Шрӣмад Бха̄гаватам 6.9.37
Стих
сама-виш̣ама-матӣна̄м̇ матам анусараси ятха̄ раджджу-кхан̣д̣ах̣ сарпа̄ди-дхия̄м.
Дума по дума
Превод
Въжето причинява страх у заблудения човек, който го взема за змия, но не и у човека със здрав разум, който знае, че това е само въже. По същия начин Ти, като Свръхдуша в сърцето на всекиго, предизвикваш страх или безстрашие в зависимост от степента на човешката интелигентност, но в теб няма двойственост.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Бог казва: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам – „Както ми се отдават – така ги възнаграждавам“. Върховната Божествена Личност е източникът на всичко, включително на цялото знание, пълната истина и всички противоречия. Цитираният тук пример е много подходящ. Въжето е реалност, но някои погрешно го вземат за змия, а други знаят, че е просто въже. Така и преданите, които разбират Върховния Бог, не виждат в него противоречия, но неотдадените го възприемат като източник на страх, подобно на змията. Например когато се появил Нр̣сим̇хадева, Прахла̄да Маха̄ра̄джа видял в негово лице върховната утеха, докато демоничният му баща го възприел като неизбежната смърт. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.37): бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т – страхът е следствие от вглъбеността ни в двойственостите. Когато разбира двойствеността, човек разбира и страха, и блаженството. Върховният Бог е извор на блаженство за преданите и на страх за неотдадените с оскъдно знание. Бог е един, но хората възприемат Абсолютната Истина от различни гледни точки. Неинтелигентните виждат в него противоречия, но здравомислещите предани не откриват никакви противоречия.