Шрӣмад Бха̄гаватам 4.2.27

В дадената строфа думата дуратяя е употребена като определение към думата брахма-дан̣д̣а, „браминско проклятие“. Проклятията, изречени от бра̄хман̣и, непременно се сбъдват, затова тук са наречени дуратяя, необратими. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че суровите закони на материалната природа са необратими. Така необратими са и проклятията, изречени от бра̄хман̣и. Но едновременно с това в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че и проклятията, и благословиите в материалния свят са в крайна сметка материални творения. Чайтаня чарита̄мр̣та потвърждава, че в материалния свят между това, което считаме за благословия, и това, което наричаме проклятие, всъщност няма разлика, защото и двете са материални. И както съветва Бхагавад-гӣта̄ (7.14), за да се освободи от подобни материални замърсявания, човек трябва да потърси убежище при Върховната Божествена Личност: ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те. Най-добрият избор за човека е да се извиси над всички материални проклятия и благословии, да приеме подслон при Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, и да запази тази трансцендентална позиция. Оня, който е намерил убежище при Кр̣ш̣н̣а, е умиротворен – нито него някой го проклина, нито самият той е склонен да отправя проклятия. Това означава човек да постигне трансцендентално равнище.