Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Описание на адските планети
Двадесет и шеста глава проследява как грешникът се отправя към адските области, където помощниците на Ямара̄джа го подлагат на различни наказания. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (3.27):
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Глупавият човек смята, че не е подчинен на никакви закони. Той решава, че няма Бог или направляващ принцип и че може да прави каквото си иска. Така се въвлича в различни греховни деяния и съответно живот след живот попада в различни адски условия, за да изтърпи наказанията на природните закони. Основният принцип на неговото страдание е, че той глупаво се мисли за независим, макар да е изцяло подвластен на законите на материалната природа. Тези закони действат поради влиянието на трите гун̣и на природата, затова и дейностите на хората са подвластни на три вида влияние. В зависимост от това какво прави, човек изтърпява различни последици в този или в следващия си живот. Религиозните хора действат различно от атеистите, затова понасят различни последици.
Шукадева Госва̄мӣ изброява следните двайсет и осем области на ада: Та̄мисра, Андхата̄мисра, Раурава, Маха̄раурава, Кумбхӣпа̄ка, Ка̄ласӯтра, Аси-патравана, Сӯкарамукха, Андхакӯпа, Кр̣мибходжана, Сандам̇ша, Татпасӯрми, Ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ, Ваитаран̣ӣ, Пӯйода, Пра̄н̣ародха, Вишасана, Ла̄ла̄бхакш̣а, Са̄рамея̄дана, Авӣчи, Аях̣па̄на, Кш̣аракардама, Ракш̣оган̣а-бходжана, Шӯлапрота, Дандашӯка, Ават̣а-ниродхана, Паря̄вартана и Сӯчӣмукха.
Човекът, откраднал чужди пари, жена или вещи, отива в ада Та̄мисра. Мъж, който измамва някого и се наслаждава със съпругата му, бива пращан в непоносимия ад Андхата̄мисра. Глупакът, погълнат от телесна житейска представа, който изхранва себе си или своята съпруга и деца чрез насилие над други живи същества, попада в ада Раурава. Там убитите от него животни се раждат като създания, наречени руру и му причиняват нетърпими страдания. Тези, които готвят различни животни и птици, докато са още живи, биват захвърлени от посредниците на Ямара̄джа в ада Кумбхӣпа̄ка, където ги пържат в гореща мазнина. Убиецът на бра̄хман̣а отива в ада Ка̄ласӯтра; там земята е съвършено равна, направена от мед и нагорещена като пещ. Той се пече на тази земя в продължение на много години. Този, който не следва указанията на писанията, а прави всичко на своя глава или следва някакъв измамник, попада в ада Аси-патравана. Държавният служител, погрешно раздавал правосъдие или наказал невинен човек, бива завлечен от помощниците на Ямара̄джа в ада Сӯкарамукха, където безмилостно го пребиват.
Бог е дарил човешкото същество с развито съзнание. Затова то усеща страданието или радостта на другите живи същества. Ала безсъвестният човек е склонен да причинява страдания на другите създания. Помощниците на Ямара̄джа го хвърлят в ада Андхакӯпа, където той получава съответното наказание от своите жертви. Всеки, който не посрещне или не нахрани както трябва госта си, а сам яде до насита, попада в ада Кр̣мибходжана. Там непрекъснато го хапят безброй червеи и насекоми.
Крадецът отива в ада Сандам̇ша. Мъж, влязъл в сексуални връзки с жена, на която не бива да се наслаждава, попада в ада Таптасӯрми. Човек, имащ полови сношения с животни, отива в ада Ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ. Този, който е роден в аристократично или високопоставено семейство, но не се държи подобаващо, пада в адския канал, пълен с кръв, слуз и урина, наречен река Ваитаран̣ӣ. Този, който живее като животно, отива в ада Пӯйода. Ако някой без разрешение жестоко избива животни в гората, попада в ада Пра̄н̣ародха. Човек, който коли животни в името на религиозни обреди, попада в ада Вишасана. Мъж, принуждаващ съпругата си да пие семенната му течност, бива пратен в ада Ла̄ла̄бхакш̣а. Този, който причинява пожар или отравя някого, се озовава в ада Са̄рамея̄дана. Мъж, изкарващ прехраната си с лъжливи показания, отива в ада Авӣчи.
Пристрастеният към пиене на вино отива в ада Аях̣па̄на. Този, който нарушава нормите на поведение и не отдава необходимата почит на по-висшестоящите, пропада в ада Кш̣а̄ракардама. Този, който принася човешки същества в жертва на Бхайрава, е пратен в ада Ракш̣оган̣а-бходжана. Човек, умъртвяващ домашни животни, се отправя към ада Дандашӯка. Оня, който затваря живо същество в пещера, попада в ада Ават̣а-ниродхана. Ако някой без повод излее гнева си върху свой гост, бива хвърлен в ада Паря̄вартана. Човекът, обезумял от богатството си и дълбоко обзет от мисли как да трупа пари, отива в ада Сӯчӣмукха.
След като описва адските планети, Шукадева Госва̄мӣ посочва как благочестивите хора се издигат до висшата планетарна система, обитавана от полубоговете, и как се връщат на Земята, след като резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят. Накрая той представя вселенската форма на Бога и възхвалява Божиите дела.
Деванагари
राजोवाच
महर्ष एतद्वैचित्र्यं लोकस्य कथमिति ॥ १ ॥
महर्ष एतद्वैचित्र्यं लोकस्य कथमिति ॥ १ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
махарш̣а етад ваичитрям̇ локася катхам ити.
махарш̣а етад ваичитрям̇ локася катхам ити.
Дума по дума
Превод
Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Господарю мой, защо живите същества са поставени в различни материални условия? Бъди така добър да ми обясниш това.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пояснява, че адските планети във вселената са разположени малко над океана Гарбходака и остават на това място. Настоящата глава разкрива как грешниците отиват на тези адски планети и изтърпяват наказанията, наложени им от помощниците на Ямара̄джа. Различните индивиди с различните си външни черти се наслаждават или страдат от разнообразните последици на миналите си дела.
Деванагари
ऋषिरुवाच
त्रिगुणत्वात्कर्तु: श्रद्धया कर्मगतय: पृथग्विधा: सर्वा एव सर्वस्य तारतम्येन भवन्ति ॥ २ ॥
त्रिगुणत्वात्कर्तु: श्रद्धया कर्मगतय: पृथग्विधा: सर्वा एव सर्वस्य तारतम्येन भवन्ति ॥ २ ॥
Стих
р̣ш̣ир ува̄ча
три-гун̣атва̄т картух̣ шраддхая̄ карма-гатаях̣ пр̣тхаг-видха̄х̣ сарва̄ ева сарвася та̄ратамйена бхаванти.
три-гун̣атва̄т картух̣ шраддхая̄ карма-гатаях̣ пр̣тхаг-видха̄х̣ сарва̄ ева сарвася та̄ратамйена бхаванти.
Дума по дума
р̣ш̣их̣ ува̄ча — великият светец (Шукадева Госва̄мӣ) каза; три-гун̣атва̄т — заради трите гун̣и на материалната природа; картух̣ — на действащия; шраддхая̄ — заради отношенията; карма-гатаях̣ — местоназначения в резултат от дейността; пр̣тхак — различни; видха̄х̣ — видове; сарва̄х̣ — всички; ева — така; сарвася — на всички тях; та̄ратамйена — в различна степен; бхаванти — осъществяват се.
Превод
Великият мъдрец Шукадева Госва̄мӣ каза: О царю, в материалния свят съществуват три вида дейности – в гун̣ата на доброто, на страстта и на невежеството. Понеже всички хора са повлияни от трите гун̣и на материалната природа, и плодовете от дейността им също се разделят на три. Този, който действа в гун̣ата на доброто, е религиозен и щастлив; този в гун̣ата на страстта го спохождат и щастие, и страдание, а този, който действа под влиянието на невежеството, винаги е злощастен и живее като животно. В зависимост от степента, в която са подвластни на различните природни гун̣и, живите същества достигат различни местоназначения.
Деванагари
अथेदानीं प्रतिषिद्धलक्षणस्याधर्मस्य तथैव कर्तु: श्रद्धाया वैसादृश्यात्कर्मफलं विसदृशं भवति या ह्यनाद्यविद्यया कृतकामानां तत्परिणामलक्षणा: सृतय: सहस्रश: प्रवृत्तास्तासां प्राचुर्येणानुवर्णयिष्याम: ॥ ३ ॥
Стих
атхеда̄нӣм̇ пратиш̣иддха-лакш̣ан̣ася̄дхармася татхаива картух̣ шраддха̄я̄ ваиса̄др̣шя̄т карма-пхалам̇ висадр̣шам̇ бхавати я̄ хй ана̄дй-авидяя̄ кр̣та-ка̄ма̄на̄м̇ тат-парин̣а̄ма-лакш̣ан̣а̄х̣ ср̣таях̣ сахасрашах̣ правр̣тта̄с та̄са̄м̇ пра̄чурйен̣а̄нуварн̣айиш̣я̄мах̣.
Дума по дума
атха — така; ида̄нӣм — сега; пратиш̣иддха — от забраненото; лакш̣ан̣ася — определени; адхармася — за неблагочестиви дейности; татха̄ — също; ева — несъмнено; картух̣ — на действащия; шраддха̄я̄х̣ — с вяра; ваиса̄др̣шя̄т — от разликата; карма-пхалам — последиците от плодоносни дейности; висадр̣шам — различни; бхавати — е; я̄ — които; хи — наистина; ана̄ди — от незапомнени времена; авидяя̄ — от невежество; кр̣та — извършени; ка̄ма̄на̄м — от хора, пълни с похотливи желания; тат-парин̣а̄ма-лакш̣ан̣а̄х̣ — признаците на последиците от такива порочни желания; ср̣таях̣ — адски условия на живот; сахасрашах̣ — от хиляди; правр̣тта̄х̣ — следващи; та̄са̄м — тях; пра̄чурйен̣а — надълго и нашироко; ануварн̣айиш̣я̄мах̣ — ще обясня.
Превод
С разнородните си благочестиви дейности, човек постига различни условия на райски живот, а действайки греховно, се озовава в разни условия на адски живот. Хората, повлияни от материалната гун̣а на невежеството, се въвличат в неблагочестиви дейности и според степента на своето невежество попадат на различни нива от адското съществуване. Ако някой действа в гун̣ата на невежеството от лудост, полагаемото му се нещастие е най-леко. Ако действа греховно, но знае разликата между благочестиви и неблагочестиви дела, попада в средно жесток ад. А за този, който действа греховно и невежествено поради атеизъм, е отреден най-тежкият адски живот. От незапомнени времена многобройните желания на невежото живо същество го отнасят до хиляди адски планети. Ще се опитам да те запозная с тях, доколкото е възможно.
Деванагари
राजोवाच
नरका नाम भगवन्किं देशविशेषा अथवा बहिस्त्रिलोक्या आहोस्विदन्तराल इति ॥ ४ ॥
नरका नाम भगवन्किं देशविशेषा अथवा बहिस्त्रिलोक्या आहोस्विदन्तराल इति ॥ ४ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
нарака̄ на̄ма бхагаван ким̇ деша-вишеш̣а̄ атхава̄ бахис три-локя̄ а̄хосвид антара̄ла ити.
нарака̄ на̄ма бхагаван ким̇ деша-вишеш̣а̄ атхава̄ бахис три-локя̄ а̄хосвид антара̄ла ити.
Дума по дума
Превод
Цар Парӣкш̣ит попита Шукадева Госва̄мӣ: Господарю, къде се намират адските области: извън вселената, в нейните предели или на различни места на тази планета?
Деванагари
ऋषिरुवाच
अन्तराल एव त्रिजगत्यास्तु दिशि दक्षिणस्यामधस्ताद्भूमेरुपरिष्टाच्च जलाद्यस्यामग्निष्वात्तादय: पितृगणा दिशि स्वानां गोत्राणां परमेण समाधिना सत्या एवाशिष आशासाना निवसन्ति ॥ ५ ॥
अन्तराल एव त्रिजगत्यास्तु दिशि दक्षिणस्यामधस्ताद्भूमेरुपरिष्टाच्च जलाद्यस्यामग्निष्वात्तादय: पितृगणा दिशि स्वानां गोत्राणां परमेण समाधिना सत्या एवाशिष आशासाना निवसन्ति ॥ ५ ॥
Стих
р̣ш̣ир ува̄ча
антара̄ла ева три-джагатя̄с ту диши дакш̣ин̣ася̄м адхаста̄д бхӯмер упариш̣т̣а̄ч ча джала̄д яся̄м агниш̣ва̄тта̄даях̣ питр̣-ган̣а̄ диши сва̄на̄м̇ готра̄н̣а̄м̇ парамен̣а сама̄дхина̄ сатя̄ ева̄шиш̣а а̄ша̄са̄на̄ нивасанти.
антара̄ла ева три-джагатя̄с ту диши дакш̣ин̣ася̄м адхаста̄д бхӯмер упариш̣т̣а̄ч ча джала̄д яся̄м агниш̣ва̄тта̄даях̣ питр̣-ган̣а̄ диши сва̄на̄м̇ готра̄н̣а̄м̇ парамен̣а сама̄дхина̄ сатя̄ ева̄шиш̣а а̄ша̄са̄на̄ нивасанти.
Дума по дума
р̣ш̣их̣ ува̄ча — великият мъдрец отвърна; антара̄ле — в междинното пространство; ева — несъмнено; три-джагатя̄х̣ — на трите свята; ту — но; диши — в посока; дакш̣ин̣ася̄м — на юг; адхаста̄т — под; бхӯмех̣ — земята; упариш̣т̣а̄т — малко над; ча — и; джала̄т — океана Гарбходака; яся̄м — в който; агниш̣ва̄тта̄-а̄даях̣ — начело с Агниш̣ва̄тта̄; питр̣-ган̣а̄х̣ — съществата, наречени питӣ; диши — посока; сва̄на̄м — техни; готра̄н̣а̄м — на семействата; парамен̣а — с неотклонно; сама̄дхина̄ — потъване в мисли за Бога; сатя̄х̣ — наистина; ева — безусловно; а̄шиш̣ах̣ — благоразположение; а̄ша̄са̄на̄х̣ — стремящи се; нивасанти — те живеят.
Превод
Великият мъдрец Шукадева Госва̄мӣ отговори: Всички адски планети се намират в космическото пространство между трите свята и океана Гарбходака. Те са разположени в южната страна на вселената, под Бхӯ-ман̣д̣ала, малко над водите на океана Гарбходака. Питр̣лока също се намира в тази област между океана Гарбходака и нисшите планетарни системи. Жителите на Питр̣лока, предвождани от Агниш̣ва̄тта̄, медитират в сама̄дхи върху Върховната Божествена Личност, желаейки добруването на техните семейства.
Пояснение
Както вече стана дума, под нашата планетарна система има седем нисши планетарни системи, последната от които е Па̄та̄лалока. Под Па̄та̄лалока са разположени други планети, известни като Наракалока, адските планети. В дъното на вселената лежи океанът Гарбходака. Следователно адските планети се намират между Па̄та̄лалока и океана Гарбходака.
Деванагари
यत्र ह वाव भगवान् पितृराजो वैवस्वत: स्वविषयं प्रापितेषु स्वपुरुषैर्जन्तुषु सम्परेतेषु यथाकर्मावद्यं दोषमेवानुल्लङ्घितभगवच्छासन: सगणो दमं धारयति ॥ ६ ॥
Стих
ятра ха ва̄ва бхагава̄н питр̣-ра̄джо ваивасватах̣ сва-виш̣аям̇ пра̄питеш̣у сва-пуруш̣аир джантуш̣у сампаретеш̣у ятха̄-карма̄вадям̇ дош̣ам ева̄нуллан̇гхита-бхагавач-чха̄санах̣ саган̣о дамам̇ дха̄раяти.
Дума по дума
ятра — където; ха ва̄ва — наистина; бхагава̄н — най-могъщият; питр̣-ра̄джах̣ — Ямара̄джа, царят на питӣте; ваивасватах̣ — синът на бога на Слънцето; сва-виш̣аям — царството му; пра̄питеш̣у — когато са принудени да достигнат; сва-пуруш̣аих̣ — от собствените му пратеници; джантуш̣у — хората; сампаретеш̣у — мъртви; ятха̄-карма-авадям — в зависимост от това доколко са нарушили правилата на обусловения живот; дош̣ам — грешката; ева — несъмнено; ануллан̇гхита-бхагават-ша̄санах̣ — който никога не престъпва заповедите на Върховната Божествена Личност; саган̣ах̣ — с придружителите му; дамам — възмездие; дха̄раяти — отсъжда.
Превод
Цар на питӣте е Ямара̄джа – могъщият син на бога на Слънцето. Той живее на Питр̣лока с личните си придружители и бидейки верен на законите, постановени от Върховната Божествена Личност, има посредници, ямадӯтите, които му довеждат всички грешници веднага след смъртта им. След като ги изправят пред него, той отсъжда справедливо според прегрешенията им и ги изпраща на една от многото адски планети за подобаващо наказание.
Пояснение
Ямара̄джа не е измислен или митически герой. Той царува в обителта си, Питр̣лока. Агностиците може да не вярват в ада, но Шукадева Госва̄мӣ ни уверява в съществуването на планетите Нарака, разположени между океана Гарбходака и Па̄та̄лалока. Ямара̄джа е назначен от Върховната Божествена Личност и надзирава човешките същества да не престъпват Божиите закони. Бхагавад-гӣта̄ (4.17) утвърждава:
карман̣о хй апи боддхавям̇
боддхавям̇ ча викарман̣ах̣
акарман̣аш ча боддхавям̇
гахана̄ карман̣о гатих̣
боддхавям̇ ча викарман̣ах̣
акарман̣аш ча боддхавям̇
гахана̄ карман̣о гатих̣
„Тънкостите на действието са много трудни за разбиране. Затова трябва добре да се знае какво е действие, какво е забранено действие и какво е бездействие“. Трябва да разберем природата на карма, викарма и акарма и да действаме съответстващо. Такъв е законът на Върховната Божествена Личност. Обусловените души, дошли в материалния свят, водени от желание за сетивно наслаждение, имат право да удовлетворяват сетивата си в рамките на определени регулиращи принципи. Ако престъпят тези принципи, те биват съдени от Ямара̄джа. Той ги изпраща на адските планети и ги наказва справедливо, за да ги върне към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но под влияние на ма̄я̄ обусловените души остават заслепени от гун̣ата на невежеството. Така, независимо от повтарящите се наказания на Ямара̄джа, те не се вразумяват и продължават да живеят в материалното битие, извършвайки грях след грях.
Деванагари
तत्र हैके नरकानेकविंशतिं गणयन्ति अथ तांस्ते राजन्नामरूपलक्षणतोऽनुक्रमिष्यामस्तामिस्रोऽन्धतामिस्रो रौरवो महारौरव: कुम्भीपाक: कालसूत्रमसिपत्रवनं सूकरमुखमन्धकूप: कृमिभोजन: सन्दंशस्तप्तसूर्मिर्वज्रकण्टकशाल्मली वैतरणी पूयोद: प्राणरोधो विशसनं लालाभक्ष: सारमेयादनमवीचिरय:पानमिति । किञ्च क्षारकर्दमो रक्षोगणभोजन: शूलप्रोतो दन्दशूकोऽवटनिरोधन: पर्यावर्तन: सूचीमुखमित्यष्टाविंशतिर्नरका विविधयातनाभूमय: ॥ ७ ॥
Стих
татра хаике нарака̄н ека-вим̇шатим̇ ган̣аянти атха та̄м̇с те ра̄джан на̄ма-рӯпа-лакш̣ан̣ато 'нукрамиш̣я̄мас та̄мисро 'ндхата̄мисро раураво маха̄рауравах̣ кумбхӣпа̄ках̣ ка̄ласӯтрам асипатраванам̇ сӯкарамукхам андхакӯпах̣ кр̣мибходжанах̣ сандам̇шас таптасӯрмир ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ ваитаран̣ӣ пӯйодах̣ пра̄н̣ародхо вишасанам̇ ла̄ла̄бхакш̣ах̣ са̄рамея̄данам авӣчир аях̣па̄нам ити; кин̃ча кш̣а̄ракардамо ракш̣оган̣а-бходжанах̣ шӯлапрото дандашӯко 'ват̣а-ниродханах̣ паря̄вартанах̣ сӯчӣмукхам итй аш̣т̣а̄-вим̇шатир нарака̄ вивидха-я̄тана̄-бхӯмаях̣.
Дума по дума
татра — там; ха — несъмнено; еке — някои; нарака̄н — адските планети; ека-вим̇шатим — двайсет и една; ган̣аянти — изброяват; атха — поради това; та̄н — тях; те — на тебе; ра̄джан — царю; на̄ма-рӯпа-лакш̣ан̣атах̣ — според техните имена, форми и особености; анукрамиш̣я̄мах̣ — ще опиша една след друга; та̄мисрах̣ — Та̄мисра; андха-та̄мисрах̣ — Андхата̄мисра; рауравах̣ — Раурава; маха̄-рауравах̣ — Маха̄раурава; кумбхӣ-па̄ках̣ — Кумбхӣпа̄ка; ка̄ла-сӯтрам — Ка̄ласӯтра; аси-патраванам — Аси-патравана; сӯкара-мукхам — Сӯкарамукха; андха-кӯпах̣ — Андхакӯпа; кр̣ми-бходжанах̣ — Кр̣мибходжана; сандам̇шах̣ — Сандам̇ша; тапта-сӯрмих̣ — Таптасӯрми; ваджра-кан̣т̣ака-ша̄лмалӣ — Ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ; ваитаран̣ӣ — Ваитаран̣ӣ; пӯйодах̣ — Пӯйода; пра̄н̣а-родхах̣ — Пра̄н̣ародха; вишасанам — Вишасана; ла̄ла̄-бхакш̣ах̣ — Ла̄ла̄бхакш̣а; са̄рамея̄данам — Са̄рамея̄дана; авӣчих̣ — Авӣчи; аях̣-па̄нам — Аях̣па̄на; ити — така; кин̃ча — още няколко; кш̣а̄ра-кардамах̣ — Кш̣а̄ракардама; ракш̣ах̣-ган̣а-бходжанах̣ — Ракш̣оган̣а-бходжана; шӯла-протах̣ — Шӯлапрота; данда-шӯках̣ — Дандашӯка; ават̣а-ниродханах̣ — Ават̣а-ниродхана; паря̄вартанах̣ — Паря̄вартана; сӯчӣ-мукхам — Сӯчӣмукха; ити — по този начин; аш̣т̣а̄-вим̇шатих̣ — двайсет и осем; нарака̄х̣ — адски планети; вивидха — различни; я̄тана̄-бхӯмаях̣ — места за страдания в адски условия.
Превод
Някои авторитети твърдят, че адските планети са общо двайсет и една, а други – че са двайсет и осем. Скъпи царю, ще те запозная с техните наименования, форми и характеристики. Имената на различните адски области са следните: Та̄мисра, Андхата̄мисра, Раурава, Маха̄раурава, Кумбхӣпа̄ка, Ка̄ласӯтра, Асипатравана, Сӯкарамукха, Андхакӯпа, Кр̣мибходжана, Сандам̇ша, Таптасӯрми, Ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣ, Ваитаран̣ӣ, Пӯйода, Пра̄н̣ародха, Вишасана, Ла̄ла̄бхакш̣а, Са̄рамея̄дана, Авӣчи, Аях̣па̄на, Кш̣а̄ракардама, Ракш̣оган̣а-бходжана, Шӯлапрота, Дандашӯка, Ават̣а-ниродхана, Паря̄вартана и Сӯчӣмукха. Всички тези планети са предназначени за наказание на живите същества.
Деванагари
तत्र यस्तु परवित्तापत्यकलत्राण्यपहरति स हि कालपाशबद्धो यमपुरुषैरतिभयानकैस्तामिस्रे नरके बलान्निपात्यते अनशनानुदपानदण्डताडनसन्तर्जनादिभिर्यातनाभिर्यात्यमानो जन्तुर्यत्र कश्मलमासादित एकदैव मूर्च्छामुपयाति तामिस्रप्राये ॥ ८ ॥
Стих
татра яс ту пара-витта̄патя-калатра̄н̣й апахарати са хи ка̄ла-па̄ша-баддхо яма-пуруш̣аир ати-бхая̄накаис та̄мисре нараке бала̄н нипа̄тяте анашана̄нудапа̄на-дан̣д̣а-та̄д̣ана-сантарджана̄дибхир я̄тана̄бхир я̄тяма̄но джантур ятра кашмалам а̄са̄дита екадаива мӯрччха̄м упая̄ти та̄мисра-пра̄йе.
Дума по дума
татра — на тези адски планети; ях̣ — мъж, който; ту — но; пара-витта-апатя-калатра̄н̣и — парите, жената и децата на другиго; апахарати — отнеме; сах̣ — той; хи — несъмнено; ка̄ла-па̄ша-баддхах̣ — омотан с въжетата на времето, или на Ямара̄джа; яма-пуруш̣аих̣ — от помощниците на Ямара̄джа; ати-бхая̄накаих̣ — които всяват ужас; та̄мисре нараке — в ада Та̄мисра; бала̄т — насила; нипа̄тяте — хвърлят; анашана — глад; анудапа̄на — без вода; дан̣д̣а-та̄д̣ана — бият с тояги; сантарджана-а̄дибхих̣ — бичуват и т.н.; я̄тана̄бхих̣ — от сурови наказания; я̄тяма̄нах̣ — наказват; джантух̣ — живото същество; ятра — където; кашмалам — нещастие; а̄са̄дитах̣ — изпитва; екада̄ — понякога; ева — несъмнено; мӯрччха̄м — припадък; упая̄ти — получава; та̄мисра-пра̄йе — на това място, където почти навсякъде цари мрак.
Превод
Скъпи царю, човекът, който си е присвоил законната жена на друг, децата или парите му, бива хванат от свирепите ямадӯти в мига на смъртта; те го омотават с въжето на времето и го захвърлят в ада Та̄мисра. На тази мрачна планета ямадӯтите измъчват грешника, бият го и силно го ругаят. Той умира от глад и е оставен без капка вода. Така настървените помощници на Ямара̄джа му причиняват непоносими страдания и често грешникът припада от побоищата.
Деванагари
एवमेवान्धतामिस्रे यस्तु वञ्चयित्वा पुरुषं दारादीनुपयुङ्क्ते यत्र शरीरी निपात्यमानो यातनास्थो वेदनया नष्टमतिर्नष्टदृष्टिश्च भवति यथा वनस्पतिर्वृश्च्यमानमूलस्तस्मादन्धतामिस्रं तमुपदिशन्ति ॥ ९ ॥
Стих
евам ева̄ндхата̄мисре яс ту ван̃чайитва̄ пуруш̣ам̇ да̄ра̄дӣн упаюн̇кте ятра шарӣрӣ нипа̄тяма̄но я̄тана̄-стхо веданая̄ наш̣т̣а-матир наш̣т̣а-др̣ш̣т̣иш ча бхавати ятха̄ ванаспатир вр̣шчяма̄на-мӯлас тасма̄д андхата̄мисрам̇ там упадишанти.
Дума по дума
евам — по този начин; ева — несъмнено; андхата̄мисре — на адската планета Андхата̄мисра; ях̣ — човек, който; ту — но; ван̃чайитва̄ — мами; пуруш̣ам — другиго; да̄ра-а̄дӣн — съпругата и децата; упаюн̇кте — наслаждава се; ятра — където; шарӣрӣ — въплътеното същество; нипа̄тяма̄нах̣ — насила хвърлено; я̄тана̄-стхах̣ — което е изпаднало в извънредно мъчителни условия; веданая̄ — от такова страдание; наш̣т̣а — загубва; матих̣ — съзнанието си; наш̣т̣а — загубва; др̣ш̣т̣их̣ — зрението си; ча — също; бхавати — става; ятха̄ — като; ванаспатих̣ — дърветата; вр̣шчяма̄на — на които секат; мӯлах̣ — корените; тасма̄т — ето защо; андхата̄мисрам — Андхата̄мисра; там — този; упадишанти — наричат.
Превод
Човек, който коварно е мамил другиго, за да се наслаждава на съпругата и децата му, попада на адската планета Андхата̄мисра. Там неговото положение е като на дърво, отсечено от корен. Дори преди да стигне до Андхата̄мисра, грешното живо същество е подложено на ужасни мъчения. Те са толкова сурови, че то губи разума и зрението си. Ето защо просветените мъдреци наричат този ад Андхата̄мисра.
Деванагари
यस्त्विह वा एतदहमिति ममेदमिति भूतद्रोहेण केवलं स्वकुटुम्बमेवानुदिनं प्रपुष्णाति स तदिह विहाय स्वयमेव तदशुभेन रौरवे निपतति ॥ १० ॥
Стих
яс тв иха ва̄ етад ахам ити мамедам ити бхӯта-дрохен̣а кевалам̇ сва-кут̣умбам ева̄нудинам̇ прапуш̣н̣а̄ти са тад иха виха̄я сваям ева тад-ашубхена раураве нипатати.
Дума по дума
ях̣ — този, който; ту — но; иха — през живота си; ва̄ — или; етат — това тяло; ахам — аз; ити — така; мама — мое; идам — това; ити — така; бхӯта-дрохен̣а — от жестокост към другите живи същества; кевалам — сам; сва-кут̣умбам — близките му; ева — само; анудинам — ден за ден; прапуш̣н̣а̄ти — поддържа; сах̣ — такъв човек; тат — това; иха — тук; виха̄я — разделя се; сваям — лично; ева — несъмнено; тат — заради този; ашубхена — грях; раураве — Раурава; нипатати — пропада.
Превод
Този, който се отъждествява с тялото си, работи усилено ден и нощ, за да удовлетворява нуждите си и нуждите на своята съпруга и деца. Докато е изкарвал прехраната на семейството си, той може да е извършвал насилие спрямо други живи същества. В мига на смъртта такъв човек е принуден да се раздели със своето тяло и семейство. Той пропада в ада Раурава, където изтърпява последиците от жестокото си отношение към други създания.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам пише:
яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума-иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума-иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
„Този, който се отъждествява с торбата на тялото, пълна с три елемента (жлъчка, слуз и въздух), който изпитва влечение към близките отношения със съпруга и деца, приема родната си земя за достойна за почит, къпе се в реките по святите места за поклонение, но никога не се възползва от възможността да общува с личности, притежаващи истинско знание – той не е по-добър от крава или магаре“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.84.13). Има две групи хора, погълнати от материалната представа за живота. От невежество човекът от първата група се отъждествява с тялото си, затова по нищо не се различава от животното (са ева го-кхарах̣). Този от втората група обаче не само приема тялото за истинското си аз, но извършва и всевъзможни прегрешения, за да поддържа съществуването му. Той мами всички наред, за да изкара пари за семейството си, и без причина се отнася зложелателно към другите. Такъв човек бива хвърлян в ада Раурава. Ако някой просто приема тялото си за своето аз, както правят животните, той не е толкова грешен. Но ако без причина извършва грехове, за да поддържа тялото си, попада в ада Раурава. Такова е мнението на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура. Животните несъмнено имат телесна представа за живота, но не вършат грехове, за да изхранват себе си, женските и поколението си. Ето защо те не отиват в ада. Но когато човешко същество действа жестоко и мами другите, за да поддържа тялото си, то бива поставено в адски условия.
Деванагари
ये त्विह यथैवामुना विहिंसिता जन्तव: परत्र यमयातनामुपगतं त एव रुरवो भूत्वा तथा तमेव विहिंसन्ति तस्माद्रौरवमित्याहू रुरुरिति सर्पादतिक्रूरसत्त्वस्यापदेश: ॥ ११ ॥
Стих
йе тв иха ятхаива̄муна̄ вихим̇сита̄ джантавах̣ паратра яма-я̄тана̄м упагатам̇ та ева рураво бхӯтва̄ татха̄ там ева вихим̇санти тасма̄д рауравам итй а̄хӯ рурур ити сарпа̄д ати-крӯра-саттвася̄падешах̣.
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — през живота си; ятха̄ — доколкото; ева — несъмнено; амуна̄ — от него; вихим̇сита̄х̣ — които е наранявал; джантавах̣ — живите същества; паратра — в следващия живот; яма-я̄тана̄м упагатам — подложен на мъчения от Ямара̄джа; те — тези живи същества; ева — наистина; руравах̣ — руру (вид свирепи животни); бхӯтва̄ — става; татха̄ — толкова; там — него; ева — несъмнено; вихим̇санти — хапят; тасма̄т — затова; рауравам — Раурава; ити — така; а̄хух̣ — мъдреците казват; рурух̣ — животно, наречено руру; ити — така; сарпа̄т — от змия; ати-крӯра — много по-свирепо и злобно; саттвася — на създанието; ападешах̣ — името.
Превод
През целия си живот завистливият човек извършва насилие над много живи същества. Затова след смъртта, когато Ямара̄джа го отведе в ада, наранените от него създания се явяват като животни, наречени руру, и му причиняват нетърпими болки. Мъдреците наричат този ад Раурава. Създанията руру, рядкост за този свят, са по-злобни и от змии.
Пояснение
Според Шрӣдхара Сва̄мӣ животните руру се наричат още бха̄ра-шр̣н̇га (ати-крӯрася бха̄ра-шр̣н̇га̄кхя-саттвася ападешах̣ сам̇гя̄). Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ потвърждава това в своята Сандарбха: руру-шабдася сваям̇ мунинаива т̣ӣка̄-видха̄на̄л локеш̣в апрасиддха ева̄ям̇ джанту-вишеш̣ах̣. Макар по света да не сме виждали руру, сведения за съществуването им откриваме в ша̄стрите.
Деванагари
एवमेव महारौरवो यत्र निपतितं पुरुषं क्रव्यादा नाम रुरवस्तं क्रव्येण घातयन्ति य: केवलं देहम्भर: ॥ १२ ॥
Стих
евам ева маха̄раураво ятра нипатитам̇ пуруш̣ам̇ кравя̄да̄ на̄ма руравас там̇ кравйен̣а гха̄таянти ях̣ кевалам̇ дехамбхарах̣.
Дума по дума
евам — така; ева — несъмнено; маха̄-рауравах̣ — ада Маха̄раурава; ятра — където; нипатитам — бива хвърлян; пуруш̣ам — човек; кравя̄да̄х̣ на̄ма — наречени кравя̄да; руравах̣ — животните руру; там — него (осъдения); кравйен̣а — за да яде месото му; гха̄таянти — убива; ях̣ — който; кевалам — само; дехамбхарах̣ — с намерение да поддържа тялото си.
Превод
Наказанието в ада Маха̄раурава е неизбежно за този, който поддържа тялото си, наранявайки другите. Там животните руру, наречени кравя̄да, го разкъсват и поглъщат плътта му.
Пояснение
За човека с животински наклонности и телесна представи за света няма оправдание. Той бива хвърлян в ада Маха̄раурава, където го нападат животните руру, наречени кравя̄да.
Деванагари
यस्त्विह वा उग्र: पशून् पक्षिणो वा प्राणत उपरन्धयति तमपकरुणं पुरुषादैरपि विगर्हितममुत्र यमानुचरा: कुम्भीपाके तप्ततैले उपरन्धयन्ति ॥ १३ ॥
Стих
яс тв иха ва̄ уграх̣ пашӯн пакш̣ин̣о ва̄ пра̄н̣ата упарандхаяти там апакарун̣ам̇ пуруш̣а̄даир апи вигархитам амутра яма̄нучара̄х̣ кумбхӣпа̄ке тапта-таиле упарандхаянти.
Дума по дума
ях̣ — човек, който; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; уграх̣ — безпощаден; пашӯн — животни; пакш̣ин̣ах̣ — птици; ва̄ — или; пра̄н̣атах̣ — живи; упарандхаяти — готви; там — него; апакарун̣ам — жестокосърдечен; пуруш̣а-а̄даих̣ — тези, които ядат човешко месо; апи — дори; вигархитам — заклеймяват; амутра — в следващия живот; яма-анучара̄х̣ — слугите на Ямара̄джа; кумбхӣпа̄ке — в ада Кумбхӣпа̄ка; тапта-таиле — във врящо масло; упарандхаянти — готвят.
Превод
За да поддържат съществуването на тялото и да угодят на езиците си, някои жестокосърдечни хора готвят клетите животни и птици, докато са още живи. Дори човекоядците заклеймяват такива хора. В следващия им живот ямадӯтите ги завличат в ада Кумбхӣпа̄ка, където ги готвят в кипящо масло.
Деванагари
यस्त्विह ब्रह्मध्रुक स कालसूत्रसंज्ञके नरके अयुतयोजनपरिमण्डले ताम्रमये तप्तखले उपर्यधस्तादग्न्यर्काभ्यामतितप्यमानेऽभिनिवेशित: क्षुत्पिपासाभ्यां च दह्यमानान्तर्बहि:शरीर आस्ते शेते चेष्टतेऽवतिष्ठति परिधावति च यावन्ति पशुरोमाणि तावद्वर्षसहस्राणि ॥ १४ ॥
Стих
яс тв иха брахма-дхрук са ка̄ласӯтра-сам̇гяке нараке аюта-йоджана-париман̣д̣але та̄мрамайе тапта-кхале упарй-адхаста̄д агнй-арка̄бхя̄м ати-тапяма̄не 'бхинивешитах̣ кш̣ут-пипа̄са̄бхя̄м̇ ча дахяма̄на̄нтар-бахих̣-шарӣра а̄сте шете чеш̣т̣ате 'ватиш̣т̣хати паридха̄вати ча я̄ванти пашу-рома̄н̣и та̄вад варш̣а-сахасра̄н̣и.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; брахма-дхрук — убиецът на бра̄хман̣а; сах̣ — такъв човек; ка̄ласӯтра-сам̇гяке — наречен Ка̄ласӯтра; нараке — в ада; аюта-йоджана-париман̣д̣але — с обиколка сто и тридесет хиляди километра; та̄мра-майе — направена от мед; тапта — нажежена; кхале — по повърхността; упари-адхаста̄т — над и под; агни — от огън; арка̄бхя̄м — и от слънцето; ати-тапяма̄не — която е нагорещена; абхинивешитах̣ — така че да го сполети; кш̣ут-пипа̄са̄бхя̄м — глад и жажда; ча — и; дахяма̄на — изгарян; антах̣ — вътрешно; бахих̣ — външно; шарӣрах̣ — чието тяло; а̄сте — остава; шете — ту ляга; чеш̣т̣ате — ту движи крайниците си; аватиш̣т̣хати — ту става; паридха̄вати — ту бяга напосоки; ча — също; я̄ванти — колкото; пашу-рома̄н̣и — косми по тялото на едно животно; та̄ват — толкова; варш̣а-сахасра̄н̣и — хиляди години.
Превод
Убиецът на бра̄хман̣а пропада в ада Ка̄ласӯтра, чиято обиколка е сто и тридесет хиляди километра, а земята е направена от мед. Отдолу я нажежава огън, а отгоре я пече палещо слънце – така медната повърхност на тази планета е непоносимо гореща. Убиецът на бра̄хман̣а се мъчи, изгарян отвътре и отвън. Вътрешно е измъчван от глад и жажда, а външно – от знойното слънце и огъня под медната повърхност. Той непрекъснато ляга, сяда, става или тича насам-натам. Принуден е да понася тези страдания толкова хиляди години, колкото са космите по тялото на едно животно.
Деванагари
यस्त्विह वै निजवेदपथादनापद्यपगत: पाखण्डं चोपगतस्तमसिपत्रवनं प्रवेश्य कशया प्रहरन्ति तत्र हासावितस्ततो धावमान उभयतोधारैस्तालवनासिपत्रैश्छिद्यमानसर्वाङ्गो हा हतोऽस्मीति परमया वेदनया मूर्च्छित: पदे पदे निपतति स्वधर्महा पाखण्डानुगतं फलं भुङ्क्ते ॥ १५ ॥
Стих
яс тв иха ваи ниджа-веда-патха̄д ана̄падй апагатах̣ па̄кхан̣д̣ам̇ чопагатас там аси-патраванам̇ правешя кашая̄ прахаранти татра ха̄са̄в итас тато дха̄вама̄на убхаято дха̄раис та̄ла-вана̄си-патраиш чхидяма̄на-сарва̄н̇го ха̄ хато 'смӣти парамая̄ веданая̄ мӯрччхитах̣ паде паде нипатати сва-дхармаха̄ па̄кхан̣д̣а̄нугатам̇ пхалам̇ бхун̇кте.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — в този живот; ваи — наистина; ниджа-веда-патха̄т — от своя път, препоръчван във Ведите; ана̄пади — дори да не е изпаднал в критични обстоятелства; апагатах̣ — отклонен; па̄кхан̣д̣ам — измислени, атеистични порядки; ча — и; упагатах̣ — изпратен до; там — него; аси-патраванам — ада Аси-патравана; правешя — карат да влезе; кашая̄ — с камшик; прахаранти — те шибат; татра — там; ха — несъмнено; асау — това; итах̣ татах̣ — насам-натам; дха̄вама̄нах̣ — бягайки; убхаятах̣ — от две страни; дха̄раих̣ — от върховете; та̄ла-вана-аси-патраих̣ — на остри като саби палмови листа; чхидяма̄на — които режат; сарва-ан̇гах̣ — цялото му тяло; ха̄ — горко ми; хатах̣ — мъртъв; асми — аз съм; ити — така; парамая̄ — с остра; веданая̄ — болка; мӯрччхитах̣ — припаднал; паде паде — на всяка крачка; нипатати — пада; сва-дхарма-ха̄ — унищожителят на предписаните му религиозни норми; па̄кхан̣д̣а-анугатам пхалам — резултатът от поемането по атеистичен път; бхун̇кте — той страда.
Превод
Ако някой се отклони от пътя на Ведите, без да е сполетян от бедствие, слугите на Ямара̄джа го завличат в ада Аси-патравана, където го шибат с камшици. Той бяга панически от непоносимата болка, но отвсякъде го обграждат палми с остри като саби листа. Така, с изранено тяло, припадайки на всяка крачка, той проплаква в отчаяние: „Какво да правя сега! Как да се спася!“. Такива са страданията на изоставилия общоприетите религиозни норми.
Пояснение
Всъщност има само една религия: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам. Единственият религиозен принцип е да се следват заповедите на Върховната Божествена Личност. За съжаление, особено в сегашната епоха на Кали, всеки е атеист. Хората дори не вярват в Бога, какво да говорим за подчинение на словата му. Думите ниджа-веда-патха могат да значат и „собствен набор от религиозни принципи“. В миналото имало само един веда-патха, един път на религията. Сега са много. Няма значение каква религия изповядват хората, важното е строго да се придържат към нейните принципи. Безбожник, на̄стика, се нарича онзи, който не вярва във Ведите.
Дори да приеме друга религия, според казаното в стиха човек е длъжен да следва принципите ѝ. Независимо дали е индус, мюсюлманин или християнин, той би трябвало да живее съобразно религиозната си традиция. Ако си измисля собствен религиозен път или изобщо не следва нормите на религията, бива наказан в ада Аси-патравана. Казано другояче, човешкото същество трябва да спаза някакви религиозни принципи. Когато не го прави, то не е по-добро от животно. С напредването на Кали юга хората стават атеисти и отхвърлят т.нар. религиозно обучение. Те не знаят за наказанията, които ги очакват в Аси-патравана, описани в този стих.
Дори да приеме друга религия, според казаното в стиха човек е длъжен да следва принципите ѝ. Независимо дали е индус, мюсюлманин или християнин, той би трябвало да живее съобразно религиозната си традиция. Ако си измисля собствен религиозен път или изобщо не следва нормите на религията, бива наказан в ада Аси-патравана. Казано другояче, човешкото същество трябва да спаза някакви религиозни принципи. Когато не го прави, то не е по-добро от животно. С напредването на Кали юга хората стават атеисти и отхвърлят т.нар. религиозно обучение. Те не знаят за наказанията, които ги очакват в Аси-патравана, описани в този стих.
Деванагари
यस्त्विह वै राजा राजपुरुषो वा अदण्ड्ये दण्डं प्रणयति ब्राह्मणे वा शरीरदण्डं स पापीयान्नरकेऽमुत्र सूकरमुखे निपतति तत्रातिबलैर्विनिष्पिष्यमाणावयवो यथैवेहेक्षुखण्ड आर्तस्वरेण स्वनयन् क्वचिन्मूर्च्छित: कश्मलमुपगतो यथैवेहादृष्टदोषा उपरुद्धा: ॥ १६ ॥
Стих
яс тв иха ваи ра̄джа̄ ра̄джа-пуруш̣о ва̄ адан̣д̣йе дан̣д̣ам̇ пран̣аяти бра̄хман̣е ва̄ шарӣра-дан̣д̣ам̇ са па̄пӣя̄н нараке 'мутра сӯкарамукхе нипатати татра̄тибалаир виниш̣пиш̣яма̄н̣а̄ваяво ятхаивехекш̣укхан̣д̣а а̄рта-сварен̣а сванаян квачин мӯрччхитах̣ кашмалам упагато ятхаивеха̄-др̣ш̣т̣а-дош̣а̄ упаруддха̄х̣.
Дума по дума
ях̣ — всеки; ту — но; иха — по този начин; ваи — наистина; ра̄джа̄ — цар; ра̄джа-пуруш̣ах̣ — поданик; ва̄ — или; адан̣д̣йе — на някой, който не заслужава наказание; дан̣д̣ам — наказание; пран̣аяти — наложи; бра̄хман̣е — на бра̄хман̣а; ва̄ — или; шарӣра-дан̣д̣ам — телесно наказание; сах̣ — той, царят или правителственият служител; па̄пӣя̄н — най-грешен; нараке — в ада; амутра — в следващия живот; сӯкарамукхе — Сӯкарамукха; нипатати — пропада; татра — там; ати-балаих̣ — от изключително силните помощници на Ямара̄джа; виниш̣пиш̣яма̄н̣а — премазват; аваявах̣ — различните части на тялото му; ятха̄ — както; ева — несъмнено; иха — тук; икш̣у-кхан̣д̣ах̣ — захарна тръстика; а̄рта-сварен̣а — с жалостен тон; сванаян — плаче; квачит — понякога; мӯрччхитах̣ — припаднал; кашмалам упагатах̣ — обърквайки се; ятха̄ — както; ева — наистина; иха — тук; адр̣ш̣т̣а-дош̣а̄х̣ — който не е виновен; упаруддха̄х̣ — подложен на наказание.
Превод
Престъпният цар или държавен служител, който е наказал невинни хора или е налагал телесно наказание на бра̄хман̣а, в следващия си живот бива отнесен от ямадӯтите в ада Сӯкарамукха; там могъщите помощници на Ямара̄джа го премазват, както човек прекършва захарна тръстика, за да изстиска сока ѝ. Греховното живо същество плаче много жалостно и губи съзнание подобно на невинния човек, който понася ненужно наказание. Такъв е резултатът от наказването на праведните.
Деванагари
यस्त्विह वै भूतानामीश्वरोपकल्पितवृत्तीनामविविक्तपरव्यथानां स्वयं पुरुषोपकल्पितवृत्तिर्विविक्तपरव्यथो व्यथामाचरति स परत्रान्धकूपे तदभिद्रोहेण निपतति तत्र हासौ तैर्जन्तुभि: पशुमृगपक्षिसरीसृपैर्मशकयूकामत्कुणमक्षिकादिभिर्ये के चाभिद्रुग्धास्तै: सर्वतोऽभिद्रुह्यमाणस्तमसि विहतनिद्रानिर्वृतिरलब्धावस्थान: परिक्रामति यथा कुशरीरे जीव: ॥ १७ ॥
Стих
яс тв иха ваи бхӯта̄на̄м ӣшваропакалпита-вр̣ттӣна̄м авивикта-пара-вятха̄на̄м̇ сваям̇ пуруш̣опакалпита-вр̣ттир вивикта-пара-вятхо вятха̄м а̄чарати са паратра̄ндхакӯпе тад-абхидрохен̣а нипатати татра ха̄сау таир джантубхих̣ пашу-мр̣га-пакш̣и-сарӣср̣паир машака-ю̄ка̄-маткун̣а-макш̣ика̄дибхир йе ке ча̄бхидругдха̄с таих̣ сарвато 'бхидрухяма̄н̣ас тамаси вихата-нидра̄-нирвр̣тир алабдха̄вастха̄нах̣ парикра̄мати ятха̄ кушарӣре джӣвах̣.
Дума по дума
ях̣ — всеки човек, който; ту — но; иха — през живота; ваи — наистина; бхӯта̄на̄м — на някои живи същества; ӣшвара — от върховния повелител; упакалпита — устроено; вр̣ттӣна̄м — чиито средства за препитание; авивикта — без да разбират; пара-вятха̄на̄м — болката на другите; сваям — той; пуруш̣а-упакалпита — замислено от Върховната Божествена Личност; вр̣ттих̣ — чиято прехрана; вивикта — разбират; пара-вятхах̣ — страданията на другите; вятха̄м а̄чарати — и въпреки това мъчи; сах̣ — такъв човек; паратра — в следващия си живот; андхакӯпе — в ада Андхакӯпа; тат — на тях; абхидрохен̣а — заради греховната злоба; нипатати — пропада; татра — там; ха — наистина; асау — този човек; таих̣ джантубхих̣ — същите живи същества; пашу — животни; мр̣га — зверове; пакш̣и — птици; сарӣср̣паих̣ — змии; машака — комари; ю̄ка̄ — въшки; маткун̣а — червеи; макш̣ика-а̄дибхих̣ — мухи и други; йе ке — всеки друг; ча — и; абхидругдха̄х̣ — преследват; таих̣ — те; сарватах̣ — навсякъде; абхидрухяма̄н̣ах̣ — нараняват; тамаси — в мрака; вихата — обезпокоен; нидра̄-нирвр̣тих̣ — леглото си; алабдха — неспособен да достигне; авастха̄нах̣ — място за отдих; парикра̄мати — броди; ятха̄ — както; ку-шарӣре — в тяло от нисш вид; джӣвах̣ — живо същество.
Превод
По замисъла на Върховния Бог нисшите живи същества – буболечки, комари и др. – смучат кръвта на хора и животни. Тези нищожни създания не съзнават, че техните ухапвания причиняват болка. Ала хората от висшите съсловия – бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши – имат развито съзнание и знаят колко болезнено е да бъдеш убит. Просветеният човек несъмнено върши грях, когато умъртвява или измъчва нищожни твари, които нямат чувство за разграничение. Върховният Бог го наказва в ада Андхакӯпа; там го връхлитат птици и зверове, влечуги, комари, въшки, червеи, мухи и всякакви гадини, измъчвани от него през живота му. Те го нападат от всички страни, отнемайки му удоволствието от съня. Лишен от възможността да си почине, грешникът безспирно броди в мрака. Така в Андхакӯпа той се мъчи като създание от нисшите видове.
Пояснение
От този поучителен стих разбираме, че нисшите животни, създадени по законите на природата да тормозят човешкото същество, не подлежат на наказание, но човекът има развито съзнание, затова няма да остане ненаказан, щом прави нещо в разрез с принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.13): ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ – „В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“. Хората трябва да бъдат разделени на четири съсловия – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – и да действат според отредените им норми. Хората нямат право да се отклоняват от предписаните правила, а едно от тях гласи, че не бива да измъчват животните, дори тези, които ги тормозят. Тигърът не върши грях, когато напада друго животно и яде плътта му, но ако това направи човек с развито съзнание, той подлежи на наказание. С други думи, всеки, който не използва развитото си съзнание, а действа като животно, със сигурност изтърпява наказание си в различните адски области.
Деванагари
यस्त्विह वा असंविभज्याश्नाति यत्किञ्चनोपनतमनिर्मितपञ्चयज्ञो वायससंस्तुत: स परत्र कृमिभोजने नरकाधमे निपतति तत्र शतसहस्रयोजने कृमिकुण्डे कृमिभूत: स्वयं कृमिभिरेव भक्ष्यमाण: कृमिभोजनो यावत्तदप्रत्ताप्रहूतादोऽनिर्वेशमात्मानं यातयते ॥ १८ ॥
Стих
яс тв иха ва̄ асам̇вибхаджя̄шна̄ти ят кин̃чанопанатам анирмита-пан̃ча-ягьо ва̄яса-сам̇стутах̣ са паратра кр̣мибходжане нарака̄дхаме нипатати татра шата-сахасра-йоджане кр̣ми-кун̣д̣е кр̣ми-бхӯтах̣ сваям̇ кр̣мибхир ева бхакшяма̄н̣ах̣ кр̣ми-бходжано я̄ват тад апратта̄прахӯта̄до 'нирвешам а̄тма̄нам̇
я̄таяте.
я̄таяте.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; асам̇-вибхаджя — без да раздели; ашна̄ти — яде; ят кин̃чана — каквото; упанатам — получено по благоволението на Кр̣ш̣н̣а; анирмита — не извършва; пан̃ча-ягях̣ — петте вида жертвени обреда; ва̄яса — с гаргите; сам̇стутах̣ — който е сравняван; сах̣ — такъв човек; паратра — в следващия живот; кр̣мибходжане — Кр̣мибходжана; нарака-адхаме — в най-отблъскващия ад; нипатати — пропада; татра — там; шата-сахасра-йоджане — с размери 100 000 йоджани (1 300 000 километра); кр̣ми-кун̣д̣е — в езеро с червеи; кр̣ми-бхӯтах̣ — става един от червеите; сваям — той самият; кр̣мибхих̣ — от други червеи; ева — несъмнено; бхакшяма̄н̣ах̣ — яден; кр̣ми-бходжанах̣ — храни се с червеи; я̄ват — колкото; тат — ширината на езерото; апратта-апрахӯта — несподелена и непредложена храна; адах̣ — който яде; анирвешам — който не е изкупил; а̄тма̄нам — на себе си; я̄таяте — причинява болка.
Превод
Човек не е по-добър от гарга, ако не споделя храната си с гостите, старците и децата и вместо това я изяжда сам, или се храни, без да е извършил петте вида жертвени обреди. След смъртта си той попада в най-отблъскващия ад, наречен Кр̣мибходжана. В този ад има езеро, широко 100 000 йоджани (1 300 000 километра), гъмжащо от червеи. Той става един от червеите в това езеро и се храни с другите червеи, които също го изяждат. Докато не изкупи деянията, извършени преди смъртта му, този грешник остава в пъкленото езеро Кр̣мибходжана в продължение на толкова години, колкото йоджани е ширината на езерото.
Пояснение
Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (3.13):
ягя-шиш̣т̣а̄шинах̣ санто
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам па̄па̄
я пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам па̄па̄
я пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т
„Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях“. Всяка храна ни е дадена от Върховната Божествена Личност. Еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н – Бог снабдява всекиго с жизнените потребности. Ето защо трябва да оценим неговата милост, като извършваме ягя (жертвоприношение). Това е дълг на всекиго. В действителност единствената цел на живота е ягя. Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (3.9):
ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра
локо 'ям карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
локо 'ям карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
„Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен“. Ако не извършваме ягя и не раздаваме праса̄да на другите, съществуването ни е обречено. Човек трябва да се храни само след като е извършил ягя и е раздал праса̄да на зависимите от него – деца, бра̄хман̣и и старци. Ако готви само за себе си и семейството си, той е осъден да страда заедно с тези, с които се храни. След смъртта си такъв грешник бива хвърлян в ада Кр̣мибходжана.
Деванагари
यस्त्विह वै स्तेयेन बलाद्वा हिरण्यरत्नादीनि ब्राह्मणस्य वापहरत्यन्यस्य वानापदि पुरुषस्तममुत्र राजन् यमपुरुषा अयस्मयैरग्निपिण्डै: सन्दंशैस्त्वचि निष्कुषन्ति ॥ १९ ॥
Стих
яс тв иха ваи стейена бала̄д ва̄ хиран̣я-ратна̄дӣни бра̄хман̣ася ва̄пахаратй аняся ва̄на̄пади пуруш̣ас там амутра ра̄джан яма-пуруш̣а̄ аясмаяир агни-пин̣д̣аих̣ сандам̇шаис твачи нишкушанти.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; стейена — чрез кражби; бала̄т — чрез сила; ва̄ — или; хиран̣я — злато; ратна — скъпоценни камъни; а̄дӣни — и други; бра̄хман̣ася — на бра̄хман̣а; ва̄ — или; апахарати — открадва; аняся — на други; ва̄ — или; ана̄пади — без да е в бедствено положение; пуруш̣ах̣ — човек; там — него; амутра — в следващия живот; ра̄джан — о, царю; яма-пуруш̣а̄х̣ — слугите на Ямара̄джа; аях̣-маяих̣ — направени от желязо; агни-пин̣д̣аих̣ — нагорещени топки; сандам̇шаих̣ — с щипци; твачи — по кожата; ниш̣куш̣анти — разкъсват на парчета.
Превод
Скъпи царю, крадецът, ограбил бра̄хман̣а или когото и да е другиго без извънредна нужда, отнемайки неговите скъпоценности и злато, отива в ада Сандам̇ша. Там одират кожата му с нажежени до червено железни топки и щипци и така разкъсват цялото му тяло.
Деванагари
यस्त्विह वा अगम्यां स्त्रियमगम्यं वा पुरुषं योषिदभिगच्छति तावमुत्र कशया ताडयन्तस्तिग्मया सूर्म्या लोहमय्या पुरुषमालिङ्गयन्ति स्त्रियं च पुरुषरूपया सूर्म्या ॥ २० ॥
Стих
яс тв иха ва̄ агамя̄м̇ стриям агамям̇ ва̄ пуруш̣ам̇ йош̣ид абхигаччхати та̄в амутра кашая̄ та̄д̣аянтас тигмая̄ сӯрмя̄<~><~>лохамайя̄ пуруш̣ам а̄лин̇гаянти стриям̇ ча пуруша-рӯпая̄ сӯрмя̄.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; агамя̄м — неподходяща; стриям — жена; агамям — неподходящ; ва̄ — или; пуруш̣ам — мъж; йош̣ит — жена; абхигаччхати — пристъпва към полово сношение; тау — двамата; амутра — в следващия живот; кашая̄ — от камшици; та̄д̣аянтах̣ — бият; тигмая̄ — много гореща; сӯрмя̄ — статуя на жена; лоха-майя̄ — направена от желязо; пуруш̣ам — мъжът; а̄лин̇гаянти — прегръщат; стриям — жената; ча — също; пуруш̣а-рӯпая̄ — в образа на мъж; сӯрмя̄ — статуя.
Превод
Мъж или жена, встъпили в непозволена сексуална връзка, биват наказани след смъртта от помощниците на Ямара̄джа в ада Таптасӯрми. Там те са бичувани с камшици. Мъжът е насилен да прегръща нажежена до червено статуя на жена, а жената е принудена да прегръща подобна статуя на мъж. Такова е наказанието за прелюбодействие.
Пояснение
Принципно мъжът не трябва да има интимни връзки с други жени освен със своята собствена. Според ведическите канони чуждата жена е смятана за майка, а сексуални отношения със собствената майка, сестра или дъщеря са строго забранени. Ако един мъж се въвлича в полови връзки със съпругата на друг мъж, той все едно е правил секс със собствената си майка. Това деяние е тежък грях. Същото се отнася и за жената – ако тя се наслаждава с друг мъж, освен съпруга си, това деяние е равносилно на секс със собствения ѝ баща или син. Безразборният сексуален живот е забранен при всички случаи и всеки мъж или жена, които си го позволяват, получават наказанията, описани в този текст.
Деванагари
यस्त्विह वै सर्वाभिगमस्तममुत्र निरये वर्तमानं वज्रकण्टकशाल्मलीमारोप्य निष्कर्षन्ति ॥ २१ ॥
Стих
яс тв иха ваи сарва̄бхигамас там амутра нирайе вартама̄нам̇ ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣм а̄ропя ниш̣карш̣анти.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; сарва-абхигамах̣ — отдава се на секс без задръжки, и с хора, и с животни; там — него; амутра — в следващия живот; нирайе — в ада; вартама̄нам — расте; ваджракан̣т̣ака-ша̄лмалӣм — дърво капок, с шипове като мълнии; а̄ропя — увесват го на; ниш̣карш̣анти — свличат го.
Превод
Този, който се е отдавал на секс без никакви задръжки – дори с животни – след смъртта си е отнесен в ада Ваджракан̣т̣ака ша̄лмалӣ. В този ад има едно дърво капок, осеяно с шипове, остри като мълнии. Помощниците на Ямара̄джа провесват грешника на дървото и със сила го свличат надолу, така че шиповете да раздерат тялото му.
Пояснение
Половият нагон е толкова силен, че понякога мъжът прави секс с крава, а жената – с куче. Такива мъже и жени отиват в ада Ваджракан̣т̣ака ша̄лмалӣ. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание забранява безразборния секс. От описанието в тези стихове разбираме колко греховно деяние е това. Някои хора не вярват в описанията на ада, но дали вярваме, или не, никой не може да избегне неумолимите природни закони.
Деванагари
ये त्विह वै राजन्या राजपुरुषा वा अपाखण्डा धर्मसेतून् भिन्दन्ति ते सम्परेत्य वैतरण्यां निपतन्ति भिन्नमर्यादास्तस्यां निरयपरिखाभूतायां नद्यां यादोगणैरितस्ततो भक्ष्यमाणा आत्मना न वियुज्यमानाश्चासुभिरुह्यमाना: स्वाघेन कर्मपाकमनुस्मरन्तो विण्मूत्रपूयशोणितकेशनखास्थिमेदोमांसवसावाहिन्यामुपतप्यन्ते ॥ २२ ॥
Стих
йе тв иха ваи ра̄джаня̄ ра̄джа-пуруш̣а̄ ва̄ апа̄кхан̣д̣а̄ дхарма-сетӯн бхинданти те сампаретя ваитаран̣я̄м̇ нипатанти бхинна-маря̄да̄с тася̄м̇ нирая-парикха̄-бхӯта̄я̄м̇ надя̄м̇ я̄до-ган̣аир итас тато бхакш̣яма̄н̣а̄ а̄тмана̄ на виюджяма̄на̄ш ча̄субхир ухяма̄на̄х̣ сва̄гхена карма-па̄кам анусмаранто вин̣-мӯтра-пӯя-шон̣ита-кеша-накха̄стхи-медо-ма̄м̇са-васа̄-ва̄хиня̄м упатапянте.
Дума по дума
йе — човек, който; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; ра̄джаня̄х̣ — членове на царски род или кш̣атрии; ра̄джа-пуруш̣а̄х̣ — държавни служители; ва̄ — или; апа̄кхан̣д̣а̄х̣ — макар и роден в почтено семейство; дхарма-сетӯн — пределите на отредените религиозни норми; бхинданти — прекрачва; те — те; сампаретя — след като умрат; ваитаран̣я̄м — Ваитаран̣ӣ; нипатанти — пропадат; бхинна-маря̄да̄х̣ — които са нарушили регулиращите принципи; тася̄м — в тази; нирая-парикха̄-бхӯта̄я̄м — ров, заграждащ ада; надя̄м — в реката; я̄дах̣-ган̣аих̣ — от хищни водни животни; итах̣ татах̣ — от всички страни; бхакш̣яма̄н̣а̄х̣ — изяждани; а̄тмана̄ — с тялото; на — не; виюджяма̄на̄х̣ — разделя се; ча — и; асубхих̣ — жизненият дъх; ухяма̄на̄х̣ — отнасян; сва-агхена — от греховните си деяния; карма-па̄кам — резултатът от неблагочестивите си дейности; анусмарантах̣ — помнейки; вит̣ — изпражнения; мӯтра — урина; пӯя — гной; шон̣ита — кръв; кеша — косми; накха — нокти; астхи — кости; медах̣ — костен мозък; ма̄м̇са — плът; васа̄ — мазнина; ва̄хиня̄м — в реката; упатапянте — изпитва страдание.
Превод
Човекът, роден в почтено семейство – на кш̣атрии, на царски потомци или държавни служители, – но пренебрегнал задълженията си, отредени от религиозните норми, и потънал в грехове, в мига на смъртта пропада в реката на ада Ваитаран̣ӣ. Тя е като ров, обграждащ ада, и гъмжи от хищни водни животни, които тутакси започват да го разкъсват. Но заради извънредно греховния си живот, той не напуска тялото си. Така непрекъснато си припомня своите прегрешения и ужасно се мъчи в тази река, пълна с изпражнения, урина, гной, кръв, косми, нокти, кости, костен мозък, плът и мазнина.
Деванагари
ये त्विह वै वृषलीपतयो नष्टशौचाचारनियमास्त्यक्तलज्जा: पशुचर्यां चरन्ति ते चापि प्रेत्य पूयविण्मूत्रश्लेष्ममलापूर्णार्णवे निपतन्ति तदेवातिबीभत्सितमश्नन्ति ॥ २३ ॥
Стих
йе тв иха ваи вр̣ш̣алӣ-патайо наш̣т̣а-шауча̄ча̄ра-нияма̄с тякта-ладжджа̄х̣ пашу-чаря̄м̇ чаранти те ча̄пи претя пӯя-вин̣-мӯтра-шлеш̣ма-мала̄-пӯрн̣а̄рн̣аве нипатанти тад ева̄тибӣбхатситам ашнанти.
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; вр̣ш̣алӣ-патаях̣ — съпрузите на жени шӯдри; наш̣т̣а — загубили; шауча-а̄ча̄ра-нияма̄х̣ — чистота, добро поведение и порядъчен живот; тякта-ладжджа̄х̣ — без срам; пашу-чаря̄м — поведението на животни; чаранти — те проявяват; те — те; ча — също; апи — наистина; претя — умирайки; пӯя — от гной; вит̣ — изпражнения; мӯтра — урина; шлеш̣ма — костен мозък; мала̄ — слюнка; пӯрн̣а — пълен; арн̣аве — в океан; нипатанти — падат; тат — това; ева — само; атибӣбхатситам — гнусно; ашнанти — те ядат.
Превод
Безсрамните съпрузи на жени шӯдри от нисш произход живеят като животни и нямат понятие за добро поведение, чистота и порядъчен живот. След смъртта такива хора са хвърлени в ада Пӯйода, в океан, пълен с гной, изпражнения, урина, слуз, слюнка и други подобни. Шӯдрите, които не се коригират, падат в този океан и са принудени да ядат гнусотиите му.
Пояснение
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее в една от песните си:
карма-ка̄н̣д̣а, гя̄на-ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера ба̄н̣д̣а,
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адах̣-пате я̄я
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адах̣-пате я̄я
Той казва, че последователите на карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а (плодоносни дейности и философски размишления), пропускат благоприятните възможности на човешкия живот и неусетно се въвличат в кръговрата на раждането и смъртта. И неизменно присъства вероятността да се озоват в Пӯйода Нарака (ада Пӯйода), където насила ще трябва да ядат изпражнения, урина, гной, слуз, слюнка и други отвратителни неща. Важно е да отбележим, че този стих се отнася особено за шӯдрите. Роденият като шӯдра ще бъде принуден многократно да се връща в океана на Пӯйода и да се храни с противни неща. Виждаме как дори от един шӯдра се очаква да стане бра̄хман̣а – това е смисълът на човешкия живот. Всеки трябва да се стреми към усъвършенстване. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.13): ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ – „В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“. Дори да е с качествата на шӯдра, човек трябва да се усъвършенства и да стане бра̄хман̣а. Никой не бива да пречи на хората да се издигат до равнището на бра̄хман̣и или ваиш̣н̣ави независимо от предишното им положение. Всъщност всеки трябва да стане ваиш̣н̣ава – тогава от само себе си ще бъде и бра̄хман̣а. Такава промяна е възможна само с разрастването на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото ние се опитваме да издигнем всеки до равнището на ваиш̣н̣ава. Както Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички видове религии и просто ми се отдай“. Трябва да изоставим професионалните си задължения на шӯдра, кш̣атрия или вайшя и да усвоим предписаните ваиш̣н̣авски задължения, в които влизат и дейностите на бра̄хман̣ите. Кр̣ш̣н̣а разяснява в Бхагавад-гӣта̄ (9.32):
ма̄м̇ хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
„О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение“. Човешкият живот е предназначен да се върнем у дома, при Бога. Това преимущество трябва да е достъпно за всекиго, независимо дали е шӯдра, вайшя, жена или кш̣атрия. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но ако човек самодоволно си остава шӯдра, ще бъде принуден да се мъчи по начина, описан в стиха: тад ева̄тибӣбхатситам ашнанти.
Деванагари
ये त्विह वै श्वगर्दभपतयो ब्राह्मणादयो मृगयाविहारा अतीर्थे च मृगान्निघ्नन्ति तानपि सम्परेताँल्लक्ष्यभूतान् यमपुरुषा इषुभिर्विध्यन्ति ॥ २४ ॥
Стих
йе тв иха ваи шва-гардабха-патайо бра̄хман̣а̄дайо мр̣гая̄ виха̄ра̄ атӣртхе ча мр̣га̄н нигхнанти та̄н апи сампарета̄л̐ лакш̣я-бхӯта̄н яма-пуруш̣а̄ иш̣убхир видхянти.
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — през този живот; ваи — или; шва — на кучета; гардабха — и магарета; патаях̣ — стопани; бра̄хман̣а-а̄даях̣ — бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши; мр̣гая̄ виха̄ра̄х̣ — обича да ходи на лов за животни в гората; атӣртхе — други освен определените; ча — също; мр̣га̄н — животни; нигхнанти — убива; та̄н — тях; апи — наистина; сампарета̄н — след смъртта; лакш̣я-бхӯта̄н — става мишена; яма-пуруш̣а̄х̣ — помощниците на Ямара̄джа; иш̣убхих̣ — със стрелите; видхянти — пронизват.
Превод
Ако човек от висше съсловие (бра̄хман̣а, кш̣атрия и вайшя) през живота си е обичал да ходи на лов в гората с домашните си кучета, мулета или магарета и ненужно е избивал животни, след смъртта си отива в ада Пра̄н̣ародха. Там помощниците на Ямара̄джа правят от него мишена и го пронизват със стрели.
Пояснение
В западните страни аристократите отглеждат кучета и коне за лов на горски животни. Независимо дали са от Запада или от Изтока, аристократите в Кали юга следват обичая да ходят в гората и ненужно да избиват животни. Хората от висшите съсловия (бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши) трябва да изучават Брахман, а също да предоставят възможност и на шӯдрите за издигане до това равнище. Но ако само се отдават на лов, те биват наказвани, както е описано в стиха. Помощниците на Ямара̄джа не само ги пронизват със стрели, но и ги захвърлят в океана от гной, урина и изпражнения, за който стана дума в предишния стих.
Деванагари
ये त्विह वै दाम्भिका दम्भयज्ञेषु पशून् विशसन्ति तानमुष्मिँल्लोके वैशसे नरके पतितान्निरयपतयो यातयित्वा विशसन्ति ॥ २५ ॥
Стих
йе тв иха ваи да̄мбхика̄ дамбха-ягйеш̣у пашӯн вишасанти та̄н амуш̣мӣл̐ локе ваишасе нараке патита̄н нирая-патайо я̄тайитва̄ вишасанти.
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; да̄мбхика̄х̣ — възгордели се от богатство и престижно положение; дамбха-ягйеш̣у — в жертвоприношение, извършено за да увеличи престижа; пашӯн — животни; вишасанти — убива; та̄н — тях; амуш̣мин локе — на другия свят; ваишасе — Ваишаса или Вишасана; нараке — в ада; патита̄н — пропаднали; нирая-патаях̣ — помощници на Ямара̄джа; я̄тайитва̄ — причинявайки изключителна болка; вишасанти — убиват.
Превод
Този, който цял живот се е гордеел с издигнатото си положение и нехайно е принасял в жертва животни само за да поддържа материален престиж, отива в ада Вишасана. Там помощниците на Ямара̄джа го изтезават нечовешки и накрая го убиват.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (6.41) Кр̣ш̣н̣а казва: шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе йога бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте – „Заради предишната си връзка с бхакти йога, човек се ражда в многоуважавано семейство на бра̄хман̣и или аристократи“. Получил такова раждане, той би трябвало да го използва, за да се усъвършенства в бхакти йога. Но поради лошото си обкръжение често забравя, че престижното му положение е дар от Върховната Божествена Личност. Той злоупотребява с позицията си, извършвайки различни видове съмнителни яги като ка̄лӣ-пӯджа̄ или дурга̄-пӯджа̄, при които принася в жертва невинни животни. Тук се описва неговото наказание. Думата дамбха-ягйеш̣у е от особена важност. Ако някой престъпва ведическите указания за извършване на ягя и просто прави пародия на жертвоприношение само за да коли животни, той подлежи на наказание след смъртта. В Калкута има немалко кланици, където продават животинско месо, което уж е било предложено в жертва на богинята Ка̄лӣ. Според повелята на ша̄стрите човек може да поднесе малка коза като жертвоприношение пред богинята Ка̄лӣ веднъж месечно. Никъде не се споменава, че може да се поддържат кланици в името на храмовото поклонение и всеки ден ненужно да се избиват животни. Хората, които правят това, получават описаните по-горе наказания.
Деванагари
यस्त्विह वै सवर्णां भार्यां द्विजो रेत: पाययति काममोहितस्तं पापकृतममुत्र रेत:कुल्यायां पातयित्वा रेत: सम्पाययन्ति ॥ २६ ॥
Стих
яс тв иха ваи саварн̣а̄м̇ бха̄ря̄м̇ двиджо ретах̣ па̄яяти ка̄ма-мохитас там̇ па̄па-кр̣там амутра ретах̣-куля̄я̄м̇ па̄тайитва̄ ретах̣ сампа̄яянти.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; саварн̣а̄м — от същото съсловие; бха̄ря̄м — съпругата му; двиджах̣ — човек от висше съсловие (бра̄хман̣а, кш̣атрия или вайшя); ретах̣ — семенната течност; па̄яяти — кара да пие; ка̄ма-мохитах̣ — заблуден от сладострастни желания; там — него; па̄па-кр̣там — съгрешавайки; амутра — в следващия живот; ретах̣-куля̄я̄м — в река от семенна течност; па̄тайитва̄ — хвърлят; ретах̣ — семенна течност; сампа̄яянти — насилват да пие.
Превод
Ако неразумен представител на два пъти родените съсловия (бра̄хман̣а, кш̣атрия и вайшя) принуждава своята съпруга да пие спермата му заради похотливото си желание да я държи в подчинение, след смъртта той пропада в ада Ла̄ла̄бхакш̣а. Там го хвърлят в река от семенна течност, която е принуден да пие.
Пояснение
Практиката мъжът да принуждава съпругата си да пие спермата му, е черна магия, с която се занимават изключително сластолюбиви хора. Извършващите тази отвратителна дейност казват, че жена, която пие семенната течност на съпруга си, му остава вярна до гроб. Обикновено само хората от нисш произход се занимават с такава магия, но ако това прави мъж от висше съсловие, след смъртта си той пропада в ада Ла̄ла̄бхакш̣а. Там, в реката Шукра-надӣ, го принуждават да пие семенна течност.
Деванагари
ये त्विह वै दस्यवोऽग्निदा गरदा ग्रामान् सार्थान् वा विलुम्पन्ति राजानो राजभटा वा तांश्चापि हि परेत्य यमदूता वज्रदंष्ट्रा: श्वान: सप्तशतानि विंशतिश्च सरभसं खादन्ति ॥ २७ ॥
Стих
йе тв иха ваи дасяво 'гнида̄ гарада̄ гра̄ма̄н са̄ртха̄н ва̄ вилумпанти ра̄джа̄но ра̄джа-бхат̣а̄ ва̄ та̄м̇ш ча̄пи хи паретя ямадӯта̄ ваджра-дам̇ш̣т̣ра̄х̣ шва̄нах̣ сапта-шата̄ни вим̇шатиш ча сарабхасам̇ кха̄данти.
Дума по дума
йе — хора, които; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; дасявах̣ — крадци и грабители; агни-да̄х̣ — които подпалват; гарада̄х̣ — които отравят; гра̄ма̄н — села; са̄ртха̄н — хора от търговското съсловие; ва̄ — или; вилумпанти — обират; ра̄джа̄нах̣ — царе; ра̄джа-бхат̣а̄х̣ — правителствени служители; ва̄ — или; та̄н — тях; ча — също; апи — наистина; хи — несъмнено; паретя — след като умрат; ямадӯта̄х̣ — помощниците на Ямара̄джа; ваджра-дам̇ш̣т̣ра̄х̣ — със здрави зъби; шва̄нах̣ — кучета; сапта-шата̄ни — седемстотин; вим̇шатих̣ — двайсет; ча — и; сарабхасам — лакомо; кха̄данти — поглъщат.
Превод
В този свят някои хора са професионални разбойници, които подпалват чужди къщи или отравят стопаните им. Понякога царе или правителствени служители също обират търговците, изнудвайки ги да плащат данъци и по всякакви други начини. След смъртта си такива демони биват хвърлени в ада Са̄рамея̄дана. На тази планета има 720 кучета със зъби, остри като мълнии. По заповед на слугите на Ямара̄джа кучетата лакомо разкъсват и поглъщат тези грешници.
Пояснение
В Дванадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че в сегашната епоха на Кали хората ще бъдат измъчвани от три вида страдания: недостиг на дъжд, глад и високи данъци от правителството. Човешките същества стават все по-грешни, затова дъждовете намаляват и земята естествено не ражда достатъчно зърно. Под предлог, че ще смекчи тежкото положение, причинено от настъпилия глад, правителството ще налага високи данъци, особено на богатата търговска общност. В стиха служителите на такова правителство са наречени дасю, „крадци“. Главното им занятие ще бъде да обират богатството на хората. Независимо дали е крайпътен разбойник, или правителствен крадец, в следващия си живот такъв човек ще бъде хвърлен за наказание в ада Са̄рамея̄дана, където мъчително ще страда от ухапванията на свирепи кучета.
Деванагари
यस्त्विह वा अनृतं वदति साक्ष्ये द्रव्यविनिमये दाने वा कथञ्चित्स वै प्रेत्य नरकेऽवीचिमत्यध:शिरा निरवकाशे योजनशतोच्छ्रायाद् गिरिमूर्ध्न: सम्पात्यते यत्र जलमिव स्थलमश्मपृष्ठमवभासते तदवीचिमत्तिलशो विशीर्यमाणशरीरो न म्रियमाण: पुनरारोपितो निपतति ॥ २८ ॥
Стих
яс тв иха ва̄ анр̣там̇ вадати са̄кш̣йе дравя-винимайе да̄не ва̄ катхан̃чит са ваи претя нараке 'вӣчиматй адхах̣-шира̄ ниравака̄ше йоджана-шаточчхра̄я̄д гири-мӯрдхнах̣ сампа̄тяте ятра джалам ива стхалам ашма-пр̣ш̣т̣хам авабха̄сате тад авӣчимат тилашо вишӣряма̄н̣а-шарӣро на мрияма̄н̣ах̣ пунар а̄ропито нипатати.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; анр̣там — лъжа; вадати — говори; са̄кш̣йе — дава свидетелски показания; дравя-винимайе — срещу подкуп; да̄не — в благотворителност; ва̄ — или; катхан̃чит — някак си; сах̣ — този човек; ваи — наистина; претя — след смъртта; нараке — в ада; авӣчимати — Авӣчимат (в който няма вода); адхах̣-шира̄х̣ — с главата надолу; ниравака̄ше — без подкрепа; йоджана-шата — хиляда и триста километра; уччхра̄я̄т — с височина; гири — на планина; мӯрдхнах̣ — от върха; сампа̄тяте — хвърлян; ятра — където; джалам ива — като вода; стхалам — земя; ашма-пр̣ш̣т̣хам — с каменна повърхност; авабха̄сате — изглежда; тат — тази; авӣчимат — без вода или вълни; тилашах̣ — на парчета с големината на семена; вишӣряма̄н̣а — разбито; шарӣрах̣ — тялото; на мрияма̄н̣ах̣ — не умира; пунах̣ — отново; а̄ропитах̣ — издигнат до върха; нипатати — пада.
Превод
Този, който през живота си е давал лъжливи показания или е лъгал в своята работа и благотворителност, след смъртта бива жестоко наказван от помощниците на Ямара̄джа. Те качват такъв грешник на планина, висока хиляда и триста километра, и го хвърлят с главата надолу в ада Авӣчимат. В този ад няма къде да се скриеш – наоколо има само скали, наподобяващи водни вълни. Там няма вода, затова адът носи името Авӣчимат (безводен). Макар че отново и отново е хвърлян от планината и тялото му се разбива на ситни парченца, грешникът не умира, а продължава да търпи наказанието си.
Деванагари
यस्त्विह वै विप्रो राजन्यो वैश्यो वा सोमपीथस्तत्कलत्रं वा सुरां व्रतस्थोऽपि वा पिबति प्रमादतस्तेषां निरयं नीतानामुरसि पदाऽऽक्रम्यास्ये वह्निना द्रवमाणं कार्ष्णायसं निषिञ्चन्ति ॥ २९ ॥
Стих
яс тв иха ваи випро ра̄джаньо ваишьо ва̄ сома-пӣтхас тат-калатрам̇ ва̄ сура̄м̇ врата-стхо 'пи ва̄ пибати прама̄датас теш̣а̄м̇ нираям̇ нӣта̄на̄м ураси пада̄крамя̄сйе вахнина̄ дравама̄н̣ам̇ ка̄рш̣н̣а̄ясам̇ ниш̣ин̃чанти.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; випрах̣ — образован бра̄хман̣а; ра̄джанях̣ — кш̣атрия; ваишях̣ — вайшя; ва̄ — или; сома-пӣтхах̣ — пият сома-раса; тат — негова; калатрам — съпруга; ва̄ — или; сура̄м — алкохол; врата-стхах̣ — дал обет; апи — несъмнено; ва̄ — или; пибати — пие; прама̄датах̣ — от заблуда; теш̣а̄м — на всички тях; нираям — в ада; нӣта̄на̄м — отвеждани; ураси — върху гърдите; пада̄ — с крак; а̄крамя — стъпват; асйе — в устата; вахнина̄ — от огън; дравама̄н̣ам — разтопено; ка̄рш̣н̣а̄ясам — желязо; ниш̣ин̃чанти — наливат.
Превод
Всеки бра̄хман̣а и всяка съпруга на бра̄хман̣а, които са пиели алкохол, биват завлечени от помощниците на Ямара̄джа в ада Аях̣па̄на. Този ад очаква и всеки кш̣атрия, вайшя или човек, спазващ обет, който в самозаблудата си пие сома-раса. В Аях̣па̄на помощниците на Ямара̄джа стъпват върху гърдите им и наливат в гърлата им горещо разтопено желязо.
Пояснение
Човек не бива да е бра̄хман̣а само на думи и да върши всевъзможни грехове, най-вече да пие алкохол. Бра̄хман̣ите, кш̣атриите и вайшите са длъжни да съблюдават нормите, предписани за тяхното съсловие. Ако пропаднат до равнището на шӯдри, които са привикнали да пият алкохол, те ще бъдат наказани по начина, описан по-горе.
Деванагари
अथ च यस्त्विह वा आत्मसम्भावनेन स्वयमधमो जन्मतपोविद्याचारवर्णाश्रमवतो वरीयसो न बहु मन्येत स मृतक एव मृत्वा क्षारकर्दमे निरयेऽवाक्शिरा निपातितो दुरन्ता यातना ह्यश्नुते ॥ ३० ॥
Стих
атха ча яс тв иха ва̄ а̄тма-самбха̄ванена сваям адхамо джанма-тапо-видя̄ча̄ра-варн̣а̄шрамавато варӣясо на баху манйета са мр̣така ева мр̣тва̄ кш̣а̄ракардаме нирайе 'ва̄к-шира̄ нипа̄тито дуранта̄ я̄тана̄ хй ашнуте.
Дума по дума
атха — по-нататък; ча — също; ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; а̄тма-самбха̄ванена — от лъжливо самомнение; сваям — себе си; адхамах̣ — морално пропаднал; джанма — знатен произход; тапах̣ — аскетизъм; видя̄ — знание; а̄ча̄ра — добро поведение; варн̣а-а̄шрама-ватах̣ — в стриктно следване принципите на варн̣а̄шрама; варӣясах̣ — на по-високопоставен; на — не; баху — много; манйета — почита; сах̣ — той; мр̣таках̣ — труп; ева — само; мр̣тва̄ — след смъртта; кш̣а̄ракардаме — Кш̣а̄ракардама; нирайе — в ада; ава̄к-шира̄ — с главата надолу; нипа̄титах̣ — хвърлян; дуранта̄х̣ я̄тана̄х̣ — непоносими болки; хи — наистина; ашнуте — страда.
Превод
Безсрамният човек с нисш произход, който през живота си надменно е мислел: „Аз съм велик“ и заради това не е оказвал необходимата почит на по-високопоставените от него по отношение на потекло, аскетизъм, образование, поведение, каста или духовен сан – той е като мъртвец, макар и жив, а след смъртта му го хвърлят надолу с главата в ада Кш̣а̄ракардама. Там е принуден да търпи нечовешки страдания в ръцете на слугите на Ямара̄джа.
Пояснение
Никой не бива да се възгордява. Всеки трябва да се отнася с почит към по-издигнатите от него по отношение на произход, образование, поведение, каста или духовен сан. Ако някой не уважава такива достойни и извисени личности, а дава воля на фалшивата си гордост, получава наказание в Кш̣а̄ракардама.
Деванагари
ये त्विह वै पुरुषा: पुरुषमेधेन यजन्ते याश्च स्त्रियो नृपशून्खादन्ति तांश्च ते पशव इव निहता यमसदने यातयन्तो रक्षोगणा: सौनिका इव स्वधितिनावदायासृक्पिबन्ति नृत्यन्ति च गायन्ति च हृष्यमाणा यथेह पुरुषादा: ॥ ३१ ॥
Стих
йе тв иха ваи пуруш̣а̄х̣ пуруш̣а-медхена яджанте я̄ш ча стрийо нр̣-пашӯн кха̄данти та̄м̇ш ча те пашава ива нихата̄ яма-садане я̄таянто ракш̣о-ган̣а̄х̣ сауника̄ ива свадхитина̄вада̄я̄ср̣к пибанти нр̣тянти ча га̄янти ча хр̣ш̣яма̄н̣а̄ ятхеха пуруш̣а̄да̄х̣.
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; пуруш̣а̄х̣ — мъже; пуруш̣а-медхена — чрез човешко жертвоприношение; яджанте — кланят се (на богинята Ка̄лӣ или Бхадра Ка̄ли); я̄х̣ — тези, които; ча — и; стриях̣ — жени; нр̣-пашӯн — хората, принесени в жертва; кха̄данти — ядат; та̄н — тях; ча — и; те — те; пашавах̣ ива — като животни; нихата̄х̣ — умъртвявани; яма-садане — в царството на Ямара̄джа; я̄таянтах̣ — наказва; ракш̣ах̣-ган̣а̄х̣ — като ра̄кш̣аси; сауника̄х̣ — убийците; ива — като; свадхитина̄ — с меч; авада̄я — кълцат на парчета; аср̣к — кръвта; пибанти — пият; нр̣тянти — танцуват; ча — и; га̄янти — пеят; ча — също; хр̣ш̣яма̄н̣а̄х̣ — с удоволствие; ятха̄ — както; иха — на тоя свят; пуруш̣а-ада̄х̣ — човекоядците.
Превод
По света има мъже и жени, които в чест на Бхайрава или Бхадра Ка̄лӣ принасят в жертва човешки същества и ядат плътта им. Извършвалите подобни жертвоприношения след смъртта си попадат в царството на Ямара̄джа, където техните жертви са приели образа на ра̄кш̣аси и ги кълцат на парчета с острите си мечове. И както на тоя свят човекоядците са пили кръвта на жертвите си, танцувайки и пеейки ликуващо, така и жертвите им сега с удоволствие пият тяхната кръв и празнуват по същия начин.
Деванагари
ये त्विह वा अनागसोऽरण्ये ग्रामे वा वैश्रम्भकैरुपसृतानुपविश्रम्भय्य जिजीविषून् शूलसूत्रादिषूपप्रोतान्क्रीडनकतया यातयन्ति तेऽपि च प्रेत्य यमयातनासु शूलादिषु प्रोतात्मान: क्षुत्तृड्भ्यां चाभिहता: कङ्कवटादिभिश्चेतस्ततस्तिग्मतुण्डैराहन्यमाना आत्मशमलं स्मरन्ति ॥ ३२ ॥
Стих
йе тв иха ва̄ ана̄гасо 'ран̣йе гра̄ме ва̄ ваишрамбхакаир упаср̣та̄н упавишрамбхайя джиджӣвиш̣ӯн шӯла-сӯтра̄диш̣ӯпапрота̄н крӣд̣анакатая̄ я̄таянти те 'пи ча претя яма-я̄тана̄су шӯла̄диш̣у прота̄тма̄нах̣ кш̣ут-тр̣д̣бхя̄м̇ ча̄бхихата̄х̣ кан̇ка-ват̣а̄дибхиш четас татас тигма-тун̣д̣аир а̄ханяма̄на̄ а̄тма-шамалам̇ смаранти.
Дума по дума
йе — хора, които; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; ана̄гасах̣ — които са невинни; аран̣йе — в гората; гра̄ме — в селото; ва̄ — или; ваишрамбхакаих̣ — лековерно; упаср̣та̄н — сближили се; упавишрамбхайя — уверявайки; джиджӣвиш̣ӯн — които търсят закрила; шӯла-сӯтра-а̄дишу — на копия, въже и други; упапрота̄н — забити; крӣд̣анакатая̄ — като играчка; я̄таянти — причиняват болка; те — тези хора; апи — несъмнено; ча — и; претя — след смъртта; яма-я̄тана̄су — преследванията на Ямара̄джа; шӯла-а̄диш̣у — на копия и пр.; прота-а̄тма̄нах̣ — набучват телата им; кш̣ут-тр̣д̣бхя̄м — от глад и жажда; ча — също; абхихата̄х̣ — обзети; кан̇ка-ват̣а-а̄дибхих̣ — чапли, лешояди и други птици; ча — и; итах̣ татах̣ — във всички посоки; тигма-тун̣д̣аих̣ — с остри клюнове; а̄ханяма̄на̄х̣ — изтерзани; а̄тма-шамалам — собствените си прегрешения; смаранти — помнят.
Превод
Някои хора дават подслон на животни и птици, които търсят закрила в тяхното село или гора, а след като животните повярват, че са покровителствани, те ги пронизват с копия, нанизват ги на въжета и си играят с тях като с кукли, причинявайки им адски болки. След смъртта помощниците на Ямара̄джа пращат такива хора в ада Шӯлапрота, където пробождат телата им с остри като игли шишове. Те се мъчат от глад и жажда, а лешояди, чапли и други птици с остри клюнове се нахвърлят върху тях от всички страни и раздират телата им. Изтерзани, страдалците си припомнят греховните дела, извършени в миналото.
Деванагари
ये त्विह वै भूतान्युद्वेजयन्ति नरा उल्बणस्वभावा यथा दन्दशूकास्तेऽपि प्रेत्य नरके दन्दशूकाख्ये निपतन्ति यत्र नृप दन्दशूका: पञ्चमुखा: सप्तमुखा उपसृत्य ग्रसन्ति यथा बिलेशयान् ॥ ३३ ॥
Стих
йе тв иха ваи бхӯта̄нй удведжаянти нара̄ улбан̣а-свабха̄ва̄ ятха̄ дандашӯка̄с те 'пи претя нараке дандашӯка̄кхйе нипатанти ятра нр̣па дандашӯка̄х̣ пан̃ча-мукха̄х̣ сапта-мукха̄ упаср̣тя грасанти ятха̄ билешая̄н.
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; бхӯта̄ни — на живи същества; удведжаянти — причиняват излишни страдания; нара̄х̣ — хора; улбан̣а-свабха̄ва̄х̣ — гневливи по природа; ятха̄ — както; дандашӯка̄х̣ — змии; те — те; апи — също; претя — след като умрат; нараке — в ада; дандашӯка-а̄кхйе — Дандашӯка; нипатанти — пропадат; ятра — където; нр̣па — о, царю; дандашӯка̄х̣ — змии; пан̃ча-мукха̄х̣ — с по пет глави; сапта-мукха̄х̣ — с по седем глави; упаср̣тя — допълзявайки; грасанти — ядат; ятха̄ — като; билешая̄н — мишки.
Превод
Тези, които през живота си са били като злобни змии, винаги гневни и причиняващи болка на другите живи създания, пропадат в ада Дандашӯка. Скъпи царю, в този ад има змии с по пет или седем глави. Те изяждат грешниците, както змията поглъща мишките.
Деванагари
ये त्विह वा अन्धावटकुसूलगुहादिषु भूतानि निरुन्धन्ति तथामुत्र तेष्वेवोपवेश्य सगरेण वह्निना धूमेन निरुन्धन्ति ॥ ३४ ॥
Стих
йе тв иха ва̄ андха̄ват̣а-кусӯла-гуха̄диш̣у бхӯта̄ни нирундханти татха̄мутра теш̣в евопавешя сагарен̣а вахнина̄ дхӯмена нирундханти.
Дума по дума
йе — хора, които; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; андха-ават̣а — тъмен кладенец; кусӯла — хамбари; гуха-а̄диш̣у — и в пещери; бхӯта̄ни — живите същества; нирундханти — затварят; татха̄ — така; амутра — в следващия живот; теш̣у — на същите места; ева — несъмнено; упавешя — натикват; сагарен̣а — с отровни изпарения; вахнина̄ — с огън; дхӯмена — с пушек; нирундханти — затворени.
Превод
Тези, които са затваряли други живи същества в тъмни кладенци, хамбари или планински пещери, след смъртта си отиват в ада Ават̣а-ниродхана. Там ги натикват в тъмни кладенци, където те се задушават от отровни изпарения и пушек и жестоко се измъчват.
Деванагари
यस्त्विह वा अतिथीनभ्यागतान् वा गृहपतिरसकृदुपगतमन्युर्दिधक्षुरिव पापेन चक्षुषा निरीक्षते तस्य चापि निरये पापदृष्टेरक्षिणी वज्रतुण्डा गृध्रा: कङ्ककाकवटादय: प्रसह्योरु- बलादुत्पाटयन्ति ॥ ३५ ॥
Стих
яс тв иха ва̄ атитхӣн абхя̄гата̄н ва̄ гр̣ха-патир асакр̣д упагата-манюр дидхакш̣ур ива па̄пена чакш̣уш̣а̄ нирӣкш̣ате тася ча̄пи нирайе па̄па-др̣ш̣т̣ер акш̣ин̣ӣ ваджра-тун̣д̣а̄ гр̣дхра̄х̣ кан̇ка-ка̄ка-ват̣а̄даях̣ прасахйору-бала̄д утпа̄т̣аянти.
Дума по дума
ях̣ — човек, който; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; атитхӣн — гости; абхя̄гата̄н — посетители; ва̄ — или; гр̣ха-патих̣ — стопанин; асакр̣т — много пъти; упагата — обзет; манюх̣ — гняв; дидхакш̣ух̣ — който иска да изпепели; ива — като; па̄пена — греховни; чакш̣уш̣а̄ — с очи; нирӣкш̣ате — поглежда; тася — към него; ча — и; апи — несъмнено; нирайе — в ада; па̄па-др̣ш̣т̣ех̣ — на този, чийто взор се е опорочил; акш̣ин̣ӣ — очите; ваджра-тун̣д̣а̄х̣ — тези, които имат мощни клюнове; гр̣дхра̄х̣ — лешояди; кан̇ка — чапли; ка̄ка — гарги; ват̣а-а̄даях̣ — и други птици; прасахя — насилствено; уру-бала̄т — с голяма сила; утпа̄т̣аянти — изкълвават.
Превод
Стопанин, посрещал гости или посетители с гневен, изпепеляващ поглед, пропада в ада Паря̄вартана. Там със смразяващи очи в него се втренчват лешояди, чапли, гарги и други подобни птици, връхлитат го внезапно и стръвно изкълвават очите му.
Пояснение
Според ведическия етикет, дори неприятел да посети дома, стопанинът трябва да го посрещне толкова любезно, че гостът да забрави, че е дошъл във вражески дом. Гостът трябва да бъде приет много вежливо. Дори да е нежелан, стопанинът не бива да се взира в него с неприветлив поглед, защото направи ли това, след смъртта си ще бъде хвърлен в ада Паря̄вартана, а там лешояди, гарги и други хищни птици ненадейно ще го връхлетят и ще изкълват очите му.
Деванагари
यस्त्विह वा आढ्याभिमतिरहङ्कृतिस्तिर्यक्प्रेक्षण: सर्वतोऽभिविशङ्की अर्थव्ययनाशचिन्तया परिशुष्यमाणहृदयवदनो निर्वृतिमनवगतो ग्रह इवार्थमभिरक्षति स चापि प्रेत्य तदुत्पादनोत्कर्षणसंरक्षणशमलग्रह: सूचीमुखे नरके निपतति यत्र ह वित्तग्रहं पापपुरुषं धर्मराजपुरुषा वायका इव सर्वतोऽङ्गेषु सूत्रै: परिवयन्ति ॥ ३६ ॥
Стих
яс тв иха ва̄ а̄д̣хя̄бхиматир ахан̇кр̣тис тиряк-прекш̣ан̣ах̣ сарвато 'бхивишан̇кӣ артха-вяя-на̄ша-чинтая̄ паришуш̣яма̄н̣а-хр̣дая-вадано нирвр̣тим анавагато граха ива̄ртхам абхиракш̣ати са ча̄пи претя тад-утпа̄даноткарш̣ан̣а-сам̇ракш̣ан̣а-шамала-грахах̣ сӯчӣмукхе нараке нипатати ятра ха витта-грахам̇ па̄па-пуруш̣ам̇ дхармара̄джа-пуруш̣а̄ ва̄яка̄ ива сарвато 'н̇геш̣у сӯтраих̣ париваянти.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — на тоя свят; ва̄ — или; а̄д̣хя-абхиматих̣ — горд от богатството си; ахан̇кр̣тих̣ — самовлюбен; тиряк-прекш̣ан̣ах̣ — чието светоусещане е изкривено; сарватах̣ абхивишан̇кӣ — непрекъснато в страх да не бъде измамен от другите, дори от по-висшестоящите; артха-вяя-на̄ша-чинтая̄ — от мисълта за разходи и загуба; паришуш̣яма̄н̣а — пресъхват; хр̣дая-ваданах̣ — сърцето и лицето му; нирвр̣тим — щастие; анавагатах̣ — не постига; грахах̣ — призрак; ива — като; артхам — богатство; абхиракш̣ати — пази; сах̣ — той; ча — също; апи — наистина; претя — след като умре; тат — на тези богатства; утпа̄дана — печалбата; уткарш̣ан̣а — да увеличава; сам̇ракш̣ан̣а — пази; шамала-грахах̣ — въвлича се в прегрешения; сӯчӣмукхе — Сӯчӣмукха; нараке — в ада; нипатати — пропада; ятра — където; ха — наистина; витта-грахам — като алчен за пари призрак; па̄па-пуруш̣ам — закоравял грешник; дхармара̄джа-пуруш̣а̄х̣ — главните представители на Ямара̄джа; ва̄яка̄х̣ ива — като изкусни тъкачи; сарватах̣ — през всички; ан̇геш̣у — части на тялото; сӯтраих̣ — с върви; париваянти — обшиват.
Превод
Човек, който в този живот се гордее много със своето богатство, постоянно мисли: „Аз съм толкова богат. Кой може да се сравнява с мен?“. Той има изкривено светоусещане и непрекъснато се бои, че някой ще му отнеме имуществото; подозира дори по-старшите от него. Лицето и сърцето му пресъхват от мисълта за загубата на богатството, затова той изглежда като злочест дух. По никакъв начин не може да постигне истинско щастие и не знае що е живот без тревоги. Прегрешенията, в които се въвлича, за да печели пари, да увеличава богатството си и да го пази, го отвеждат в ада Сӯчӣмукха, където представителите на Ямара̄джа за наказание пронизват цялото му тяло с върви, както изкусните тъкачи изработват платно.
Пояснение
Когато някой притежава повече богатство от необходимото, той естествено се възгордява. Това е положението на хората в съвременното общество. Съгласно ведическата култура бра̄хман̣ите не притежават нищо, а кш̣атриите разполагат със средства, но само за да извършват жертвоприношения и други благодеяния, отредени от ведическите канони. Един вайшя също честно печели пари със земеделие, отглеждане на крави и с търговия. Но попаднат ли пари в ръцете на някой шӯдра, той ще ги прахоса или просто ще ги трупа без цел. Понеже в съвременната епоха няма истински бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши, почти всеки е шӯдра (калау шӯдра-самбхавах̣). Ето защо психологията на шӯдрите сериозно вреди на съвременната цивилизация. Един шӯдра не знае как да използва парите в трансцендентално любовно служене на Бога. Парите се наричат лакш̣мӣ, а Лакш̣мӣ непрекъснато служи на Бог На̄ра̄ян̣а. Всеки трябва да използва парите си за разрастване на великото трансцендентално движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако вместо това той просто трупа повече от необходимото, неминуемо ще се възгордее с богатството, което незаконно притежава. Всъщност парите принадлежат на Кр̣ш̣н̣а, който казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29): бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам – „Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, владетелят на всички планети“. Следователно нищо не принадлежи на никого освен на Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който има пари в излишък, трябва да ги използва за Кр̣ш̣н̣а. В противен случай човек ще се главозамае от мнимите си притежания и в следващия живот ще бъде наказан, както се описва тук.
Деванагари
एवंविधा नरका यमालये सन्ति शतश: सहस्रशस्तेषु सर्वेषु च सर्व एवाधर्मवर्तिनो ये केचिदिहोदिता अनुदिताश्चावनिपते पर्यायेण विशन्ति तथैव धर्मानुवर्तिन इतरत्र इह तु पुनर्भवे त उभयशेषाभ्यां निविशन्ति ॥ ३७ ॥
Стих
евам̇-видха̄ нарака̄ яма̄лайе санти шаташах̣ сахасрашас теш̣у сарвеш̣у ча сарва ева̄дхарма-вартино йе кечид иходита̄ анудита̄ш ча̄вани-пате паря̄йен̣а вишанти татхаива дхарма̄нувартина итаратра иха ту пунар-бхаве та убхая-шеш̣а̄бхя̄м̇ нивишанти.
Дума по дума
евам-видха̄х̣ — от този вид; нарака̄х̣ — адските планети; яма-а̄лайе — във владението на Ямара̄джа; санти — са; шаташах̣ — стотици; сахасрашах̣ — хиляди; теш̣у — на тези адски планети; сарвеш̣у — всички; ча — също; сарве — всички; ева — наистина; адхарма-вартинах̣ — хора, които не следват ведическите норми или регулиращите принципи; йе кечит — каквото; иха — тук; удита̄х̣ — споменато; анудита̄х̣ — неспоменато; ча — и; авани-пате — о, царю; паря̄йен̣а — в зависимост от степента на видовете прегрешения; вишанти — те отиват; татха̄ ева — подобно на това; дхарма-анувартинах̣ — тези, които са праведни и действат съгласно регулиращите принципи или ведически указания; итаратра — другаде; иха — на тази планета; ту — но; пунах̣-бхаве — в друго раждане; те — всички те; убхая-шеш̣а̄бхя̄м — заради останалите резултати от благочестие или порок; нивишанти — те отиват.
Превод
Скъпи царю Парӣкш̣ит, във владението на Ямара̄джа има стотици хиляди адски планети. Грешните хора, които споменах – а и всички, които не споменах, – в зависимост от степента на своята неблагочестивост трябва да отидат на тези различни планети. Но благочестивите достигат други планетарни системи, планетите на полубоговете. В крайна сметка и праведните, и грешниците отново се връщат на Земята, след като последиците от техните благочестиви или неблагочестиви дела се изчерпят.
Пояснение
Това съответства на наставленията на Бог Кр̣ш̣н̣а в началото на Бхагавад-гӣта̄. Татха̄ деха̄нтара-пра̄птих̣ – в материалния свят живото същество само сменя едно тяло с друго из различните планетарни системи. Ӯрдхвам̇ гаччханти саттва-стха̄ – тези, които са в гун̣ата на доброто, се издигат до райските планети. Адхо гаччханти та̄маса̄х̣ – затъналите в невежество отиват в адските планетарни системи. Ала и едните, и другите са подвластни на повтарящо се раждане и смърт. В Бхагавад-гӣта̄ се посочва, че дори благочестивият се връща на земята, след като наслаждението му на висшите планетарни системи приключи (кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти). Така че пътуването от една планета на друга не разрешава проблемите на съществуването. Житейските проблеми ще бъдат разрешени само ако престанем да се въплътяваме в материални тела. А това е напълно възможно просто като станем Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):
джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Това е съвършенството на съществуването и истинското решение на житейските проблеми. Не бива да се стремим към висшите, райски планетарни системи, нито да живеем по начин, който ще ни отведе на адските планети.
Предназначението на материалния свят ще бъде изпълнено докрай, когато възвърнем духовната си същност и се приберем у дома, при Бога. Най-простият метод за това е предписан от Върховната Божествена Личност. Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Не е важно дали човек е праведен, или грешен. Важно е да бъде предан и да се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Методът на отдаване е много лесен. Дори едно дете може да го следва. Ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. Просто трябва постоянно да мислим за Кр̣ш̣н̣а, като повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Трябва да станем предани на Кр̣ш̣н̣а, да го обожаваме, да му поднасяме почитанията си. Така всичките ни житейски дейности ще бъдат посветени на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Предназначението на материалния свят ще бъде изпълнено докрай, когато възвърнем духовната си същност и се приберем у дома, при Бога. Най-простият метод за това е предписан от Върховната Божествена Личност. Сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Не е важно дали човек е праведен, или грешен. Важно е да бъде предан и да се отдаде в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Методът на отдаване е много лесен. Дори едно дете може да го следва. Ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. Просто трябва постоянно да мислим за Кр̣ш̣н̣а, като повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Трябва да станем предани на Кр̣ш̣н̣а, да го обожаваме, да му поднасяме почитанията си. Така всичките ни житейски дейности ще бъдат посветени на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Деванагари
निवृत्तिलक्षणमार्ग आदावेव व्याख्यात: । एतावानेवाण्डकोशो यश्चतुर्दशधा पुराणेषु विकल्पित उपगीयते यत्तद्भगवतो नारायणस्य साक्षान्महापुरुषस्य स्थविष्ठं रूपमात्ममायागुणमयमनुवर्णितमादृत: पठति शृणोति श्रावयति स उपगेयं भगवत: परमात्मनोऽग्राह्यमपि श्रद्धाभक्तिविशुद्धबुद्धिर्वेद ॥ ३८ ॥
Стих
нивр̣тти-лакш̣ан̣а-ма̄рга а̄да̄в ева вя̄кхя̄тах̣; ета̄ва̄н ева̄н̣д̣а-кошо яш чатурдашадха̄ пура̄н̣еш̣у викалпита упагӣяте ят тад бхагавато на̄ра̄ян̣ася са̄кш̣а̄н маха̄-пуруш̣ася стхавиш̣т̣хам̇ рӯпам а̄тмама̄я̄-гун̣амаям ануварн̣итам а̄др̣тах̣ пат̣хати шр̣н̣оти шра̄ваяти са упагеям̇ бхагаватах̣ парама̄тмано 'гра̄хям апи шраддха̄-бхакти-вишуддха-буддхир веда.
Дума по дума
нивр̣тти-лакш̣ан̣а-ма̄ргах̣ — пътят на аскетизма, или пътят на освобождението; а̄дау — в началото (Втора и Трета песен); ева — наистина; вя̄кхя̄тах̣ — описани; ета̄ва̄н — толкова; ева — несъмнено; ан̣д̣а-кошах̣ — вселената, която наподобява голямо яйце; ях̣ — което; чатурдаша-дха̄ — на четиринайсет части; пура̄н̣еш̣у — в Пура̄н̣ите; викалпитах̣ — разделено; упагӣяте — описано е; ят — което; тат — това; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; на̄ра̄ян̣ася — на Бог На̄ра̄ян̣а; са̄кш̣а̄т — непосредствено; маха̄-пуруш̣ася — на Върховната Личност; стхавиш̣т̣хам — груба; рӯпам — форма; а̄тма-ма̄я̄ — от собствената му енергия; гун̣а — от качествата; маям — състои се; ануварн̣итам — говори за; а̄др̣тах̣ — почита; пат̣хати — чете; шр̣н̣оти — или слуша; шра̄ваяти — или разяснява; сах̣ — този човек; упагеям — песен; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; парама̄тманах̣ — на Свръхдушата; агра̄хям — трудно да се разбере; апи — въпреки че; шраддха̄ — с вяра; бхакти — и преданост; вишуддха — очиства се; буддхих̣ — чиято интелигентност; веда — разбира.
Превод
В началото (Втора и Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“) вече ти разкрих как живото същество може да напредне по пътя на освобождението. В Пура̄н̣ите е описано необятното вселенско битие, което е като яйце, разделено на четиринайсет части. Тази необозрима форма е считана за външното тяло на Бога, създадено от неговата енергия и качества. Обикновено я наричат вира̄т̣-рӯпа. Ако някой с голяма вяра чете описанието на тази външна Божия форма, ако слуша за нея или я разяснява на другите, представяйки бха̄гавата-дхарма, Кр̣ш̣н̣а съзнание, той постепенно ще усили предаността и доверието си към духовното съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Въпреки че такова съзнание много трудно се развива, следвайки посочения метод, човек може да се пречисти и постепенно да стигне до разбиране на Върховната Абсолютна Истина.
Пояснение
Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание поощрява издаването на Шрӣмад Бха̄гаватам, за да може чрез неговото послание съвременният цивилизован човек да пробуди изначалното си съзнание. Без такова съзнание той потъва в непрогледен мрак. Независимо дали хората отиват до висшите, или до адските планетарни системи, те просто си губят времето. Ето защо трябва да слушат за вселенското разположение на формата на Бога вира̄т̣, представена в Шрӣмад Бха̄гаватам. Това ще ги спаси от материалния обусловен живот и постепенно ще ги издигне до пътя на освобождението, водещ обратно у дома, при Бога.
Деванагари
श्रुत्वा स्थूलं तथा सूक्ष्मं रूपं भगवतो यति: ।
स्थूले निर्जितमात्मानं शनै: सूक्ष्मं धिया नयेदिति ॥ ३९ ॥
स्थूले निर्जितमात्मानं शनै: सूक्ष्मं धिया नयेदिति ॥ ३९ ॥
Стих
шрутва̄ стхӯлам̇ татха̄ сӯкш̣мам̇
рӯпам̇ бхагавато ятих̣
стхӯле нирджитам а̄тма̄нам̇
шанаих̣ сӯкш̣мам̇ дхия̄ найед ити
рӯпам̇ бхагавато ятих̣
стхӯле нирджитам а̄тма̄нам̇
шанаих̣ сӯкш̣мам̇ дхия̄ найед ити
Дума по дума
шрутва̄ — след като е слушал (по линията на ученическата приемственост); стхӯлам — груба; татха̄ — както и; сӯкш̣мам — фина; рӯпам — форма; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; ятих̣ — сання̄сӣ, предан; стхӯле — грубата форма; нирджитам — овладявайки; а̄тма̄нам — ума; шанаих̣ — постепенно; сӯкш̣мам — неуловимия, духовен образ на Бога; дхия̄ — чрез разума; найет — човек трябва да води до; ити — така.
Превод
Всеки, който желае освобождение, поел е пътя на освобождението и не е привлечен от обусловения живот, се нарича яти, предан. Такава личност трябва най-напред да обуздае ума си, насочвайки го към вира̄т̣-рӯпа, гигантската вселенска форма на Бога, а после постепенно да разсъждава върху духовната форма на Кр̣ш̣н̣а (сач-чид-а̄нанда-виграха), след като вече е слушал за двете форми. По този начин човек установява съзнанието си в сама̄дхи. И тогава чрез предано служене може да осъзнае духовния облик на Бога, местоназначението за преданите. Така животът му става съвършен.
Пояснение
Казано е: махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктех̣ – желаещият напредък по пътя на освобождението трябва да общува с маха̄тмӣ, освободени личности, защото сред тях ще може да слуша, да разказва и да възхвалява името, формата, качествата и обкръжението на Върховната Божествена Личност, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам. По пътя на робството всеки е обречен вечно да преминава през кръговрата на раждането и смъртта. Ако търси свобода от това робство, той трябва да се присъедини към Международното общество за Кришна съзнание, да се възползва от благоприятната възможност да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от предани и сам да го разяснява, за да разпространява Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Деванагари
भूद्वीपवर्षसरिदद्रिनभ:समुद्र-
पातालदिङ्नरकभागणलोकसंस्था ।
गीता मया तव नृपाद्भुतमीश्वरस्य
स्थूलं वपु: सकलजीवनिकायधाम ॥ ४० ॥
तस्मात् सङ्कीर्तनं विष्णोर्जगन्मङ्गलमंहसाम् ।
महतामपि कौरव्य विद्ध्यैकान्तिकनिष्कृतम् ॥ ३१ ॥
पातालदिङ्नरकभागणलोकसंस्था ।
गीता मया तव नृपाद्भुतमीश्वरस्य
स्थूलं वपु: सकलजीवनिकायधाम ॥ ४० ॥
तस्मात् सङ्कीर्तनं विष्णोर्जगन्मङ्गलमंहसाम् ।
महतामपि कौरव्य विद्ध्यैकान्तिकनिष्कृतम् ॥ ३१ ॥
Стих
бхӯ-двӣпа-варш̣а-сарид-адри-набхах̣-самудра-
па̄та̄ла-дин̇-нарака-бха̄ган̣а-лока-сам̇стха̄
гӣта̄ мая̄ тава нр̣па̄дбхутам ӣшварася
стхӯлам̇ вапух̣ сакала-джӣва-ника̄я-дха̄ма
па̄та̄ла-дин̇-нарака-бха̄ган̣а-лока-сам̇стха̄
гӣта̄ мая̄ тава нр̣па̄дбхутам ӣшварася
стхӯлам̇ вапух̣ сакала-джӣва-ника̄я-дха̄ма
Дума по дума
бхӯ — за планетата Земя; двӣпа — и други планетарни системи; варш̣а — за земите; сарит — реките; адри — планините; набхах̣ — небето; самудра — океаните; па̄та̄ла — нисшите планети; дик — посоки; нарака — адските планети; бха̄ган̣а-лока — небесните светила и висшите планети; сам̇стха̄ — разположението; гӣта̄ — описах; мая̄ — от мен; тава — за теб; нр̣па — царю; адбхутам — удивително; ӣшварася — на Върховната Божествена Личност; стхӯлам — грубо; вапух̣ — тяло; сакала-джӣва-ника̄я — на всички живи същества; дха̄ма — което е място за покой.
Превод
Скъпи царю, разказах ти за нашата планета Земя и за другите планетарни системи с техните земи (варш̣и), реки и планини. Описах ти небето, океаните, нисшите планетарни системи, посоките на света, адските планети и звездите. Те съставляват вира̄т̣-рӯпа, гигантската материална форма на Бога, върху която пребивават всички живи същества. Така ти обрисувах удивителната необятна шир на външното тяло на Бога.
Пояснение
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и шеста глава от Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Описание на адските планети“.
– Завършена на 5 юни 1975 г., в храма на Пан̃ча-таттва, Хонолулу
Негова Божествена Милост Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа Прабхупа̄да е оставил следното допълнение в своята Гауд̣ӣя бха̄ш̣я. „Просветените учени, добре познаващи ведическите писания, приемат, че инкарнациите на Върховната Божествена Личност са неизброими. Те се разделят на две категории: пра̄бхава и ваибхава. Според писанията инкарнациите пра̄бхава също биват два вида – едните са наречени вечни, а на другите не се дава подробно описание. От трета до шеста глава в Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се разказва за Р̣ш̣абхадева, но няма подробно описание на духовните му дейности. Следователно Той се числи към втората група пра̄бхава инкарнации. В Шрӣмад Бха̄гаватам – Първа песен, глава трета, текст 13 се казва:
аш̣т̣аме мерудевя̄м̇ ту
на̄бхер джа̄та урукрамах̣
даршаян вартма дхӣра̄н̣а̄м̇
сарва̄шрама-намаскр̣там
на̄бхер джа̄та урукрамах̣
даршаян вартма дхӣра̄н̣а̄м̇
сарва̄шрама-намаскр̣там
„В осмата си инкарнация Бог Виш̣н̣у се яви като син на Маха̄ра̄джа На̄бхи (синът на А̄гнӣдхра) и съпругата му Мерудевӣ. Той показа пътя към съвършенството, житейския стадий парамахам̇са, почитан от всички следовници на варн̣а̄шрама дхарма“. Р̣ш̣абхадева е Върховната Божествена Личност и тялото му е духовно (сач-чид-а̄нанда-виграха). Тогава някой може да запита как е възможно Той да отделя урина и изпражнения. Гаудийският веда̄нта а̄ча̄ря Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а дава отговор на този въпрос в книгата си Сиддха̄нта ратна (1.65 – 68). Несъвършените личности обръщат внимание на изпражненията и урината на Р̣ш̣абхадева като тема за дискусии сред неотдадени, които не разбират духовната позиция на трансценденталното тяло. Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (5.6.11) предлага пълна картина на илюзорното и объркано състояние на материалистите в съвременната епоха. На друго място в Пета песен (5.5.19) Р̣ш̣абхадева провъзгласява: идам шарӣрам мама дурвибха̄вям – „Моето тяло е отвъд представите на материалистите“. Същото утвърждава и Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (9.11):
аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄
ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам
парам̇ бха̄вам аджа̄нанто
мама бхӯта-махешварам
ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам
парам̇ бха̄вам аджа̄нанто
мама бхӯта-махешварам
„Глупаците ми се присмиват, когато идвам в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо“. Изключително трудно е да разберем Върховната Божествена Личност в човешки образ, дори нещо повече – за обикновения човек Той остава невъобразим. Ето защо Р̣ш̣абхадева недвусмислено заявява, че неговото тяло принадлежи към духовното битие. В действителност Р̣ш̣абхадева не е изхвърлял изпражнения и урина. Макар външно да е изглеждало, че отделя екскременти, това също е било трансцендентално и непостижимо за обикновения човек. Освен това в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че от изпражненията и урината на Р̣ш̣абхадева се носел трансцендентален аромат. Някой може да се прави на Р̣ш̣абхадева, но няма да успее да му подражава в отделянето на благоуханни изпражнения.
И така, дейностите на Р̣ш̣абхадева не подкрепят твърденията на определена група хора, известна като архат, които понякога се провъзгласяват за последователи на Р̣ш̣абхадева. Какви последователи на Р̣ш̣абхадева са те, след като вървят срещу ведическите правила и норми? Шукадева Госва̄мӣ разказва, че когато чул за характерните черти на Бог Р̣ш̣абхадева, царят на Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака поставил начало на религиозната традиция архат. Нейните принципи били в противовес с ведическите, затова тази религия е па̄ш̣ан̣д̣а-дхарма. Членовете на общността архат считали дейностите на Р̣ш̣абхадева за материални. Р̣ш̣абхадева обаче е инкарнация на Върховната Божествена Личност. Следователно Той е на трансцендентално равнище и никой не може да се сравнява с него.
Р̣ш̣абхадева лично проявил дейностите на Върховната Божествена Личност. Както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.6.8): да̄ва̄налас тад ванам а̄лелиха̄нах̣ саха тена дада̄ха – в края на забавленията на Р̣ш̣абхадева цялата гора и тялото на Бога били изпепелени от буен горски пожар. По същия начин Р̣ш̣абхадева изпепелил и невежеството на хората. В поученията към своите синове Той проявил присъщите черти на парамахам̇са. Ала принципите на общността архат не съответстват на ученията на Р̣ш̣абхадева.
Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а отбелязва, че Р̣ш̣абхадева, споменат в Осма песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, е различна личност от Р̣ш̣абхадева, описан в тази песен“.
Край на пета песен