Шрӣмад Бха̄гаватам 5.26.18
Деванагари
यस्त्विह वा असंविभज्याश्नाति यत्किञ्चनोपनतमनिर्मितपञ्चयज्ञो वायससंस्तुत: स परत्र कृमिभोजने नरकाधमे निपतति तत्र शतसहस्रयोजने कृमिकुण्डे कृमिभूत: स्वयं कृमिभिरेव भक्ष्यमाण: कृमिभोजनो यावत्तदप्रत्ताप्रहूतादोऽनिर्वेशमात्मानं यातयते ॥ १८ ॥
Стих
яс тв иха ва̄ асам̇вибхаджя̄шна̄ти ят кин̃чанопанатам анирмита-пан̃ча-ягьо ва̄яса-сам̇стутах̣ са паратра кр̣мибходжане нарака̄дхаме нипатати татра шата-сахасра-йоджане кр̣ми-кун̣д̣е кр̣ми-бхӯтах̣ сваям̇ кр̣мибхир ева бхакшяма̄н̣ах̣ кр̣ми-бходжано я̄ват тад апратта̄прахӯта̄до 'нирвешам а̄тма̄нам̇
я̄таяте.
я̄таяте.
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; ту — но; иха — през този живот; ва̄ — или; асам̇-вибхаджя — без да раздели; ашна̄ти — яде; ят кин̃чана — каквото; упанатам — получено по благоволението на Кр̣ш̣н̣а; анирмита — не извършва; пан̃ча-ягях̣ — петте вида жертвени обреда; ва̄яса — с гаргите; сам̇стутах̣ — който е сравняван; сах̣ — такъв човек; паратра — в следващия живот; кр̣мибходжане — Кр̣мибходжана; нарака-адхаме — в най-отблъскващия ад; нипатати — пропада; татра — там; шата-сахасра-йоджане — с размери 100 000 йоджани (1 300 000 километра); кр̣ми-кун̣д̣е — в езеро с червеи; кр̣ми-бхӯтах̣ — става един от червеите; сваям — той самият; кр̣мибхих̣ — от други червеи; ева — несъмнено; бхакшяма̄н̣ах̣ — яден; кр̣ми-бходжанах̣ — храни се с червеи; я̄ват — колкото; тат — ширината на езерото; апратта-апрахӯта — несподелена и непредложена храна; адах̣ — който яде; анирвешам — който не е изкупил; а̄тма̄нам — на себе си; я̄таяте — причинява болка.
Превод
Човек не е по-добър от гарга, ако не споделя храната си с гостите, старците и децата и вместо това я изяжда сам, или се храни, без да е извършил петте вида жертвени обреди. След смъртта си той попада в най-отблъскващия ад, наречен Кр̣мибходжана. В този ад има езеро, широко 100 000 йоджани (1 300 000 километра), гъмжащо от червеи. Той става един от червеите в това езеро и се храни с другите червеи, които също го изяждат. Докато не изкупи деянията, извършени преди смъртта му, този грешник остава в пъкленото езеро Кр̣мибходжана в продължение на толкова години, колкото йоджани е ширината на езерото.
Пояснение
Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (3.13):
ягя-шиш̣т̣а̄шинах̣ санто
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам па̄па̄
я пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам па̄па̄
я пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т
„Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях“. Всяка храна ни е дадена от Върховната Божествена Личност. Еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н – Бог снабдява всекиго с жизнените потребности. Ето защо трябва да оценим неговата милост, като извършваме ягя (жертвоприношение). Това е дълг на всекиго. В действителност единствената цел на живота е ягя. Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (3.9):
ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра
локо 'ям карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
локо 'ям карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
„Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣н̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣н̣у – така ще станеш завинаги свободен“. Ако не извършваме ягя и не раздаваме праса̄да на другите, съществуването ни е обречено. Човек трябва да се храни само след като е извършил ягя и е раздал праса̄да на зависимите от него – деца, бра̄хман̣и и старци. Ако готви само за себе си и семейството си, той е осъден да страда заедно с тези, с които се храни. След смъртта си такъв грешник бива хвърлян в ада Кр̣мибходжана.