Шрӣмад Бха̄гаватам 5.26.17
Деванагари
यस्त्विह वै भूतानामीश्वरोपकल्पितवृत्तीनामविविक्तपरव्यथानां स्वयं पुरुषोपकल्पितवृत्तिर्विविक्तपरव्यथो व्यथामाचरति स परत्रान्धकूपे तदभिद्रोहेण निपतति तत्र हासौ तैर्जन्तुभि: पशुमृगपक्षिसरीसृपैर्मशकयूकामत्कुणमक्षिकादिभिर्ये के चाभिद्रुग्धास्तै: सर्वतोऽभिद्रुह्यमाणस्तमसि विहतनिद्रानिर्वृतिरलब्धावस्थान: परिक्रामति यथा कुशरीरे जीव: ॥ १७ ॥
Стих
яс тв иха ваи бхӯта̄на̄м ӣшваропакалпита-вр̣ттӣна̄м авивикта-пара-вятха̄на̄м̇ сваям̇ пуруш̣опакалпита-вр̣ттир вивикта-пара-вятхо вятха̄м а̄чарати са паратра̄ндхакӯпе тад-абхидрохен̣а нипатати татра ха̄сау таир джантубхих̣ пашу-мр̣га-пакш̣и-сарӣср̣паир машака-ю̄ка̄-маткун̣а-макш̣ика̄дибхир йе ке ча̄бхидругдха̄с таих̣ сарвато 'бхидрухяма̄н̣ас тамаси вихата-нидра̄-нирвр̣тир алабдха̄вастха̄нах̣ парикра̄мати ятха̄ кушарӣре джӣвах̣.
Дума по дума
ях̣ — всеки човек, който; ту — но; иха — през живота; ваи — наистина; бхӯта̄на̄м — на някои живи същества; ӣшвара — от върховния повелител; упакалпита — устроено; вр̣ттӣна̄м — чиито средства за препитание; авивикта — без да разбират; пара-вятха̄на̄м — болката на другите; сваям — той; пуруш̣а-упакалпита — замислено от Върховната Божествена Личност; вр̣ттих̣ — чиято прехрана; вивикта — разбират; пара-вятхах̣ — страданията на другите; вятха̄м а̄чарати — и въпреки това мъчи; сах̣ — такъв човек; паратра — в следващия си живот; андхакӯпе — в ада Андхакӯпа; тат — на тях; абхидрохен̣а — заради греховната злоба; нипатати — пропада; татра — там; ха — наистина; асау — този човек; таих̣ джантубхих̣ — същите живи същества; пашу — животни; мр̣га — зверове; пакш̣и — птици; сарӣср̣паих̣ — змии; машака — комари; ю̄ка̄ — въшки; маткун̣а — червеи; макш̣ика-а̄дибхих̣ — мухи и други; йе ке — всеки друг; ча — и; абхидругдха̄х̣ — преследват; таих̣ — те; сарватах̣ — навсякъде; абхидрухяма̄н̣ах̣ — нараняват; тамаси — в мрака; вихата — обезпокоен; нидра̄-нирвр̣тих̣ — леглото си; алабдха — неспособен да достигне; авастха̄нах̣ — място за отдих; парикра̄мати — броди; ятха̄ — както; ку-шарӣре — в тяло от нисш вид; джӣвах̣ — живо същество.
Превод
По замисъла на Върховния Бог нисшите живи същества – буболечки, комари и др. – смучат кръвта на хора и животни. Тези нищожни създания не съзнават, че техните ухапвания причиняват болка. Ала хората от висшите съсловия – бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши – имат развито съзнание и знаят колко болезнено е да бъдеш убит. Просветеният човек несъмнено върши грях, когато умъртвява или измъчва нищожни твари, които нямат чувство за разграничение. Върховният Бог го наказва в ада Андхакӯпа; там го връхлитат птици и зверове, влечуги, комари, въшки, червеи, мухи и всякакви гадини, измъчвани от него през живота му. Те го нападат от всички страни, отнемайки му удоволствието от съня. Лишен от възможността да си почине, грешникът безспирно броди в мрака. Така в Андхакӯпа той се мъчи като създание от нисшите видове.
Пояснение
От този поучителен стих разбираме, че нисшите животни, създадени по законите на природата да тормозят човешкото същество, не подлежат на наказание, но човекът има развито съзнание, затова няма да остане ненаказан, щом прави нещо в разрез с принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.13): ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ – „В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“. Хората трябва да бъдат разделени на четири съсловия – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – и да действат според отредените им норми. Хората нямат право да се отклоняват от предписаните правила, а едно от тях гласи, че не бива да измъчват животните, дори тези, които ги тормозят. Тигърът не върши грях, когато напада друго животно и яде плътта му, но ако това направи човек с развито съзнание, той подлежи на наказание. С други думи, всеки, който не използва развитото си съзнание, а действа като животно, със сигурност изтърпява наказание си в различните адски области.