Шрӣмад Бха̄гаватам 6.9.44
Стих
атхо ӣша джахи тва̄ш̣т̣рам̇
грасантам̇ бхувана-траям
граста̄ни йена нах̣ кр̣ш̣н̣а
теджа̄м̇сй астра̄юдха̄ни ча
грасантам̇ бхувана-траям
граста̄ни йена нах̣ кр̣ш̣н̣а
теджа̄м̇сй астра̄юдха̄ни ча
Дума по дума
атхо — затова; ӣша — о, върховни повелителю; джахи — убий; тва̄ш̣т̣рам — демона Вр̣тра̄сура, сина на Тваш̣т̣а̄; грасантам — който поглъща; бхувана-траям — трите свята; граста̄ни — погълнати; йена — от когото; нах̣ — нашите; кр̣ш̣н̣а — о, Бог Кр̣ш̣н̣а; теджа̄м̇си — цялата сила и мъжество; астра — стрели; а̄юдха̄ни — и други оръжия; ча — също.
Превод
Затова, о, Господи, о, върховни повелителю, о, Бог Кр̣ш̣н̣а, молим те, унищожи опасния демон Вр̣тра̄сура, сина на Тваш̣т̣а̄, който вече погълна всичките ни оръжия и снаряжение и ни лиши от силата и влиянието ни.
Пояснение
Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.15 – 16):
на ма̄м̇ душ̣кр̣тино мӯд̣ха̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
прападянте нара̄дхама̄х̣
ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
а̄сурам̇ бха̄вам а̄шрита̄х̣
чатур-видха̄ бхаджанте ма̄м̇
джана̄х̣ су-кр̣тино 'рджуна
а̄рто джигя̄сур артха̄ртхӣ
гя̄нӣ ча бхаратарш̣абха
джана̄х̣ су-кр̣тино 'рджуна
а̄рто джигя̄сур артха̄ртхӣ
гя̄нӣ ча бхаратарш̣абха
„Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони, не се отдават на мен. О, най-добър сред всички Бха̄рати, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“.
Четирите групи начинаещи предани, които се обръщат към Върховната Божествена Личност, за да започнат предано служене с някакви материални мотиви, не са чисти предани. И все пак такива материалистично настроени предани понякога се отказват от материалните си желания и се пречистват. Когато са напълно безпомощни, опечалените полубогове се обръщат към Върховната Божествена Личност и със сълзи на очи отправят молитви. Така те стават почти чисти предани, освободени от материални желания. Признавайки, че са забравили чистото предано служене заради големите материални изкушения, те напълно се отдават на Бога, като оставят на него да реши дали да ги подкрепя, или да ги унищожи. Подобно отдаване е необходимо. Бхактивинода Т̣ха̄кура пише в една от песните си: ма̄раби ра̄кхаби – йо иччха̄ тоха̄ра̄ – „О, Господи, напълно се отдавам в лотосовите ти нозе. Сега по твоя воля можеш да ме закриляш или да ме погубиш. Имаш пълното право да направиш и едното, и другото“.