Шрӣмад Бха̄гаватам 4.1.5

Сва̄ямбхува Ману много се зарадвал, когато научил, че дъщеря му е родила две деца – момче и момиче. Той се боял, че ако Ручи се сдобие само със син, ще му причини страдание, като отнеме единственото му дете. Ето защо Сва̄ямбхува Ману се преизпълнил с радост, когато научил, че дъщеря му е родила момче и момиче. Верен на думата си, Ручи дал своя новороден син на Сва̄ямбхува Ману, а за себе си оставил момичето, наречено Дакш̣ин̣а̄. Едно от имената, с които назовават Бог Виш̣н̣у, е името Ягя, защото Той е господар на Ведите. Името Ягя произлиза от словосъчетанието яджуша̄м̇ патих̣, което значи „господар на всички жертвоприношения“. В Яджур Веда са изложени всевъзможни правила за извършването на ритуални жертвоприношения (яги), но този, който получава даровете от всички яги, е Върховният Бог, Виш̣н̣у. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (3.9) се казва: ягя̄ртха̄т карман̣ах̣ – човек трябва да продължи да действа, но като изпълнява предписаните си задължения в името на Ягя (Виш̣н̣у). Ако с дейностите си той не се стреми да удовлетвори Върховната Божествена Личност, с други думи, ако не отдава на Бога предано служене, всичките му действия ще влекат след себе си последствия. Няма значение дали тези последствия са добри или лоши – щом действията ни не са в хармония с желанията на Върховния Бог, т.е. щом не действаме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще носим отговорност за всяка своя постъпка. Всяко действие неизбежно води след себе си определено последствие. Но ако действаме в името на Ягя, дейностите ни няма да имат последици. И така, ако човек посвещава дейностите си на Ягя, на Върховната Божествена Личност, той не се обвързва с материалния свят, защото, както се казва в самите Веди и в Бхагавад-гӣта̄, изучаването на Ведите и извършването на ведически обреди имат за цел да ни доведат до разбирането за Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. С каквото и да се захване, човек трябва да се старае да действа със съзнание за Кр̣ш̣н̣а и това ще го освободи от последиците на всичките му материални дейности.