Шрӣмад Бха̄гаватам 6.9.25

я ека ӣшо ниджа-ма̄яя̄ нах̣
сасарджа йена̄нуср̣джа̄ма вишвам
ваям̇ на яся̄пи пурах̣ самӣхатах̣
пашя̄ма лин̇гам̇ пр̣тхаг ӣша-ма̄нинах̣

Дума по дума

ях̣Той, който; еках̣единствен; ӣшах̣повелител; ниджа-ма̄яя̄чрез трансценденталната си енергия; нах̣нас; сасарджасъздаде; йенаот когото (по чиято милост); ануср̣джа̄мание също създаваме; вишвамвселената; ваямние; нане; ясячийто; апивъпреки че; пурах̣пред нас; самӣхатах̣на него, който действа; пашя̄мавиждаме; лин̇гамобраза; пр̣тхакотделяме се; ӣшаповелители; ма̄нинах̣мислим се за.

Превод

Бог, Върховната Личност, който ни създаде чрез външната си енергия и по чиято милост продължаваме сътворението на вселената, винаги стои пред нас като Свръхдуша, но ние не виждаме образа му. Не сме способни да го видим, защото всеки един от нас се мисли за отделен и независим бог.

Пояснение

Тук е обяснено защо обусловената душа не може да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Въпреки че Върховният се появява пред нас като Бог Кр̣ш̣н̣а или Бог Ра̄мачандра и живее в човешкото общество като предводител или цар, обусловената душа не може да го разбере. Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам – негодниците (мӯд̣ха) се присмиват на Върховния Бог и го мислят за обикновен човек. Колкото и да сме нищожни, ние също си мислим, че сме Бог, че можем да сътворим вселена или да създадем друг Бог. Именно затова не можем да видим и да разберем Върховната Божествена Личност. Във връзка с това Шрӣла Мадхва̄ча̄ря казва:
лин̇гам ева пашя̄мах̣
када̄чид абхима̄нас ту
дева̄на̄м апи санн ива
пра̄ях̣ ка̄леш̣у на̄стй ева
та̄ратамйена со 'пи ту
Всеки от нас е обусловен в една или друга степен и въпреки това се мислим за богове. Ето защо не можем да разберем Бога или да го видим лице в лице.