Шрӣмад Бха̄гаватам 6.9.22
Стих
ависмитам̇ там̇ парипӯрн̣а-ка̄мам̇
свенаива ла̄бхена самам̇ праша̄нтам
винопасарпатй апарам̇ хи ба̄лишах̣
шва-ла̄н̇гулена̄тититарти синдхум
свенаива ла̄бхена самам̇ праша̄нтам
винопасарпатй апарам̇ хи ба̄лишах̣
шва-ла̄н̇гулена̄тититарти синдхум
Дума по дума
ависмитам — невъзмутим; там — него; парипӯрн̣а-ка̄мам — който е напълно удовлетворен; свена — от самия себе си; ева — наистина; ла̄бхена — постижения; самам — уравновесен; праша̄нтам — много устойчив; вина̄ — без; упасарпати — обръща се; апарам — друг; хи — несъмнено; ба̄лишах̣ — глупак; шва — на куче; ла̄н̇гулена — с опашката; атититарти — иска да прекоси; синдхум — морето.
Превод
Свободен от всякакви материални представи за битието, Бог никога и от нищо не е изумен. Той изпитва вечна радост и пълно удовлетворение в собственото си духовно съвършенство. Той няма материални обозначения, затова е уравновесен и необвързан. Този Бог, Върховната Личност, е единственото убежище за всекиго. Ако човек търси нечие друго покровителство, несъмнено е голям глупак, който иска да прекоси морето, вкопчен в опашката на куче.
Пояснение
Кучетата могат да плуват, но ако някое куче се хвърли в океана, а някой иска да прекоси този океан, като се държи за опашката на кучето, той безспорно е голям глупак. Нито кучето е способно да преплува океана, нито човекът, вкопчен в опашката му. По същия начин желаещият да прекоси океана на невежеството не бива да се стреми към покровителството на полубоговете или на когото и да било другиго, а към сигурното убежище на Върховната Божествена Личност. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.14.58) е казано:
сама̄шрита̄ йе пада-паллава-плавам̇
махат-падам̇ пун̣я-яшо-мура̄рех̣
бхава̄мбудхир ватса-падам̇ парам̇ падам̇
падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м
махат-падам̇ пун̣я-яшо-мура̄рех̣
бхава̄мбудхир ватса-падам̇ парам̇ падам̇
падам̇ падам̇ яд випада̄м̇ на теш̣а̄м
Лотосовите нозе на Бога са неразрушима лодка и ако се възползваме от нея, лесно ще прекосим океана на невежеството. Съвсем логично за един предан няма никаква опасност, преданият не е заплашван от нищо, въпреки че живее в материалния свят, където на всяка крачка дебнат опасности. Трябва да потърсим подслон при всемогъщия, а не да се мъчим да се защитим, както ни хрумне.