Шрӣмад Бха̄гаватам 6.9.13-17
Стих
виш̣ваг вивардхама̄нам̇ там
иш̣у-ма̄трам̇ дине дине
дагдха-шаила-пратӣка̄шам̇
сандхя̄бхра̄нӣка-варчасам
иш̣у-ма̄трам̇ дине дине
дагдха-шаила-пратӣка̄шам̇
сандхя̄бхра̄нӣка-варчасам
тапта-та̄мра-шикха̄-шмашрум̇
мадхя̄хна̄ркогра-лочанам
дедӣпяма̄не три-шикхе
шӯла а̄ропя родасӣ
мадхя̄хна̄ркогра-лочанам
дедӣпяма̄не три-шикхе
шӯла а̄ропя родасӣ
нр̣тянтам уннадантам̇ ча
ча̄лаянтам̇ пада̄ махӣм
дарӣ-гамбхӣра-вактрен̣а
пибата̄ ча набхасталам
ча̄лаянтам̇ пада̄ махӣм
дарӣ-гамбхӣра-вактрен̣а
пибата̄ ча набхасталам
лихата̄ джихваяркш̣а̄н̣и
грасата̄ бхувана-траям
махата̄ раудра-дам̇ш̣т̣рен̣а
джр̣мбхама̄н̣ам̇ мухур мухух̣
витраста̄ дудрувур лока̄
вӣкш̣я сарве дишо даша
грасата̄ бхувана-траям
махата̄ раудра-дам̇ш̣т̣рен̣а
джр̣мбхама̄н̣ам̇ мухур мухух̣
витраста̄ дудрувур лока̄
вӣкш̣я сарве дишо даша
Дума по дума
виш̣вак — наоколо; вивардхама̄нам — нараствайки; там — на него; иш̣у-ма̄трам — полет на стрела; дине дине — ден след ден; дагдха — опожарена; шаила — планина; пратӣка̄шам — приличаше на; сандхя̄ — вечер; абхра-анӣка — като армия от облаци; варчасам — със сияние; тапта — разтопена; та̄мра — като мед; шикха̄ — косми; шмашрум — мустаци и брада; мадхя̄хна — по пладне; арка — като слънцето; угра-лочанам — с изпепеляващи очи; дедӣпяма̄не — пламтящ; три-шикхе — с три върха; шӯле — на копието си; а̄ропя — държеше; родасӣ — рая и Земята; нр̣тянтам — танцувайки; уннадантам — като крещеше гръмогласно; ча — и; ча̄лаянтам — движеше се; пада̄ — с краката си; махӣм — земята; дарӣ-гамбхӣра — дълбока като пещера; вактрен̣а — от устата; пибата̄ — пиеше; ча — също; набхасталам — небето; лихата̄ — облизвайки; джихвая̄ — с езика; р̣кш̣а̄н̣и — звездите; грасата̄ — поглъщайки; бхувана-траям — трите свята; махата̄ — огромен; раудра-дам̇ш̣т̣рен̣а — с ужасни зъби; джр̣мбхама̄н̣ам — като се прозяваше; мухух̣ мухух̣ — отново и отново; витраста̄х̣ — уплашени; дудрувух̣ — се разбягаха; лока̄х̣ — хората; вӣкш̣я — щом видяха; сарве — всички; дишах̣ даша — десет посоки.
Превод
Като стрели, изстреляни в четирите посоки, тялото на демона растеше с всеки изминат ден. Огромен и черен, той приличаше на опожарен хълм и блестеше като сияйна армия от облаци във вечерното небе. Космите по тялото му, брадата и мустаците имаха цвета на разтопена мед, а очите му бяха пронизващи като слънцето по пладне. Той изглеждаше непобедим, сякаш държеше трите свята на върховете на пламтящия си тризъбец. От танца и гръмогласните крясъци на демона цялата земна повърхност потрепери като при земетресение. Той често се прозяваше, все едно се опитваше да погълне небето с устата си, дълбока като пещера. С език сякаш облизваше звездите по небосвода и дъвчеше вселената с дългите си, остри зъби. Щом видяха гигантския демон, хората панически се разбягаха във всички посоки.