Шрӣмад Бха̄гаватам 6.9.35
Стих
атха татра бхава̄н ким̇ девадаттавад иха гун̣а-висарга-патитах̣ па̄ратантрйен̣а сва-кр̣та-кушала̄кушалам̇ пхалам упа̄дада̄тй а̄хосвид а̄тма̄ра̄ма упашама-шӣлах̣ саман̃джаса-даршана уда̄ста ити ха ва̄ва на вида̄мах̣.
Дума по дума
атха — затова; татра — в това; бхава̄н — Ти; ким — дали; дева-датта-ват — като обикновен човек, принуден от последствията на дейностите си; иха — в материалния свят; гун̣а-висарга-патитах̣ — пропаднал в материално тяло, тласкано от гун̣ите на материалната природа; па̄ратантрйен̣а — в зависимост от условията на време, място, дейност и природа; сва-кр̣та — извършвани от самия него; кушала — благотворни; акушалам — пагубни; пхалам — резултати от дейността; упа̄дада̄ти — приема; а̄хосвит — или; а̄тма̄ра̄мах̣ — напълно себеудовлетворен; упашама-шӣлах̣ — невъзмутим по природа; саман̃джаса-даршанах̣ — който не е лишен от духовни енергии; уда̄сте — остава неутрален като свидетел; ити — така; ха ва̄ва — несъмнено; на вида̄мах̣ — не разбираме.
Превод
Ето и нашите запитвания. Обикновената обусловена душа е подвластна на материалните закони и така получава плодовете на своите действия. Нима подобно на обикновения човек Ти съществуваш в материалния свят в тяло, което е продукт на материалните гун̣и? Дали се наслаждаваш, или страдаш от добри или лоши резултати от дейности, извършени под влияние на времето, миналите дела и така нататък? Или напротив – Ти присъстваш тук само като неутрален свидетел, напълно самостоятелен, свободен от всякакви материални желания и винаги изпълнен с духовна енергия? Ние безспорно не можем да разберем истинската ти позиция.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а заявява, че идва в материалния свят с две намерения: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м – да избави преданите и да унищожи демоните, неотдадените. Абсолютната Истина не прави разлика между тези два вида дейност. Когато идва, за да накаже демоните, Бог проявява към тях своята благосклонност. По същия начин, когато освобождава преданите, Той проявява благосклонност. Така Бог се отнася еднакво благосклонно към всички обусловени души. Ако обусловената душа помага на останалите, тя действа благочестиво, а когато им създава неприятности, дейностите ѝ са неблагочестиви. Върховният обаче не е нито благочестив, нито неблагочестив; Той винаги е изпълнен с духовната си енергия, чрез която проявява еднаква милост към заслужаващите наказание и към нуждаещите се от защита. Бог е апа̄па виддхам – неосквернен от последиците на тъй наречените греховни дейности. Когато Кр̣ш̣н̣а присъствал на тази планета, Той убил немалко злонамерени неотдадени, но те до един получили са̄рӯпя – възвърнали изначалните си духовни тела. Човек, който не разбира позицията на Бога, заявява, че Бог е жесток спрямо него и милостив към останалите. Всъщност Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.29): само 'хам̇ сарва-бхӯтеш̣у на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣ – „Аз се отнасям еднакво към всички. Никой не ми е враг и никой не ми е приятел“. Но Той казва и следното: йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄ майи те теш̣у ча̄пй ахам – „Към този, който стане мой предан и напълно ми се отдаде, Аз се отнасям с особено внимание“.