Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.31

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, утвърждава, че е бащата на всички живи същества, независимо в каква форма са въплътени те. Във вселената има осем милиона и четиристотин хиляди различни форми на живот и по думите на Бог Кр̣ш̣н̣а всички те водят началото си от него. Тъй като живите същества са неотделими частици от Върховния Бог, те са негови рожби и за тяхно добро, загрижен за всички, които си въобразяват, че са в състояние да властват над материалната природа, Той им дава пътеводител – Ведите. И така, Ведите не са създадени нито от полубог, нито от човешко същество, нито дори от Брахма̄, първото живо създание. Затова те се наричат апауруш̣ея. Брахма̄ не е нито автор, нито съставител на Ведите. Той също е едно от живите същества в материалния свят и затова не е в състояние сам да съчини или да изрече Ведите. Всяко живо създание в материалния свят има четири недостатъка: то допуска грешки, приема едно нещо за друго, мами себеподобните си и има несъвършени сетива. Ведите обаче не са създадени от живо същество, принадлежащо към материалния свят. Затова те се наричат апауруш̣ея. Никой не може да установи кога са били сътворени Ведите. Съвременното човечество не познава историята на Земята и на вселената. То не разполага с никакви сведения за исторически събития, случили се преди повече от три хиляди години. И още по-невъзможно е да се определи кога са били създадени Ведите, тъй като те не са плод на усилията на живо същество, принадлежащо към материалния свят. Всички останали учения имат недостатъци, защото са дело на хора или полубогове, част от материалното творение. Но Бхагавад-гӣта̄ е апауруш̣ея, понеже не е изречена нито от човешко създание, нито от полубог от материалния свят, а от Кр̣ш̣н̣а, който е отвъд материалното творение. Тази истина се приема дори от такъв учен като Шан̇кара̄ча̄ря, да не говорим за другите а̄ча̄рии – Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Мадхва̄ча̄ря и т.н. Шан̇кара̄ча̄ря признава, че На̄ра̄ян̣а и Кр̣ш̣н̣а са трансцендентални, а в Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а утвърждава: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате – „Аз съм първоизточникът на всичко съществуващо, всичко води началото си от мен“. Материалният космос с всичко, което се намира вътре в него, включително Брахма̄, Шива и полубоговете, е творение на Кр̣ш̣н̣а, защото всичко съществуващо води началото си от Кр̣ш̣н̣а. Освен това Кр̣ш̣н̣а казва, че целта на изучаването на Ведите е човек да разбере него (ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣). Той е изначалният веда-вит – познавач на Ведите, и веда̄нта-кр̣т – съставител на Веда̄нта. Брахма̄ няма участие в създаването на Ведите.

В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тене брахма хр̣да̄ – Върховният Бог, Висшата Абсолютна Истина, Божествената Личност, вложил ведическото знание в сърцето на Брахма̄. Фактът, че Ведите са изречени от самата Върховна Божествена Личност, Джана̄рдана, и че живите същества следват принципите им от незапомнени времена, още от появата на Брахма̄, е залог за това, че в тях отсъстват изброените по-горе недостатъци: грешки, измами, заблуди и несъвършенства. Просветените хора в Индия изповядват учението на Ведите и следват принципите им от незапомнени времена. Никой не може да определи кога е възникнала ведическата религия. Затова тя е смятана за сана̄тана (вечна) и който хули Ведите, е атеист. За Ведите се казва, че са сету, което значи „мост“. Човек, който иска да постигне духовната си същност, трябва да прекоси океана на невежеството, а Ведите са мостът над този огромен океан.

Ведите описват системата, според която човешкото общество се дели на четири групи в съответствие с качествата на хората и с характера на дейността им. Тази система е строго научна и също е сана̄тана, защото човек нито може да определи времето, когато е възникнала, нито може да я унищожи. Никой не може да разруши системата от варн̣и и а̄шрами, т.е. разделянето на обществото на съсловия и на духовни степени. Например в обществото винаги съществува категория хора, които са интелектуалци и се интересуват от духовни въпроси и от философия, независимо дали носят името бра̄хман̣и или не. По същия начин, в обществото винаги има и група хора, които притежават склонност да организират и да управляват останалите – във ведическата обществена система този тип хора, войнствени по дух, се наричат кш̣атрии. Освен тях, в обществото винаги съществува и категория хора, чиито интереси са насочени към икономиката, търговията, производството на материални блага и трупането на капитали – такива хора се наричат вайши. Има и четвърти тип хора, които нито са надарени с особен интелект, нито притежават управленчески способности, нито пък се отличават с търговски нюх, а умеят единствено да обслужват останалите. Те се наричат шӯдри, или работници. Тази система е сана̄тана – тя съществува от незапомнени времена и ще продължи да съществува вечно. Няма сила в света, която е в състояние да я унищожи. И тъй като системата на сана̄тана дхарма е вечна, като следва принципите на Ведите, човек може да се издигне до най-висшето съвършенство в духовния живот.

В дадената строфа се казва, че мъдреците от древността се придържали към принципите на гореописаната ведическа система. Следователно този, който следва учението на Ведите, съблюдава всички норми на поведение в обществото. А последователите на Шива, които се отдават на пиянство, наркотици и секс, които не се къпят редовно и пушат га̄н̃джа̄, пренебрегват всички норми на поведение. И така, личностите, отхвърлящи ведическите принципи, са пряко доказателство за истинността на Ведите, защото като не следват ведическите предписания, деградират до равнището на животни. Такива пропаднали хора са непосредствено доказателство за върховенството на ведическите принципи.