Шрӣмад Бха̄гаватам 4.1.15

В тази строфа срещаме думите а̄тма-ӣша-брахма-самбхава̄н. С думата а̄тма се назовава Свръхдушата, или Виш̣н̣у, думата ӣша обозначава Шива, а думата брахма се отнася за четириглавия Брахма̄. Тримата синове на Анасӯя̄ – Датта̄трея, Дурва̄са̄ и Сома – частично въплъщавали тези трима полубогове. А̄тма не принадлежи към категорията на полубоговете или на живите същества – Той е Виш̣н̣у и затова за него се казва, че е вибхинна̄м̇ша-бхӯта̄на̄м. Виш̣н̣у, Свръхдушата, е бащата, от чието семе произлизат всички живи същества, включително Брахма̄ и Шива. Тъй като в случая е използвана думата ам̇ша, неотделима частица, а̄тма може да има и друг смисъл, а именно че Свръхдушата, която е изначалният принцип у всяка а̄тма, т.е. която е душата у всяко живо същество, се появила под образа на Датта̄трея.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че индивидуалните души са частици от Върховната Божествена Личност, от Свръхдушата. Тогава защо не приемаме и Датта̄трея за такава частица? В дадената строфа Шива и Брахма̄ също са наречени частици – защо тогава не ги смятаме за обикновени индивидуални души? Отговорът на тези въпроси е следният. И проявленията на Виш̣н̣у, и обикновените живи същества са само частици от Върховния Бог, който винаги е ненадминат и недостижим, но помежду си тези частици се делят на различни категории. Вара̄ха Пура̄н̣а обяснява, че някои от тях са сва̄м̇ша, а други – вибхинна̄м̇ша. Частиците вибхинна̄м̇ша са джӣвите (обикновените живи същества), а частиците сва̄м̇ша се отнасят към категорията на Виш̣н̣у. Сред категорията на джӣвите, т.е. на частиците вибхинна̄м̇ша, също има йерархия. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се обяснява, че индивидуалните души, неотделими частици от Върховния Бог, имат склонността да попадат под влиянието на външната енергия, наречена илюзия, или ма̄я̄. Тези индивидуални частици, носещи името сарва-гата, странстват из цялото творение и са принудени да изпитват непоносимите страдания на материалното съществуване. Степента, до която могат да преодолеят покрилото ги невежество, зависи от характера на дейностите им и от това, под влиянието на какви гун̣и на материалната природа се намират. Например джӣвите в гун̣ата на доброто страдат по-малко от тези в гун̣ата на невежеството. Но всяко живо същество по природа се отличава с чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото всички живи същества са неотделими частици от Върховния Бог. Неотделимите частици от Бога притежават същото съзнание, каквото и самият Бог, и според степента, до която това съзнание е пречистено от материалното замърсяване, те заемат едно или друго положение. Веда̄нта сӯтра сравнява различните категории живи същества със свещи или лампи с различен блясък. Всички електрически крушки излъчват светлина, но някои от тях имат мощност хиляда свещи, други – петстотин свещи, трети – сто или само петдесет свещи и т.н. Всички електрически крушки излъчват светлина, ала с различна сила. Аналогична градация съществува и при Брахман. Най-силната светлина, стопроцентната мощност, се излъчва от Кр̣ш̣н̣а, а експанзиите сва̄м̇ша на Върховния Бог под образа на различни Виш̣н̣у-форми, както и самият Шива, са като крушки с различна мощност. Експанзиите от категорията виш̣н̣у-таттва притежават деветдесет и четири процента от мощността на върховния източник, експанзиите от категорията шива-таттва – осемдесет и четири процента, а Брахма̄ – седемдесет и осем процента. Живите същества притежават същата мощност като Брахма̄, но когато са в обусловено състояние, тази мощност отслабва. Наличието на йерархия при Брахман е факт, който не може да бъде отречен. И така, думите а̄тмеша-брахма-самбхава̄н свидетелстват, че Датта̄трея бил частица от самия Виш̣н̣у, докато Дурва̄са̄ и Сома били частици съответно от Шива и Брахма̄.