Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.19

Гневът действа така пагубно, че заслепен от него, дори великият Дакш̣а напуснал жертвената арена, където се били събрали всички велики мъдреци и благочестиви и святи личности, оглавявани от Брахма̄. Те го молели да остане, но вбесен от ярост, той счел, че това светилище не е подходящо за него, и напуснал събранието. Дакш̣а се бил възгордял с високия пост, който заемал, и мислел, че никой няма право да оспорва думите му. От текста личи, че всички участници в церемонията, дори самият Брахма̄, го умолявали да не се гневи и да остане, но въпреки молбите им той напуснал жертвената арена. Такива са последствията от необуздания гняв. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че този, който сериозно възнамерява да пречисти съзнанието си, трябва да избягва похотта, гнева и гун̣ата на страстта. Даденият пример показва, че похотта, гневът и страстта отнемат разума дори на оня, който е велик като Дакш̣а. Самото име на цар Дакш̣а говори, че той бил вещ във всичко, свързано с материалните дейности. Ала въпреки това Дакш̣а станал жертва на тримата врагове – гнева, похотта и страстта, – понеже изпитвал омраза към светец като Шива. Ето защо Бог Чайтаня ни съветва да сме много внимателни и никога да не си позволяваме да обиждаме ваиш̣н̣авите. Той сравнява обидата срещу ваиш̣н̣ава с побеснял слон. Както побеснелият слон може да направи всякакви поразии, по същия начин човекът, който оскърбява ваиш̣н̣ава, е в състояние да извърши всякакви низки дела.