Шрӣмад Бха̄гаватам 5.26.23
Деванагари
ये त्विह वै वृषलीपतयो नष्टशौचाचारनियमास्त्यक्तलज्जा: पशुचर्यां चरन्ति ते चापि प्रेत्य पूयविण्मूत्रश्लेष्ममलापूर्णार्णवे निपतन्ति तदेवातिबीभत्सितमश्नन्ति ॥ २३ ॥
Стих
йе тв иха ваи вр̣ш̣алӣ-патайо наш̣т̣а-шауча̄ча̄ра-нияма̄с тякта-ладжджа̄х̣ пашу-чаря̄м̇ чаранти те ча̄пи претя пӯя-вин̣-мӯтра-шлеш̣ма-мала̄-пӯрн̣а̄рн̣аве нипатанти тад ева̄тибӣбхатситам ашнанти.
Дума по дума
йе — тези, които; ту — но; иха — през този живот; ваи — наистина; вр̣ш̣алӣ-патаях̣ — съпрузите на жени шӯдри; наш̣т̣а — загубили; шауча-а̄ча̄ра-нияма̄х̣ — чистота, добро поведение и порядъчен живот; тякта-ладжджа̄х̣ — без срам; пашу-чаря̄м — поведението на животни; чаранти — те проявяват; те — те; ча — също; апи — наистина; претя — умирайки; пӯя — от гной; вит̣ — изпражнения; мӯтра — урина; шлеш̣ма — костен мозък; мала̄ — слюнка; пӯрн̣а — пълен; арн̣аве — в океан; нипатанти — падат; тат — това; ева — само; атибӣбхатситам — гнусно; ашнанти — те ядат.
Превод
Безсрамните съпрузи на жени шӯдри от нисш произход живеят като животни и нямат понятие за добро поведение, чистота и порядъчен живот. След смъртта такива хора са хвърлени в ада Пӯйода, в океан, пълен с гной, изпражнения, урина, слуз, слюнка и други подобни. Шӯдрите, които не се коригират, падат в този океан и са принудени да ядат гнусотиите му.
Пояснение
Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура пее в една от песните си:
карма-ка̄н̣д̣а, гя̄на-ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера ба̄н̣д̣а,
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адах̣-пате я̄я
амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я
на̄на̄ йони сада̄ пхире, кадаря бхакш̣ан̣а каре,
та̄ра джанма адах̣-пате я̄я
Той казва, че последователите на карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а (плодоносни дейности и философски размишления), пропускат благоприятните възможности на човешкия живот и неусетно се въвличат в кръговрата на раждането и смъртта. И неизменно присъства вероятността да се озоват в Пӯйода Нарака (ада Пӯйода), където насила ще трябва да ядат изпражнения, урина, гной, слуз, слюнка и други отвратителни неща. Важно е да отбележим, че този стих се отнася особено за шӯдрите. Роденият като шӯдра ще бъде принуден многократно да се връща в океана на Пӯйода и да се храни с противни неща. Виждаме как дори от един шӯдра се очаква да стане бра̄хман̣а – това е смисълът на човешкия живот. Всеки трябва да се стреми към усъвършенстване. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.13): ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам̇ гун̣а-карма-вибха̄гашах̣ – „В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“. Дори да е с качествата на шӯдра, човек трябва да се усъвършенства и да стане бра̄хман̣а. Никой не бива да пречи на хората да се издигат до равнището на бра̄хман̣и или ваиш̣н̣ави независимо от предишното им положение. Всъщност всеки трябва да стане ваиш̣н̣ава – тогава от само себе си ще бъде и бра̄хман̣а. Такава промяна е възможна само с разрастването на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото ние се опитваме да издигнем всеки до равнището на ваиш̣н̣ава. Както Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички видове религии и просто ми се отдай“. Трябва да изоставим професионалните си задължения на шӯдра, кш̣атрия или вайшя и да усвоим предписаните ваиш̣н̣авски задължения, в които влизат и дейностите на бра̄хман̣ите. Кр̣ш̣н̣а разяснява в Бхагавад-гӣта̄ (9.32):
ма̄м̇ хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
„О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение“. Човешкият живот е предназначен да се върнем у дома, при Бога. Това преимущество трябва да е достъпно за всекиго, независимо дали е шӯдра, вайшя, жена или кш̣атрия. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но ако човек самодоволно си остава шӯдра, ще бъде принуден да се мъчи по начина, описан в стиха: тад ева̄тибӣбхатситам ашнанти.