Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.26
Деванагари
सर्वभक्षा द्विजा वृत्त्यै धृतविद्यातपोव्रता: ।
वित्तदेहेन्द्रियारामा याचका विचरन्त्विह ॥ २६ ॥
वित्तदेहेन्द्रियारामा याचका विचरन्त्विह ॥ २६ ॥
Стих
сарва-бхакш̣а̄ двиджа̄ вр̣ттяи
дхр̣та-видя̄-тапо-врата̄х̣
витта-дехендрия̄ра̄ма̄
я̄чака̄ вичарантв иха
дхр̣та-видя̄-тапо-врата̄х̣
витта-дехендрия̄ра̄ма̄
я̄чака̄ вичарантв иха
Дума по дума
сарва-бхакш̣а̄х̣ — които ядат, без да подбират; двиджа̄х̣ — бра̄хман̣ите; вр̣ттяи — за да поддържат съществуването си; дхр̣та-видя̄ — образовайки се; тапах̣ — отречения; врата̄х̣ — и обети; витта — пари; деха — тялото; индрия — сетивата; а̄ра̄ма̄х̣ — удовлетворението; я̄чака̄х̣ — като просяци; вичаранту — нека се скитат; иха — тук.
Превод
Такива бра̄хман̣и се учат, подлагат се на отречения и дават обети единствено за да осигуряват телесното си съществуване. Те ще престанат да правят разлика между позволени и непозволени храни. Просейки от врата на врата, те ще събират пари само за да задоволяват нуждите на тялото си.
Пояснение
Третото проклятие, с което Нандӣшвара наказал бра̄хман̣ите, подкрепящи Дакш̣а, действа с пълна сила в наши дни, в епохата на Кали. Днешните псевдобра̄хман̣и вече не се стремят да узнаят природата на Върховния Брахман, въпреки че самата дума бра̄хман̣а означава „човек, който е постигнал знание за Брахман“. Веда̄нта сӯтра също утвърждава: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – човешката форма на съществуване ни е дадена, за да осъзнаем Върховния Брахман, Абсолютната Истина. С други думи, през човешкия си живот всеки трябва да се издигне до браминско равнище. За съжаление съвременните бра̄хман̣и, по-точно мними бра̄хман̣и, които само са се родили в брамински семейства, са спрели да изпълняват дълга си, но едновременно с това не позволяват и на другите да заемат позицията на бра̄хман̣и. Качествата на бра̄хман̣ите са изброени в свещените писания – в Шрӣмад Бха̄гаватам, в Бхагавад-гӣта̄ и в останалите ведически произведения. Бра̄хман̣а не е титла или длъжност, предаваща се по наследство. Но ако някой, който не е роден в браминско семейство, а, да речем, произхожда от семейство на шӯдри, се опитва да стане бра̄хман̣а, като под ръководството на истински духовен учител развива необходимите за това достойнства и добродетели, тези т. нар. бра̄хман̣и протестират. Всъщност под тежестта на проклятието на Нандӣшвара те са стигнали дотам, че вече се хранят и с непозволени храни и целият им живот се свежда единствено до това да се грижат за тленното си материално тяло и да издържат семейството си. Такива деградирали обусловени души не заслужават да бъдат наричани бра̄хман̣и. В Кали юга обаче те не само се мислят за истински бра̄хман̣и, но ако някой се опитва да придобие истински брамински качества, те правят всичко възможно да му попречат. Такова е положението в тази епоха. Чайтаня Маха̄прабху сурово осъжда подобни порядки. В един от разговорите си с Ра̄ма̄нанда Ра̄я Той казва, че ако владее науката за Кр̣ш̣н̣а, човек е духовен учител, независимо дали е роден в семейство на шӯдри или на бра̄хман̣и, дали е семеен или сання̄сӣ. И самият Той имал много ученици, които формално погледнато били шӯдри – Харида̄са Т̣ха̄кура, Ра̄ма̄нанда Ра̄я и редица други. Дори Госва̄мӣте, най-близките ученици на Бог Чайтаня, в ония времена били отлъчени от общността на бра̄хман̣ите, ала по милостта си Той ги превърнал в безупречни ваиш̣н̣ави.