Шрӣмад Бха̄гаватам 5.26.15
Деванагари
यस्त्विह वै निजवेदपथादनापद्यपगत: पाखण्डं चोपगतस्तमसिपत्रवनं प्रवेश्य कशया प्रहरन्ति तत्र हासावितस्ततो धावमान उभयतोधारैस्तालवनासिपत्रैश्छिद्यमानसर्वाङ्गो हा हतोऽस्मीति परमया वेदनया मूर्च्छित: पदे पदे निपतति स्वधर्महा पाखण्डानुगतं फलं भुङ्क्ते ॥ १५ ॥
Стих
яс тв иха ваи ниджа-веда-патха̄д ана̄падй апагатах̣ па̄кхан̣д̣ам̇ чопагатас там аси-патраванам̇ правешя кашая̄ прахаранти татра ха̄са̄в итас тато дха̄вама̄на убхаято дха̄раис та̄ла-вана̄си-патраиш чхидяма̄на-сарва̄н̇го ха̄ хато 'смӣти парамая̄ веданая̄ мӯрччхитах̣ паде паде нипатати сва-дхармаха̄ па̄кхан̣д̣а̄нугатам̇ пхалам̇ бхун̇кте.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — в този живот; ваи — наистина; ниджа-веда-патха̄т — от своя път, препоръчван във Ведите; ана̄пади — дори да не е изпаднал в критични обстоятелства; апагатах̣ — отклонен; па̄кхан̣д̣ам — измислени, атеистични порядки; ча — и; упагатах̣ — изпратен до; там — него; аси-патраванам — ада Аси-патравана; правешя — карат да влезе; кашая̄ — с камшик; прахаранти — те шибат; татра — там; ха — несъмнено; асау — това; итах̣ татах̣ — насам-натам; дха̄вама̄нах̣ — бягайки; убхаятах̣ — от две страни; дха̄раих̣ — от върховете; та̄ла-вана-аси-патраих̣ — на остри като саби палмови листа; чхидяма̄на — които режат; сарва-ан̇гах̣ — цялото му тяло; ха̄ — горко ми; хатах̣ — мъртъв; асми — аз съм; ити — така; парамая̄ — с остра; веданая̄ — болка; мӯрччхитах̣ — припаднал; паде паде — на всяка крачка; нипатати — пада; сва-дхарма-ха̄ — унищожителят на предписаните му религиозни норми; па̄кхан̣д̣а-анугатам пхалам — резултатът от поемането по атеистичен път; бхун̇кте — той страда.
Превод
Ако някой се отклони от пътя на Ведите, без да е сполетян от бедствие, слугите на Ямара̄джа го завличат в ада Аси-патравана, където го шибат с камшици. Той бяга панически от непоносимата болка, но отвсякъде го обграждат палми с остри като саби листа. Така, с изранено тяло, припадайки на всяка крачка, той проплаква в отчаяние: „Какво да правя сега! Как да се спася!“. Такива са страданията на изоставилия общоприетите религиозни норми.
Пояснение
Всъщност има само една религия: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам. Единственият религиозен принцип е да се следват заповедите на Върховната Божествена Личност. За съжаление, особено в сегашната епоха на Кали, всеки е атеист. Хората дори не вярват в Бога, какво да говорим за подчинение на словата му. Думите ниджа-веда-патха могат да значат и „собствен набор от религиозни принципи“. В миналото имало само един веда-патха, един път на религията. Сега са много. Няма значение каква религия изповядват хората, важното е строго да се придържат към нейните принципи. Безбожник, на̄стика, се нарича онзи, който не вярва във Ведите.
Дори да приеме друга религия, според казаното в стиха човек е длъжен да следва принципите ѝ. Независимо дали е индус, мюсюлманин или християнин, той би трябвало да живее съобразно религиозната си традиция. Ако си измисля собствен религиозен път или изобщо не следва нормите на религията, бива наказан в ада Аси-патравана. Казано другояче, човешкото същество трябва да спаза някакви религиозни принципи. Когато не го прави, то не е по-добро от животно. С напредването на Кали юга хората стават атеисти и отхвърлят т.нар. религиозно обучение. Те не знаят за наказанията, които ги очакват в Аси-патравана, описани в този стих.
Дори да приеме друга религия, според казаното в стиха човек е длъжен да следва принципите ѝ. Независимо дали е индус, мюсюлманин или християнин, той би трябвало да живее съобразно религиозната си традиция. Ако си измисля собствен религиозен път или изобщо не следва нормите на религията, бива наказан в ада Аси-патравана. Казано другояче, човешкото същество трябва да спаза някакви религиозни принципи. Когато не го прави, то не е по-добро от животно. С напредването на Кали юга хората стават атеисти и отхвърлят т.нар. религиозно обучение. Те не знаят за наказанията, които ги очакват в Аси-патравана, описани в този стих.