Шрӣмад Бха̄гаватам 4.1.3

В случая особено внимание заслужава думата брахма-варчасвӣ. Ручи бил бра̄хман̣а и изпълнявал браминските си задължения много съвестно. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄, брамински добродетели са умението човек да владее сетивата и ума си, вътрешната и външната чистота, култивирането на духовно и на материално знание, простотата, честността, вярата във Върховната Божествена Личност и т.н. За да бъде бра̄хман̣а, човек трябва да притежава не едно и две качества, а настоящата строфа утвърждава, че Ручи съвестно следвал всички брамински максими. Затова той е назован с думата брахма-варчасвӣ. Човека, който се е родил в семейство на бра̄хман̣и, но чието поведение не съответства на браминските принципи, Ведите наричат брахма-бандху и го поставят на едно равнище с шӯдрите и жените. В Бха̄гаватам например се казва, че Вя̄садева съставил Маха̄бха̄рата специално за стрӣ-шӯдра-брахма-бандху. Стрӣ значи жени, с думата шӯдра се назовава низшата каста от хора в цивилизованото човешко общество, а брахма-бандху са онези, които са се родили в брамински семейства, но не следват както трябва правилата и принципите на бра̄хман̣ите. Изброените три групи хора са смятани за не особено интелигентни и не им е позволено да изучават Ведите, предназначени единствено за личности с брамински добродетели. Това ограничение произтича не от някакви догми и предразсъдъци, а се основава на качествата на хората. Човек не може да разбере ведическите писания, докато не придобие достойнствата на бра̄хман̣а. Затова е много жалко, когато личности без брамински добродетели, личности, които никога не са се учили под ръководството на истински духовен учител, пишат коментари към ведически произведения като Шрӣмад Бха̄гаватам и други Пура̄н̣и – такива хора не са способни да предадат истинското послание на писанията. Ручи бил безупречен бра̄хман̣а и затова в тази строфа е наречен брахма-варчасвӣ – „който притежава цялото могъщество на бра̄хман̣ите“.