Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.18

Това проклятие лишило Шива от неговия дял от даровете, които се предлагат по време на ведическите жертвоприношения. По този повод Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ отбелязва, че проклятието на Дакш̣а спасило Шива от досадната необходимост да участва в жертвоприношения заедно с останалите, материалистично настроени полубогове. Шива е най-великият предан на Върховната Божествена Личност и не му подхожда да седи и да яде с материалисти като полубоговете. Така проклятието на Дакш̣а се оказало един вид благословия, защото Шива вече не бил задължен да седи и да яде заедно с полубоговете, които били твърде материалистично настроени. Практически пример в това отношение ни е оставил Гауракишора да̄са Ба̄ба̄джӣ Маха̄ра̄джа – той имал обичай да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а до някое отходно място. Тъй като при Гауракишора да̄са Ба̄ба̄джӣ постоянно идвали хора с материалистични разбирания и само му досаждали, пречейки му да повтаря святите имена, с цел да избегне общуването с тях, той сядал до някое отходно място, където материалистите никога не го безпокоели заради мръсотията и отвратителната воня. И въпреки това Гауракишора да̄са Ба̄ба̄джӣ Маха̄ра̄джа бил толкова възвишен предан, че велик ваиш̣н̣ава като негова Божествена Милост Ом̇ Виш̣н̣упа̄да Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа го приел за духовен учител. И така, Шива се държал странно само за да избегне общуването с материалисти, които биха му пречили да се занимава с предано служене.