Шрӣмад Бха̄гаватам 6.9.49
Стих
на веда кр̣пан̣ах̣ шрея
а̄тмано гун̣а-васту-др̣к
тася та̄н иччхато яччхед
яди со 'пи татха̄-видхах̣
а̄тмано гун̣а-васту-др̣к
тася та̄н иччхато яччхед
яди со 'пи татха̄-видхах̣
Дума по дума
на — не; веда — знае; кр̣пан̣ах̣ — свидливо живо същество; шреях̣ — крайната потребност; а̄тманах̣ — на душата; гун̣а-васту-др̣к — която изпитва влечение към сътвореното от гун̣ите на материалната природа; тася — на нея; та̄н — неща, създадени от материалната енергия; иччхатах̣ — желаейки; яччхет — човек дарява; яди — ако; сах̣ апи — той също; татха̄-видхах̣ — от същия вид (глупавият кр̣пан̣а, който не знае истинските си интереси).
Превод
Онези, които приемат материалните ценности за всичко на този свят или за крайната цел на живота, са скъперници (кр̣пана). Те не познават истинските потребности на душата. Нещо повече – ако някой дари подобни глупаци с това, което желаят, той също трябва да бъде смятан за глупак.
Пояснение
Има две групи хора – кр̣пан̣а и бра̄хман̣а. Бра̄хман̣а е този, който познава Брахман, Абсолютната Истина, и затова знае истинския си интерес. Докато кр̣пан̣а има материалистично, телесно схващане за живота. Не знаейки как да използва живота си на човек или полубог, кр̣пан̣а изпитва влечение към нещата, създадени от материалните гун̣и на природата. Кр̣пан̣ите, постоянно желаещи материални облаги, са глупави, а бра̄хман̣ите, желаещи духовни ценности, са разумни. Ако един кр̣пан̣а, без да разбира истинския си интерес, глупаво поиска нещо материално, този, който му го дава, също е глупак. Но Кр̣ш̣н̣а не е глупав, напротив – Той е върховно интелигентен. Ако някой отиде при Кр̣ш̣н̣а и го помоли за материални облаги, Кр̣ш̣н̣а не го дарява с желаните материални неща. Вместо това Бог му дава интелигентност, така че да забрави материалните си желания и да развие привързаност към лотосовите нозе на Бога. При такива случаи, въпреки че кр̣пан̣а отправя материални молитви към Бог Кр̣ш̣н̣а, Той му отнема всичко, което притежава, и му дава разум как да стане предан. Бог казва в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.39):
а̄ми-вигя, еи мӯркхе „виш̣ая“ кене диба?
сва-чаран̣а̄мр̣та дия̄ „виш̣ая“ бхула̄иба
сва-чаран̣а̄мр̣та дия̄ „виш̣ая“ бхула̄иба
„След като съм изключително мъдър, защо да давам материално благосъстояние на този глупак? Вместо това ще го убедя да приеме нектара от подслона на лотосовите ми нозе и ще го накарам да забрави илюзорното материално наслаждение“. Ако някой искрено се моли за материални притежания в замяна на преданото си служене, Бог, който не е глупав като този неинтелигентен предан, проявява особената си милост към него, като отнема всичките му материални ценности и постепенно го дарява с интелекта да бъде удовлетворен само с предано служене в лотосовите му нозе. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва в тази връзка, че ако едно глупаво дете помоли майка си за отрова, разумната майка със сигурност няма да му даде отрова въпреки молбите му. Един материалист не знае, че трупането на материални притежания означава да се приема отрова, тоест кръговрата на раждането и смъртта. Разумната личност, бра̄хман̣а, се стреми към освобождение от материалното робство. В това се състои истинският личен интерес на човешкото същество.