Бхр̣гу; сах̣ — той; бхагава̄н — притежателят на всички съвършенства; бхавах̣ — Шива; нишчакра̄ма — си отиде; татах̣ — оттам; кин̃чит — малко; вимана̄х̣ — мрачен; ива — като; са-анугах̣ — последван от учениците си.
Превод
Мъдрецът Маитрея продължи: Когато привържениците на Шива и защитниците на Дакш̣а и Бхр̣гу започнаха да се проклинат взаимно, Шива изведнъж стана мрачен. Без да пророни ни дума, той, следван от учениците си, напусна жертвената арена.
Пояснение
Тази строфа разкрива безупречния характер на Шива. Тъй като Шива е най-великият ваиш̣н̣ава, докато неговите привърженици и защитниците на Дакш̣а се проклинали взаимно, той останал спокоен и не проронил ни дума. Търпението на ваиш̣н̣авите е безгранично, а Шива е най-великият сред ваиш̣н̣авите; ето защо той е надарен с всички най-възвишени качества, както показва описаната сцена. Шива станал мрачен, защото видял, че неговите слуги и поддръжниците на Дакш̣а безсмислено се проклинат един друг и никой няма никакви духовни интереси. Като ваиш̣н̣ава, той не делял хората на висши и низши. Както е утвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (5.18): пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣ – този, който притежава съвършено знание, не дели живите същества на важни и маловажни, защото вижда духовната им природа. И така, единственото, което Шива можел да направи, за да сложи край на проклятията между слугата си Нандӣшвара и Бхр̣гу Муни, било да напусне мястото на жертвоприношението.