Появата на демона Вр̣тра̄сура

Човек не може непосредствено да види райското царство, неговия цар и другите му обитатели или как те извършват различни дейности, защото никой не може просто така да отиде на райските планети. Въпреки че съвременните учени създадоха многобройни мощни космически кораби, с тях те не могат да отидат дори до Луната, какво да говорим за останалите планети. От непосредствен опит не може да научиш нищо отвъд обсега на собственото си възприятие. Трябва да слушаш от авторитети. Ето защо великата личност Шукадева Госва̄мӣ казва: „О, царю, предавам ти това, което съм чул от авторитетни източници“. Това е ведическата система. Ведическото знание се нарича шрути – то трябва да се получи чрез слушане от авторитети. То е отвъд рамките на нашето неточно експериментално познание.

Тъй като хранел привързаност и към полубоговете, и към демоните, Вишварӯпа умилостивявал Върховния Бог от името на двете династии. Когато предлагал в огъня жертвени дарове в полза на асурите, той правел това тайно, без знанието на полубоговете.

Пустините са проява на болестното състояние на земята и там не може да се извършват благоприятни ритуали. Хората, обречени да живеят в пустинята, споделят последиците от греха брахма хатя̄ – убийството на бра̄хман̣а.

Жените по природа са много похотливи и изглежда, че техните постоянни сладострастни желания са неутолими. В отплата за благословията на Индра тези желания да не изчезват, жените приели една четвърт от греховните последици за убийството на бра̄хман̣а.

Ако водата се смеси с мляко, плодов сок или други подобни съставки, тя увеличава обема на течността и никой не може да разбере кое точно се е увеличило. В замяна на тази благословия водата приела една четвърт от греховните последици на Индра. Те се наблюдават под формата на пяна и мехурчета. Затова трябва да се отстраняват, докато наливаме питейна вода.

Тваш̣т̣а̄ произнесъл мантрата с известни грешки, защото я казал удължено вместо кратко и затова значението ѝ се променило. Тваш̣т̣а̄ искал да произнесе думата индра-шатро, която означава „О, враг на Индра“. В тази мантра обаче думата индра е в притежателна форма (ш̣аш̣т̣хӣ), а думата индра-шатро е наречена тат-пуруш̣а, съставна дума (татпуруш̣а-сама̄са). За нещастие, вместо да произнесе мантрата кратко, Тваш̣т̣а̄ я изговорил удължено и значението се променило – от „врагът на Индра“ то станало „Индра, който е враг“. И така, вместо като враг на Индра там се появил Вр̣тра̄сура, на когото Индра бил враг.

Във Ведите е казано: са има̄л̐ лока̄н а̄вр̣н̣от тад вр̣трася вр̣тратвам – тъй като демонът покри всички планетарни системи, името му бе Вр̣тра̄сура.

Ако някой се страхува, че ще бъде убит, трябва да потърси убежище при Бога, Върховната Личност. Той е почитан от всички полубогове начело с Брахма̄, макар че те отговарят за различните елементи в материалния свят. Думите бибхети ясма̄т посочват, че всички демони, независимо колко са велики и могъщи, изпитват страх от Върховната Божествена Личност. Ужасени от смъртта, полубоговете се обърнали за помощ към Бога и му отправили тези молитви. Факторът време всява страх у всекиго, но олицетворението на страха се бои от Върховния Бог, който затова е наречен абхая, неустрашим. Покровителството на Върховния Бог носи истинска неустрашимост – ето защо полубоговете решили да потърсят убежище при него.

Кучетата могат да плуват, но ако някое куче се хвърли в океана, а някой иска да прекоси този океан, като се държи за опашката на кучето, той безспорно е голям глупак. Нито кучето е способно да преплува океана, нито човекът, вкопчен в опашката му. По същия начин желаещият да прекоси океана на невежеството не бива да се стреми към покровителството на полубоговете или на когото и да било другиго, а към сигурното убежище на Върховната Божествена Личност. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.58) е казано:

Лотосовите нозе на Бога са неразрушима лодка и ако се възползваме от нея, лесно ще прекосим океана на невежеството. Съвсем логично за един предан няма никаква опасност, преданият не е заплашван от нищо, въпреки че живее в материалния свят, където на всяка крачка дебнат опасности. Трябва да потърсим подслон при всемогъщия, а не да се мъчим да се защитим, както ни хрумне.

Тук е обяснено защо обусловената душа не може да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Въпреки че Върховният се появява пред нас като Бог Кр̣ш̣н̣а или Бог Ра̄мачандра и живее в човешкото общество като предводител или цар, обусловената душа не може да го разбере. Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам – негодниците (мӯд̣ха) се присмиват на Върховния Бог и го мислят за обикновен човек. Колкото и да сме нищожни, ние също си мислим, че сме Бог, че можем да сътворим вселена или да създадем друг Бог. Именно затова не можем да видим и да разберем Върховната Божествена Личност. Във връзка с това Шрӣла Мадхва̄ча̄ря казва:

Всеки от нас е обусловен в една или друга степен и въпреки това се мислим за богове. Ето защо не можем да разберем Бога или да го видим лице в лице.

Тези стихове утвърждават, че Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, е изначалната причина на творението. В коментара си Бха̄ва̄ртха дӣпика̄ Шрӣдхара Сва̄мӣ дава отговор на тезата, че пракр̣ти и пуруш̣а причиняват космическото проявление. Както е казано тук: парам̇ прадха̄нам̇ пуруш̣ам̇ вишвам аням – „Той е върховната причина, представена като мъжка и женска съзидателна енергия. Макар да е различен от вселената, Той съществува във вселенската си форма (вира̄т̣а рӯпа)“. Думата пракр̣ти посочва източника на размножение и се отнася до материалната енергия на Върховния Бог, а думата пуруш̣а се отнася за живите създания, по-висшата енергия на Бога. В крайна сметка и пракр̣ти, и пуруш̣а влизат във Върховния Бог – това се изтъква в Бхагавад-гӣта̄ (пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м).

Макар на пръв поглед да изглежда, че пракр̣ти и пуруш̣а причиняват материалното проявление, те всъщност представляват разширения от различните енергии на Върховния Бог. Затова Той е причината на пракр̣ти и пуруш̣а. Той е изначалната причина (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). В На̄радӣя Пура̄н̣а се казва:

И пракр̣ти, и пуруш̣а – низшата и висшата енергия – водят началото си от Върховната Божествена Личност. Както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (га̄м а̄вишя), Бог прониква в пракр̣ти, след което пракр̣ти поражда многообразни проявления. Пракр̣ти не е независима или отделена от неговите енергии. Ва̄судева, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е изначалната причина на всичко. Затова Той казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.8):

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които добре знаят това, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце“. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.33) Бог казва също: ахам ева̄сам ева̄гре – „Единствено Аз съществувах преди сътворението“. Това се потвърждава и в Брахма̄н̣д̣а Пура̄н̣а:

За да създаде вселената, Бог действа косвено като пуруш̣а и пряко като пракр̣ти. Понеже двете енергии произлизат от Бог Ва̄судева, всепроникващата Върховна Божествена Личност, Той е известен и като пракр̣ти, и като пуруш̣а. Ва̄судева е причината на всичко съществуващо (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам).

Във Ваикун̣т̣халока Върховната Божествена Личност има четири ръце и украшения, като знака Шрӣватса на гърдите и скъпоценния камък Каустубха. Те са особени белези на Върховната Божествена Личност. Личните придружители на Бога и останалите предани във Ваикун̣т̣ха имат неговите отличителни черти, но без знака Шрӣватса и скъпоценния камък Каустубха.

Неопитният човек обикновено не знае какво да иска от Върховната Божествена Личност. Всеки се намира във властта на сътворения материален свят и никой не знае за каква благословия да се моли на Върховния Бог. Обикновено хората отправят молитви за издигане до райските планети, защото нямат никаква представа за Ваикун̣т̣халока. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря цитира следния стих:

Има различни планетарни системи: Девалока (планетите на полубоговете), Питр̣лока (планетата на Питите) и Нирая (адските планети). Този, който се издигне над различните планетарни системи и влезе във Ваикун̣т̣халока, постига крайното местоназначение на ваиш̣н̣авите. Ваиш̣н̣авите нямат нищо общо с останалите планетарни системи.

Върховната Божествена Личност има многобройни трансцендентални имена в зависимост от степента, в която се разкрива пред различните предани и трансценденталисти. Когато Бог бива осъзнат в безличностната си форма, Той е наричан Върховен Брахман; когато е осъзнат като Парама̄тма̄, е наричан антаря̄мӣ, а когато се проявява в различни форми, за да осъществи материалното творение, го наричат Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-шайӣ Виш̣н̣у и Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Ако е осъзнат като Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха – Чатурвха, които са над трите форми на Виш̣н̣у, – Той носи името Ваикун̣т̣ха На̄ра̄ян̣а. По-висше от осъзнаването на На̄ра̄ян̣а е осъзнаването на Баладева, а над него е осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а. Всички тези прозрения са възможни, когато човек изцяло се посвети на предано служене. Тогава свитото му сърце се отваря широко, за да приеме разбирането на Бог, Върховната Личност, в многообразните му форми.

В Брахма сам̇хита̄ (5.37) се казва: голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, винаги се намира в Голока Вр̣нда̄вана. На друго място е казано: вр̣нда̄ванам̇ паритяджя падам екам̇ на гаччхати – Кр̣ш̣н̣а никога не прави дори и крачка извън Вр̣нда̄вана. Но макар да се намира в собствената си обител, Голока Вр̣нда̄вана, Той също е всепроникващ и присъства навсякъде. Обусловените души много трудно проумяват този факт, но преданите разбират как Кр̣ш̣н̣а, без изобщо да се променя, може да пребивава в обителта си и в същото време да е всепроникващ. Полубоговете са различни части от тялото на Върховния, въпреки че Той няма материално тяло и не се нуждае от ничия помощ. Той се разпростира навсякъде (мая̄ татам идам̇ сарвам̇ джагад авякта-мӯртина̄). Но не навсякъде присъства в духовната си форма. Според философията на ма̄я̄ва̄дите Върховната Истина, бидейки всепроникваща, не се нуждае от трансцендентална форма. Ма̄я̄ва̄дите считат, че тъй като формата на Бога прониква всичко, Той няма форма. Това становище е погрешно. Бог запазва трансценденталната си форма и в същото време се простира навсякъде, във всяко кътче на материалното творение.

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а заявява, че идва в материалния свят с две намерения: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м – да избави преданите и да унищожи демоните, неотдадените. Абсолютната Истина не прави разлика между тези два вида дейност. Когато идва, за да накаже демоните, Бог проявява към тях своята благосклонност. По същия начин, когато освобождава преданите, Той проявява благосклонност. Така Бог се отнася еднакво благосклонно към всички обусловени души. Ако обусловената душа помага на останалите, тя действа благочестиво, а когато им създава неприятности, дейностите ѝ са неблагочестиви. Върховният обаче не е нито благочестив, нито неблагочестив; Той винаги е изпълнен с духовната си енергия, чрез която проявява еднаква милост към заслужаващите наказание и към нуждаещите се от защита. Бог е апа̄па виддхам – неосквернен от последиците на тъй наречените греховни дейности. Когато Кр̣ш̣н̣а присъствал на тази планета, Той убил немалко злонамерени неотдадени, но те до един получили са̄рӯпя – възвърнали изначалните си духовни тела. Човек, който не разбира позицията на Бога, заявява, че Бог е жесток спрямо него и милостив към останалите. Всъщност Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.29): само 'хам̇ сарва-бхӯтеш̣у на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣ – „Аз се отнасям еднакво към всички. Никой не ми е враг и никой не ми е приятел“. Но Той казва и следното: йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄ майи те теш̣у ча̄пй ахам – „Към този, който стане мой предан и напълно ми се отдаде, Аз се отнасям с особено внимание“.

Бидейки самодостатъчен, Върховният Бог е изпълнен с трансцендентално блаженство (а̄тма̄ра̄ма). Той се наслаждава на блаженството по два начина – когато изглежда щастлив и когато изглежда нещастен. За него не съществуват различия или противоречия, защото Той е техният източник. Върховната Божествена Личност е вместилище на цялото знание, могъщество, богатство и влияние. Неговите енергии са безгранични. Той притежава всички трансцендентални характеристики, затова нищо отблъскващо от материалния свят не му е присъщо. Понеже е трансцендентален и духовен, концепциите за материално щастие и нещастие не се отнасят до него.

Не бива да се учудваме, ако открием противоречия във Върховната Божествена Личност. Всъщност няма противоречия. Той е Върховният. Понеже е всемогъщ, Той не зависи от размишленията на обусловените души относно неговото съществуване или несъществуване. Той обича да закриля своите предани, като унищожава техните врагове. Той се наслаждава и на убийството, и на закрилата.

Тази свобода от двойственост се отнася не само за Бога, но и за неговите предани. Във Вр̣нда̄вана жителите на Враджабхӯми изпитват трансцендентално блаженство, когато са в обкръжението на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Същото трансцендентално блаженство изпитват и при раздялата, когато Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма напуснат Вр̣нда̄вана и се отправят към Матхура̄. За Върховния Бог и чистите му предани не съществуват материални страдания или удоволствия, макар понякога те привидно да изглеждат нещастни или щастливи. Този, който е а̄тма̄ра̄ма, изпитва блаженство и в двата случая.

Неотдадените не могат да разберат противоречията, свързани с Върховния или неговите предани. В тази връзка в Бхагавад-гӣта̄ Бог казва: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – трансценденталните забавления са разбираеми само чрез преданото служене; за неотдадените те са невъобразими. Ачинтя̄х̣ кхалу йе бха̄ва̄ на та̄м̇с таркен̣а йоджайет – Върховният Бог, неговата форма, име, забавления и принадлежности са невъобразими за неотдадените и човек не бива да се опитва да си разясни тази реалност чрез логически аргументи. Те няма да го доведат до правилното заключение относно Абсолютната Истина.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Бог казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам – „Както ми се отдават – така ги възнаграждавам“. Върховната Божествена Личност е източникът на всичко, включително на цялото знание, пълната истина и всички противоречия. Цитираният тук пример е много подходящ. Въжето е реалност, но някои погрешно го вземат за змия, а други знаят, че е просто въже. Така и преданите, които разбират Върховния Бог, не виждат в него противоречия, но неотдадените го възприемат като източник на страх, подобно на змията. Например когато се появил Нр̣сим̇хадева, Прахла̄да Маха̄ра̄джа видял в негово лице върховната утеха, докато демоничният му баща го възприел като неизбежната смърт. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.37): бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т – страхът е следствие от вглъбеността ни в двойственостите. Когато разбира двойствеността, човек разбира и страха, и блаженството. Върховният Бог е извор на блаженство за преданите и на страх за неотдадените с оскъдно знание. Бог е един, но хората възприемат Абсолютната Истина от различни гледни точки. Неинтелигентните виждат в него противоречия, но здравомислещите предани не откриват никакви противоречия.

Думите сарва-вастуни васту-сварӯпах̣ означават, че Върховният Бог е действащият принцип на всичко. В Брахма сам̇хита̄ (5.35) е казано:

„Обожавам Божествената Личност, Говинда, който чрез едно от пълните си разширения прониква във всяка вселена, във всеки атом и така проявява своята безкрайна енергия из материалното творение“. Чрез пълната си част, като Парама̄тма̄, антаря̄мӣ, Бог прониква навсякъде из безбройните вселени. Той е пратяк, антаря̄мӣ на всички живи същества. Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (13.3): кш̣етра-гям̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи сарва-кш̣етреш̣у бха̄рата – „О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела“. Като Свръхдуша, Той е действащият принцип във всяко живо същество и дори в атома (ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чатя̄нтара-стхам). Той е истинската реалност. В зависимост от различните нива на интелигентност човек осъзнава присъствието на Върховния във всичко съществуващо чрез проявленията на неговата енергия. Целият свят е изтъкан от трите гун̣и и всеки може да разбере присъствието на Бога съобразно материалните гун̣и, в които се намира.

За разлика от неотдадените, които поради оскъдните си познания и умозрителни навици не могат да разберат природата на Бога, преданият, веднъж вкусил нектара от лотосовите му нозе, може да изпита какво трансцендентално блаженство дава преданото служене. Преданите знаят, че просто служейки на Бога, те служат на всекиго. Ето защо те са истински приятели на всички живи същества. Единствено чистият предан може да проповядва славата на Бога за благото на обусловените души.

Има два вида предани – сака̄ма и ака̄ма. Чистите предани са ака̄ма, докато тези от висшите планетарни системи, полубоговете, са наречени сака̄ма, защото все още желаят да се наслаждават на материални богатства. Заради благочестивите си дейности сака̄ма преданите се издигат до райските планети, но в сърцата си те все още таят желания да господстват над материалните ресурси. Понякога демоните и Ра̄кш̣асите безпокоят сака̄ма преданите, но Бог е толкова милостив, че винаги ги спасява под формата на някоя инкарнация. Инкарнациите на Бога притежават изключително могъщество – например с две крачки Бог Ва̄манадева покрил цялата вселена и нямало къде да направи третата си стъпка. Бог е наречен Тривикрама, защото демонстрирал силата си, като освободил вселената само с три стъпки.

Разликата между преданите сака̄ма и ака̄ма е в това, че когато сака̄ма предани като полубоговете изпаднат в затруднено положение, те винаги се обръщат за помощ към Върховната Божествена Личност, докато ака̄ма преданите, дори при най-голяма опасност, не безпокоят Бога за материални облаги. Даже и да страда, един ака̄ма предан си мисли, че това е резултат от миналите му неблагочестиви дела и приема да изтърпи последиците. Той никога не безпокои Бога. А щом се появи някаква заплаха, сака̄ма преданите веднага започват да се молят на Бога. Но те все пак са благочестиви, защото се считат за напълно зависими от милостта на Бога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.8) е казано:

Дори да страдат, изпаднали в затруднено положение, преданите просто отправят своите молитви и служат с още по-голямо въодушевление. По този начин те стават твърдо установени в преданото служене и достойни да се завърнат у дома, при Бога. В това няма съмнение. Разбира се, сака̄ма преданите получават резултатите, за които се молят, но не стават веднага достойни да се върнат в духовния свят. Тук трябва да се отбележи, че Бог Виш̣н̣у в различните си въплъщения винаги покровителства своите предани. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря пише: вивидхам̇ бха̄ва-па̄тратва̄т сарве виш̣н̣ор вибхӯтаях̣. Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност (кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям). Всички останали въплъщения произлизат от Бог Виш̣н̣у.

Брахма̄ е считан за баща на полубоговете, но негов баща е Кр̣ш̣н̣а, т.е. Бог Виш̣н̣у, защото Брахма̄ се родил от лотоса, израстващ от пъпа на Бога.

Абсолютната Истина съществува в три стадия на духовно осъзнаване – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н (брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте). Бхагава̄н, Върховната Божествена Личност е причината на Брахман и Парама̄тма̄. Брахман, безличностният аспект на Абсолютната Истина, е всепроникващ, Парама̄тма̄ се намира в сърцето на всекиго, но Бхагава̄н, когото преданите обожават, е изначалната причина на всички причини. Чистият предан разбира, че тъй като няма нищо неизвестно за Върховния Бог, не е необходимо Той да бъде информиран за удобствата и неудобствата на предания. Чистият предан знае, че няма защо да моли Абсолютната Истина за каквито и да било материални нужди. Поради това, когато полубоговете известили Бога за сполетялото ги нещастие, причинено от нападението на Вр̣тра̄сура, те се извинили, че молят за собствената си безопасност. Разбира се, начинаещият предан се обръща към Върховния за облекчение от страдание или бедност или за да получи теоретично знание за Бога. Бхагавад-гӣта̄ (7.16) споменава четири вида благочестиви хора, които започват да служат предано на Бога – нещастните (а̄рта), нуждаещите се от пари (артха̄ртхӣ), любознателните (джигя̄су) и тези, които търсят Абсолютната Истина (гя̄нӣ). Чистият предан обаче знае, че Бог е вездесъщ и всезнаещ и няма защо да му отправя молитви или да го почита заради собствена облага. Чистият предан неизменно служи на Бога, без да иска нищо. Върховният присъства навсякъде и знае от какво се нуждаят неговите предани; така че няма смисъл да го безпокоим, молейки за материални облаги.

Човек се нуждае единствено от подслон в сянката на лотосовите нозе на Бога. Така той ще преодолее материалните изпитания, които го измъчват, също както щом застане в сянката на голямо дърво, незабавно ще получи облекчение от горещината на палещото слънце, без дори да моли за помощ. Следователно целият интерес на обусловената душа трябва да бъде насочен към лотосовите нозе на Бога. Само когато потърси подслон в лотосови нозе на Бога, обусловената душа ще намери спасение от несгодите в материалния свят.

Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.15 – 16):

„Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони, не се отдават на мен. О, най-добър сред всички Бха̄рати, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“.

Четирите групи начинаещи предани, които се обръщат към Върховната Божествена Личност, за да започнат предано служене с някакви материални мотиви, не са чисти предани. И все пак такива материалистично настроени предани понякога се отказват от материалните си желания и се пречистват. Когато са напълно безпомощни, опечалените полубогове се обръщат към Върховната Божествена Личност и със сълзи на очи отправят молитви. Така те стават почти чисти предани, освободени от материални желания. Признавайки, че са забравили чистото предано служене заради големите материални изкушения, те напълно се отдават на Бога, като оставят на него да реши дали да ги подкрепя, или да ги унищожи. Подобно отдаване е необходимо. Бхактивинода Т̣ха̄кура пише в една от песните си: ма̄раби ра̄кхаби – йо иччха̄ тоха̄ра̄ – „О, Господи, напълно се отдавам в лотосовите ти нозе. Сега по твоя воля можеш да ме закриляш или да ме погубиш. Имаш пълното право да направиш и едното, и другото“.

Несъмнено полубоговете искали Бог Виш̣н̣у да премахне тревогите им, но сега те се обръщат направо към Бог Кр̣ш̣н̣а. Макар да няма разлика между Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а идва на тази планета в аспекта си Ва̄судева с цел да защити своите предани и да унищожи злодеите – паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м. Демоните и атеистите постоянно тормозят полубоговете и преданите, затова Кр̣ш̣н̣а идва, за да накаже атеистите и демоните и да изпълни желанията на своите предани. Кр̣ш̣н̣а, първопричината на всичко, е Бог, Върховната Личност, който превъзхожда дори Виш̣н̣у и На̄ра̄ян̣а, макар между тези различни форми на Бога да няма разлика. Това е обяснено в Брахма сам̇хита̄ (5.46):

Кр̣ш̣н̣а се разширява като Виш̣н̣у, също както от една горяща свещ се палят много други. Въпреки че отделните свещи горят с еднаква сила, Кр̣ш̣н̣а е сравняван с първоначалната свещ.

Тук особено значение има думата мр̣ш̣т̣а-яшасе, защото Кр̣ш̣н̣а е известен с това, че спасява преданите си от опасности. Преданият, който е посветил всичко в служене на Кр̣ш̣н̣а и за когото Бог е единственият спасител, се нарича акин̃чана.

Както царица Кунтӣ казва в молитвите си, Бог е акин̃чана-витта, лично притежание на такъв предан. Избавилите се от робството на обусловения живот биват издигнати до духовния свят, където постигат пет вида освобождение – са̄юджя, са̄локя, са̄рӯпя, са̄рш̣т̣и и са̄мӣпя. Те лично общуват с Бога в пет различни настроения – ша̄нта, да̄ся, сакхя, ва̄тсаля и ма̄дхуря. Всички тези раси произлизат от Кр̣ш̣н̣а. Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че съпружеската любов е изначалното настроение, а̄ди-раса. Кр̣ш̣н̣а е източникът на чистата, духовна съпружеска любов.

Друго име на Върховния Бог е Уттамашлока; това означава, че към него се отправят молитви с подбрани стихове. Бхакти означава шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – слушане и възхваляване на Бог Виш̣н̣у. Имперсоналистите не могат да се пречистят, защото не отправят персонални молитви към Върховната Божествена Личност. Понякога те се молят, но нямат предвид Върховната Личност. А друг път показват несъвършените си познания, като се обръщат към Бога така, сякаш Той няма име. Те винаги отправят молитви по косвен начин – „Ти си това, Ти си онова“, но всъщност не знаят на кого се молят. Един предан обаче винаги се обръща в молитвите си към личност. Той казва: говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми – „Отдавам смирените си почитания на Говинда, Кр̣ш̣н̣а“. Така трябва да се отправят молитви. Ако продължава да отправя персонални молитви към Върховната Божествена Личност, човек е достоен да стане чист предан и да се завърне у дома, при Бога.

Щом приключили с молитвите си, полубоговете с нетърпение зачакали врага им Вр̣тра̄сура да бъде убит. Това показва, че те не били чисти предани. Въпреки че всеки може да получи всичко, което пожелае, когато Върховният е доволен, умилостивявайки Бога, полубоговете се стремели към материална изгода. Бог искал да му отправят молитви за безкористно предано служене, но вместо това те се молили врагът им да бъде унищожен. В това се състои разликата между чистите предани и преданите на материално равнище. По косвен начин Бог изразил съжаление, че полубоговете не молели за чисто предано служене.

Има две групи хора – кр̣пан̣а и бра̄хман̣а. Бра̄хман̣а е този, който познава Брахман, Абсолютната Истина, и затова знае истинския си интерес. Докато кр̣пан̣а има материалистично, телесно схващане за живота. Не знаейки как да използва живота си на човек или полубог, кр̣пан̣а изпитва влечение към нещата, създадени от материалните гун̣и на природата. Кр̣пан̣ите, постоянно желаещи материални облаги, са глупави, а бра̄хман̣ите, желаещи духовни ценности, са разумни. Ако един кр̣пан̣а, без да разбира истинския си интерес, глупаво поиска нещо материално, този, който му го дава, също е глупак. Но Кр̣ш̣н̣а не е глупав, напротив – Той е върховно интелигентен. Ако някой отиде при Кр̣ш̣н̣а и го помоли за материални облаги, Кр̣ш̣н̣а не го дарява с желаните материални неща. Вместо това Бог му дава интелигентност, така че да забрави материалните си желания и да развие привързаност към лотосовите нозе на Бога. При такива случаи, въпреки че кр̣пан̣а отправя материални молитви към Бог Кр̣ш̣н̣а, Той му отнема всичко, което притежава, и му дава разум как да стане предан. Бог казва в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.39):

„След като съм изключително мъдър, защо да давам материално благосъстояние на този глупак? Вместо това ще го убедя да приеме нектара от подслона на лотосовите ми нозе и ще го накарам да забрави илюзорното материално наслаждение“. Ако някой искрено се моли за материални притежания в замяна на преданото си служене, Бог, който не е глупав като този неинтелигентен предан, проявява особената си милост към него, като отнема всичките му материални ценности и постепенно го дарява с интелекта да бъде удовлетворен само с предано служене в лотосовите му нозе. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва в тази връзка, че ако едно глупаво дете помоли майка си за отрова, разумната майка със сигурност няма да му даде отрова въпреки молбите му. Един материалист не знае, че трупането на материални притежания означава да се приема отрова, тоест кръговрата на раждането и смъртта. Разумната личност, бра̄хман̣а, се стреми към освобождение от материалното робство. В това се състои истинският личен интерес на човешкото същество.

Тук откриваме разликата между благословиите на полубоговете и тези на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Поклонниците на полубоговете молят просто да им се изпълнят желанията за сетивно наслаждение и затова в Бхагавад-гӣта̄ (7.20) са описани като хора, лишени от интелигентност.

„Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете и следват предписанията за обожание според собствената си природа“.

Общо взето, обусловените души са лишени от интелигентност поради дълбоко вкоренените им желания за сетивно наслаждение. Те не знаят за каква благословия да се молят. По тази причина ша̄стрите съветват неотдадените да обожават различни полубогове, за да се сдобият с материални облаги. Например ако някой иска да има красива жена, се препоръчва да се моли на Ума̄, богинята Дурга̄. Ако някой иска да се излекува от болести, трябва да се моли на бога на Слънцето. Но всички молби за благословии от полубоговете се дължат на материалната похот. Благословиите, както и техните дарители, ще бъдат унищожени в края на космическото проявление. Ако човек се обърне за милост към Виш̣н̣у, Той ще му даде благословия да се върне у дома, при Бога. Това е утвърдено от самия Бог в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):

Бог Виш̣н̣у, или Бог Кр̣ш̣н̣а, дава наставления на предания, който му служи неотклонно, как да го достигне, когато трябва да се раздели с материалното си тяло. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Кр̣ш̣н̣а казва следното:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Ето това е благословията на Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а – след като напусне тялото си, преданият се връща у дома, при Бога.

От глупост преданият може да моли за материални благословии, но Бог Кр̣ш̣н̣а не откликва на молитвите му. По тази причина хората, които са силно привързани към материалния живот, обикновено не стават предани на Кр̣ш̣н̣а или на Виш̣н̣у. Вместо това стават поклонници на полубоговете (ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня-девата̄х̣). В Бхагавад-гӣта̄ обаче се отхвърлят благословиите, дарявани от полубоговете. Антават ту пхалам̇ теш̣а̄м̇ тад бхаватй алпа-медхаса̄м – „Хората с оскъдна интелигентност почитат полубоговете, но резултатите от това са нищожни и временни“. Един не-ваиш̣н̣ава – този, който не служи предано на Върховната Божествена Личност, е смятан за глупав и неразвит човек.

Всеки в материалния свят – от Брахма̄ до мравката – ревностно желае удобства за тялото си. Чистият предан също може да живее в удобства, но той не ламти за такава благословия. Понеже Магхаван, небесният цар, все още се стремял към телесен комфорт, Бог Виш̣н̣у го посъветвал да помоли Дадхян̃ча да даде тялото си, което било изключително силно благодарение на познанията му, поетите обети и аскетизма.

Следния разказ откриваме в коментарите на много а̄ча̄рии:

Великият мъдрец Дадхӣчи знаел много добре как да извършва плодоносни дейности, но бил напреднал и в духовното знание. Осведомени за това, Ашвинӣ-кума̄рите веднъж се обърнали към него с молба да им даде напътствия в духовната наука (брахма видя̄). Дадхӣчи Муни отговорил: „Сега съм зает с подготовката на плодоносни жертвоприношения. Елате по-късно“. Щом Ашвинӣ-кума̄рите си отишли, небесният цар Индра казал на Дадхӣчи: „Скъпи Муни, Ашвинӣ-кума̄рите са само едни лекари. Моля те, не ги обучавай в духовната наука. Ако въпреки предупреждението ми все пак направиш това, ще ти отрежа главата“. След като отправил тази заплаха към Дадхӣчи, Индра се завърнал в райското царство. Ашвинӣ-кума̄рите разбрали за изискването на Индра, върнали се при Дадхӣчи и горещо го помолили за брахма видя̄. Когато великият светец им предал заплахата на Индра, Ашвинӣ-кума̄рите отговорили: „Позволи ни първо да отрежем главата ти и на нейно място да сложим конска глава. Ти можеш да ни обучиш в брахма видя̄ през конската глава и когато Индра дойде и я отсече, ние ще ти върнем истинската глава“. Тъй като бил обещал на Ашвинӣ-кумарите да им предаде брахма видя̄, Дадхӣчи приел предложението. И така, понеже Дадхӣчи изрекъл брахма видя̄ през устата на кон, това знание носи и името Ашвашира.

Преданият на Бога никога не изпитва неприязън към когото и да било, да не говорим за други предани. Както ще стане ясно по-нататък, Вр̣тра̄сура също бил предан. Така че от него не се очаквало да прояви жестокост към полубоговете. Той дори доброволно щял да се опита да им помогне. Преданият не се колебае да отдаде тялото си за по-висши цели. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита е казал: сан-нимитте варам̇ тя̄го вина̄ше нияте сати. В края на краищата материалните притежания на човека, включително тялото му, с течение на времето ще се съсипят. Затова ако тялото и останалите притежания могат да бъдат използвани за по-висша цел, преданият не би се поколебал да се раздели дори със собственото си тяло. Понеже Бог Виш̣н̣у искал да спаси полубоговете, Вр̣тра̄сура, макар и способен да погълне трите свята, щял да се съгласи да бъде унищожен от тях. За предания е все едно дали ще живее, или ще умре, защото в сегашния си живот той отдава предано служене, а след като напусне тялото си, ще продължи същото служене в духовния свят. Неговото предано служене никога не престава.